Р Е Ш
Е Н И Е № 64
гр.Кюстендил, 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
със секретар И. С. и с участието на
прокурор Йордан Г. от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАдмД №29/2020г., за да
се произнесе взе предвид:
Х.Г.А. *** обжалва
решение №95/24.04.2018г. на КАС, постановено по адм.д.№402/2017г., с което е
отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу
ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. в резултат на
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в ЗООТ
„Самораново“ при затвора гр.Бобов дол, свързано с нарушаване правото му на
кореспонденция чрез неосигуряване на пощенски пликове. Не се претендират
разноски.
Ответната дирекция чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
касационната жалбата, респ. за оставане в сила на съдебното решение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение №95/24.04.2018г. на КАС, постановено по
адм.д.№402/2017г. Същото е образувано по искова молба на Х.Г.А., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Самораново“ при затвора гр.Бобов дол срещу
ГД „ИН“ – София с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за заплащане
на обезщетение в размер
на 3 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушаване
правото му на кореспонденция чрез неосигуряване от администрацията на затвора
на пощенски пликове.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявения иск по основание и размер. Приел е недоказаност на нарушение на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неблагоприятно третиране, надхвърлящо
неизбежното ниво на страдание във връзка с неосигурено право на кореспонденция.
Съдът е приел, че нормата на чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС регламентира правото на
кореспонденция на лишените от свобода, но че от доказателствата по делото не е
установено нарушаване на това му право от служителите на затворническата
администрация. Посочено е, че на ищеца са приемани и изпращани писма до съответни институции.
Съдът е приел, че и негативните емоции,
преживени от А. не са доказани със съответни и годни доказателствени средства.
В този смисъл е формирал извод за отсъствие на предпоставките на чл.284, ал.1
от ЗИНЗ и искът е отхвърлен.
Присъдени са разноски за юрисконсултско
възнаграждение на ГД „ИН“- София в размер на 100 лв., платими от Х.А..
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КАС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита, че с оглед
събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан. Съгласно практиката на Съда по правата на
човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода
изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването
от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са
гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че
изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява
форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия
режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за
бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на
тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3
от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към
лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“. В случая чрез
никакви доказателства не е установено твърдяното незаконосъобразно бездействие
на служителите по изпълнение на наказанието, изразяващо се в неосигуряване на
писма на затворническата лафка. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
гарантира правото на кореспонденция на лишените от свобода, но нормата на
чл.90, ал.3 от ЗИНЗС предвижда, че пощенските разходи за кореспонденцията на
лишените от свобода са за тяхна сметка, освен ако е установено, че нямат
средства. От справка за трудовата дейност на осъдения е видно, че А. разполага
със съответните парични средства, за да покрива разходите си за писма, т.е.
пощенските разходи следва да са за негова сметка. Същевременно чрез
неангажирането на абсолютно никакви доказателства не е установена липсата на
пощенски пликове в ЗООТ „Самораново“ при затвора гр.Бобов дол, което да
обоснове извод за нарушено право на кореспонденция спрямо касатора. Ето защо
касационната инстанция приема за недоказано незаконосъобразно бездействие на
служители на ответната дирекция спрямо Х.А., покриващо характеристиките на
нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
По
изложените съображения АС – Кюстендил, тричленен състав счита, че решението на
първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е правилно и законосъобразно, поради отсъствие на
касационните основания по чл.209 от АПК и ще го остави в сила.
Касационната инстанция намира
решението в частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на А. разноски
за юрисконсултско възнаграждение, за неправилно. Разноски на ответника за
юрисконсултско възнаграждение не се следват предвид разпоредбата на чл.288,
ал.2 от ЗИНЗС, тъй като уредените в
нормата правила имат специален характер и се отклоняват от общите такива по ГПК
- чл.78, ал.8 във връзка с чл.144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична
уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи. В тази част първоинстанционното решение ще бъде отменено
като неправилно.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №95/24.04.2018г. на Кюстендилския
административен съд, постановено по адм.д. №402/2017г. в частта, с която е
отхвърлен предявения от Х.Г.А. *** срещу
ГД „Изпълнение на наказанията“ – София иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
3 000 лв. в резултат на поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието в ЗООТ „Самораново“ при затвора гр.Бобов дол, свързано с
нарушаване правото му на кореспонденция чрез неосигуряване на пощенски пликове.
ОТМЕНЯ решение
№95/24.04.2018г. на Кюстендилския административен съд, постановено по адм.д.
№402/2017г. в частта, с която ГД
„Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на Х.Г.А. *** разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: