№ 1309
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20241100509156 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 14352 от 12.12.2022 год. постановено по гр.дело № 46887/2022 г.
на СРС, Г.О., 128 състав, е признато за установено по отношение на К. Г. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, че дължи на „Прибалтик Пропърти
Мениджмънт“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“*******“, ул.“*******, представлявано от Лауринас Розгис, следната сума, за
която е издадена на 25.02.2022 г. заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 8111/2022 г., а
именно сумата от 150,00 лева, дължима въз основа на издаден от К. Г. Г. в полза на
"Мъни плюс мениджмънт" ООД на 10.10.2020 г. в гр.София запис на заповед, предявен
за плащане на 30.11.2020 г., който е прехвърлен на „Прибалтик Пропърти
Мениджмънт“ ООД с джиро от 28.10.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК - 16.02.2022 г., до изплащане на вземането. С решението на съда е
осъдена К. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплати на
„Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
1
управление: гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, представлявано от Лауринас
Розгис, сумата от 770,00 лв., представляваща направени от ответника разноски по
настоящето дело и по ч.гр.дело № 8111/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на
делата. С определение постановено в закрито заседание на 06.06.2024 г. по гр.дело №
46887/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 128 с-в е оставена без уважение молбата на К. Г.
Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, инкорпорирана във въззивна
жалба от 17.01.2023 г., с която се иска изменение на постановеното по делото решение
№ 14352/12.12.2022 г. по отношение на разноските, извършени от ищеца от
„Прибалтик Пропърти Мениджмънт“ ООД, ЕИК: ********* в производството.
Срещу решението на СРС, 128 с-в е постъпила въззивна жалба от К. Г. Г.,
подадена чрез пълномощника адв.З. Д., с искане същото да бъде отменено изцяло, и
вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД,
гр.София, чрез пълномощника си адв.Х.М. оспорва жалбата, по съображения
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение -
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „ПРИБАЛТИК
ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, гр.София срещу ответницата К. Г. Г.,
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.535 от ТЗ. При
2
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи,
а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
В настоящия случай ищецът основава вземането си срещу ответницата на
основание менителничен ефект - процесния запис на заповед, издаден на 10.10.2020 г.
Записът на заповед е едностранна, абстрактна правна сделка, при която издателят
безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Записът на
заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е
извън съдържанието на документа. Съдът приема, че основанието за издаване на запис
на заповед не е елемент от съдържанието на волеизявлението за плащане. Документ,
който съдържа посочените в разпоредбата на чл.535 от ТЗ реквизити представлява
запис на заповед и е годен да породи задължението по него. И обратно- съгласно
разпоредбата на чл.536, ал.1 от ТЗ не е "запис на заповед" документ, който не съдържа
всички реквизити изрично посочени в чл.535 от ТЗ. Допустимите изключения от
правилото на чл.536, ал.1 от ТЗ са посочени изрично и изчерпателно в ал.2-4 на
същата законова разпоредба. Предвид естеството на предявения иск /по реда на чл.422
от ГПК/ и посоченото от ищеца в заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК основание за възникване на вземането му /менителнично
задължение по процесния запис на заповед/, съдът е длъжен служебно да прецени
наличието на всички задължителни съгласно закона реквизити на процесния запис на
заповед. Съдът приема, че процесния запис на заповед, на който ищецът основава
вземането си е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане.
Менителничните ефекти са формални писмени актове, които следва да
съдържат определени реквизити, като липсата на някои от тях води до
недействителност на ценната книга.
Записът на заповед следва, съгласно разпоредбата на чл.535,т.1 от ТЗ да съдържа
наименованието „запис на заповед” в текста на документа, като съгласно чл.536, ал.1
от ТЗ, документ, който не съдържа този реквизит, не е запис на заповед.
3
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/28.12.2005 г. на ВКС по т.дело
№1/2004 г. на ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е
необходимо освен самият документ да е назован „запис на заповед, и в текста на
документа следва да се съдържа изразът „запис на заповед”. За да е редовен записът на
заповед от външна страна, не е достатъчно изразът „запис на заповед” да е посочен
само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се
назове запис на заповед и в текста му да стои изразът „запис на заповед” и то в такава
логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава
самият документ за запис на заповед. Документ, който не съдържа посоченото
наименование в своя текст, не е запис на заповед според чл. 536 ал. 1 от ТЗ.
Настоящият въззивен състав съд приема, че процесният запис на заповед
издаден на 10.10.2020 г. от К. Г. Г. съдържа всички установени в разпоредбата на
чл.535 ТЗ задължителни реквизити, представляващи условие за валидност на
менителничното волеизявление. В записа на заповед се съдържа наименованието
“запис на заповед”, както в заглавието, така и в съдържанието му. В него е налице
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума/ 450 лв./; падежът е
уговорен на предявяване - чл.537 вр. с чл.486, ал.1, т.1 ТЗ. В записа на заповед като
място на издаване е определен гр.София и като място на плащане - гр.София,
ул.“*******, а като поемател - „Мъни Плюс Мениджмънт “ ЕООД, ЕИК *********.
Вписана е датата на издаване на записа на заповед/ 10.10.2020 г./ и върху него е
положен подписа на издателя. Следователно записът на заповед не възбужда съмнения
относно истинността си и същият е породил валидно менителнично задължение.
Процесният запис на заповед с падеж на предявяване до 5 години от издаването
му, следва да бъде предявен на издателя - необходимо условие за да настъпи
изискуемостта на задължението за плащане. Установено е по делото, че записът на
заповед е бил предявен на издателя на 30.11.2020 год. - обстоятелство, което същия е
удостоверил с подписа си и от посочената дата задължението е станало изискуемо.
Налице е безпротиворечива съдебната практика на ВКС / решение № 162/
02.11.2012 г. по т.дело № 1126/ 2011 г. на ІІ т.о., и др./, че запис на заповед с падеж на
предявяване, трябва да бъде предявен на издателя; това е необходимо условие за
определяне падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на задължението
за плащане. Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква със
самото му подписване, но това не го прави изискуемо от този момент; издателят отлага
изпълнението на задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде
предявен за плащане. С извършването на предявяването, до знанието на издателя се
довежда и на кого трябва да плати - преди плащането записът на заповед може да е
джиросан на друго лице. Относно начините, по които следва да се извърши
предявяването, ТЗ не предписва определена форма, то може да се извърши
4
неформално и по всякакъв начин; най-често предявяване се извършва чрез отбелязване
върху самата ценна книга, че е предявена на издателя; или чрез покана, връчена от
нотариус по правилата за връчване на съобщения по ГПК; чрез пощенска или
куриерска служба, стига предявяването за плащане да е достигнало до знанието на
издателя /лично, не чрез другиго/. В определение № 45/13.01.2013 г. по ч.т.дело №
2880/2013 г. на ВКС, І т.о., е прието, че в съществуващата непротиворечива практика,
съответно е даден и съпътстващ отговор на начините и предпоставките за редовно
предявяване на запис на заповед с падеж „на предявяване“, а именно: неформално, по
всякакъв начин - чрез пощенска или куриерска служба, лично връчване, чрез
нотариална покана, стига да е достигнало до знанието на издателя / лично, не чрез
другиго /. В процесния случай, с оглед данните по делото, съдът приема за установено,
че записът на заповед е бил предявен на издателя на 30.11.2020 год. - обстоятелство,
което същия е удостоверил с подписа си и от посочената дата задължението е станало
изискуемо.
На следващо място, джирото е специален, търговско-правен способ за
заместване на носителя на инкорпорираното в ценната книга на заповед субективно
право с друг. С него кредиторът по менителничния ефект /поемателят или негов
правоприемник/ - джирант се съгласява да бъде заместен в правата си по ценната
книга с друго лице - джиратар. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и
действието му се изразява в три функции: 1/ транспортна функция – правата по
джиросаната ценна книга се прехвърлят от джиранта на джиратаря; 2/ гаранционна
функция - джирантът поема спрямо всички последващи джиратари същата
отговорност, както длъжникът по ценната книга и 3/ легитимационна функция -
джирото легитимира джиратаря като кредитор на вземането, инкорпорирано в ценната
книга. В разглеждания случай ищецът се легитимира като правоимащ на основание
джиро от 28.10.2021 год., текстът на който е написан върху прикрепен към записа на
заповед лист - алонж и съдържа подпис на джиранта /представител на дружеството -
поемател/, т.е. спазена е формата на джирото по смисъла на чл.468, ал.1 ТЗ.
Следователно по силата на чл.469, ал.1 и чл.474, ал.1, изр.1 ТЗ и доколкото
джиратарят /заявитилят- кредитор/ е придобил всички права по процесния запис на
заповед, вземането по който е възникнало с издаването му на 10.10.2020 год.
С оглед на така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от
двете инстанции изводи, въззивната жалба, като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното с нея решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника-ответник не се следват разноски
настоящата инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК на
въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите разноски
5
за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 480 лв., с включен ДДС за въззивната инстанция
по договор за правна защита и съдействие от 28.02.2023 г.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14352 от 12.12.2022 год. постановено по гр.дело №
46887/2022 г. на СРС, Г.О., 128 състав.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ж.к.“******* да заплати
на „ПРИБАЛТИК ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, на основание чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6