Р Е
Ш Е Н
И Е
№403 21.11.2023 год. гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на трети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев адм. дело №309 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.18, ал.5 от Правилника за
прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗДет./.
Образувано е по жалбата на Г.Н.Р., чрез
пълномощника си по делото адв. Н.М. против Задължително предписание №П/Д-СТ-002/22.03.2023
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ гр. Стара Загора. С
оспореното по делото предписание, по отношение на Г.Р., в качеството му на
родител на детето Н.Г.Р., на основание
чл. 21, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), във вр.с чл.18,
ал.4 от Правилника за приложението му, е предписано да не допуска разпри,
побоища и скандали в присъствието на детето си и да не отправя обиди и
обвинения по отношение на другия родител; да не коментира пред детето
качествата на другия родител, поведението и личния му живот; да спазва добър
тон при комуникацията с майката и да не допуска нарушаването на авторитета й
като личност и родител /да не се използват обидни епитети, подценяващи или
подигравателно отношение, нецензурни думи и др./; да подготвя детето за всяка
предстояща среща с майката под подходящ и позитивен начин, като вземането и
връщането на детето да става в спокойна обстановка, в положителна емоционална
среда, без напрежение между него и съпругата му /да не проявява агресия към
другия под каквато и да е форма/; да уведомя предварително другия родител,
когато предприеме важни решения по отношение на детето и той да има яснота
какво се случва с детето; да се обръща лично един към друг, когато възникнат
допълнително въпроси, свързани с определянето на правила и граници на детето,
решения за закупуване на скъпоструващи подаръци, упражняване на хобита или записване
на уроци и курсове, които неща не са изрично регламентирани в съдебното решение
за упражняването на родителските права и режима на контакти, а не да предава
съобщенията един на друг чрез детето; да не прехвърля отговорността на детето
само да решава, когото те като родители следва да вземат общи решения и да не
му делегират несвойствени за възрастта му права, задължения и отговорности; да
изпълнява предприетите по закона за
закрила на детето мерки и да съдейства при осъществяване на дейностите по закрила
на детето; да ползва услугите в ЦОП/КСУДС за психологично и семейно
консултиране и да се явява редовно на насрочваните от специалистите срещи с
него и детето, както да изпълнява решението на съда относно режима на контакти
на майката със сина.
В жалбата
се твърди незаконосъобразност на оспореното задължително предписание.
Изложените в задължителното предписание факти са твърде малко и в отдалечен във
времето период, като твърди, че бившата му съпруга е разиграла сценария, че има
нужда от закрила. В предписанието не било отразено, че е налице решение за
прекратяването на брака, както и е налице образувано дело пред Районния съд за
домашно насилие упражнено от майката върху детето. След този случай, детето не
желае повече да се вижда с майка си. Едва го бил убедил да я потърси веднъж
през месец март, а за рождения му ден същата не се е обадила. Твърди също така,
че тя няма подход към детето и че тя е тази която трябвала да изпълнява
предписанията на социалните служби. Твърди, че след срещите със социалните
работници, Н. е бил винаги разплакан. Разпри, побоища и скандали в присъствието
на детето няма след постановяването на прекратяването на брака, а това са данни
от средата на 2022 год., а той никога не бил коментирал пред детето качествата
на майка му. Твърди също така, че спазва добрия тон в комуникацията с майката
на детето, само дето нямало такава комуникация, както и че подготвя детето с
позитивизъм за срещите, само, че тя не идвала да го взема. Що се отнася до
важните решения за бъдещето на детето, твърди, че такива досега не бил вземал. В
отношенията между тях излага доводи, че тя не търсила детето, а за него да не
говорим. Била се вкопчила в старата си връзка и си уреждала преместване в
Пловдив, като тя взела компютъра и телевизора на детето, а той не бил длъжен да
я уведомява, че му е купил нов компютър. Не е прехвърлял отговорността на детето
за решаването на въпроси свързани с развитието му, детето не било в риск и той
се грижил добре за него. Отстоява позицията си, че няма нужда от социални
услуги, а такива срещи са наложителни за майка му Женя. Излага и доводи, че
изпълнява режима за лични контакти на детето с майка му
В представените писмени бележки, се излагат
доводи, че задължителните предписания са издадени едновременно със заповедта за
изпълнение на това предписание, т.е. не и имал шанс да изрази своето становище
относно тези предписания. Твърди също така, че дадените задължителни
предписания са немотивирани, а само преповтарят законовите текстове. Детето
изрично е заявило, че се чувства добре, като живее с баща си, а дадените
предписания не са съобразени с интересите на детето, тъй като същият е
преполовил вече 15-тата си година и няма нужда от такива предписания.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява, чрез процесуалния си представител юриск. Т., изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата
оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания
административен акт, намира за установено следното:
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора
работи по случая на малолетното дете Н.Г.Р. от 09.06.2022 год., когато е
депозирана жалба от Ж.Р., че е била жертва на тормоз от страна на
жалбоподателят, поради което моли и за предоставяне на социална закрила. Във
връзка с така възникналия конфликт е заведено и гражд. дело №2327/2022 год. по
описа на Районен съд Стара Загора за домашно насилие, приключило с помирение,
при което Г.Р. се извинил за случилото си, а Ж.Р. е приела извиненията на
съпруга си /видно от сайта на съда/. Въз
основа на тази молба, същата е била настанена в дом, заедно с детето си Н.Г.Р.
до 28.07.2022 год., когато е напуснала и се е настанила с детето си в квартира,
наета от нея. След възникнал конфликт между майката и детето, Н.Р. отива да
живее при баща си на 20.09.2022 год.
Междувременно е било заведено и дело за
прекратяване на сключения граждански брак между Г.Н.Р. и Ж.С.Р., приключило с
решение №1010/24.11.2022 год., постановено по гражд. Дело №4002/2022 год. по
описа на Районен съд Стара Загора. С решението е постановено упражняването на
родителските права върху детето за се упражняват от бащата Г.Н.Р., като е
определен и режим на контакти на детето с майката всяка първа и трета седмица,
евентуално пета ако има такава.
При осъществяването на такъв контакт на 17.12.2022
год. е възникнал отново конфликт между майката и детето, приключило с
нанасянето на няколко шамара от страна на майката. За този случай е подаден
сигнал от страна на бащата, до полицията, които при извършена проверка са
установили, че е възникнал скандал, заради факта, че майката е взела телефона
на детето, тъй като говорил глупости по него. След което Н. се ядосал, съборил
елхата и започнал да хвърля предмети, а майка му е ударила няколко шамара. Били
изготвени протоколи за предупреждения по чл.65 от ЗМВР и им е разяснена
наказателната отговорност по чл.144 и чл.323 от НК. Горните обстоятелства се
установяват от писмо с изх.№УРИ – 1259 – 00 – 328/06.01.2023 год. /лист 240 от
делото/. За процесната случка е подадена искова молба от Г.Н.Р. /лист 356 от
делото/ против Ж.С.Р. до Районен съд Стара Загора по чл.12 и следващите връзка
с чл.8, т.2 от Закона за защита от домашното насилие. По делото е постановено
решение №200/15.03.2023 год., съгласно което е задължена Ж.Р. да се въздържа от
домашно насилие, наложена й е глоба в размер на 200.00 лв. и е постановено да
се издаде заповед за защита /лист 361 – 365
от делото/. При извършената служебна проверка от страна на съда, е
установено, че това решение е оставено в сила с Решение №205/12.06.2023 год.,
постановено по въззивно гражд. Дело №286/2023 год. по описа на Окръжен съд
Стара Загора /видно от сайта на съда/.
Съгласно режима за контакти, майката е следвало да
се види със сина си на 29.12.2022 год., но не е успяла, видно от писмо на първо
РУ Стара Загора /лист 242 от делото/. Такъв контакт не е успяла да осъществи и
на 19.01.2023 год., видно от подадения устен сигнал до ДСП Стара Загора /лист
263 от делото/, а впоследствие и писмен сигнал /лист 264/. За целта е била
сигнализирана и полицията, видно от приложените документи и обяснения на Ж.Р. и
Г.Р.. Въз основа на това е заведено и изп. дело от страна на Ж.Р. №49/2023 год.
по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Стара Загора /лист 273
от делото/.
За действията по случая са изготвени множество протоколи
социални доклади, планове за действия, протоколи от проведени срещи между социалните
работници и родителите на детето Н.Г.Р., подавани от тях сигнали и т.н. По
делото са приети като доказателства, цялата административна преписка,
включително и кореспонденцията с различни държавни институции по повод на
случая с детето. Приложени са и постановените съдебни решения.
От фактическа страна това предписание е обосновано
с влошените отношения между жалбоподателя и бившата му съпруга, поради
идентифициран риск от синдром на родителско отчуждение и конфликт на
лоялността, както и предприетата по случая мярка на закрила по чл.23, т.2 от
Закона за закрила на детето. От правна страна, органът се е позовал на чл.21, ал.1, т.3 от ЗЗДет, и чл.18, ал.4 от
ППЗЗДет.
По искане на жалбоподателят по делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетел на Д.Г.С.. Разпитано бе и детето Н.Г.Р..
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Предписанието е получено на 10.05.2023 год., видно
от изготвения протокол за отваряне на писмо с цел връчване /лист 377 от
делото/. Жалбата е депозирана на 23.05.2023 год. в деловодството на ДСП Стара
Загора /видно от съпроводителното писмо на ответника/. Жалбата, като подадена
от лице с правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, адресат на
оспорения акт и за което той поражда задължения, в законоустановения срок и
против акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваното задължително предписание е издадено от
материално и териториално компетентен орган по чл.18, ал.4 от ППЗЗДет, а именно
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора - този по настоящия
адрес на детето, определен съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЗД. Именно Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора е работила по случая, поради факта, че
детето живее в гр. Стара Загора, което обстоятелство не е спорно между
страните. Тя е и дирекцията, която е компетентна да работи по случая, съгласно
чл.7, ал.3 от ЗЗДет.
Оспореното задължително предписание №П/Д-СТ-002/22.03.2023
год. на Директора на ДСП Стара Загора е в надлежна писмена форма, като
съдържанието му отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на липса
на мотиви в оспореният индивидуален административен акт. Съдът намира, че
такива се съдържат в него - то е обусловено от влошените отношения с майката на
детето и идентифициран за детето риск от Синдром на родителско отчуждение и
конфликт на лоялността. Мотиви се съдържат и в други документи по
административната преписка, а именно - в социалните доклади, протоколите от
проведените срещи, получените писма от Първо Районно управление при ОД на МВР
Стара Загора, писмо от ДСИ при Районен съд Стара Загора, приложената
съдебно-психологична експертиза и т.н.. При прилагане на разрешението, дадено с
т.ІІІ от ТР № 16/1975 год. на ОСГК на ВС, че не е налице пречка мотивите да
предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт, съдът приема, че с
изложеното от фактическа и правна страна като мотиви в обжалвания акт заповед и
в предхождащите нейното издаване социални доклади, са изпълнени императивните
законови изисквания по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържанието на
административния акт. Съдът не възприема оплакването за неяснота, тъй като
оспореното предписание сочи дължимото поведение.
Не се установяват нарушения на административно
производствените правила, които да са съществени и да обуславят отмяната на
оспорения акт на това основание. Административния орган е издал акта след
всестранно изясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Изпълнена е
специфичната процедура, предвидена в чл.9 - 18 от ППЗЗДет, като Р. е участвал
активно в административното производство. Изготвените социални доклади са за
служебно ползване и не е предвидено от законодателят с тези доклади да се
запознават заинтересованите страни. В съдържанието на същите се отразява
извършената работа по случая, съответно изводите на социалните работници за
установеното и кое е най-добро за детето. Изготвянето на такъв доклад е
задължителен според предвидената от закона процедура и предхожда издаването на
задължителните предписания.
Оспореното задължително предписание е съобразено и
с материалния закон.
В разпоредбата на
чл.21, ал.1, т. 3 ЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на
процесното предписание, е предвидено, че по този закон дирекция „Социално
подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на
децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл.18, ал.1 от ППЗЗДет.
е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда /изброени в чл.23
ЗЗДет/ е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от
възможностите за отглеждане и възпитание на детето, според ал.2, мерките,
предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за
действие, а според ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват
и чрез социални услуги. В чл.18, ал.4 ППЗДет е предвидено, че при отказ за
сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето,
което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ
случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително
предписание.
Оспореното пред съда задължително предписание е
издадено при наличието на предвидените в чл.18, ал.4, вр. ал.3 ППЗЗДет
предпоставки. От данните, които са събрани при извършеното социално проучване,
се налага извод за отказ на бащата от ползването на мерките за закрила и отказ
от негова страна да осъществява контакти със социалните работници, включително
и във връзка с издадената от тяхна страна мярка за закрила по чл.23, т.2 от ЗЗД.
Налице е отказ от негова страна да съдейства, въпреки многократно проведени с него
разговори и консултации, за осъществяване на присъденият режим на лични
контакти между детето и неговата майка. Следва да се отбележи, че постановеното
съдебно решение е задължително за страните по делото, като определеният режим
на лични контакти на майката не е под условие в зависимост от здравословното
състояние на детето, нито от неговото желание. В този смисъл, неизпълнението на
съдебното решение, не само представлява неуважение към българската правосъдна
система, но е и основание за носеното на наказателна отговорност /чл.296 от НК/.
Образуваното на изпълнително дело за осъществяването на този режим на лични
контакти с взискател майката Ж.Р. и длъжник бащата Г.Р. /жалбоподател по
настоящето дело/, представлява още едно доказателство за законосъобразността
оспорените предписания в тази насока.
Предвид изложеното, настоящият състав на съда
приема, че поведението на Г.Р. представлява по своето естество отказ за сътрудничество
по смисъла на чл.18, ал.4 ППЗДет, което според същият текст е основание за
издаване на задължително предписание.
Събраните по делото доказателства относно
взаимоотношенията между родителите и отношенията със сина им сочат, че детето е
било подложено на емоционално-психологически стрес. Липсата на майчинска грижа,
на свиждания на детето с майката, както и обстоятелството, че същото е било свидетел
на лошите отношения между родителите /конфликтите помежду им, поведението на
бащата преди развода/, са все обстоятелства, които предполагат наличието на
предпоставките за даването на предписанията. Тези обстоятелства, преценени
едновременно със специфичната възраст на детето /четиринадесет години/, която
по правило е свързана със значими физически, емоционални и психологически
промени, както и създадената ситуация, при която детето израства и формира
личностните си качества без участието на майката в неговото отглеждане и
възпитание, налагат извода, че към момента на издаването му оспореното
задължително предписание е охранявало правата на 14-годишното момче и неговия
най-добър интерес по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет.
По съдържанието поведението, определено като
дължимо със задължителното предписание по
чл. 21, ал.1, т.3 от ЗЗДет. следва да е насочено към отстраняване на
факторите, счетени като обуславящи риска за детето и към чието избягване и
преодоляване принципно е насочено.
Разпореденото с оспореното задължително
предписание към родителя дължимо поведение (обективирано в 10 пункта), е
свързано с различни аспекти от потребностите на детето от грижи, възпитание,
психологическа и емоционална подкрепа, възстановяване на контактите между бащата
и детето и осигуряване на възможност последният да бъде част от живота на
детето. В този смисъл издаденото задължително предписание е насочено към
предотвратяване на рисковите фактори, каквито са били налице за развитието на непълнолетния
Н.Р., свързани с преодоляване на несигурността и стреса у детето, породени от
раздялата между родителите и развилите се впоследствие конфликтни отношения
между тях, както и за запазване на емоционалната връзка между майката и детето,
поради което се явява съответно на преследваната от закона цел и при
съблюдаване интересите на детето.
За яснота, следва да се отбележи, че с оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, жалбоподателят е добър и
всеотдаен родител, който е положил усилия за изграждане на близост със сина си,
но за правилното и пълноценно развитие на детето е необходимо да не бъде
прекъсвана, нито ограничавана връзката между детето и неговата майка, каквито пречки
от страна на бащата несъмнено се установяват в случая. Полаганите грижи от бащата,
не са достатъчни и детето има нужда да осъществява контакти с майка си, което
съответства на обективните потребности на детето и на преценката, която е
направена по този въпрос от социалните работници към ДСП Стара Загора,
разполагащи по определение със специални познания и умения по въпросите на
възпитанието, педагогиката и развитието на децата.
Безспорно е установено, че в началото на 2023
год., не са били осъществяван постановения със съдебното решение режим на
контакти на детето с майката, за което са налице безспорни доказателства.
Безспорно е също така, че жалбоподателят е отправял обидни думи спрямо майката
когато са живеели заедно, липсвало е добър тон в техните отношения, а с
отношението си жалбоподателят е използвал обидни епитети, подценяващо отношение
и т.н. Всъщност това не се отрича от жалбоподателят, но твърди, че това е било
миналата година. Не може да се приеме, че това негово отношение е преустановено
категорично. Този извод се подкрепя от неговите действия преди даването на
задължителните предписания и изложените доводи в подадената до съда жалба. Нещо
повече, от разпита на детето, съдът намира, че е налице негативно отношение на
детето спрямо майка му, което е вследствие на престоя му при баща му. Това се подкрепя
и от приложената по делото съдебно-психологична експертиза на детето, от която
е установено развитието на синдрома на родителската отчужденост и конфликт на
лоялността. От жалбата се установява, разбирането на жалбоподателят, че не е
длъжен да уведомява майката за закупуването на новия компютър и за каквото и да
е било. Нещо повече, твърди се, че детето не желае да вижда майка си, поради
което и той не може да стори нищо. Това предполага и неуважение от негова
страна спрямо съдебната система и постановените съдебни решения. Както и по горе бе изтъкнато, тези решения са
задължителни както за майката, така и за бащата, така и за детето. Именно
бащата е човека, при който живее детето и който е длъжен да му обясни
задължителния характер на постановените съдебни решения, включително и за
постановеният режим на лични контакти с майката. Безспорно е също така, че е
постановена мярка за закрила по чл.23, т.2 от ЗЗД, но бащата не съдейства на
социалните служби за реализирането й. Това че детето се разстройва от тези
срещи не е доказано по делото, като в този смисъл, съдът не кредитира и
показанията на свидетелката С., тъй като същата живее на семейни начала с
жалбоподателя и е заинтересована от изхода на спора.
С оглед гореизложените съображения съдът намира,
че оспореното задължително предписание, като издадено от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административно-производствените
правила, при правилно приложение на относимия материален закон и съобразено с
целта му се явява законосъобразно. Жалбата против него е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По делото не са направени искания за присъждане на
разноски от страните.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Г.Н.Р. *** против Задължително предписание №П/Д-СТ-002/22.03.2023 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: