№ 520
гр. Благоевград, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600825 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, образувано по постъпила частна жалба
от адв. И. Д. – сл. защитник на подс. Р. Д. О. от гр. Петрич, срещу протоколно
определение от 20.09.2022 г., постановено в разпоредително заседание по
н.о.х.д. № 371 / 2022 г. по описа на РС - Петрич, с което е оставено без
уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство
и връщане на делото на прокурора, поради допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Според изложението в частната жалба, определението на
районния съд е необосновано и незаконосъобразно, поради което се иска
неговата отмяна. Защитникът счита, че обвинителният акт не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, тъй като не са посочени точна начална дата и
период на извършване на инкриминираното деяние, съставляващо
престъпление по чл.191, ал.1 от НК. Ето защо се иска обжалваното
определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по
същество за неоснователна с оглед на следното:
1
Настоящият състав на въззивния съд счита, че обвинителният акт
съдържа всички необходими реквизити, които са задължителни, съгласно
разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК. В обстоятелствената му част са посочени
извършеното престъпление, времето, мястото и начина на извършването му,
отразени са всички факти, които обуславят обективните и субективните
признаци на престъплението и участието на обвиняемия в него, а в
заключителната му част е посочена правната му квалификация като
престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
В случая възраженията на защитника са инспирирани от
формулировката на началната дата и периода, в който е извършено
икриминираното деяние на подс. Р. О., съставляващо т.н. продължено
престъпление, а именно липсата на точна дата на започване на деянието и
периода на извършването му. В тази връзка следва да се има в предвид, че
разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК визира като реквизит на
обстоятелствената част на обвинителния акт времето, а не датата на
извършване на престъплението, което в зависимост от конкретните
фактически обстоятелства, относими към всеки отделен случай, може да
представлява както точна дата, така и времеви период /Решение № 116 от
29.05.2006 г. на ВКС по н. д. № 720/2005 г., III н. о. на ВКС/. При
непредубедения прочит на обвинителния акт е видно, че в него прокурорът е
посочил времето на извършване на деянието, а именно че подс. Р. О., без де е
сключил граждански брак, е заживял на съпружеско начала с непълнолетната
МЕ, е започвало „на неустановена дата през месец декември 2020 г.“ и това
съжителство е продължило „няколко месеца“, като същевременно е посочено
мястото, както и начина на извършване на деянието, съставомерно по чл.191,
ал.1 от НК, с което е изпълнил както изискванията на чл.246, ал.2 НПК така и
на ТР № 2/2002 г. ВКС. Очевидно не е възможно да бъде посочена точна дата
на извършване на деянието, което прокурорът претендира да е осъществено,
когато липсват доказателства за този момент. Същевременно липсата на
фиксирана начална дата на извършване на деянието не препятства
възможността на подсъдимия да разбере същността на обвинението, тъй като
в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа детайлно описание
на тези действия на подсъдимия, които са елемент от фактическия състав на
деянието, при ясно поставена времева рамка – от неустановена дата през м.
декември 2020 г. в продължение на няколко месеца. Ето защо настоящият
2
състав на въззивния съд намира за неоснователно възражението на
защитника, че не е посочена конкретна начална дата на периода, в който е
извършено инкриминираното деяние, респ. продължаваното престъпление.
Фиксираното в обвинителния акт време на извършване на деянието с оглед
спецификата на изпълнителното деяние – заживяването на съпружески начала
с непълнолетна, без да са сключили граждански брак, което е едно
продължено във времето деяние, е достатъчно конкретно и точно определено,
поради което липсват каквито и да е основания да се счита, че обвинението е
неясно и се накърнява правото на защита на обвиняемия.
С оглед на горепосоченото депозираната частна жалба срещу
протоколно определение от 20.09.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 371/2022
г. по описа на РС - Петрич в разпоредително заседание по чл.248 НПК е
неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 НПК
Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.09.2022 г.,
постановено по н.о.х.д. № 371/2022 г. по описа на РС - Петрич в частта, с
която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия състав на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3