Решение по дело №1102/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е   №411

гр. Бургас, 31.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и търговско отделение, в открито съдебно заседание, на четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Съдия: Диляна Йорданова

 

при секретаря С. Вълкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1102 по описа на БОС за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Л.П.Н., Ц.Ж.Д., Ю.К.К., Р.К.М., представлявани от адв. Мария Овагемова от АК - Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Оборище№90, ет.1, К.С.К., З.Т.Б., Р.А.П., Р.А.П., представлявани от адв. Евелина Тончева от АК - Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. Атанас Сиреков №2, ет.1, И.С.П. и С.Т. С., представлявани от адв. Жени Събчева, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Жени Патева“ № 2, с която  са предявените следните обективно кумулативно съединени искове: 1./ иск с правно основание чл. 43, ал.1, б “б“, пр.2 от ЗН срещу ответника  К.Р.Д. ***, за унищожяване  на саморъчно завещание от 02.08.2016г., обявено с протокол, рег.№1676 от 08.03.2018г. на нотариус Феодора И., с рег.№449 на НК, като направено под психическо насилие, с което К. И. ***, починала на  *******., е завещала на ответника К.Р.Д. следния недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 76,64 кв.м., находящ се в гр. Б., ул. К. Ф., бл.*, вх.*, ет.*, идентичен със самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.320.1.6 по КККР на гр. Бургас и 2/ искове с правно основание чл.124, ал.1от ГПК за приемане за установено спрямо ответниците С.Д.Р.,  Е.Г. Р., и двамата с адрес *** и Т.Т.Д., с адрес ***, че ищците са собственици на посочения по-горе имот-предмет на саморъчно завещание.

