№ 112
гр. Сливен, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от М. Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230105386 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че между ищецът А. В. Б. и Изи Асет Мениджмънт АД е
бил сключен договор за паричен заем на 29.10.2021г. и в договора е посочено, че отпусната
сума е в размер на 1000лв.Сочи се, че съгласно договора има фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40.01% и ГПР в размер на 35%.Твърди се, че в чл.4 от договора е
уговорено , че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено чрез поръчителството на
две физически лица или с банкова гаранция с бенефициер -заемодателя.Твърди се, че към
момента на сключването на договора за паричен заем на ищеца е предоставен договор за
предоставяне на гаранция на същата дата с Файненшъл България ЕООД, по силата на който
А. В. Б. е трябвало да заплати на Файненшъл България ЕООД сумата от 402.38лв на шест
равни вноски. Направено е възражение, че в ДПК липсва посочване на годишния процент на
разходите по кредита.Твърди се че действителния ГПР е в размер на повече от 100%.Сочи
се, че клаузата за обезпечаване на договора за паричен кредит с договор за предоставяне на
банкова гаранция е нищожна и накърнява добрите нрави. Твърди се, че Изи Асет
Мениджмънт АД не е включило като част от дължимите суми по ГПР сумата от 402.38лв и
по този начин е нарушен чл.19,ал.4 от ЗПК, поради което договора паричен заем е нищожен,
защото търговеца е заблудил потребителя.Сочи се, че по договора за предоставяне на
банкова гаранция ищцата е следвало да заплати пет пъти повече от договорната лихва.Сочи
се, че налице разлика между посочената подлежаща на връщане сума и тази, която ищецът
действително е върнал.Твърди се, че договора е нищожен, тъй като не са посочени
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.Сочи се, че на ищеца не е предоставена информация за наличието
1
или липсата на правото на отказ от договора.Посочено е че договора за паричен заем
накърнява добрите нрави.Клаузата на чл.4 от договора е нищожна, като заобикаляща
изискванията на чл.19,ал.4 от ЗПК.Изложени са подробни съображения за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство –неспазване на изискванията на чл.26,ал.1 от
ЗЗД-чл.10а,,чл.11, чл.19,ал.4 от ЗПК.Направено е възражение, че едноличен собственик на
Файненшъл България ЕООД е Изи Асет Мениджмънт АД.
Поискано е, да бъде прогласена нищожността на договора за паричен заем, като
противоречащ на чл.26,ал.1, предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26,ал.1,
предл.първо от ЗЗД вр.чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, а именно иск за прогласяване на нищожност
на договора за паричен заем.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за
сключен договор за паричен заем, твърдените от него клаузи на договора за паричен заем,
предоставената на ищеца сума от 1000лв, сключването на договора за предоставяне на
банкова гаранция, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника Изи Асет Мениджмънт АД, е
постъпил.
В отговора е посочено, че възраженията за нищожност на договора за паричен заем са
неоснователни и между страните има валидно сключен договор за потребителски кредит,
като ищеца и ответника са изпълнили всички стъпки за сключването на договора и е
сключен договор за потребителски кредит с отпусната главница в размер на 1000лв . Твърди
се, че ответното дружество е спазило всички изисквания във връзка с ДПК и това всички
негови елементи да са написани по ясен и разбираем начин, като са спазени изискванията за
формат и размер на шрифта.Сочи се, че е неоснователно възражението на ищеца, че
сключването на договора за потребителски кредит е обусловено от сключването на договор
за предоставяне на банкова гаранция и е вменено като задължение на потребителя.Твърди
се, че ищецът сам е избрал да сключи договор за поръчителство с Файненшъл България
ЕООД.Сочи се, че договорената възваградителна лихва не противоречи на добрите
нрави.Твърди се, че на ищеца е предоставена цялата информация за условията за
издължаване на кредита, както и за условията за изплащане на възнаграждението на
Файненшъл България ЕООД по договора за предоставяне на банкова гаранция.Посочено е,
че ДПК е в съответствие с изискванията на чл.10,ал.1, чл.11,ал.1т.7-12 и чл.20,ал.2 от
ЗПК.Размерът на лихвеният процент е в съответствие с ДПК.Клаузата за лихвения процент
не е нищожна.На ищеца е предоставена преддоговорната информация преди да сключи
ДПК.Начина на изчисляване на ГПР е в съответствие с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, чл.19,ал.2 и
ал.4 от ЗПК.Твърди се, че с разпоредбата на чл.4 от договора не се заобикаля чл.19,ал.4 от
ЗПК.
Поискано е, да бъде отхвърлен предявения иск и да бъдат присъдени на ответното
дружество направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.Направено е
2
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Указано е на ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД, че доказателствената
тежест по отношение на твърденията им, че сключването на договора за предоставяне на
банкова гаранция не е условие за сключването на договора за паричен заем, е тяхна.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли да бъдат уважени предявените искове и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД, редовно
призовано, представител не се явява.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за паричен заем от 29.10.2021г.,сключен между Изи Асет Мениджмънт АД,
като кредитор, и А. Вейзова Б., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора
да предостави на кредитополучателя сумата от 1000 лева, а А. В. Б.да върне сумата за срок
от 4.04.2021г. на 11 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 98.42лв., при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35%, като сумата по договора за кредит е в
размер на 1082.42лв, а годишния процент на разходите по кредита е 40.01 %. В чл. 4 от
Договора е предвидено, че заемателя се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на кредитора Изи Асет Мениджмънт АД договор за
предоставяне на поръчителство с две физически лица поръчители с осигурителен доход над
1000лв, банкова гаранция с бенефициер заемодателя или определено от заемодателя
дружество-поръчител, което да предостави гаранционни сделки.
На 29.10.2021г.е сключен договор за предоставяне на гаранция между Файненшъл
България ЕООД, като поръчител и А. В. Б., като потребител.По силата на сключения
договор за гаранция, Файненшъл България ЕООД се е задължило да поръчителства на
потребителя по договор за паричен заем от 29.10.2021г., сключен между Изи Асет
Мениджмънт АД и А. Вейзова Б.за сумата от 1000лв.С договора за предоставяне на
гаранция в чл.2 е предвидено, че потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в на
75.17лв на двуседмичните вноски дължими на падежите на погасителните вноски, като
общо дължимата сума по договора за предоставяне на поръчителство е 402.28лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за паричен заем от 29.10.2021г., по силата на който
ответното дружество Изи Асет Мениджмънт АД му е предоставило сумата от 1000 лв.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за паричен заем от 29.10.2021г. е в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен годишен процент на
разходите в размер на 40.01%. Този годишен процент на разходите е неточен и заблуждава
потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да осигури поръчителството на
одобрено от кредитора юридическо лице, води до това, че реално в настоящото
3
производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения
от ответното дружество. По този начин ответното дружество е извършило нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 200% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за
потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната
лихва.Договора за паричен заем от 29.10.2021г. е недействителен и кредитополучателя
дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви,
неустойки и други разходи по кредита. В производството се установи, че Договора за
предоставяне на гаранция е изрично обвързан с договора за паричен заем, тъй като изрично
е предвидено определено от заемодателя дружество-поръчител, което да предостави
гаранционни сделки. Заблуждаваща практика е в договора за предоставяне на паричен
заем да са посочени погасителни вноски в един размер, а впоследствие с вноската по
договора за предоставяне на гаранция погасителната вноска да се увеличава и пълният й
размер да е посочен само в погасителния план. С оглед изложеното, съдът приема, че
предявения иск за прогласяване на нищожност на договора за паричен заем от 29.10.2021г. е
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка чл.38,ал.1т.2 от ЗА, ще следва да бъдат
присъдени на адвокат пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
400лв и държавна такса в размер на 52лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Изи асет мениджмънт” АД,с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж.
Неру” № 28, Силвър център, етаж ІІ, офис 40-46 и А. В. Б., ЕГН **********, от гр.Сливен,
ул.Шести септември №18,ет.3, ап.9, че сключеният договор за паричен заем №
4301286/29.10.2021 г. е нищожен, тъй като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи асет мениджмънт” АД,с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к. Люлин 7, бул. ”Дж. Неру” № 28, АТЦ – Силвър център, етаж
ІІ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка
чл.38,ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 400лв и държавна такса в
размер на 52лв.
УКАЗВА на „Изи асет мениджмънт” АД, че могат да заплатят сумите за държавни
такси и адвокатско възнаграждение по следвана банкова сметка: IBAN BG 45 UBBS
81551014243060 ТИТУЛЯР адвокат П. С. П. -клиентска сметка на основание чл.39 от ЗА .
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
4
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5