Решение по дело №45047/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17552
Дата: 27 октомври 2023 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20211110145047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17552
гр. С, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110145047 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен от ЗД „БИ” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. ДБ №87 срещу Г. К. У. с ЕГН ********** и адрес: град П, ул. „ПТ“
№ 42 иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата 546,43 лева ведно със законна
лихва от 30.07.2021 г. до окончателно й изплащане, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди, причинени от ответника на
27.03.2019 г., в град П, на кръстовището на ул. Р“ и ул. „Ц“ при ПТП между управлявания
от него лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН и лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № РВ **** ВМ.
Посочва банкова смета при Банка - ДСК с IBAN: BG55 STSA ****
Претендира се и осъждане на ответника да заплати сторените в производството
разноски
Твърди се, че при управление на лек автомобил марка „марка „Пежо“, модел „407“ с
ДК № РВ **** РН по ул. Р“, на кръстовището с ул. „Ц“, сигнализирана с пътен знак Б 3
(„Път с предимство“), ответникът не пропуска лек автомобил марка „БМВ“, модел „ХЗ“ с
ДК № РВ **** СК, реализира удар с него и удря паркирания лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Пунто“ с ДК № РВ****ВМ. Вследствие на ПТП са нанесени материални щети на лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ е ДК № РВ****ВМ, за които при ищеца е заведена
щета с № ********** от собственика на увредения лек автомобил С. В. И.. Установено било
наличие на щети по лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № РВ **** ВМ, в
1
резултат на ПТП, на стойност 521,43 лева. На 13.05.2019 г. ищцовото дружество изплатило
по банков път на собственика на увредения автомобил С. В. И. сумата в размер на 521,43
лева с платежно нареждане за кредитен превод с референция № FT1913347407270 от
13/05/2019 г.
Според ищеца към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН е била застрахована по застраховка “Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/02/118002118660, с валиден срок на
действие от 25.07.2018 г. до 24.07.2019 г., по която ищецът е застраховател. Твърди се обаче,
че от протокол за ПТП № 1722705 от 27.03.2019 г. се установява, че Г. К. У. е напуснал ПТП,
поради което и ищецът на основание чл. 500 КЗ, има право да получи от него платеното
застрахователно обезщетение. Ответникът бил уведомен за възникналото в негова тежест
задължение, но не го изпълнил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител оспорва
иска. Поддържа, че не е установено дали на твърдяното ПТП е имало свидетели, към колко
часа е настъпило, кога са пристигнали полицейски служители и дали ответникът е бил на
местопроизшествието при пристигането на последните. Поддържа, че не е доказана вината
на ответника за извършване на процесното ПТП, Оспорва размера на претенцията, както и
увреждането на конкретните елементи на л.а.
Съдът, след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, твърденията
и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ , за основателността на който
следва да бъде установен следния фактически състав: 1/ да е налице валиден към датата на
събитието договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", с който от
ищеца да е застрахована отговорността на ответника; 2/ да е настъпило застрахователно
събитие; 3/ да са налице предпоставките на чл. 45, ал.1 от ЗЗД по отношение на причинителя
на вредата (виновно противоправно поведение, в причинна връзка с което да са настъпили
конкретни вреди); 3/ застрахователят да е изплатил на увредено трето лице застрахователно
обезщетение; 4/ ответникът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието
посещаване на местопроизшествието е било задължително по закон.
Установява се от представения застрахователен договор от 24.07.2018 г., че ищецът е
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователна полица №
BG/02/118002118660 на гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка
„Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН в периода от 25.07.2018 г. до 24.07.2019 г.
Установява се от протокол за ПТП № 1722705 от 27.03.2019 г. и от свидетелските
показания на свидетеля С. В. И., че на 27.03.2019 г. ответникът управлявайки лек автомобил
марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН около 15,30 часа в гр. П по ул. Р на
кръстовището с ул. Ц, сигнализирана с пътен знак „Б3“, не пропуска движещия се по ул. Ц с
предимство лек автомобил БМВ Х3 с рег. № РВ****СК и го блъска в лявата странична част,
като от удара този автомобил се измества и удря паркиралия лек автомобил Фиат Пунто с
2
рег. № РВ****ВМ. Видно от показанията на свидетеля С. И. и от съставения Акт за
установяване на административно нарушение от 27.03.2019 г., съставен от мл.
автоконтрольор П. П. и подписан от свидетелите ЖМС и ЛТН след ПТП ответникът
напуснал местопроизшествието и не уведомил органите за контрол на движение по
пътищата, нито изчакал пристигането им. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., тъй
като същите са последователни, логични и пресъздават узнатите от същия обстоятелства от
очевидците на ПТП и личните му впечатления, непосредствено след ПТП. Протоколът за
ПТП и актът за установяване на нарушението също следва да се кредитират, тъй като в
същите са обективирани личните възприятия на съставителите по отношение разположение
на участващите в ПТП автомобили, пътните знаци и неприсъствието на ответника при
пристигане на органите на за контрол на движението по пътищата.
От заключението на съдебната авто-техническа експертиза се установява, че
нанесените на лек автомобил Фиат Пунто с рег. № РВ****ВМ увреждания се намират в
зоната на реализирания удар и е възможно да бъдат получени при така настъпилото ПТП и
стойността им по средни пазарни цени е 981,43 лева.
Предвид посоченото установен се явява фактическият състав на деликта, реализиран от
ответника и изразяващ се във виновно противоправно деяние – нарушаване правилата за
движение по пътищата, конкретно чл. 50, ал. 1 ЗДвП /непропускане на пътно превозно
средство, движещо се по път с предимство на кръстовище /, при управление на МПС, от
което в пряка причинна връзка са настъпили имуществени вреди.
Установява се от представената преписка по щета № ********** от 28.03.2019 г., че
ищецът в качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, по
искане и споразумение с увредения собственик на лек автомобил Фиат Пунто с рег. №
РВ****ВМ му е заплатил сумата от 521,43 лева - обезщетение за причинените от
противоправното поведение на ответника вреди. Следователно изплатеното от ищеца
обезщетение е в рамките на претърпените вреди от ПТП. Ликвидационните разноски от 25
лева са в рамките на обичайния размер съгласно заключението на вещото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
Съгласно чл. 123, ал. 1 водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а съгласно т. 3, б. „в“
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците
в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
3
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП
службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в произшествието
има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
В случая няма данни ответникът да е изпълнил задълженията си като участник в ПТП.
Напротив видно от показанията на свидетеля И. ответникът, без да установи какви са
последиците от произшествието и при наличие на разногласие с друг участник в ПТП –
конкретно водачът на лек автомобил БМВ Х3 с рег. № РВ****СК, избягал от
местопроизшествието, оставяйки лекия си автомобил, а впоследствие е бил издирен и
заведен във Второ РУ.
Предвид изложеното съдът намира, че в производството се установи сключването от
ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка,
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор, отговорност на
прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, размера на нанесените вреди; както и че
виновният причинител е напуснал местопроизшествието преди пристигане на представител
на органите за контрол на движението по пътищата, а посещението на местопроизшествието
е било задължително съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП. Кумулативното наличие на всички
елементи от фактическия състав на регресната отговорност обуславя обоснован извод, че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовото дружество в размер на
сторените и доказани разходи за производството , а именно общо 700 лева, от които 50 лв
държавна такса, 300 лв възнаграждение за особен представител, 250 лева – възнаграждение
на вещо лице и 100 лв възнаграждение юрисконсулт.
Воден от горното, Софийският районен съд, 118-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. К. У. с ЕГН ********** и адрес: град П, ул. „ПТ“ № 42 да заплати на
„БИ” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ДБ №87 на основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането сумата 546,43 лева ведно със законна
лихва от 30.07.2021 г. до окончателно й изплащане, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и ликвидационни разноски за вреди, причинени от ответника на
27.03.2019 г., в град П, на кръстовището на ул. Р“ и ул. „Ц“ при ПТП между управлявания
от него лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с ДК № РВ **** РН и лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № РВ **** ВМ.
ОСЪЖДА Г. К. У. с ЕГН ********** и адрес: град П, ул. „ПТ“ № 42 да заплати на
„БИ” АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ДБ №87 на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 700 лева – разноски в производството по гр.д. №
45047/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
4
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова смета при Банка - ДСК с
IBAN: BG55 STSA ****, като при заплащане на разноските следва да се посочи номер на
щета №**********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5