В исковата молба се твърди, че ищците са законни наследници на К. И. ***, починала на  *******. Ищците поддържат, че приживе покойната Н. се е разпоредила със собствения й недвижим имот с идентификатор 07079.610.320.1.6 по КККР на гр. Бургас в полза на първия ответник К.Р.Д., чрез саморъчно завещание от 02.08.2016г., обявено с протокол, рег.№1676 от 08.03.2018г. на нотариус Феодора И., с рег.№449 на НК. Посочват, че К. Н. и съпругът й К. Н.са били силно религиозни хора и са посещавали редовно църквата Св Богородица в гр. Бургас. През 2012г.-2013г.  Н. са срещнали пред църквата Св. И. *** бездомния К.Д. и впоследствие са го прибрали в апартамента си, находящ се в гр. Б., ул. К. Ф., бл.*, вх.*, ет.*.  Заявяват, че по-късно през периода 2014г.-2015г. отношенията им са се влошили значително, като К.Д. е започнал да притиска Н. да му припишат жилището. Според ищците тези данни могат да се извлекат от прокурорска преписка , вх.№10212/2016г. по описа на БРП. Излагат, че в средата на 2016г. К. Н. е постъпил в болница в гр. Стара Загора и в резултат на това състоянието на К. Н. се е влошило и налагало постоянното й обгрижване. Твърдят, че през периода 20.07.2016г.-01.08.2016г.  тяхната обща наследодателка е хоспитализирана и докато е била в болницата е починал съпругът й, след което й е извършена втора хоспитализация  в периода 24.08.2016г.-05.09.2016г. Ищците основават първата си претенция на твърдения за тежко здравословно състояние на завещателката към момента на завещателното разпореждане заради загуба на нейния съпруг и поради пълна зависимост от обитаващия апартамента Д., който чрез психически заплахи я склонява да подпише саморъчно завещание, за да не бъде изоставена от него на легло сама, болна, гладна и жадна. Този психологически натиск според ищците е бил подсилен от умишленото неполагане на грижи от страна на ответника към Н., за което правят изводи от нейното състояние при второто постъпване в болницата – с огромни рани от залежаване по двата седалищни мускула, инфектирани с червеи и какавиди. Поддържат, че по повод на упражненото спрямо нея психическо насилие от Д. завещателката е сезирала БРС с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие, но производството по гр.д.№5072/2016г. на БРС е било прекратено, т. като ответникът не попада сред лицата по чл.3, т.1-10 от ЗЗДН. Позовават се на прокурорска преписка, вх.№09612/2016г. на БРП, в която според ищците се съдържат аналогични доказателства за упражнен психически натиск върху Н. от ответника Д. във връзка с прехвърляне на имота, както и, че наследодателката им е подала сигнал на 04.09.2016г. за наличието на лица при нея в болничната стая, които са я притискали да подпише документ в тази връзка. В исковата молба се излагат твърдения, че Д. е сезирал прокуратурата за кражба на пари и на завещанието, извършена от обитавалия жилището М. И. В.. Ищците считат, че изгубването на завещанието е мотивирало ответника К.Д. да принуди Н. да го упълномощи да се разпорежда с имотите й, без ограничения в договарянето. Посочват, че още на датата на нотариалната заверка на подписа и съдържанието на съставеното нотариално заверено пълномощно от нея  ответникът веднага е пристъпил към сключване на писмен предварителен договор от 30.08.2016г. за продажба на жилището с втория ответник С.Р.. С решение на БОС по гр.д. №1502/2016г.  по предявени от тях искове сключеният предварителен договор е обявен за нищожен поради неспазване на формата за упълномощаване, както и поради унищожаване на упълномощителната сделка на осн. чл.30 от ЗН. По отношение на активната материална легитимация на ответниците по съединения положителен установителен иск за собственост, заявяват, че с нотариален акт за продажба от 29.05.2018г. първият ответник е продал на С. и Е.Р. по време на брака спорния имот, като последните са го прехвърлили чрез договор за покупко-продажба на ответницата Т.Т.Д..  Ангажират доказателства. Претендират е разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответниците С.Д.Р. и Е.Г. Р.. В хода на производството пред БОС, представляван от процесуалния си представител адв. Фотев , ответникът С.Р. моли за отхвърляне на предявения срещу него иск. Претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор от ответника К.Р.Д. в срок, с който оспорва предявения иск с правно основание чл. 43, ал.1, б “б“, пр.2 от ЗН. Изразява становище, че не отговарят на истината  твърденията в исковата молба, че завещанието е било съставено под упражнен психически натиск от него и под диктовката му. Твърди, че К. Н. и нейният съпруг са били благодарни за оказаната от него човещина и милосърдие. Посочва, че през годините, когато е обитавал имота, е закупувал за своя сметка необходимите лекарства за завещателката и съпруга й, както и други домашни консумативи, чистил е апартамента, пазарувал, водил ги на лекари и обслужвал. Според изложеното в отговора на исковата молба след влошаване на състоянието на Н. при смъртта на съпруга й, ответникът я завел в болницата, като след изписването й полагал грижи за нея в домашни условия според предписанията на лекарите и направил всичко възможно да бъде проведена повторната й хоспитализация Въпреки грижите на Д. състоянието на Н. отново се влошило. Получен бил отказ да бъде приета отново в болницата, независимо от тежкото й състояние, като в тази връзка ответникът положил всички усилия за  провеждане на втора хоспитализация. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че е извършил насилие спрямо Н.. Посочва, че завещателката не е знаела за образуваното гражданско дело пред БРС по ЗЗДН, като самоволно адв. Хаджиев е предприел действия по образуване на делото. Твърди, че по време на осъществяване на акта на насилие Н. е била на стационар в болницата и не  е възможно там да е било осъществено домашно насилие от него. Според ответника за действителното отношение на завещателката към него може да се съди от собственоръчно написаната от нея жалба против лицето М. Д., входирана в Първо РПУ на МВР Бургас от 08.09.2016г., в която е изказала благодарното си отношение за полаганите грижи от Д., подадена едновременно с молбата по ЗЗДН, на една и съща дата. Поддържа, че преди съставяне на атакуваното в настоящото производство завещание К. Н. е съставила предходно саморъчно завещание от 30.04.2015г. в полза на Д. със същия предмет за процесното жилище. Релевира доводи, че причина завещателката повече от една година след това да състави ново завещание с идентично волеизявление е, че междувременно е сключила брак с К. Н.и променила фамилното си име на Н. от П.. Ответникът посочва, че като е разполагал с първото завещание, което следва да се приеме за валидно в случай, че процесното бъде унищожено, няма никаква логика да е упражнявал психически натиск над Н. във връзка с изготвяне на второто завещание. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

По делото е депозиран писмен отговор от ответника Т.Т.Д. в срок, чрез адв. Иван Танев от АК-Бургас, в който се изразява становище за неоснователност на предявения спрямо нея иск. Възразява, че завещанието страда от визирания в исковата молба порок и счита, че не би могло да бъде определено като унищожаемо. Посочва, че доколкото й е известно през годините Д. е полагал грижи на Н. и нейния съпруг, като е логично тя да го възнагради. Липсвала  е пречка, ако е имало натиск, наследодателката на ищците да поправи действията си като отмени саморъчното завещание, чрез съставяне на ново,  но не го е сторила. Навежда доводи, че към датата на съставяне на оспореното завещание няма доказателства за упражнено насилие. Възразява, че по делото не участват всички наследници на Н., поради което ищците могат да претендират 3/4 ид.части от наследственото имущество. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявени са искове с правно основание чл. 43, ал.1, б “б“, пр.2 от ЗН и чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът извърши служебна провека за допустимостта на производство, като съобрази, че независимо, че по делото не участват като ищци всички призовани към наследяване наследници на завещателката К. П., за тях е налице правен интерес да искат унищожаване на цялото завещание. Правото на наследствен дял на ищците не се отразява върху правото им да искат установяване на недействителност на цялото завещателно разпореждане, респективно да искат неговото унищожаване в цялост. В случай, че завещателното разпореждане се окаже унищожаемо порокът на волята засяга целия завещателен акт, а не само отделните му части, съобразно наследствените дялове на ищците. По отношение на възражението на ответницата Т.Д. съдът намира, че предявяването на иск за собственост от съсобственика спрямо третото лице, чуждо на съсобствеността, и за идеалните части на останалите съсобственици е винаги допустимо и представлява действие на обикновено управление. Съсобствениците са обикновени другари, а не необходими другари и участието на останалите наследници като ищци в производството зависи изцяло от тяхната преценка, като не е условие за допустимост на производството.

Окръжният съд, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото липсва спор между страните, а това се установява и от приложеното удостоверение за наследници, че ищците са част от законните наследници на К. И. Н., бивш жител ***, починала на  *******.

Със саморъчно завещание от 02.08.2016г. К. И. Н. е завещала на ответника К.Р.Д. следния свой недвижим имот: жилище, находящо се в гр. Бургас на ул. К. Ф. №*, вх.., ет.., ап. л., заедно с цялото си имущество в него. Посоченото саморъчно завещание е предмет на предявения иск за унищожаването му в настоящото производство, като е било обявено при нотариус Феодора И., с рег.№449 на НК, при който е било оставено за съхранение с протокол за приемане и обявяване на саморъчно завещание от 08.03.2018г.

Установява се по делото, че атакуваното от ищците завещателно разпореждане е второ по ред. Преди него на 30.04.2015г. наследодателката на ищците е завещала на ответника Д. с предходно саморъчно завещание апартамента си в гр. Бургас, намиращ се на същия адрес. За първото завещание, заверен препис от което е ангажирано с отговора на исковата молба, ищците са узнали след връчване на препис от исковата молба.

В становища на стр. 317-319 и 354-358 по делото, депозирани след приключване на първото съдебно заседание адв. Овагемова и адв. Тончева в качеството си на процесуалния представители на ищците Л.Н., Ж.П., Ю. К., Р.М., К.К., З.Б., Р.П. и Р.П. са оспорили автентичността и датата на саморъчното завещание от 30.04.2015г., като са поискали ответникът да бъде задължен да представи оригинала.

В с.з. от 30.11.2018г. процесуалният представител на ответника Д. е представил оригинала от съставеното саморъчно завещание на 30.04.2015г. и съдът е констатирал, че напълно съответства на приложения с отговора заверен препис от завещанието.

На първо място съдът приема извършеното оспорване за своевременно въведено в процеса. Когато оспорването на истинността на документа покрива фактическия състав на материалноправното възражение за недействителност на саморъчното завещание по чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, пропускането на предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК

 преклузивен срок не е пречка възражението да бъде направено и след това, до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция по същество  /в този смисъл Решение № 268 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012 г., II г. о., ГК, както и  Решение № 90 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2013 г., II г. о., ГК /.

Саморъчното завещание като частен диспозитивен документ се ползва с предвидената в чл. 180 ГПК формална доказателствена сила, която се основава на неговата автентичност. Съгласно правилото на чл. 193, ал. 3, изр. последно ГПК когато се оспорва автентичността на завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от него съгласно, в случая върху ответната страна. Когато завещанието отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН, но се оспорва с твърдението, че е антидатирано, установяването на това обстоятелство е в тежест на оспорващата страна, т.е. на ищците, като разпоредбата на чл.181, ал.1 от ГПК не е приложима. Посоченото становище е застъпено в Решение № 7 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4711/2015 г., I г. о., ГК, в което се застъпва становище, че в случая наследниците не са трети лица, на които не може да се противопостави датата на съставяне на завещанието.

На 02.09.2016г К. И. *** молба за защита  срещу осъществен акт на домашно насилие, чрез пълномощника си адв. Адриан Хаджиатанасов, срещу ответника К.Р.Д.. В същата се сочи, че двамата живеят по постоянния адрес на молителката в жилището й в гр. Б., ул. К. Ф.№*, вх.*, ет.*, ап.*, в продължение на три години. Заедно с починалия си съпруг К. Н.пострадалата е разрешила на ответника да обитава апартамента безвъзмездно и да им помага в домакинството и обслужването, предвид нейното влошено здравословно състояние. В молбата Н. излага, че до смъртта на нейния съпруг на 24.07.2016г. Д. е полагал някакви грижи за нея и се е държала сравнително нормално, но след това се е възползвал от зависимото й положение от него и, че не може да се обслужва сама. Молителката посочва още, че ответникът спрял да се грижи за нея, оставял я да лежи по цял ден сама, принудена да извършва в леглото физиологическите си нужди. В резултат на това, тъй като била неподвижна и не можела да се обръща, а той я почиствал само вечер, получила  изключително дълбоки рани от залежаването  си и липсата на хигиена. Въпреки молбите й да говори с лекар за проблема ответникът отвръщал, че състоянието й е нормално и нищо не може да се направи. Актът на осъществено домашно насилие, за който молителката е потърсила защита в молбата, подадена пред БРС, се изразява в агресивното поведение на лицето с което съжителства, което всяка вечер я заплашва на висок тон да му подпише  саморъчно завещание, да го упълномощи да се разпорежда с пенсията й, както и да продава апартамента. Молителката изнася данни, че е държана умишлено в изолация от съседи и приятелки от К., насилието е продължило във времето и при постъпването на молителката в МБАЛ Бургас. Почти всеки ден ответникът я посещавал в болницата и със заплашителен, настойчив и стресиращ тон настоявал да подписва документи и най-вече саморъчно завещание. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН подписана от Н., в която същата е декларирала, че е била обект на осъществен акт на домашно насилие от ответника.

Образуваното производство по подадената молба за защита от домашно насилие е било прекратено с определение по гр.д.№5072/2016г. на БРС, тъй като ответникът не попада в категорията на лицата по чл.3, т.1-10 от ЗЗДН.  Съдът приема, че  по естеството си молбата по ЗЗДН и декларацията към нея представляват частни свидетелстващи документи, които се ползват с формална доказателствена сила относно авторството си, което не е оспорено. Като годни доказателства, които макар и да нямат обвързваща материална доказателствена сила, следва да се ценят съобразно вътрешното убеждение на съда, с оглед всички събрани доказателства по делото.

В подкрепа на изложените твърдения в молбата на Н. за защита от домашно насилие са съставеният протокол за полицейско предупреждение от 04.09.2016г. от полицейските органи на К.Д. да не й отправя закани и заплахи в болничното заведение и докладна записка от същата дата, пълномощно на стр. 164 по делото, с нотариална заверка на подписа на Н. и съдържанието от 30.08.2016г., с което е упълномощила ответника да подпише нотариален акт за продажба на апартамента, както и да получи продажната цена, сключен предварителен договор от Д. за продажбата му като пълномощник на Н. от 30.08.2016г., както и приложената прокурорска преписка по сигнал от К. Н. до  РП-Бургас от 07.09.2016г. против ответника за същия случай.  В декларация до Община Бургас на стр. 417 по делото Н. е декларирала, че лицето К.Р.Д., макар и  адресно регистриран по негова молба злонамерено и против волята й  се опитва да се възползва от влошеното й здравословно състояние и да я лиши от имуществото й.

С влязло в сила решение №228 от 28.06.2018г. по гр.д.№1502/2016г. на БОС е отхвърлен иска на С.Р. против наследниците на К. Н. за обявяване за окончателен  на сключения между него и последната предварителен договор от 30.08.2016г. Със същото е прието, че упълномощаването на Д. от Н.  е унищожаемо поради упражнено от него насилие, като липсва съгласие за сключване на предварителния договор.

С нотариален акт за покупко-продажба №*по нот.дело №*/2018г. ответникът К.Д., на 29.05.2018г., летимирайки се в нотариалното производство като собственик с второто завещание, е прехвърлил на ответника С.Д.Р., по време на брака му с ответницата  Е.Г. Р., правото на собственост върху процесния апартамент.

На 26.06.2018г. двамата ответници  Р. са продали имота на ответницата Т.Т.Д. съгласно приложения нотариален акт №* по нот. дело №*/2018г.

В периода 24.08.2016г.-05.09.2016г К. Н. е постъпила по спешност в МБАЛ Бургас, страдала е от *** в напреднал стадии и е била инфектирана с червеи и какавиди, падащи от раните й, като горните обстоятелства се установяват  от приложената по делото епикриза, изх.№20590. Това е било второто й постъпване в болницата, кратко време след предходна хоспитализация, извършена в периода 20.07.2016г.-01.08.2016г., с поставена диагноза „***“,  видно от приетата епикриза, изх.№17435.

С оглед наличната медицинска документация по делото съдът приема, че  датата на съставяне на второто завещание 02.08.2016г., както и към подаване на молбата за защита от домашно насилие-02.09.2016г. завещателката се е намирала в тежкото здравословно състояние. В подкрепа на този извод на съда е изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните и кредитирано от съда, съгласно което Н. е имала огромни декубиталните рани, получени от продължително залежаване, които са изисквали ежедневни грижи и тоалет, изправяне, почистване и дезинфекция.

По делото е разпитана свидетелката З., която е била личен лекар на К. Н. и съпруга й К. Н. Обяснява, че покойната Н. е страдала от тежка форма на *** и е имала огромни язви на подбедриците, лимфен застой и гниене на тъкан. Ответникът само веднъж е извикал свидетелката да прегледа лично болната в жилището, което заедно са обитавали.  Спомня си при посещението, че там е било изключително мръсно, К. е била в съзнание, но имала декубитални рани от залежаването и червеи по гърба. К. споменал пред лекаря, че Н. страда от ***, но никога  не е поискал да се пуснат изследвания или да се изпишат лекарства. Според свидетелката З. състоянието на пациентката е налагало лечение в болницата и всеки момент е могла да направи сепсис и да се наложи ампутация. Ответникът никога не давал обратна връзка на свидетелката за състоянието на Н. и не връщал епикризите в кабинета й.

В показанията си пред настоящата съдебна инстанция свид. М. поддържа, че работи в кантората на нотариус Огнян Желев и има възприятия от нотариалната заверка на пълномощното, с което Н. е упълномощила ответника по време на престоя си в болницата да се разпорежда с нейния недвижим имот в гр. Бургас. Посочва, че отношенията между упълномощен и упълномощител са изглеждали нормални, а наследодателката на ищците ориентирана и адекватна

Свидетелят У.-съсед в процесното жилище заявява в показанията си, че когато К. се нанесъл да живее при К. тя първоначално излъгала, че й е братовчед. Разказва за случай, при който е възникнал скандал между Н. и съпруга й К. от една страна и ответника. След това К. Н. му споделил, че не стига, че приели К., но той искал да им вземе апартамента. Самият Д. се хвалел, че ще направи всичко възможно, за да придобие жилището. Твърди, че К. същото много пъти му се е оплакала, че ответникът иска да й вземе апартамента, дори се страхувала да не я убие при друг случай, когато била сменена бравата в присъствието на адвокат. След като Н. се разболяла Д. възнамерявал да я прати в старчески дом и казал на свидетеля, че си е направил сметката да продаде жилището й. Свидетелят попитал К. дали има намерение да завещава имота на К., но тя му отговорила отрицателно. От нея знае, че е изнудвана от Д. да й препише апартамента. По повод прокурорската преписка ответникът искал свидетелят да даде сведения, че полага грижи за К., но той му отказал.

Свидетелката Т. посочва, че първоначално отношенията на К. и съпруга й с ответника са били задружни, но след това започнали да се карат, двамата започнали да странят от Д., отказвали да му плащат таксата за входа. Свидетелката лично е чувала как К. ги обижда, К. го предупреждавала, че ще го изгони от жилището, а той я наричал „парцаланка“. Конфликтът възникнал след като Д. започнал да притиска К. да му препише апартамента, за което на свидетелката са се оплаквали както К., така и съпругата му. Непосредствено след смъртта на мъжа й ответникът вдигнал голям скандал на Н. и настоявал от нея да направи нещо. Н. отвърнала на К. да не я докосва и да я остави. Впоследствие на няколко пъти К. влизала в болницата, от апартамента често се чували викове и крясъци и скандалите между двамата станали постоянни. К. искала да изгони К. от дома си, идвала полиция на адреса, сменена била бравата на жилището и ключалката на входната врата.  От адвокат Хаджиев, който в този период помагал на Н., свидетелката научила, че Д. много я притеснява в болницата и тя се страхува за живота си от заплахите му.

От депозираните показания на свид. О. се установява, че последно е видяла Н. в болницата  през месец август преди да умре. Когато отишла да я посети тя заплакала, че е била принудена насила от К. на два пъти да й състави завещание и, че ако К. знае ще се обърне в гроба. Свидетелката е гледала възрастна жена в същия вход, в който е завещаният имот. Веднъж докато се е качвала по стълбите минала покрай апартамента на К. и я чула да вика „Не ме удряй, не ме блъскай, нищо няма да ти завещая“. Заявява, че при друг случай когато бил болен съпруга й Н. е преспала на стълбите, а с К. се е случвало да спят пред църквата, защото К. не ги пускал в жилището. На въпроса на свид. О. защо е завещала жилището си на Д. Н. й отговорила, че след като останала сама с него той е отправял към нея на два пъти заплахи, че няма да й даде хляб и вода докато не му завещае имота. Свидетелката е категорична, че лично знае от завещателката, че мотивът й на два пъти да направи завещание на ответника е именно упражнената принуда от него под формата на психическо насилие.

Свидетелката Б. има възприятия от контактите си с Н. последно преди пролетта 2016г., когато е починал съпругът й К. /последният е сключил брак със завещателката на 30.06.2015г. и починал на 24.07.2016г. съгласно приложените  по делото препис-извлечение от удостоверение за сключен граждански брак и служебна бележка на стр.414/.  Към този момент свидетелства, че отношенията им с ответника са били добри и К. й е споделяла, че той се грижи за тях, както и за желанието си да му завещае имота.

Свидетелят М. също поддържа, че Н. е била доволна от грижите на К. и му е доверила, че му е направила завещание и след смъртта й апартаментът ще остане за него.

По делото е разпитан свидетелят Х., който е изготвил молбата за защита от домашно насилие по данни на трето лице М., което за известно време е живяло в апартамента, за да се грижи за Н.. Не знае дали тя е била запозната с молбата, но по-късно в показанията си допълва, че е била уведомена за съдържанието на сигнала до прокуратурата, който е напълно идентичен, както и, че лично е подписала декларацията и пълномощното.

БОС кредитира събраните по делото гласни доказателства, които не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. От показанията на свид. О. съдът приема за безспорно доказано по делото, че К. Н. е била мотивирана от К.Д. за извърши на два пъти акт на завещателно разпореждане чрез упражнено психическо насилие и принуда. Показанията на свид. О. се детайлни, преки и непосредствени и изцяло се подкрепят на показанията на свид. У. и свид. Т., както и от приложените писмени доказателства - молба и декларация по ЗЗДН, декларация до Община Бургас, сигнал до прокуратурата от Н., протокол за полицейско предупреждение на ответника.

Предвид упражненото психическо насилие от ответника върху завещателката да извърши второто завещание, съдът не цени писмото към завещанието от 02.08.2018г. на стр.  263 по делото, както и жалба от нея до Началника на I РУП на МВ от 02.09.2016г, в частта в която изразява признателност за грижите му и доброволно изразява волята си да му завещае имота. Очевидно посочените доказателства са съставени и повлияни вследствие на противоправно склоняване на волята й от Д., като същевременно не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

Съдът приема, че не е налице вътрешно противоречие между показанията на доведените от ищците и от ответниците свидетели. Свидетелката Б. има възприятия в по-ранен момент преди смъртта на съпруга на завещателката. След този момент  тя не е контактувала с К. Н., а безспорно отношенията на наследодателката на ищците и  ответника Д. са се влошили на по-късен етап. След смъртта на Н. грижите за завещателката са били почти изцяло неглежирани от ответника и  той е започнал да я притиска да му завещае имота отново, както и да го упълномощи за продажбата му. Причината за това е, че първото завещание е изчезнало и той не е разполагал с него, така както се сочи в жалбата до органите на МВР, на стр.265 по делото. По този повод са подадени сигнали от него до РП-Бургас за извършени престъпления незаконно влизане в обитаваното от него жилище и кражба на документи за имота, видно от  приложените прокурорски преписки.

По отношение на показанията на свид. М. следва да се отчете, че Н. не е била в близки отношения с него, като свидетелят е близък на ответника, поради което и предвид зависимостта й от Д. и възбуденият страх от упражненото насилие, не може да се очаква, че би споделила пред този свидетел за опорочаване на завещателната й воля. Свидетелят Х. има твърде бегли и ограничени възприятия за отношенията между Н. и Д., като показанията му не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

От изслушаните по делото съдебно-графологични експертизи безспорно се установява, че текстът и в двете завещания, в това число датата под подписа, са изпълнени ръкописно от завещателката, както и, че подписът, положен под текста на завещателните разпореждания е нейн. По делото от ищците, чиято е тежестта на доказване, не се установява възражението им, че първото завещание е антидатирано и нищожно.

Съдът приема, че действителността на второто завещание следва да се преценява към момента на съставянето му и тъй като към този момент е било изгубено първото завещание,  последващото завещание не страда от липсата на предмет. Освен това с второто завещание, което е предмет на унищожаване в настоящото производство, е допълнено първото като е добавено разпореждането с цялото движимо имущество в апартамента в полза на ответника след смъртта на завещателката. По изложените съображения второто завещание е породило действие, с него ответникът се е легитимирал пред нотариуса и при продажбата на имота.

Предвид гореизложеното  и тъй като се установи по делото, че завещателката е била мотивирана противоправно от ответника Д. да извърши в негова полза завещателния акт посредством упражненото от него насилие, съдът счете предявените искове за унищожаване на завещанието по чл. 43, ал.1, б “б“, пр.2 от ЗН за основателни, като същите следва да бъдат уважени.

Основателни са доводите на ищците, че ответникът К.Д. е недостоен да наследи завещателката. Съгласно разпоредбата на чл. 3, б. „в“ от ЗН не може да наследява като недостоен този, който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Касае се за тежко укоримо поведение, представляващо непозволена от закона принуда, като вложеният от законодател смисъл на понятието „насилие“ обхваща двете форми на насилие-психическо и физическо. При историческото тълкуване на разпоредбата е видно, че чл. 6, ал.3 от отменения ЗН от 1890 г. е обявявал за недостоен този, който е принудил завещателя да направи завещание, или да го измени. Независимо, че физическото насилие води до липсата на съгласие и нищожност на сделката, а психическото насилие и измамата са основания за нейното унищожаване, законодателят е въвел допълнително изискване относно личността на лицето, в полза на което може да се завещае, като предпоставка за да породи завещанието правното си действие спрямо него.  Следва да се отбележи, че разпоредбите на чл.3 от ЗН относно недостойнството са императивни правни норми и за прилагането им съдът следи служебно. 

При горните мотиви съдът приема, че предвид тежкото провинение към наследодателката, покриващо състава на чл. 3, б “в“ от ЗН,  ответникът К.Д. не е достоен да я наследява, което има за последица лишаването му от наследство като бенефициер по завещанието. Следователно останалите ответници, които основават правото си на собственост на договори за покупко-продажби, са придобили права от несобственик, като последващите продажби не са прехвърлили собствеността.

Съдът съобрази практиката на касационната инстанция-решение №774 от 10.02.2011г. на ВКС по гр.д.№643/2009г., в което се приема, че съгласно чл.31, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Владелецът или държателят на чужд имот, който е чуждо на съсобствеността лице, няма какво да противопостави на собственика на идеална част от имота, поради което исковете следва да бъдат уважени изцяло, а не до размера на идеалните части на ищците.

 

 При горните мотиви съдът счете искове с правно основание чл.124, ал.1от ГПК за приемане за установено спрямо ответниците С.Д.Р.,  Е.Г. Р. и Т.Т.Д., че ищците са собственици на процесния имот да основателни, поради което следва да бъдат уважени.

С оглед изхода от спора ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 7422,10 лева, представляващи направени съдебно-деловодни разноски в производството пред БОС, а искането на ответниците за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение.

  Воден от горното, Бургаски окръжен съд

 

 

                                                            Р Е Ш И:

 

УНИЩОЖАВА по предявения иск от Л.П.Н., Ц.Ж.Д., Ю.К.К., Р.К.М., представлявани от адв. Мария Овагемова от АК-Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Оборище№90, ет.1, К. С. К., З. Т. Б., Р. А. П., Р. А. П., представлявани от адв. Евелина Тончева от АК-Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. Атанас Сиреков №2, ет.1, И. С. П. и С. Т. С., представлявани от адв. Жени Събчева, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Жени Пантева №2, против К. Р. Д., с постоянен адрес гр. Б., ул. Ш.№*, ет.*, на основание чл. 43, ал.1, б “б“, пр.2 от ЗН, саморъчно завещание от 02.08.2016г., обявено с протокол, рег.№1676 от 08.03.2018г. на нотариус Феодора Иванова, с рег.№449 на НК, с което К. И. Н., б.ж. на гр. Бургас, починала на  23.09.2016г., е завещала на ответника К. Р. Д. апартамент с площ от 76,64 кв.м., находящ се в гр. Б., ул. К. Ф., бл.*, вх.*, ет.*, идентичен със самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.320.1.6 по КККР на гр. Бургас, като направено под психическо насилие.

ПРИЕМА за установено спрямо  С.Д.Р.,  Е.Г. Р., и двамата с адрес *** и Т.Т.Д., с адрес ***, че Л.П.Н., Ц.Ж.Д., Ю.К.К., Р.К.М., представлявани от адв. Мария Овагемова от АК-Бургас, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Оборище№90, ет1, К.С.К., З.Т.Б., Р.А.П., Р.А.П., представлявани от адв. Евелина Тончева от АК Бургас, със съдебен адрес  гр. Бургас, пл. Атанас Сиреков №2, ет.1, И.С.П. и С.Т. С., представлявани от адв. Жени Събчева, със съдебен адрес гр. Бургас, пл. „Жени Патева“№2, са собственици на следния недвижим  имот, представляващ апартамент с площ от 76,64 кв.м., находящ се в гр. Б., ул. К. Ф., бл.*, вх.*, ет.*, идентичен със самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.320.1.6 по КККР на гр. Бургас, на основание наследствено правоприемство от К. И. ***, починала на  *******.

    ОСЪЖДА К.Р.Д.,  С.Д.Р.,  Е.Г. Р. и Т.Т.Д. да заплатят на Л.П.Н., Ц.Ж.Д., Ю.К.К., Р.К.М., К.С.К., З.Т.Б., Р.А.П., Р.А.П., И.С.П. и С.Т. С., сумата от 7422,10 лева, представляващи направени съдебно-деловодни разноски в производството пред БОС.

 Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

                                                                                               

СЪДИЯ: