РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Ямбол , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20202330102324 по описа за 2020 година
Подадена е искова молба от Ж. М. Ч. от гр. Е. против М.К. Е. от с.Т.,
обл.Я., в която се твърди, че страните са живели на семейни начала и с оглед
сключването на брак са започнали да придобиват имущество. Ищцата е взела
кредит за текущо потребление, с част от който в размер на 7000 лв.
ответникът е закупил лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *** на 13.12.2018 г.
Не е вложил свои средства в покупката и разходите по регистрация на
автомобила. Ищцата е предоставила на ответника и сумата от 1500 лв. за
ремонт на закупената вещ. На 12.12.2018 г. с част от заемните средства е
погасила и задължение на ответника по кредитната му карта от „ПИБ“-гр.Я. в
размер на 2800 лв. Ответникът дължи връщане на получените суми в размер
общо на 11300 лв. като дадени му на отпаднало основание поради отказа за
сключване на граждански брак. Тъй като е налице забава за връщане на
сумите, се претендира лихва върху тях от деня на предоставянето им до
подаване на исковата молба в общ размер на 2022,48 лв.: върху сумата от
7000 лв. за периода 13.12.2018 г.-16.09.2020 г. в размер на 1252,32 лв. и върху
сумата общо от 4300 лв. за периода 12.12.2018 г.-16.09.2020 г. -770,48 лв.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца посочените суми,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на
1
исковете до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото
разноски.
В с.з. исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Твърди в него, че е закупил автомобила със заем от работодателя си и със
средства, предоставени му от неговите родители. Счита, че ако ищцата
претендира да е дала сумата за закупуването му, тя му го е подарила и не е
оспорила валидността на договора за дарение. Твърди, че е осигурил сам и
средствата за ремонт на автомобила. Признава, че ищцата му е предоставила
около 2000 лв. за погасяване на кредит от посочената банка, но останалата
част от средствата са осигурени от спестявания на ответника и от неговите
родители. Освен това счита, че при съвместното съжителство е предоставял
средства за издръжка на общото домакинство и за погасяване на кредитите на
ищцата, чиито доходи не са били достатъчни сама да поема тези разходи.
Така приносът му надхвърля дадените от нея 2000 лв. и не се е обогатил
неоснователно с тях. Пледира за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноските.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че страните са живели на семейни начала в
посочения в исковата молба период, както и че ответникът е подарил на
ищцата специален пръстен и букет, възприето от нея като предложение за
сключване на брак. Самият той заявява в с.з., че й е предложил, но не са
сключвали брак и тъй като са се разделили, и да е искал да сключи брак, е
нямало как да стане това. Св. М.- в приятелски отношения със страните- сочи,
че е видяла в социалните мрежи снимка на златния годежен пръстен. Св. Ч.-
баща на ищцата- също е видял снимката и знае за предложението за брак.
Не е спорно, а и от Договор за кредит за текущо потребление от
10.12.2018 г. между Ж. М. Ч.- кредитополучател и „Банка ДСК" АД се
установява, че на ищцата е предоставен потребителски кредит в размер на 20
000 лв.. Вещото лице по счетоводната експертиза дава заключение, че на
12.12.2018 г. е изтеглила 16 230 лв. с основание „усвояване на кредит", на
2
14.12.2018 г. е изтеглила 1 000 лв. на същото основание, а с останалите
средства на 10.12.2018 г. са извършени различни плащания –на такси,
застраховка, погасяване на други кредити.
Безспорно е даването от ищцата на сумата около 2000 лв., ползвана от
ответника за погасяване на задължението му към „ПИБ“ АД-гр.Я. по
кредитна карта. Не се спори, че задължението е по същата сметка, за която са
представени вносни бележки от 12.12.2018 г. за внесени от него 2775,88 лв. –
„вноска за погасяване на кредитна карта“ и сума за захранване на сметка в
размер на 25,25 лв., посочена в исковата молба като част от дадената му от
ищцата сума общо в размер на 2800 лв.. Св. Ч. дава показания за погасяване
на кредита на стойност над 2000 лв. след получаване на заема от дъщеря му.
Не е спорно закупуването на автомобил „Мерцедес“, за което ответникът
е представил копие на Договор за покупко-продажба на МПС от 13.12.2018 г.,
сключен между него и С.Р., с нотариална заверка на подписите рег. № *** на
нотариус Миглена Атанасова, изискан от последната в оригинал. В договора
е записана цена на вещта в размер на 500 лв., която е и записаната
застрахователна стойност на автомобила.
Св. М. дава показания, че след закупуване на автомобила страните са го
показали на нея и съпруга й като на приятели. Автомобилът е „Мерцедес“ „Е“
класа, автоматик, с кожен салон, „страхотна кола“. Пред всички ищцата е
съобщила, че цената му е 7000 лв. и е закупен с неин кредит. Ответникът не е
възразил. Св. Ч. също заявява, че в разговор с ответника същият лично е
потвърдил влагането на средства от кредита в закупуването на автомобила.
Последният е бил във видимо добро състояние, освен леко ударени броня и
фар.
Не е спорно извършването на ремонт, за който свидетелства и св. М., а
според св.Ч. в него е вложена сума около 1500 лв. от кредита. Св.М. заявява,
че не знае откъде са взети средствата, а е чувала коментари в селото и
сведения от ищцата. В рамките на очната ставка със св. Р.-продавач на
процесния автомобил- св. Ч. заявява, че първоначалният ремонт представлява
смяна на масла, филтри, ремъци и ролки-консумативи.
Св.Р. дава показания, че се занимава „само с коли“. Закупил е
3
„Мерцедеса“ от Ш. за 4500-5000 лв. Обявил го е първоначално за около 4
хиляди и нещо лева, но го е блъснал и е намалил цената на 1000 лв., после на
500 лв. Продал го е на тази цена на ответника. Ползвал е автомобила една-две
седмици преди да го продаде. Плащането не е станало пред нотариуса. Почти
всички автомобили продавал на застрахователна стойност. Продал е друг
„Мерцедес“, с една година по-нов, преди 4-5 години, за 10 000 лв. Процесният
автомобил е закупил за себе си. Брат му е сключил застраховката.
Относно състоянието на автомобила при закупуването му св. Р. заявява,
че е имал проблем с двигателя, кутията, предницата, климатикът не е работил.
В рамките на очната ставка заявява, че няма брат, купил е колата ударена и
после я е ударил. Като казал „брат ми“, е имал предвид братовчед си, който е
ожулил автомобила. Не разбирал от кутии, но скоростната кутия на този
автомобил имала нужда от обслужване- не сменяла скоростите навреме и
автомобилът е придърпвал. Св. Ч. категорично отхвърля тези твърдения, като
заявява, че такива неизправности не са били налице-нито придърпване, нито
проблеми с двигателя, нито с климатика, като непосредствено след
закупуването МПС е пътувало от гр.Ш. до гр.Я., а 2-3 дни след това –до О.,
където страните са дошли при свидетеля. Скоростната кутия не е била
развалена, в противен случай автомобилът не би могъл да се движи. Не е бил
надран.
В представената по делото и неоспорена справка за служебна промяна на
регистрацията на МПС се съдържат данни, че свидетелят Р. е придобил
автомобила на 02.10.2018 г., като промяната в собствеността е регистрирана в
сектор „Пътна полиция“- С. Регистрирана е и процесната продажба от
13.12.2018 г. в сектор „Пътна полиция“- Ш.
Вещото лице-автоексперт намира показанията на св. Р. за нелогични.
Сочи след изслушването му в с.з., че ако състоянието на автомобила е било
толкова лошо, каквото го описва този свидетел, не би бил регистриран в КАТ
след продажбата. Към онзи момент цената на подобни „Мерцедеси“ на пазара
е била 8000-8500 лв., като при договаряне може да бъде намалена с 1000-1500
лв., но в практиката няма случаи да спадне с 4300 лв. за една седмица.
Посочената от св. Р. разлика е необоснована. Сочи още, че разликата между
застрахователната стойност за продажба и действителната пазарна стойност
4
на автомобилите до неотдавна е била огромна, а е намалена в практиката едва
преди около 8 месеца. Вещото лице заявява, че ако ответникът му предостави
автомобила за оглед, което той не е направил, въпреки настояването на
експерта за това при извършване на експертизата, може да установи, дали има
пребоядисване заради одрасквания. В дадения от съда допълнителен срок
ответникът не е предприел действия за осигуряване на такъв оглед. Като
краен извод вещото лице заявява при изслушването си, че категорично
поддържа заключението си, че справедливата пазарната стойност на
автомобила към 13.12.2018 г. е 7218 лв.
Ответникът представя с молба от 18.02.2021 г. незаверено копие от
Договор за покупко-продажба на МПС без дата, сключен с Б. Д.Б.за цена от
4700 лв., което копие пълномощникът му отказва да завери, поради това, че
не му е предоставен оригиналът. Копието не е прието като доказателство по
тази причина.
За доказване на твърдението в отговора на исковата молба, че цената на
автомобила е заплатена от ответника със средства, дадени му в заем от
работодателя му, са ангажирани гласни доказателства. В показанията на св. Д.
се сочи, че през октомври-ноември 2018 г. е дал по искане на служителя си
5000 лв. в заем. Не е бил уведомен, че са за купуване на автомобил.
Ответникът според свидетеля сменя автомобили. По делото са представени
трудови договори, сключени с „Би Пи Бул петролиум“ ЕООД-гр.Я.,
представлявано от св.Д.- първият от 09.03.2017 г., вторият от 27.02.2019 г.,
според които ответникът е назначен на длъжност „обслужващ
бензиностанция и газстанция“ срещу основно възнаграждение от 480 лв.,
съответно 560 лв..
В заключението на счетоводно-икономическа експертиза лихвата за
забава върху сумата от 7000 лв. е изчислена за периода 13.12.2018 г.-
16.09.2020 г. в размер на 1252,32 лв. Върху останалите вземания в общ размер
от 4300 лв. за периода 12.12.2018 г.-16.09.2020 г. е общо 770,48 лв.
Ищцата е представила Удостоверение изх.№ ***/12.01.2021 г. от
„Теленор България“ ЕАД в уверение на това, че е била служител на
компанията от 05.06.2018 г. до 01.06.2020 г. и е получавала брутно трудово
възнаграждение в различен месечен размер, но над минималната работна
5
заплата за страната, в някои месеци- над двукратния й размер. Представила е
и 7 квитанции за изпратени пари с превод от чешки език, удостоверяващи
изпратени й чешки крони в периода 05.2018 г.-11.2018 г. от П. Ч.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1
пр.3 и чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
По делото се установи, че страните са живели няколко години на семейни
начала и ответникът е отправил предложение за сключване на брак, състоящо
се в подаряване на златен годежен пръстен и цветя, какъвто обичай е
традиционен в българското общество. В тази насока са и гласните
доказателства, и обясненията на тази страна. Не е спорно, че страните са се
разделили окончателно през март 2020 г.
Установи се, че ищцата е усвоила на 12.12.2018 г. 16 230 лв. от банковия
си кредит и на следващия ден ответникът е закупил автомобил „Мерцедес“. В
отговора на исковата молба той не е оспорил твърдяната в нея продажна цена
от 7000 лв., а е твърдял, че средствата са взети от заем от работодателя му и
от родителите му. В с.з. изоставя тезата за помощ от родителите, а след
указанията на съда, че гласните доказателства са недопустими за
установяване на сделки над 5000 лв., заявява, че дадените в заем средства са
именно 5000 лв. Впоследствие изоставя и тази защитна теза, заявявайки ново
твърдение, че е платена цена от 550 лв. Съдът намира, че това процесуално
поведение на страната подкрепя показанията на свидетелите М. и Ч., че
платената цена за автомобила е 7000 лв. и средствата са от предоставения
заем на ищцата. Пред първата свидетелка и съпруга й ответникът не е заявил
нещо различно от съобщеното от ищцата, че автомобилът е закупен с нейния
кредит за цена от 7000 лв., а на втория свидетел е заявил лично тези
обстоятелства. Показанията на този свидетел, преценени съобразно
критериите на чл. 172 от ГПК, следва да бъдат кредитирани с оглед на
съответствието им с гореизложените данни по делото. Житейски логично е,
ответникът да разговаря с бащата на съжителката си като най-близък неин
роднина и да го информира за обстоятелства от съвместния им живот. Освен
6
това показанията се подкрепят и от заключението на вещото лице по
автооценъчната експертиза, според което справедливата пазарната стойност
на автомобила към 13.12.2018 г. е 7218 лв.
Съдът не кредитира показанията на св.Р., които са
вътрешнопротиворечиви, житейски нелогични и в противоречие с всички
обстоятелства по делото. Нелогично е да се занимава „само с коли“, а да ги
продава на застрахователна стойност, която е значително по-ниска от
пазарната такава, както сочи и вещото лице автоексперт. Също така е
нелогично да закупи „Мерцедеса“ за 4500-5000 лв., а да го обяви
първоначално за около 4 хиляди лева. Показанията му противоречат и на
заявеното от него, че е продал друг „Мерцедес“, с една година по-нов, преди
4-5 години за 10 000 лв. Противоречат си и твърденията, че този автомобил е
закупил за себе си, а същевременно го е обявил за продажба. Първоначално
свидетелят заявява, че брат му е сключил застраховката, а в следващото
заседание-че няма брат. Заявява, че е закупил автомобила от Ш., ползвал го е
една-две седмици преди да го продаде, а в справката за служебна промяна на
регистрацията на МПС се съдържат данни, че свидетелят Р. е придобил
автомобила на 02.10.2018 г., като промяната в собствеността е регистрирана в
сектор „Пътна полиция“- С. Първо заявява, че ползвайки МПС една седмица,
го е блъснал и поради това е намалил цената на 1000 лв., после на 500 лв., а в
следващото заседание при очната ставка заявява, че го е купил ударен.
Показанията относно техническото състояние на автомобила се преценят от
автоексперта като нелогични и необосновани, предвид регистрирането на
промяната на собствеността непосредствено след продажбата и предвид
драстичната разлика в пазарната цена. От друга страна напълно противоречат
на показанията на св.Ч., който сочи, че автомобилът не е имал посочените
повреди, движил се е до гр.Я., а скоро след закупуването –и до О., а ремонтът
е бил основно смяна на консумативи. Поради това не може да се приемат за
истинни показанията на св.Р., че е продал автомобила за 500 лв.
Оспорването на договора за продажба от ищцата в частта относно
продажната цена на автомобила съдът намира за доказано. Както съдът е
отбелязал в Определение от 23.02.2021 г. по настоящото дело, не се касае за
официален свидетелстващ документ, както твърди ответникът, а за частен
диспозитивен документ- договор. Нотариалното удостоверяване е официален
7
документ, но то касае само подписите на продавача и купувача. Оспорването
на платената цена няма характер на оспорване на истинността на документа
по смисъла на чл. 193 от ГПК, а има характер на твърдение за привидност на
цената. За установяване на относителна симулация не е необходимо
откриване на производство по чл. 193, поради което съдът не е уважил
искането на ищцата за това, позовавайки се на практиката на ВКС -Решение
№ 123/29.10.2018 г. по гр.д.№ 3357/2017 г., II г.о., Решение № 38 от
19.05.2017 г. по гр. д. № 3438/2016 г., ІІ г. о., по чл. 290 от ГПК. В тях е
прието, че когато трето лице, което не е страна по договор, сключен в
нотариална форма, излага твърдения за относителна симулативност на
волеизявленията на страните в нотариалния акт досежно уговорената между
тях цена, се касае до въвеждане на твърдение за факт с правно значение, а не
за оспорване истинността на нотариалния акт като официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 193 ГПК, нито за опровергаване съдържанието на
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК. За
установяването на такъв факт с правно значение са допустими всички
доказателствени средства. В настоящия случай от събраните доказателства се
установява твърдяната относителна симулация. Договорът не удостоверява
реално платената цена (чието плащане не е станало пред нотариуса, както
сочи св.Р.). Самото процесуално поведение на ответника подкрепя този извод,
включително неоказването на съдействие на вещото лице за оглед на
автомобила, въпреки липсата на доказателства за твърдяното прехвърляне на
собствеността преди налагане на запора като обезпечителна мярка по делото.
Както се посочи, пълномощникът отказва заверка на представеното копие на
ръкописен договор без дата, който и не е сключен в надлежната форма- с
нотариална заверка на подписите. Поради отказа и не е приет като
доказателство по делото. Отделно в представеното към молбата за
обезпечение Удостоверение от 24.09.2020 г. на МВР автомобилът фигурира
като собствен на ответника. Т.е. налице е основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като съдът приеме, че състоянието на
автомобила е било добро, както е описано от свидетелите М. и Ч.
Поради изложеното съдът намира, че въз основа на съвкупната преценка
на доказателствата следва да се приеме за установен фактът, че автомобилът е
закупен за 7000 лв. със средства, осигурени от ищцата. Показанията на св.Д.
8
не опровергават този факт, тъй като заемът от него е получен месец-два по-
рано, на свидетеля ответникът не е заявил, че го иска за закупуване на този
автомобил, а свидетелят сочи още и че служителят му сменя автомобили -т.е.
възможно е да е поискал средствата и за друг такъв. Съдът не обсъжда
предположението на свидетеля, че може ответникът и да е закупил
„Мерцедеса“ с неговия заем, тъй като те нямат характер на показания за
непосредствено възприети факти.
С оглед на изложеното съдът счита, че правото на ищцата да иска
връщане на сумата е възникнало. В практиката на ВКС (напр. Решение № 532
от 24.06.2009 г. по гр. д. № 1812/2008 г., І г. о.) е прието, че дарението на
паричната сума е при отпаднало основание, когато е дадена от ищцовата
страна за покупко-продажба с купувач ответника заради поддържаната от тях
интимна връзка и евентуалното намерение да сключат граждански брак.
Когато тази цел не се е осъществила, страните са се разделили, то подбудите,
мотива, а и основанието да се изплати цената с дарствено намерение е
отпаднало след сключване на сделката. Съдът е приел, че неплащайки цената
на вещта, купена на негово име, ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, който е платил продажната цена, поради което се дължи
връщане на даденото. Настоящият случай е аналогичен и искът за връщане на
платената сума от 7000 лв. следва да бъде уважен.
Същото се отнася до дадената сума за погасяване на задължения по
кредитната карта. Даването на сумата от 2000 лв. е безспорно, а относно
останалата част от значение са фактите, че ищцата разполага с вносните
бележки от 12.12.2018 г.-дата, съвпадаща с тази на усвояване на кредита.
Макар в тях като вносител да е посочено името на ответника, както самият
той признава, е взел средства от съжителката си. Твърдените средства,
предоставени от родителите му, както и наличието на спестявания, не бяха
доказани по делото по реда на чл. 154 ал.1 от ГПК. Доходите на ответника са
били в размер на минималната работна заплата, докато тези на ищцата -
значително по-високи. Св. Ч. сочи категорично връзката на погасяването на
кредита със заема на дъщеря му. Поради това следва да се приеме, че
плащането с вносните бележки е извършено с дадените от ищцата суми и
искът за връщането им следва да бъде уважен.
9
Ирелевантни факти са влагането на средства от ответника в общото
домакинство, с което е подпомогнал плащането на вноските по кредита от
ищцата. Фактическият състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.3 от ЗЗД
изисква даване на нещо и отпадане на основанието за даването, както е в
случая- дадена е сумата от 2800 лв. за погасяване на лично задължение.
Приносът в други сфери е относим към други правоотношения, имащи връзка
с други хипотези на неоснователно обогатяване. Отделен е въпросът, че
средства в домакинството би могла да осигурява и ищцата, предвид данните,
че също е работила по трудово правоотношение и, както се посочи, е
получавала възнаграждение, надвишаващо минималната работна заплата.
Що се отнася до иска за сумата от 1500 лв. -разходи за ремонт на
закупения автомобил, съдът приема следното:
Ответникът оспорва твърдения факт за даване на сумата от ищцата, като
от своя страна твърди, че е осигурил сам средствата за ремонта. Св.М.
заявява, че не знае откъде са взети средствата, а коментарите в селото и
сведенията от ищцата не представляват доказателство за фактите.
Показанията на св.Ч. са единствените, сочещи на факта, че средствата са от
кредита. Както вече се посочи, касае се за заинтересован свидетел по см. на
чл. 172 от ГПК и доколкото показанията не се подкрепят от други
доказателства по делото, съдът не ги кредитира. Поради това не е проведено
пълно главно доказване на твърдения факт. От друга страна според този
свидетел ремонтът се е състоял главно в смяна на консумативи, т.е. ако
средствата са били дадени от ищцата, то намерението й е било да се осигури
нормално ползване на вещта, каквото е осъществено по време на съвместното
съжителство. Не се касае до неоснователно обогатяване на ответника в
изложения вече смисъл във връзка със закупуването на автомобила. С оглед
на това искът следва да бъде отхвърлен.
Исковете по чл. 86 от ЗЗД също са неоснователни.
В ППВС № 1/1979 г., е разгледан въпросът за изискуемостта на
задълженията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и е прието, че в третата хипотеза
задължението е изискуемо от момента на отпадане на основанието за
даването, тъй като до този момент основанието съществува. В случая се иска
заплащане на обезщетение за забавата от момента на даване на сумите, към
10
който вземанията по чл. 55 не са били изискуеми, а следователно длъжникът
не е бил в забава за връщането им. Същевременно по въпроса за момента на
забавата в хипотезата на чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е постановено ТР №5/2017 от
21.11.2019 г. на ОСГТК, в което е прието, че задължението за връщане на
даденото при начална липса на основание е безсрочно – правоотношението е с
извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите
на правните субекти и не е мислимо страните да са определили
предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. Прието
е, че при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на
длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма
уговорен срок за изпълнение. Началото на изискуемостта е начало и на
погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до
забава на длъжника (въпросът за забавата не е обсъждан в посоченото
ППВС). Според ВКС за забава на длъжника по безсрочното задължение е
необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение.
Тези мотиви са обосновали извода, че в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
Приложими са и към настоящия случай, при който също се касае за
правоотношение с извъндоговорен характер, безсрочно задължение за
връщане на даденото и необходимост длъжникът да бъде поканен от
кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Тъй като единствена покана
е исковата молба, следва обезщетението за забава да се присъди от момента
на подаването й. Исковете за предхождащия период следва да се отхвърлят.
При този изход от делото, искането на страните за присъждане на
разноските е частично основателно и следва да се уважи съразмерно на
уважената, съответно-отхвърлената част от исковете, съгласно чл.78 ал.1и
ал.3 от ГПК. Ищцата е направила разноски в размер на 1801,90 лв.
Ответникът не е представил доказателства за заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение от 900 лв., платимо по банков път. Съобразно ТР
№6/2012 г. на ОСГТК, присъждат се само действително направени разноски,
за които са представени доказателства своевременно-до приключване на
съдебното дирене в последното с.з. Ответникът е представил единствено
документ за платени 5 лв. за съдебно удостоверение.
11
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.К. Е. от с.Т., обл.Я., ул.***, ЕГН ********** да заплати на
Ж. М. Ч. от гр.Е.о, ул.***, ЕГН **********, сумата от 7000 лв.- дадена от
нея за закупуване на лек автомобил „Мерцедес“, и сумата от 2800 лв.- дадена
му за погасяване на кредитно задължение, като получени на отпаднало
основание, ведно със законната лихва върху сумите от 16.09.2020 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски в размер на
1325,48 лв., а исковете за сумата от 1500 лв.- дадена за ремонт на автомобила
и за сумата общо от 2022,48 лв. - мораторна лихва върху сумата от 7000 лв. за
периода 13.12.2018 г.-16.09.2020 г. и върху сумата общо от 4300 лв. за
периода 12.12.2018 г.-16.09.2020 г. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ж. М. Ч. да заплати на М.К. Е. направените по делото разноски
в размер на 1,32 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12