Р Е Ш Е Н И Е №91
от 31.07.2020г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведен на 16.06.2020
г. в състав:
Председател: ПЕНКА П. ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Мария Ценова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №125 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба вх.
№7008/02.08.2019г, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК № ********* със
седалище и адрес на управление - гр.София, район „Възраждане”, пл. „Света
Неделя” №7, представлявано от Т.А.П. и Е.М. чрез пълномощника си адвокат Д.П.
срещу Т.Л.Н., ЕГН **********, с адрес *** и С.Д.Н. ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се иска
съдът да приеме за установено по отношение на Т.Л.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н.,
ЕГН: **********, че последните дължат солидарно и следва да заплатят солидарно
на „УниКредитБулбанк“ АД следните суми:
- Главница по Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725J от 10.03.2009 г.,
Анекс № 1 от 11.04.2017 г. и Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към договора в размер
на 34 410,65 евро /тридесет и четири
хиляди четиристотин и десет евро и шестдесет и пет евроцента/, ведно
със законната лихва от 01.03.2019г. до изплащане на задължението.
- Лихви по Договор за банков ипотечен кредит
с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г.,
Анекс № 1 от 11.04.2017 г. и Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към договора в размер
на 2 981,61 евро /две хиляди деветстотин
осемдесет и едно евро и шестдесет и един евроцента/, от които:
924,37 евро /деветстотин двадесет
и четири евро и тридесет и седем евроцента/ - (договорен лихвен процент) за
периода 10.06.2018 г. до 12.12.2018 г.;
339,14 евро /триста тридесет и
девет евро и четиринадесет евроцента / - лихва върху просрочена главница за
периода 10.06.2018 г. до 27.02.2019 г.;
941,89 евро /деветстотин
четиридесет и едно евро и осемдесет и девет евроцента/ - просрочена лихва
миграция за периода 10.06.2018 г. до 12.12.2018 г.
27,40 евро /двадесет и седем
евро и четиридесет евроцента/ - неустойка за просрочена лихва за периода
10.06.2018 г. до 27.02.2019 г.;
748,81 евро
/седемстотин четиридесет и осем евро и осемдесет и един
евроцента/ - неустойка за просрочена главница за периода 10.06.2018 г. до
27.02.2019 г.
За които суми е издадена заповед е издадена
Заповед №533/07.03.2019г за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист от 12.03.2019г по ч.гр.д. 768/2019г., по описа на Районен
съд Враца..
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, се иска да бъдат осъдени
ответниците Т.Л.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН: **********, да заплатят на
„Уникредит Булбанк“ АД сторените в заповедното производство разноски: за
заплатена държавна такса в размер на 1462,66 лева /хиляда четиристотин
шестдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 952,39 лева /хиляда деветстотин
петдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ с вкл. ДДС.
Претендират се и
направените разноски по настоящото дело, а именно: 1462,66 лева
/хиляда четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ -
довнесена държавна такса и 3268,79 лева/три хиляди двеста
шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/- адвокатско възнаграждение
с вкл. ДДС.
Ответниците оспорват изцяло предявените искове.
Предявените в условията на
обективно и субективно съединяване
искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и
чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430 ТЗ.
По делото са събрани
писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Приложено е ч.гр.д. № 768/2019 г. по описа на Районен съд – Враца.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
пълнота, намира за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба се
твърди, че на 10.03.2009 г. между „УниКредит Булбанк” АД като кредитор и Т.Л.Н.,
ЕГН **********, като кредитополучател е сключен Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г. за сумата от 36 500 евро
/тридесет и шест хиляди и петстотин евро/ със срок за усвояване до 10.06.2009г.
и със срок за погасяване на кредита до 10.03.2044г. Съгласно т.З от Договора
кредитът е отпуснат „за покупка на апартамент в гр. Враца, ремонт и текущи
нужди“.
Договорът е изменен с
Анекс № 1 от 11.04.2017 г. и с Анекс № 2 от 20.03.2018 г., които са неразделна
част от сключения договор за банков кредит. С подписване на същите срокът за
издължаване на кредита е останал непроменен. Солидарната отговорност е
договорна - произтича от Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност
на физическо лице № TR1624725_1
от
10.03.2009 г., Анекс № 1 от 11.04.2017 г. и Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към
договора. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот,
подробно описан в Нотариален акт № 129, том ІІІ, per. № 2545, дело № 158 от 2009г.
Дължимите месечни
вноски за периода от 10.06.2018г. до 10.12.2018г. по Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009г. и анексите към него не са
платени на уговорените дати. Поради тази причина, считано от 12.12.2018 г.
дългът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл. 17.1. от Анекс
№ 2 от 20.03.2018 г. към Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност
на физическо лице № TR1624725_1
от
10.03.2009 г., във връзка с раздел IX, чл. 29 от Общите условия, при които
„Уникредит Булбанк“ АД предоставя на физически лица кредити за недвижим имоти
на потребители- ипотечни кредити.
До кредитополучателя Т.Л.Н.
и солидарния длъжник С.Д.Н. са изпратени уведомления за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, чрез ЧСИ М.Н., per. №
723 на КЧСИ и район на действие - ОС - гр. Враца. Уведомленията са връчени
лично на адресатите на 25.01.2019 г., за което са изготвени разписки. В
последствие е уточнено, че само уведомлението е връчено лично на Т.Л.Н..
Уведомлението на С.Д.Н. е връчено на Т.Л.Н., въпреки, че е отразено, че същото
е връчено лично.
За периода от
10.06.2018 г. до 10.12.2018 г., включително не са издължени на договорените
дати за плащане общо 7 броя вноски за главница, чиито общ размер е равен на
408,88 евро.
За периода от
10.06.2018г. до 12.12.2018г. включително не са изплатени на договорените дати
общо 8 броя вноски за договорна лихва, чиито общ размер е равен на 924,37 евро.
Размерът на главница,
която е станала предсрочно изискуема поради неплащане на месечните вноски е 34
001,77 евро. Общият размер на непогасената част от общия размер на дължимата
сума, включваща непогасена главница и непогасена договорена лихва по чл. 60,
ал. 2, т.2 ЗКИ е 35 335,02 евро. Обезщетението за забава за просрочените
плащания по чл. 60, ал. 2, т. 3 ЗКИ е в размер на 2 057,24 евро.
Сборът от 8 вноски за
договорен лихвен процент общо в размер на 924,37 евро, дължимата сума за лихва
върху просрочена главница в размер на 339,14 евро, просрочена лихва миграция в
размер на 941,89 евро, неустойка за просрочена лихва в размер на 27,40 евро и
неустойка за просрочена главница в размер на 748,81 евро образуват общия размер
на лихвите за периода от 10.06.2018 г. до 27.02.2019 г., а именно 2 981,61
евро.
На 28.02.2019 г. ищецът
подал заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което и приложените към него
доказателства са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 768/2019г. по описа
на Районен съд - гр. Враца, като на ищеца са присъдени следните суми:
Главница по Договор за
банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице №TR1624725_1 от 10.03.2009 г., Анекс № 1 от 11.04.2017 г. и
Анекс №2 от 20.03.2018 г. към договора в размер на 34 410,65 евро /тридесет и четири хиляди
четиристотин и десет евро и шестдесет и пет евроцента/, ведно със законната лихва
от 01.03.2019г. до изплащане на задължението.
Лихви по Договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725J от 10.03.2009 г., Анекс № 1 от 11.04.2017 г. и
Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към договора в размер на 2 981,61 евро /две хиляди деветстотин осемдесет и
едно евро и шестдесет и един евроцента/, от които: 924,37 евро /деветстотин двадесет и четири евро и тридесет и
седем евроцента/ - (договорен лихвен процент) за периода 10.06.2018 г. до
12.12.2018 г.; 339,14 евро /триста тридесет и девет
евро и четиринадесет евроцента / - лихва върху просрочена главница за периода
10.06.2018 г. до 27.02.2019 г.; 941,89 евро /деветстотин четиридесет и
едно евро и осемдесет и девет евроцента/ -
просрочена лихва миграция за периода 10.06.2018 г. до 12.12.2018 г.; 27,40 евро /двадесет и седем евро и
четиридесет евроцента/ - неустойка за просрочена лихва за периода 10.06.2018 г.
до 27.02.2019 г.; 748,81
евро /седемстотин четиридесет и осем евро и осемдесет и един евроцента/ -
неустойка за просрочена главница за периода 10.06.2018 г. до 27.02.2019 г.
С издадената заповед са
присъдени още разноски за заплатена държавна такса за заповедно производство в
размер на 1462,66 лева
/хиляда четиристотин шестдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ и Разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 1 952,39 лева /хиляда
деветстотин петдесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ с вкл. ДДС.
Въз основа на издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 08.04.2019г. е
образувано изпълнително дело № 164/2019г. по описа на ЧСИ М.Н., с per. № 723 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
гр. Враца. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжниците по
изпълнителното дело на 08.05.2019г. които в срока по чл.414 от ГПК са подали
възражение пред РС Враца, с което ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на този установителен иск по
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ответниците в срока по чл.367 ал.1 ГПК са депозирали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковите претенции,
предявени при условията на кумулативност.
Изтъква се, че на са налице условията и изискванията
на закона за тяхното предявяване. Към датата на подаването на заявлението за
издаването на
заповед по пл.417 от ГПК, не са били налице изискванията
на ГПК за
подаването на такова заявление.
Исковете се основават на
Договор за банков кредит кредит ТR 1624725_1 от 10.03.2009 г. ,Анекс 1 от 11.04.2017г. и Анекс 2/20.03.2018год.,трите съдържащи клаузи,
които са нищожни и обуславят нищожността и на самите договор и анекси към него.
Към датата на подаване на
заявлението до Районен съд и издаването на заповед по чл. 417 ГПК и към предявяване
на иска по чл.422 от ГПК
Договор №
ТR 1624725_1 от 10.03.2009 год. е изцяло отменен с Анекс
№1 от 11.04.2017г., последният от своя страна пък е изцяло отменен с Анекс № 2 от
20.03.2018 год. Не би могло исковите
претенции да: се основават и обосновават с несъществуващ вече
договор и посочените анекси.
Намират, че ищцовата страна
ненадлежно е упражнила правото си на иск по чл.422 от ГПК, а оттам следва, че предявените искове са недопустими.
Оспорват изцяло така предявените искове и по основание
по следните съображения:
1. Твърди се, че
уведомлението, за което се твърди в ИМ, че представлява уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, осъществено чрез приложената към исковата
морлба Покана чрез ЧСИ М.Н. не е връчено
лично на втората ответница на 25.01.2019г
2 Посочва се, че връчването
на уведомлението чрез ЧСИ не е
допустимо. Макар и в нормата на чл .43 от ЗЧСИ да е визирана възможността ЧСИ
да възлага на определен негов служител да извършва връчването на призовки ,
съобщения и книжа, което става по реда и условията на чл. 37-58 ст ГГК ,то
такова връчване на книжа не е за връчване на всякакви книжа, а само на такива,
които са във връзка с образуваните пред него изпълнителни дела. В договора и
представените анекси не е визиран такава
възможност, т.е. възможността за фингирано уведомление. Затова и следва да
се приеме, че не е изършено надлежно уведомяване на ответниците за обявяването
на предсрочната изискуемост.
3. Твърди се още , че исковете си ищцовата страна основава на договор за
банков кредит и два анекса, но последните съдържат неравноправни клаузи, които
обуславят нищожността както на договора, така и на анексите. Според изложеното
в отговора неравноправни са клаузите в договора, регламентиращи годишния лихвен
процент/ така наречената възнаградителна лихва/ по чл. 11.2 от Договора и 9.4 и
9.6 от Общите условия. В случая са приложими разпоредбите на чл. 143, ал.1,т.3,10,12,13 и
др. от ЗЗП. В случая липсва и посочена възможност за понижаване на ГЛП при
понижаването на EURIBOR, с което кредитополучателите са поставени в неравностойно положение.
Излагат се още твърдения, че освен това процесните клаузи в договора са
неразбираеми, тъй като от тях не става ясно как се образува премията, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 59 ал.2 ЗКИ. Кредитополучатели не разполагат и с
възможността да се противопоставят при промяна на условията.
4. Посочва се, че като договора, така и анексите са към същия са нищожни на основание чл. 143
т.10 ЗЗП, тъй като в същите както и в Общите правила не са разписани ясни
правила за обективни критерии, при наличието на които и на основание на които
банката може да променя базовия лихвен
процент и надбавката. През годините на
кредита договорът е бил изменян едностранно от банката на непредвидени в
договора основание само на основание
субективната преценка на
управителния орган на банката. В случая това е сторено три пъти.
Според ответниците допустимо е
включването на уговорка в договора за кредит, съгласно която се предвижда
възможността за увеличение на първоначално договорената лихва, но това може да
става при наличието на четири конкретно посочени условия.
5.Налице е нищожност на клаузи в договора и анексите към него и на основание чл. 143 т.3 ЗЗП, както и на
основание чл. 143 т.13 ЗЗП, тъй като се дава изключително право на кредитора да
преценява размера на лихвения процент само в посока на неговото увеличение, но
не и за намаляване при намаляване на пазарния индекс.
6. Неравноправни са и клаузите от договора и анексите, които предвиждат
"наказателни лихви" - чл.11.1.3 от договора. Тези договорки са в
противоречие с изискването за
добросъвестност и равноправност между търговец и потребител. Цитираната уговорка
в чл.11.1.3 от договора предвижда
начисляване на повече от една
наказателна лихва за едно и също
задължение, като общата сума на предвидените наказателни лихви надхвърля
многократно размера на законната лихва.
7. Според изложеното в отговора, основанията на които е изменян договора
за кредит не са породили своето действие,
тъй като са били сключени в резултат на неравноправни клаузи, позволяващи на
банката едностранно да променя договорения лихвен процент , а като краен
резултат да увеличи размера на задължението. Следва да се приеме, че те са
недействителни. В резултат на анексите в размера на общия дълг са включени като
компонети редовна главница, просрочена главница, неизискуема и изискуема просрочена
лихва и то в размери неотговарящи на
действителните. Посочените анекси имат характера на спогодби, но като
сключени по непозволен договор се явяват нищожни на основание чл. 366 от ЗЗД.
8. Твърди се, че към датата на която ищцовата страна сочи, че е обявила
кредита за предсрочно изискуем са в действие
клаузите на договора и общите условия . При съпоставка на погасителния
план и представения разширен лихвен лист се установявало, че ответниците
практически са плащали повече от изискуемото през целия период на действие на
договора, поради което не са били налице условията за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем.
9. Оспорват исковете и относно
техния размер.
С депозираната допълнителна
искова молба ищецът оспорва наведените с отговора на искова молба твърдения и
съждения по следните съображения:
Според ищеца налице са
всички предпоставки за предявяване на настоящите искове. Направените възражения
по допустимостта на иска са изцяло относими към предмета на спора и
основателността на исковете.
На следващо място, оспорва твърденията
на ответниците за недействителност на Договор за банков ипотечен кредит с пълна
отговорност на физическо лице № TR1624725_1
от 10.03.2009
г„ Анекс № 1 от 11.04.2017 г. и Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към договора.
Ответниците са направили възражения за нищожност единствено по отношение на
отделни клаузи от договора, съгласно които считат, че са изцяло нищожни
договорът и анексите към него. Съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД, нищожността на
отделните части на даден договор не влече нищожност на договора.
Във връзка с направеното
възражение за нищожност на клаузите в договора, регламентиращи годишния лихвен
процент (възнаградителна лихва) по чл. 11.2 от Договора и т.9.4 и 9.6 от ОУ към
договора, изтъква следното: В общите условия към договора и по конкретно в т.
9.2. е посочено, че базовия лихвен процент по кредитите се формира като сбор от
съответния пазарен лихвен индекс, определен в зависимост от валутата на кредита
и периода на олихвяване и премия. Съгласно т.9.4. от ОУ, към която препраща
т.11.2. от договора, при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски, при всяко
нарастване на базовия лихвен индекс с повече от 0.5 процентни пункта спрямо
действащия към момента на промяната размер, Банката променя годишния лихвен
индекс в същия размер, като промяната влиза в сила автоматично с публикуване на
новата стойност на съответния лихвен индекс и без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните. Банката може да промени
размера на анюитетната вноска по нейна преценка и в интерес на
кредитополучателя, включително и към момент, различен от промяната на лихвения
процент.
Цитираната клауза на т.9.4.
от ОУ не е нищожна, тъй като в нея се съдържат достатъчно ясни и разбираеми
условия за промяната на размера на лихвения процент по договора. Тези условия
са външни и независещи от „Уникредит Булбанк“ АД и са предизвикани от
въздействието на свободния пазар, EURIBOR и
регулатора на банковата дейност. Счита, че спрямо клаузата на т.9.4 ОУ е
приложима разпоредбата на чл.144, ал.З, т.1 от ЗЗП, поради което тази клауза не
е нищожна, независимо от факта, че предвижда увеличение на годишния лихвен
процент. Посоченото изменение на годишния лихвен процент е ясно и точно
отразено в ОУ предварително, като е поставено в зависимост от обективен факт, а
не от едностранната воля на една от страните т.е. на волята на банката. Ето
защо, цитираните от ответниците разпоредби на ЗЗП не са приложими в настоящия
случай, доколкото договора за банков кредит и анексите към него попадат под изключенията
от прилагането им. Изменението на договорния лихвен процент не зависи от волята
на кредитора, както е посочено в чл. 143, ал.1, т.З, а относно останалите
разпоредби е приложима нормата на чл. 143, ал.З, т.1 от ЗЗП.
Ответниците оспорват факта,
че преди сключване на договора са получили предварителна информация за начина
на изчисляване на лихвите, включително методиката за тяхното едностранно
изменение, че са подписали общите условия и са разбрали тяхното съдържание към
момента на подписването им, включително клаузата за нарастване на базовия
лихвен индекс при изменение на базовия лихвен процент с 0,5 процентни пункта. Според
ищеца цитираната клауза е в полза на кредитополучателя
и солидарните длъжници, тъй като при увеличение на базовия лихвен процент по
-малко от 0.5% , то няма да се приложи. Според ищеца посочените клаузи не са и прилагани. Измененията могат да бъдат и в посока намаляване на договорния лихвен
процент, което може да бъде установено от т.4.1 от Анекс № 2 от 20.03.2018г.,
към датата на подписване на който EURIBOR има отрицателни стойности.
Банката може едностранно да
променя размера на премията по ред, който също е установен в общите условия.
Този ред е посочен в т. 9.6 от общите условия към договор, а в т. 9.7 е
посочено, че с промяната на действащия към съответния период на олихвяване
базов лихвен процент, страните по договора ще считат лихвените условия по
кредита за автоматично променени при запазване на договорената надбавка и
новите лихвени условия ще бъдат задължителни за тях. Условията, при които се
променя базовия лихвен процент се предвидени и в другите общи условия - тези
към анекс № 1 и към анекс № 2. Те са описани и на сайта на банката. В тази
връзка считам, че обстоятелствата при които банката има възможност да променя
базовия лихвен процент са подробно описани в ОУ и ответниците са запознати и са
се съгласили, като за ответниците е предоставена възможността да прекратят
договора за банков кредит.
По отношение на възражението
за нищожност на клаузите за наказателната лихва от процесния договор за кредит
и анексите към него се изтъква, че клаузите по т. 4.2 и т.4.3 от договора имат
характер на наказателна лихва за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя на падежа да върне усвоената главница или лихва и главница.
При изчисляване на дължимата по т. 4.3 от договора лихва банката е използвала
фиксирания лихвен процент от 5 % пункта, олихвявайки с него единствено и само
неиздължения на падежа остатък от усвоената главница или лихва и главница.
Времето, през което ще се начислява наказателната лихва, е поставено изцяло на
волята и на отговорността на неизправния длъжник. Клаузата би била нищожна,
като нарушаваща принципа за справедливост и създава условия за неоснователно
обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на
насрещните задължения по договора.
Счита възражението за
нищожност на клаузата за неустойка по т. 4.3 от договора за неоснователно. В
случая, размерът на наказателната лихва се определя е фиксиран лихвен процент -
5 % и с него е олихвена неиздължената на падежа главница. Ако
кредитополучателят е върнал заетата сума на падежа, в негова тежест не би
възникнало задължение за плащане на неустойка за забава. В случая е налице и
съгласие относно начина на формиране на лихвата.
Неоснователни са
възраженията на ответниците за наличие на новация на задължението по договора
за банков кредит. За да бъде налице новация на договора се изисква ясно
изразена воля за поемане от длъжника на нов дълг с нов предмет или ново
основание в замяна на старото задължение по сключения с кредитора договор. В
настоящия случай, не сме изправени пред хипотезата на новация по отношение на
договора и анексите към него. Безспорно прието е в константната съдебна
практика, че ако страните по договора за кредит са изменили в рамките на общия
размер на стария дълг само размера на отделните вноски, приспадайки вече
платеното по него, и с цел облекчаване на дълга са разсрочили изпълнението му с
уговаряне на нови срокове за плащане, не е налице обективна новация по смисъла
на чл.107 ЗЗД, тъй като не е извършена промяна нито в предмета, нито в
основанието на стария дълг, и той не е погасен / Решение № 210 от 22.12.2014 г.
по търг. д. № 4090/2013 г., т. к., I т.о. на ВКС/. В този смисъл от
представените по делото договор и анекси може безспорно да се направи извод, че
същите не съдържат индиции за желанието на страните да погасят старите
задължения и да ги заменят с нови. Дори в преамбюла на анексите изрично е
записано, че „се сключва настоящия анекс, с който страните се споразумяха
Договорът да се ИЗМЕНИ, ПРИЕМЕ СЪДЪРЖАНИЕТО и чете съгласно установеното с
настоящия анекс, както следва“. От изложеното следва изводът, че с Анекс № 1 и
№ 2 е преструктуриран дългът по кредита при по-благоприятни за задължените лица
условия. С оглед изложеното, счита, че не е налице погасяване на задължението,
уговорено с Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо
лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г. и анексите
към него, а е налице предоговаряне на условията за ползване и
връщане на част от кредита.
Според ищеца голословно е и
възражението на ответниците за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост,
поради липса на подпис от страна на солидарния длъжник С.Д.Н.. Неоснователни са
и твърденията, за ненадлежно връчване на изявлението за предсрочна изискуемост.
Съгласно Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС банката - кредитор може
да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ТПК след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми. В законодателството ни обаче няма
изисквания относно формата и начина на това изявление. Такова изискване не е
поставено и с цитираното тълкувателно решение. Поради което и изявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде връчено и чрез съдебен
изпълнител съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ предвижда възможност на частния съдебен изпълнител да бъде възложено
връчване на съобщения и призовки по граждански дела.
Налице е просрочие по
кредита, тъй като дължимите месечни вноски за периода от 10.06.2018г. до
10.12.2018г. по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г. и анексите
към него не са платени на уговорените дати. Поради тази причина, считано от
12.12.2018 г. дългът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл.
17.1. от Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към Договор за банков ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г., във връзка с раздел IX, чл. 29 от Общите условия, при
които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя на физически лица кредити за недвижим
имоти на потребители- ипотечни кредити.
В срока по чл. 373 ГПК е
постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който поддържат изцяло изразеното в отговора на исковата молба становище относно допустимостта на иска.
Поддържа се становището,
че Договора за банков кредит от
10.03.2009 год. попада в обхвата на Закона за кредитните институции, Закона за
потребителския кредит и на Закона за защита на потребителите. Според изложеното
нищожността на отделни клаузи от така представения договор от своя страна води
и до нищожност на самия договор съгл.чл.22 от ЗПК.
Не споделят и изцяло оспорват изразеното в допълнителната
искова молба становище от ищцовата страна по отношение на Договора от 10.03.2009
г.
Според ответниците
неправилно е твърдението на ищеца, че разпоредбите на т.9,4 и т.9.6 от Общите
условия на Банката не били неравноправни, респ. нищожни, тъй като същите
предвиждат възможността
банката едностранно да променя приложимия по договора лихвен процент. Промяната
на лихвения процент се осъществява чрез органа на кредитора -
Управителния съвет, който по своя субективна преценка увеличава лихвения процент.
В подкрепа на тези твърдения са представените с отговора Протокол № 14/l.IV.2009 г. на УС на "Уникредит Булбанк",
протокол № 25/05.VI.2009 г. също на УС,както и преписи от протокола от
заседанието на УС,на което е прието",че считано"от 1.IV.2010 год. се
прави ново увеличение на годишната лихва по договорите, сключени с кредитетополучатели-физически
лица. В тези доказателства липсва посочването на каквито и да било обективни
критерии. Тъй като промяната се осъществява по субективната преценка на кредитора,без да са налице обективните критерии
за едностранната промяна на базовия лихвен процент в случая се изключва
приложението на чл .144,ал . 3,т. 1 от ЗЗП.
Когато на потребителя не е
предоставена предварително достатъчно конкретна информация относно това как
банката може едностранно да променя цената на доставената финансова услуга, както
и методологията на банката, включена във
вътрешните й правила,не е възпроизведена и не е част от съдържанието на
кредитния договор, кредиторът не би могъл да се счита за добросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП.
Изцяло оспорват твърдението
в допълнителната искова молба, че по отношение на договора била приложима разпоредбата на чл. 144,ал .3,т.1 от
ЗЗП.
Изцяло подържат твърдението
си за неравноправност на разпоредбите, регламентиращи т.н. "наказателна лихва",която
в случая се явява "наказателни лихви", т.к.банката повече от един път
начислява повече от една наказателна лихва за едно и също неизпълнение, които лихви
надвишават многократно размера на законната лихва, явяваща се мерило за
справедливото определяне на лихвите при забава.
Очевидно е също така, че с
оглед на горепосоченото подписаните анекси към Договора
също се явяват нищожни на основание чл.З66 от ЗЗД. Това е така, т.к изменението
се основава на неравноправни клаузи и защото размера на задължението по
договора е различен вследствие на едностранната промяна на ГЛП от страна на кредитора, извършени
на основата на посочените по-горе неравноправни клаузи.
Поддържа се и твърдението,
че подписът положен в разписката за
получател на уведомлението за предсрочна изискуемост не е положен от втората
ответница С.Н., поради което тя не е редовно уведомена за обявяването на
предсрочната изискуемост. В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е уточнил, че уведомлението за
предсрочна изискуемост на ответницата е връчено на ответника Т., но в
съобщението по грешка е отразено, че същото е връчено лично.
От представените по делото писмени доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Съгласно представения Заверен препис от Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г.,
ведно с обши условия и погасителен план към него; се установява, че страни по същия са „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ответникът Т.Л.Н., като кредитополучател и ответницата С.Д.Н., които са постигнали съгласие банката да отпусне на кредотополучателя
банков ипотечен кредит в размер на 36 500евро, с цел покупка на апартамент в
гр. Враца, ремонт и текущи нужди. Кредитът ще бъде усвоен чрез разплащателната
сметка на кредитополучателя. Крайният срок за усвояване на кредита е
10.06.2009г, а крайния срок за издължаване на кредита е 10.03.2044г.
Задълженията се изплащат с равни месечни погасителни вноски по погасителен
план, който е подписан от страните и е неразделна част от договора и е приложен
по делото от стр.10 до стр. 20. С договора са уговорени и заплащане на лихви,
такси и комисионни. Представени са и
Общите условия, при които „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД предоставя ипотечни кредит на физически лица.
Към исковата молба са приложени заверени преписи от
Анекс № 1 от 11.04.2017 г. към договора, ведно с общи условия и погасителен
план към него и от Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към договора.
Анекс № 1 от 11.04.2017 г. е сключен след писмено
искане за промяна на параметрите по кредита. В същия е прието, че той и Договор за банков ипотечен кредит с
пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г са
сключени при условията на действащите
към момента на сключване на анекса Общи условия , при които „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД
предоставя кредите за недвижими имоти на потребители - ипотечни кредити. Тези
общи условия са приложени към исковата молба /стр.29 - стр. 34/. В него изрично
са посочени дължимата до момента
главница, дължимите лихви и, такси и комисионни.х Изготвен е и нов погасителен
план.
Анекс № 2 от 20.03.2018 г. също е сключен по писмено
искане за промяна на параметрите по кредита. В същия е отразено, че страните се
съгласяват, че отношенията между тях, възникнали във връзка със сключването на Договор
за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1
от 10.03.2009 г и всички анекси към него, установяващи условията по Договора и
изпълнението му - усвояване, ползване, олихвяване, обезпечаване, издължаване,
права и задълженията на страните, предсрочна изискуемост и окончателно
погасяване на пълния размер на кредита и
всяка отделна сума, усвоена и/или дължима по договора и всички анекси към него,
представляваща главница, лихви, такси, комисионни и др. разноски да бъдат уреждани от Анекс № 2 от 20.03.2018
г., съдържанието на който заменя изцяло
съдържанието на Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г и анексите към него. Страните се
съгласяват и приемат към отношенията им,
регламентирани с този анекс да се прилагат като неразделна част от съдържанието му Общите условия , при които „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД
предоставя кредите за недвижими имоти на потребители - ипотечни кредит, в сила
към датата на подписване на анекса.
С подписването на Анекс №2 и считано от датата на
влизането му в сила, страните се съгласяват и приемат да прекратят действието
на приетите към датата на Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност
на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г или към датата на който и да
било от анексите към него Общи условия, като вместо тях при условията, съгласно
и по силата на този анекс, приемат да прилагат
Общите условия , при които „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД предоставя кредите за
недвижими имоти на потребители - ипотечни кредит, в сила към датата на
подписване на анекса.
За установяване наличието на предходно развило се
заповедно производство са представени Заявление по чл.417 ГПК от 28.02.2019 г.;
Заповед за незабавно изпълнение от 07.03.2019 г., издадена по ч.гр.д. №
768/2019 г. по описа на Районен съд - Враца;
Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 768/2019 г. по описа на Районен
съд - Враца; Разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 768/2019 г. по
описа на Районен съд - Враца; както и Съобщение от 04.07.2019 г. на Районен съд
- Враца по ч.гр.д. № 768/2019 г. с указания за предявяване на установителен
иск. От същите се установява, че по заявление вх. № 3272//01.03.19 г. на
"Уникредит Булбанк" АД по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК пред
районен съд гр. Враца е образувано ч. гр. дело № 768/19 г. срещу длъжниците Т.Л.Н.
и С.Д.Н.. Предявено е парично вземане общо за сумата 34 410.65 евро за главница
по договор за банков ипотечен кредит от 10.03.09 г. и два анекса съответно от
11.04.17 г. и от 20.03.18 г.; заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.02.19 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва от
2 981.61 евро лв. за периода от 10.06.18 до 27.02.19 г.; както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 1462.66 лв. държавна такса и 1
952.39 лв. адв. възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от неизпълнен договор за кредит от 10.03.09 г. и анекси към същия.
Приложени са изпратените до кредитополучателя Т.Н. и солидарния длъжник С.Н. уведомления
от банката кредитор за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, чрез ЧСИ М.Н., рег. № 723. Уведомлението е
връчено лично Т.Н. на 25.01.19 г., който е получил и уведомлението на С.Н.,
въпреки, че в уведомлението е вписано, че същото й е връчено лично .
Районен съд гр. Враца е преценил заявлението за
основателно и е издал заповед № 533/07.03.19 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК по образуваното ч.
гр. д. № 768/19 г., разпореждайки длъжниците Т.Н. и С.Н. да заплатят солидарно
на кредитора АД "Уникредит Булбанк" гр. София описаните подробно в
заявлението суми, посочени по-горе, като в заповедта е отразено. Издаден е и
изпълнителен лист от 12.03.19 г., в полза на "Уникредит Булбанк" АД за
сумите по заповед за изпълнение № 533/07.03.19 г. По делото са постъпили
възражения по реда на чл. 414 от ГПК от солидарните длъжници Т.Н. и Сашка Н..
Представени са още информации за движението по сметката на
длъжника както и Извлечение от счетоводни книги от 28.02.2019 г., издадено от „УниКредит
Булбанк” АД по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № TR1624725J от 10.03.2009 г., Анекс № 1
от 11.04.2017 г. и Анекс № 2 от 20.03.2018 г.. В последното са посочени като
задължения на ответниците претендираните в настоящото производство суми.
От страна на
ответниците е представен Протокол №27 от
21.06.2010г на Комисията за защита на потребителите, както и Заповед №806 от
03.09.2010г, с която Комисията за защита на потребителите е забранила на
„УниКредит Булбанк” АД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика при
публикуване на информация за лихвените
условия по потребителските кредити на
Интернет страницата си. Представено е още Уведомление от „УниКредит Булбанк” АД
до своите кредитополучатели – физически лица, но същото не носи никакъв подпис.
С определението за насрочване съдът е задължил ищеца "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД да
представи преписи от: Протокол №14/01.04.2009г на УС на ищеца, Протокол
№25/05.06.2009г на УС на ищеца и Препис
от протокол -на УС на банката, на което заседание е взето решение, считано от 01.04.2010г банката отново да увеличи еднократно
годишната лихва по договорите за кредит. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е представил Протокол №14/01.04.2009г на УС на ищеца, Протокол
№25/05.06.2009г на УС на ищеца и Препис
от протокол -на УС на банката. От същите
е видно, че на посочените дати Управиителния съвет на банката е взел
решения за повишаване на премията като компонент на базисния
лихвен процент.
По искане на
страните по делото е изслушана първоначална и допълнителна Съдебно счетоводни
експертизи. Вещото лице е дало отговор на поставените от страните въпроси.
В първоначалното заключение
вещото лице е посочило, че по банкова сметка ***: ***, с титуляр Т.Л.Н. е видно, на 20.03.2009г е
постъпила сумата от 71 387,80 лв., която е левовата
равностойност на 36 500 EUR за усвояване на кредита.
Размерът на дължимата
главница от ответниците по Договор за
банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лица №TR1624725_1 от 10.03.2009 г.,
Анекс №1 от 11.04.2017 г. и Анекс №2 от 20.03.2018 г. към договора възлиза на
сумата от 67 301,39лева, която сума е левовата равностойност на 34 410,65евро.
Размерът на дължимите от ответниците договорни лихви
към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, включващи: договорен
лихвен процент (възнаградителна лихва); лихва върху просрочена главница;
просрочена лихва (миграция); неустойка за просрочена лихва и неустойка за
просрочена главница е в общ размер на 3 006,27 евро, от които:
1. 924,37 евро възнаградителна
лихва;
2. 941,89 евро лихва миграция, която представлява
преструктуриране на стари лихви, които се дължат по предходни погасителни
планове и които се отделят от новоначислените по новия план;
3. Неустойка за
просрочена лихва - 43,81 евро:
4. Неустойка за просрочена главница - 756,01 евро.
Вещото лице е констатирало, че съгласно т.9.2. от Общите условия към Договор за банков
ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лица №TR1624725_1
от 10.03.2009 г., базовия лихвен процент по
кредитите се формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, определен в
зависимост от валутата на кредита (в случая 1 месечен EURIBOR)
и периода на олихвяване и премия, като в
конкретния случай премията е била в размери, както следва:
за периода от 20.03.2009 г. до 01.04.2009 г. - 2 /два/
пункта;
за периода от 02.04.2009 г. до 16.06.2009 г. - 3 /три/
пункта;
за периода от 16.06.2009 г. до Анекс №1/11.04.2017 г.
- 4 /четири/ пункта
Договореният годишен лихвен процент върху редовна
главница е в размер на 8,2 % и се формира като сума от базовия лихвен процент
3,543% плюс надбавка към него 4,657%. От своя страна базовият лихвен процент се
формира като сбор от съответния пазарен лихвен индекс, който към датата на
сключване на договора е бил в размер на 1,543% и премия 2%. Годишният лихвен
процент през периода от 10.03.2009 г. - датата на сключване на договора до
11.04.2017 г. - датата на подписване на Анекс №1, е изменян в посока
увеличение, следствие на увеличението на компонента „премия“ от договорените 2
пункта и при съобразяване намалението на действащия пазарен лихвен индекс.
/данните за всеки един период са посочени в таблица 2 стр.9 от заключението/
Годишният лихвен процент за
периода от 11.04.2017 г. - датата на подписване на Анекс №1 до 20.03.2018 г. - датата на
подписване на Анекс №2 е посочен в Таблица №3 стр.10 от заключението. Съгласно т.4.1
от Анекс №1/11.04.2017, договореният годишен лихвен процент върху редовна
главница е в размер на 4,5% и се формира като сума от пазарния лихвен индекс (-0,33%)
плюс надбавка към него 4,83%.
Договореният с анекс Анекс №2 годишен лихвен процент върху редовна главница
е в размер на 4,5% и се формира като сума от пазарния лихвен индекс (-0,329%)
плюс надбавка към него 4,829%. Същият е прилаган в периода от 20.03.2018 г. -
датата на подписване на Анекс №2 до 12.12.2018 г. - датата на предсрочното
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем .
Съгласно т.4.1 от процесния договор е договорено
годишната лихва да се формира като сбор от базовия лихвен процент, включващ
едномесечен EURIBOR и
премия, плюс надбавка от 4.657%., т.е. единственият променлив компонент при
образуване на лихвата се явява приложимия базов лихвен индекс едномесечен EURIBOR. Анализирайки лихвената
статистика на БНБ и ЕЦБ относно пазарния лихвен индекс едномесечен EURIBOR, експертизата установила,
че след 2012 г. същият е с понижаващи стойности, като от м.03.2015г. достига
отрицателни стойности, включително и до настоящия момент. Този спад не е бил
съобразен от страна на „Уникредит Булбанк“АД в посока намаляване на месечните
анюитетни вноски.
Платените от кредитополучателя суми по процесния
договор и по анексите към същия от датата на неговото сключване до датата на
обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем - 12.12.2018 г са в общ
размер на 70 642,12
лв или 36 118,77 EUR.
Дължимите суми по Договора от 10.03.2009 г., като се
съобрази само неговото действие, т.е. без да се вземат предвид анексите към
същия, без да се съобрази също така и едностранното увеличаване на компонента
„премия“ от страна на банката и като бъде съобразен също така и спада на
приложимия базов лихвен процент - едномесечен EURIBOR
за периода от сключването на договора до
датата 12.12.2018г са посочени в таблица 6.1 стр.14 от заключението и са както
следва:
Редовна главница - 2 642,17 EUR или 5 167,64
лв
Лихва за редовна главница - 23 588,55 EUR или 46 135,19 лв.
Неустойка за просрочена главница - 33,23 EUR или 65,00 лв.
Неустойка за просрочена лихва - 54,69 EUR или 106,96
лв.
Разходи за кредитна протекция (застрахователна премия) - 0,0571% мес. -2 438,28
EUR или 4 768,86 лв.
Такса поддръжка и обслужване на кредита - 1,5% еднократно върху размера
на кредита - 182,50 EUR или 356,94 лв.
Такса за разглеждане на искане за кредит - еднократно - 100,00
EUR или 195,58 лв
Комисионна управление за всяка следваща година - 0,35% върху непогасения
остатък от главницата - 1 113,05 EUR или2 176,94
лв
ОБЩО: 30 898,13 EUR или 60 431,49 лв
В таблица №7 на стр.14-15 са посочени общо и по пера установени разликите
между дължимите по договор суми и реално
платените от ответниците суми към 12.12.2018г. Според вещото лице дължимата сума е 30 898,13 евро
/60431,49лева/, а платената 36 118,77евро/ 70 642,12лева/ или са надплатени 5
220,64 евро /10 210,63лева.
При съобразяване с погасителния план към Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лица №TR1624725_1 от 10.03.2009 г. и съобразявайки само неговото
действие, т.е. без сключените анекси и без да се вземат предвид увеличаването
на компонента „премия“ от страна на банката и като се съобрази спада на
приложения базов лихвен индекс - едномесечен EURIBOR, експертизата установила разлика между дължимите по
договор суми и реално платените от ответниците суми до датата на изменение на
договора с Анекс №1 в размер на 16042,56 лв., което е левовата равностойност на
8202,45 евро, които са надплатени. В таблица
8 сумите са посочени по пера.
Съгласно т. 11.1.3 от договора, при просрочие на лихва
и/или главница, за срока на просрочието целия размер на кредита (редовен дълг
по главницата и неиздължената просрочена и изискуема част от нея), освен с
лихвата за редовна главница в размер на 8,2% (включваща БЛП 3,543%+надбавка
4,657%) и лихвата за просрочена главница в размер на 10,2% (включваща БЛП
3,543%+надбавка 6,657%), се олихвява и с наказателна лихва по т.4.3 в размер на
5%. Лихвите се начисляват върху дълга по главницата при база реален брой дни от
месеца / 360.
Съгласно приложен към делото разширен лихвен лист за
кредити по Договор от 10.03.2009 г. и при съобразяване с датите на погасяване
на главницата от ответниците, експертизата е установила размера на сумите,
начислени за наказателна лихва по т.11.1.3 от процесния договор за периода от
датата на сключването на договора - 10.03.2009 г. до датата на изменението му с
Анекс №1/11.04.2017 г., като превалутирането е изчислено при курс 1 EUR=1.95583 лв. Общия размер на начислените
лихви за просрочие, наказателни лихвие, неустойка за просрочена главница и
неустойка за просрочени лихви възлиза на сумата от 16,79евро /32,83лева/, а
платените в размер на 1767,18евро/ 3
456,25лева/ Данните са посочени по пера в таблица 9/стр.16/
След извършени изчисления за определяне на годишния
лихвен процент за периода от 20.03.2009г. до 12.12.2018 г. на база
действителните стойности на едномесечния EURIBOR,
формиращ базовия лихвен процент и
уговорените в договора константна надбавка от 4,657% и премия от 2%, изводът е,
че през процесния период, ищецът е следвало да плати лихва по кредита в размер
46 135,19 лева, което е левовата равностойност на 23 588,55 евро, а през същия
период по договора за кредит ищецът е заплатил възнаградителни лихви в общ
размер 54 655,26 лева, което е левовата равностойност на 27 944,79 евро.
Разликата между двете стойности се равнява на 8 520,07 лева, което е левовата
равностойност на 4 356,24 евро в повече.
До 11.04.2017 г. - датата на Анекс №1, с увеличаването
на компонента „премия“ лихвите по кредита са се увеличили със стойности до
1,417%, като месечната анюитетна вноска по кредита е запазила своя размер.
Всяко увеличение на лихвения процент би следвало да води и до увеличение на
месечната анюитетна вноска, което не е направено и съответно тя е станала
недостатъчна за погасяване на падежиралите вноски за главница, лихви и такса.
Ако с така изчислените надвнесени месечни суми за
договорни лихви (сумите със знак минус от к.4 на таблица №10) длъжникът е
погасявал задълженията си за месечни вноски по главницата, то той не би
изпаднал в просрочие и не би имало основание за начисляване и събиране на
сумите за наказателни лихви.
Разликата между реално платените от ответниците суми
за наказателни лихви по т.11.1.3 и тези, изчислени по по-горната точка 11 за
периода от сключването на договора от 10.03.2009 г. до 12.12.2018 г. е дължима сумата от 286,06 EUR /559,52лева/, платена сума 2036,47 EUR /3 982,94лева/ или
са надплатени 1 750,29 EUR / 1750,39 EUR /3423,42лева/
При извършено на олихвяване със законната лихва при
допуснато просрочие на месечната вноска за главница и лихви върху редовна
главница по кредит, размерът на лихвите би бил следния:
- лихви върху просрочени месечни вноски за редовна
лихва - 150,14 лв., което е левовата равностойност на 76,77 евро.
- лихви върху просрочени месечни вноски по главница -
77,81 лв., което е левовата равностойност на 39,78 евро.
В допълнителното заключение е вещото лице посочило, че съгласно
погасителен план към Договор от 10.03.2009 г., за периода от датата на
сключване на договора до 12.12.2018 г. ответниците са дължали следните суми:
-вноски за лихви по редовна главница - 28668,20 евро, които са левовата
равностойност на 56070,13 лв.
- вноски за редовна
главница - 2642,17 евро, които са левовата равностойност на 5167,64 лв.
За периода от датата на
сключване на договора до 12.12.2018 г. ответниците са заплатили следните суми:
- вноски за лихви по
редовна главница - 27944,79 евро, които са левовата равностойност на 54655,26
лв.
- вноски за редовна
главница - 2089,35 евро, които са левовата равностойност на 4086,41 лева
Общо дължимите и платени от
ответниците суми само спрямо първоначалния
погасителен план
по договора за кредит за периода от 10.03.2009 г. до 12.12.2018 г. при
съответния лихвен процент са обобщени в таблица №2:
Съгласно погасителен план
към Договор от 10.03.2009 г., съобразно първоначалните условия по договора, без
да се вземе предвид увеличаването на компонента „премия“ от страна на банката и
като е съобразен спада на приложения базов лихвен индекс - едномесечен EURIBOR за периодите от датата на сключването на договора 10.03.2009
г. до датата на изменението му с Анекс №1/11.04.2017г., а след подписване на
Анекса - спрямо неговите условия, за периода от датата на сключване на договора
до 12.12.2018 г. ответниците са дължали следните суми:
- вноски за лихви по
редовна главница - 22618,78 евро, които са левовата равностойност на 44238,49
лв.
- вноски за редовна
главница - 3158,27 евро, които са левовата равностойност на 6177,04 лв.
При условията на горното
изречение, за периода от датата на сключване на договора до 12.12.2018 г.
ответниците са заплатили следните суми:
- вноски за лихви по
редовна главница - 27944,79 евро, които са левовата равностойност на 54655,26
лв.
-
вноски
за редовна главница - 2089,35 евро, които са левовата равностойност на 4086,41лв.
Общо
дължимите и платени от ответниците суми само спрямо първоначалния погасителен
план и при първоначалните условия на договора от 10.03.2009 г. до сключването
на Анекс №1/11.04.2017 г., а след неговото сключване - спрямо поставените в
същия анекс условия, за периода от 10.03.2009 г. до 12.12.2018 г. са обобщени в
таблица №4:
Съгласно
погасителният план към Договор от 10.03.2009 г., като е съобразено неговото
действие, без да се вземе предвид увеличаването на компонента „премия“ от страна на банката
и като е съобразен спада на приложения базов лихвен индекс - едномесечен EURIBOR за периодите от
датата на сключването на договора - 10.03.2009 г. до датата на изменението му с
Анекс №1/11.04.2017 г., а след подписване на Анекса №1 - спрямо неговите
условия до датата на подписване на Анекс №2/20.03.2018 г., а след подписване на
Анекс №2 - съобразно неговите условия, за периода от датата на сключване на
договора до 12.12.2018 г. ответниците са дължали следните суми:
- вноски
за лихви по редовна главница -22589,66 евро, които са левовата равностойност на
44181,53 лв.
- вноски
за редовна главница - 3207,97 евро, които са левовата равностойност на 6274,24
лв.
При
условията на горното изречение, за периода от датата на сключване на договора
до 12.12.2018 г. ответниците са заплатили следните суми:
- вноски
за лихви по редовна главница - 27944,79 евро, които са левовата равностойност
на 54655,26 лв.
- вноски
за редовна главница - 2089,35 евро, които са левовата равностойност на 4086,41 лв.
Общо
дължимите и платени от ответниците суми спрямо първоначалния договор и
погасителен план към него, но след подписването на Анекс №2/20.03.2018 г. -
съобразно условията на този анекс, за периода от 10.03.2009 г. до 12.12.2018 г.
са обобщени в таблица №6.
След като анализира и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и
правна връзка, съдът приема за установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции са процесуално допустими. Съдът е
сезиран с установителен иск основан на чл. 422 вр. с чл. 417 от ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 вр. с чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ за установяване наличието на
вземане на ищеца срещу ответниците, след издаване на
заповед за изпълнение и подадени от длъжниците в срок възражения. Исковете са
подадени в преклузивния срок, визиран в
закона-видно от приложеното ч. гр. д. № 768/2019 год. по описа на РС-Враца.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки.
Налице е и
процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против
надлежна страна.
Предмет на
исковото производство по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на самото
"изпълняемо право", въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство. Ето
защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от
"основанието", на което е издадена заповедта за изпълнение.
Съгласно легалното определение, съдържащо се в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с
договора
за банков кредит, банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков
кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за
която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор.
Установи се от
представените доказателства, че на 10.03.2009 г. между „УниКредит Булбанк” АД
като кредитор, Т.Л.Н., ЕГН **********, като кредитополучател и С.Д.Н. ЕГН: **********, като солидарен
длъжник, е сключен Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № TR1624725_1
за
сумата от 36 500 евро /тридесет и шест хиляди и петстотин евро/ със срок за
усвояване до 10.06.2009г. и със срок за погасяване на кредита до 10.03.2044г.
Съгласно т.З от Договора кредитът е отпуснат „за покупка на апартамент в гр.
Враца, ремонт и текущи нужди“.
За обезпечение
вземането на банката, по силата на чл.13 от договора,кредитополучателят е
учредил договорна ипотека в полза на Банката върху недвижимия имот,подробно описан
в чл.8 от договора.
За да настъпят
правните последици на едно договорно правоотношение,то същото следва да
отговаря на условията за валидност. Съществените и задължително изискуеми
елементи на договора за банков кредит са: страните, паричната сума-предмет на
договора, целта, за която е отпусната,условията при които е отпусната заемната
сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна и санкционна
лихва,срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен кредит.
В настоящият правен
спор, с отговора на исковата молба са въведени възражения, с които ответниците
се позовават на нищожност на договора за банков кредит и
двата анекса, тъй като същите съдържат неравноправни клаузи, които обуславят
нищожността както на договора, така и на анексите.
Кредитополучателят е
физическо лице, на което по силата на договора за кредит е предоставена
обезпечен кредит за закупуване на жилище, който не е предназначен за
извършването на търговска или професионална дейност, поради което той има
качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като
предоставената и ползвана услуга не е предназначена за извършване на търговска
или професионална дейност. В този смисъл в правоотношенията си с банката ответниците
се ползват от закрилата на ЗЗП .
Според изложеното в отговора неравноправни са клаузите в договора,
регламентиращи годишния лихвен процент/ така наречената възнаградителна лихва/
по чл. 11.2 от Договора и 9.4 и 9.6 от Общите условия. Според ответниците в
случая са приложими разпоредбите на чл.
143, ал.1,т.3,10,12,13 и др. от ЗЗП. Посочва се още, че липсва и посочена
възможност за понижаване на ГЛП при понижаването на EURIBOR, с което
кредитополучателите са поставени в неравностойно положение. Излагат се още
твърдения, че освен това процесните клаузи в договора са неразбираеми, тъй като
от тях не става ясно как се образува премията, с което е нарушена разпоредбата
на чл. 59 ал.2 ЗКИ. Кредитополучатели не разполагат и с възможността да се
противопоставят при промяна на условията.
Възраженията са основателни. Възможността банката да уговори промяна на лихвения процент по конкретен
кредит е предвидена в чл. 58, ал.
1, т. 2 от ЗКИ. Разпоредбата е съобразена с обстоятелството, че
обикновено банковият кредит е с дълъг срок на погасяване и последващи промени в
икономическите условия, включително и протичащите инфлационни процеси могат в
дългосрочна перспектива, да доведат до положение банката да е поставена в
неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва, неподлежаща на изменение.
Целта на разпоредбата е да избегнат на неблагоприятните последици при
дългосрочното кредитиране. Но същевременно за да се гарантира
равнопоставеността на субектите в гражданския оборот, с чл. 58, ал. 2
от ЗКИ е въведено изискването за изрично и изчерпателно определяне
на разходите с договора за кредит. Т.е. те трябва да бъдат посочени в самия
текст на договора, а не чрез препращане към други банкови документи, тарифа или
общи условия.
В чл.4 от сключения на
10.03.2009 г. договор за ипотечен кредит страните са уговорили, че ответниците
- кредитополучатели ще заплатят на банката - кредитор лихва в размер на 8,20% за
предоставения им кредит, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит в
размер на 3,543% и надбавка от 4,657%. Т.е. чл.4 съдържа изрично указание
относно размера на лихвата към датата на сключване на договор, т.е. в частта за
определяне на размера на лихвата към датата на сключване на договора клаузата
указва ясно и недвусмислено размера на дължимата от кредитополучателите
възнаградителна лихва, съставляваща цената за ползване на предоставения им
кредит.
Съдът приема възражението на
ответниците за неравноправност на т.11.2 от Договора за
основателно. Същата предвижда възможност за едностранна промяна на лихвения
процент по т.4.1 при условията на т. 9.4
от Общите условия. Т.е. в самия текст на договора няма указание относно реда и
условията за изменение на лихвения процент, а препращане към общите условия. Клаузата на т.11.2 е свързана с клаузата на т. 9.4 от
общите условия към договора за кредит, в която е предвидена, възможността при нарастване
на базовия лихвен процент/БЛП/ от 0,5% банката да променя ГЛП/годишен лихвен
процент/ с процента на изменение на /БЛП/. Клаузата е неравноправна, тъй като
не предвижда възможността за изменение
на ГЛП при намаление на БЛП.
В т.9.6. от Общите условия е предвидена възможността банката да има право да
превежда БЛП в съответствие с пазарните условия, като към приложимия към за
периода на олихвяването договорен лихвен
индекс начислява допълнително,
респективно променя съществуващата
премия в размер на два пункта, за което банката уведомява
кредитополучателите. Най-общо тези условия са свързани с изменения на финансови, валутни и
потребителски индекси, с промени на годишните пазарни лихвени нива, с промени в
нормативните актове, в регулациите на централната банка и в нейната парична
политика. Посочването на условията, при които банката - кредитор може да
променя базовия лихвен процент по кредита, не е достатъчно, за да се отрече
неравноправния характер на клаузите по т. 9.4 и 9.6 от Общите условия ,
приложими съвместно с клаузата на чл.11.2 от договора за кредит. Клаузите на т.
9.4 и 9.6 от Общите условия не съдържат ясно и разбираемо за средния потребител
описание на начина, по който при настъпване на някое от предвидените в нея
условия ще се формира новият базов лихвен процент, а оттук - и лихвата по
кредита. Липсата на указана в договора и в общите условия конкретна методика за
промяна на базовия лихвен процент, доведена до знанието на кредитополучателя
към момента на сключване на договора, създава възможност банката - кредитор да
променя лихвата по своя субективна преценка съобразно собствените си вътрешни
правила и нарушава изискването за добросъвестност, както и равновесието между
правата и задълженията на кредитора (търговеца) и кредитополучателя
(потребителя). Както се установи по
делото с представените Протокол
№14/01.04.2009г и Протокол №25/05.06.2009г на УС на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, Банката се е
възползвала от тази възможност на два
пъти, но от представените протоколи не се установяват причините за повишаване
премията на банката. Освен това клаузите на чл.11.2 от договора за кредит и на т. 9.4 и 9.6 от Общите условия не
предвиждат при настъпване на обстоятелства, предпоставящи изменение на базовия
лихвен процент, да последва промяна в лихвата по кредита в посока намаляване, а
не само увеличаване, нито установяват право за кредитополучателя да се откаже
от договора в случай на несъгласие с извършеното от банката едностранно
изменение в размера на лихвата. В подкрепа на това становище е и заключението на вещото лице, което Анализирайки лихвената статистика на БНБ и ЕЦБ относно
пазарния лихвен индекс едномесечен EURIBOR, е установило, че след 2012 г. същият е с понижаващи
стойности, като от м.03.2015г. достига отрицателни стойности, включително и до
настоящия момент. Този спад не е бил съобразен от страна на „Уникредит
Булбанк“АД в посока намаляване на месечните анюитетни вноски.
По делото не се твърди, че тези
клаузи са уговорени индивидуално, поради което е неприложимо изключението по
чл.144,ал.3,т.1 ЗЗП, с което е несъмнено установена в процеса недобросъвестност
на банката, предложила клаузата в своите ОУ, но без да включи в съдържанието на
договора методиката, която прилага при изменение на базовия лихвен процент. С
оглед на изложеното съдът приема, че чл.11.2 от договора за кредит и т.
9.4 и 9.6 от Общите условия са
неравноправни клаузи по чл.143, , т.3, т.10 и т.12 ЗЗП, което е основание за
квалифицирането им като нищожни съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП в каквато насока е
практиката на ВКС в решение №
95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., и в решение №
205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, І т. о., решение № 92/
09.09.2019 година по т. д. № 2481/2017 година на ВКС.
Според ответниците неравноправни са и клаузите от договора и анексите,
които предвиждат "наказателни лихви" - чл.11.1.3 от договора. Тези
договорки са в противоречие с
изискването за добросъвестност и равноправност между търговец и
потребител. Цитираната уговорка в чл.11.1.3 от договора предвижда начисляване на повече от една наказателна лихва за едно и също задължение, като общата сума
на предвидените наказателни лихви надхвърля многократно размера на законната
лихва. Забавеното плащане е неизпълнение
на договора и по силата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД кредитополучателят дължи
обезщетение за това Доколкото се касае до парично задължение, то по силата на
чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изпълнението му е винаги възможно и затова обезщетението
винаги е такова за забавено изпълнение, което следва и от разпоредбата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД. Като разгледа съдържанието на договора за банков кредит № TR1624725_1 от 10.03.2009 г. и прецени
неговите клаузи по чл.11.1.3 и чл.4.2 и 4.3 поотделно и във връзка помежду им, съдът намира за
недействителни клаузите на чл.11.1.3
и чл. 4.3 от договора. В чл. 4 ал. 3 от
договора се предвижда „наказателна лихва” в полза на банката в размер на
лихвата по договора в общ размер на 5%, който заедно с предвидения в чл.4.2
лихвен процент от 10,4% формират наказателна лихва от 15,4%. Горното е в
противоречие с разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, според която обезщетението за
забава на парични вземания е в размер на
законната лихва. Уговорката, съобразно съдържанието си, няма характер и на неустоечна клауза. Поради това съдът намира клаузата за
нищожна.
Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на отделни
неравноправни клаузи в потребителски договор не води до нищожност на целия
договор, ако той може да се прилага и без тези клаузи.
В случая нищожността на чл.11.2
от договора във връзка с и т. 9.4 и 9.6
от Общите условия и на чл.11.1.3 и чл. 4.3 от
договора не е основание за прогласяване нищожност на цялото кредитно правоотношение и не освобождава
кредитополучателите от задължението за заплащане на лихва по кредита в
първоначално уговорения при сключване на договора размер - 8,20 %, респ.
кредитополучателите не са обвързани от последвалите сключването на договора
промени (увеличения) в размера на лихвата, които са резултат от едностранна
промяна на договорена премия, извършена на основание признатите за
неравноправни и нищожни договорни клаузи. Т.е. страните са във валидно кредитно
правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор за банков
кредит, сключен в писмена форма и отговарящ на изискванията за съдържание по
отношение на условията на кредита, предвидени в чл.58 от ЗКИ с изключение на горепосочените
клаузи от
договора, които съдът прие за нищожни.
В случая не се спори,
а и от заключението на вещото лице се установи, че кредитната сума от 71 387,80
лв., която е левовата равностойност на 36 500 EUR, е преведена по сметка с
IBAN: ***, с титуляр Т.Л.Н.. Съгласно събраните по делото доказателства
кредитополучателят в определен период от време е извършвал плащания на
погасителни вноски.
След сключването на
договора страните са подписали две допълнителни споразумения, в които е посочен
размера на непогасената част от кредита, като са договаряни облекчаващи
кредитополучателя условия чрез намаляване на размера на погасителните вноски и
процента на лихвата за редовна главница.
Вещото лице при съобразяване с погасителния план към Договор за банков ипотечен
кредит с пълна отговорност на физическо лица №TR1624725_1 от 10.03.2009 г. и съобразявайки само неговото
действие, т.е. без сключените анекси и без да се вземат предвид увеличаването
на компонента „премия“ от страна на банката и като се съобрази спада на
приложения базов лихвен индекс - едномесечен EURIBOR, експертизата установила разлика между дължимите по
договор суми и реално платените от ответниците суми до датата на изменение на
договора с Анекс №1 в размер на 16042,56 лв., което е левовата равностойност на
8202,45 евро, които са надплатени.
Анекс № 1 от 11.04.2017г е сключен, като измененията са
извършени на основание счетените за неравноправни клаузи на т.11,2 от договора
и на т.9.4 и 9.6 от Общите условия. На тази база е определен размерът на дълга
– главница 34 731,14евро, редовни и наказателни лихви. С оглед на
неравноправния характер на посочените договорни клаузи и обстоятелството и
предвид заключението на вещото лице се установи, че към 11.04.2017г. задълженията на ответниците
не са съответствали на вписаното в Анекс № 1 от 11.04.2017г , т.е. споразумението
представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл.366 ЗЗД. Същото следва
да се приеме и по отношение на Анекс № 2 от 20.03.2018 г.
Съгласно заключението на
вещото лице Дължимите суми по Договора от
10.03.2009 г., като се съобрази само неговото действие, т.е. без да се вземат
предвид анексите към същия, без да се съобрази също така и едностранното
увеличаване на компонента „премия“ от страна на банката и като бъде съобразен
също така и спада на приложимия базов лихвен процент - едномесечен EURIBOR за периода от сключването
на договора до датата 12.12.2018г са посочени в таблица 6.1 стр.14 от
заключението и са както следва:
Редовна главница - 2 642,17 EUR или 5 167,64
лв
Лихва за редовна главница - 23 588,55 EUR или 46 135,19 лв.
Неустойка за просрочена главница - 33,23 EUR или 65,00 лв.
Неустойка за просрочена лихва - 54,69 EUR или 106,96
лв.
Разходи за кредитна протекция (застрахователна премия) - 0,0571% мес. -2 438,28
EUR или 4 768,86 лв.
Такса поддръжка и обслужване на кредита - 1,5% еднократно върху размера
на кредита - 182,50 EUR или 356,94 лв.
Такса за разглеждане на искане за кредит - еднократно - 100,00
EUR или 195,58 лв
Комисионна управление за всяка следваща година - 0,35% върху непогасения
остатък от главницата - 1 113,05 EUR или2 176,94
лв
ОБЩО: 30 898,13 EUR или 60 431,49 лв
В таблица №7 на стр.14-15 са посочени общо и по пера установени разликите
между дължимите по договор суми и реално
платените от ответниците суми към 12.12.2018г. Според вещото лице дължимата сума е 30 898,13 евро
/60431,49лева/, а платената 36 118,77евро/ 70 642,12лева/ или са надплатени 5
220,64 евро /10 210,63лева.
При това положение въпреки
отчетеното от вещото лице, че в периода от 10.06.2018г. до 12.12.2018г.
ответниците не са внесли 7бр. вноски за главница и 8бр. вноски за редовна лихва,
съдът приема, че не са били налице условията за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, тъй като реално платените от ответниците суми
надвишават с 5 220,64
евро /10 210,63лева дължимата към този момент сума от 30 898,13 евро
/60431,49лева/.
При липса на обективната
предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането исковете се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При това положение поддържаното
възражение от ответниците за липса на надлежно връчване на уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост не следва да се обсъжда. За пълнота
следва да се отбележи, че уведомленията са редовно връчени по реда на чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ, съгласно който "Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда –
съобщения и призовки по граждански дела".
При този изход на делото на
основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответниците следва да се присъдят деловодни
разноски от 3 275,00лева., включващи
2725лв адвокатско възнаграждение и 550лева за експертиза. Неоснователно е
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е съобразено с размерите, предвидени в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С
оглед горното, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящият му състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените в условията на обективно и субективно
съединяване от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, ЕИК № ********* със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Възраждане”,
пл. „Света Неделя” №7, представлявано от Т.А.П. и Е.М. чрез пълномощника си
адвокат Д.П. против Т.Л.Н., ЕГН **********, с адрес *** и С.Д.Н. ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 ГПК във
връзка с чл. 430 ТЗ, съдът да приеме за установено по отношение
на Т.Л.Н., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН: **********, че последните дължат
солидарно и следва да заплатят солидарно на „УниКредитБулбанк“ АД следните
суми:
- Главница по Договор
за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г., Анекс № 1 от 11.04.2017 г.
и Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към договора в размер на 34
410,65 евро /тридесет и четири хиляди четиристотин и десет евро и шестдесет и
пет евроцента/, ведно със законната лихва от 01.03.2019г. до
изплащане на задължението.
- Лихви по Договор за
банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № TR1624725_1 от 10.03.2009 г.,
Анекс № 1 от 11.04.2017 г. и Анекс № 2 от 20.03.2018 г. към договора в размер
на 2 981,61 евро /две хиляди деветстотин
осемдесет и едно евро и шестдесет и един евроцента/, от които:
924,37
евро /деветстотин
двадесет и четири евро и тридесет и седем евроцента/ - (договорен лихвен
процент) за периода 10.06.2018 г. до 12.12.2018 г.;
339,14
евро /триста
тридесет и девет евро и четиринадесет евроцента / - лихва върху просрочена
главница за периода 10.06.2018 г. до 27.02.2019 г.;
941,89
евро /деветстотин
четиридесет и едно евро и осемдесет и девет евроцента/ - просрочена лихва
миграция за периода 10.06.2018 г. до 12.12.2018 г.
27,40
евро /двадесет
и седем евро и четиридесет евроцента/ - неустойка за просрочена лихва за
периода 10.06.2018 г. до 27.02.2019 г.;
748,81 евро /седемстотин
четиридесет и осем евро и осемдесет и един евроцента/ - неустойка за просрочена
главница за периода 10.06.2018 г. до 27.02.2019 г.
За които суми е
издадена заповед е издадена Заповед №533/07.03.2019г за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист от
12.03.2019г по ч.гр.д. 768/2019г., по
описа на Районен съд Враца.
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК № *********
със седалище и адрес на управление - гр.София, район „Възраждане”, пл. „Света
Неделя” №7, представлявано от Т.А.П. и Е.М. чрез пълномощника си адвокат Д.П.,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Л.Н., ЕГН **********, и С.Д.Н. ЕГН: **********, деловодни
разноски в размер на 3 275,00лева. / 2725лв - платено адвокатско възнаграждение
и 550лева за експертиза/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: