№ 52
гр. София , 04.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 37056/10.04.2020 г., подадена от
„Дунарит“ АД срещу решение № 2097/22.11.2019 г. по т.д.№ 93/2016 г. на СГС, ТО, VI-2
състав, с което са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
„Корпоративна търговска банка“ АД /н./: 1./ извършеното с изявление за прихващане с вх. №
10324/31.10.2014 г. от „Дунарит“ АД прихващане на придобитите от „Дунарит“ АД по
договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от рамков договор за платежни
услуги за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит
и Анекс №79245 от 03.04.2012 г. по банкова сметка ********** в щатски долари със
задължения на „Дунарит“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по договор за
банков кредит от 11.01.2011 г., освен за сумите, които „ДУНАРИТ“ АД би получил при
разпределение на осребреното имущество; 2./ извършеното с изявление за прихващане с вх.
№ 10322/31.10.2014 г. от „Дунарит“ АД прихващане на придобитите от „Дунарит“ АД по
договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от договор № 41095 за
индивидуален срочен депозит от 15.05.2014 г. по депозитна сметка ********** в евро със
задължения на „Дунарит“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по договор за
банков кредит от 14.12.2006 г., освен за сумите, които „Дунарит“ АД би получил при
разпределение на осребреното имущество; 3./ извършеното с изявление за прихващане с вх.
№ 10321/31.10.2014 г. от „Дунарит“ АД прихващане на придобитите от „Дунарит“ АД по
договор за цесия от 30.10.2014 г. вземания, произтичащи от договор № 38933 за
индивидуален срочен депозит от 07.01.2014 г. по депозитна сметка ********** в евро със
задължения на „Дунарит“ АД към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ по договор за
банков кредит от 23.05.2014 г., договор за банков кредит от 14.12.2006 г. и договор за
банков кредит от 11.01.2011 г., освен за сумите, които „Дунарит“ АД би получил при
разпределение на осребреното имущество.
В жалбата се излагат подробни съображения относно неоснователността на
предявените от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искове с правно основание чл.59,
ал.5 ЗБН и чл.59, ал.3 от ЗБН. Жалбоподателят поддържа, че съдът е игнорирал
обстоятелството, че прихващането е извършено при действието на старата редакция на
1
чл.59, ал.5 ЗБН. Съдът неправилно приел, че следва да бъде приложена правната норма,
действаща към момента на откриване на производството по несъстоятелност /тъй като в
този момент възниквало правото/, а не нормата, действала към момента на извършване на
прихващането. Решението за откриване на производство по несъстоятелност било само една
от предпоставките от фактическия състав /неговият завършващ елемент/ за възникване на
потестативното право. „Дунарит“ АД твърди, че принципът за правна сигурност изисква
недействителността на сделките да се преценява с оглед действащия към момента на
сключването им закон. Предпоставките за недейстителността в процесния случай следвало
да са налице при извършването на волеизявлението за прихващане и достигането му до
адресата и се преценявали с оглед действащата към този момент редакция на закона.
Потестативното право за обявяване на относителна недействителност на извършените
прихващания не можело да бъде обуславяно от наличието на предпоставки, настъпили след
извършване на прихващанията, които са предвидени в закон, влязъл в сила след този
момент. Съдът акцентирал върху целта на разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН да не бъде
поставен определен кредитор на банката в привилегировано спрямо останалите кредитори
положение при удовлетворяването му от осребреното имущество като е игнорирал
обстоятелството, че извършилият прихващането кредитор е в по-особено положение в
сравнение с останалите кредитори на несъстоятелността, тъй като при прихващането се
погасяват двете насрещни вземания/задължения. Това обуславя уреждането на
прихващанията със специални норми във всички производства по несъстоятелност.
Жалбоподателят счита, че преобразуващото действие на упражняването на потестативно
право се изразява и може да се изрази само по отношение на сделки , които са извършени
при действието на закона, с който субектите по материалното правоотношение са могли и е
трябвало да се съобразят. Аргументът за заобикаляне на закона бил несъстоятелен, тъй като
юридически заобикалянето на закона водело до нищожност на сделките. Жалбоподателят
обръща внимание на обстоятелството, че ако към преобразуващото право за обявяване на
относителна недействителност е приложим материално-правният закон, действащ към
момента на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като това право
възниквало тогава, законодателят не би предвидил по-късно с § 8 от ПЗР на ЗБН изрично
обратното действие на новата редакция на чл.59, ал.5 от ЗБН., което било запачено и при
допълнението на § 8 от 2019 г.
Жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира
сторените разноски.
Ответникът по жалбата синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./
я оспорват. Считат, че към процесните прихващания е приложима възприетата от съда
редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, приета с ДВ, бр. 98 от 2014 г. и в сила от
28.11.2014 г., тъй като потестативното право, уредено от нормата възниквало от момента на
откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката. В настоящият случай от
22.04.2015 г., тъй като производството по несъстоятелност спрямо „Корпоративна търговска
банка“ АД /н./ е открито с решение от 22.04.2015 г. По отношение на процесните
прихващания били налице всички предвидени в чл.59, ал.5 от ЗБН предпоставки за
обявяването на относителната им недействителност. От друга страна въпросът с обратното
действие на нормата на чл.59, ал.5 от ЗБН бил законодателно уреден и такова обратно
действие било предвидено, поради което прихващанията попадали в обхвата на
разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН. Основателен бил и искът с правно основание чл.59, ал.3
от ЗБН, тъй като към момента на извършване на прихващанията на въззивния жалбоподател
било известно обстоятелството за настъпилата неплатежоспособност на „Корпоративна
търговска банка“ АД /н./
2
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба вп.№ 58788/24.06.2020 г., с която
„Дунарит“ АД обжалва разпореждане № 5037/16.04.2020 г. по т.д.№ 93/2016 г. на СГС, ТО,
VI-2 състав, с което съдът е определил размер на държавната такса по въззивната жалба и
срок за нейното внасяне. Счита, че разпореждането е недопустимо, като постановено в
нарушение на процесуалните правила, тъй като предхожда с 40 дни получаването на
първоинстанционното решение от „Дунарит“ АД.
Ответникът по частната жалба – синдиците на „Корпоративна търговска
банка“ АД /н./ я оспорват като неоснователна. Към момента на постановяване на
разпореждането съдът бил сезиран с жалба, която подлежала на администриране.
Неправилно жалбоподателят свързвал дължимостта на държавната такса с подадената първа
по ред въззивна жалба, тъй като държавната такса била дължима за обжалване пред въззивна
инстанция.
В жалбите и в отговорите не се съдържат доказателствени искания.
Конституираните, като подпомагащи страни – Е. Р. М. и „Е.МИРОЛИО“ ЕАД
не вземат становище по жалбите.
Доколкото първоинстанционния съд е указал на страните относимите към
предмета на делото обстоятелства, които следва да се докажат , то не следва да се дават нови
указания за същите.
По движението на делото следва да бъде съобразено следното: Съобразно
разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът спира производството, когато
Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва
конституционосъобразността на приложим по делото закон.
С определение от 20. 10. 2020 г. по к.д. № 9/2020 г., Конституционният съд е
допуснал разглеждането по същество на искането на Висшия адвокатски съвет за
установяване на противоконституционност на § 5, ал. 1 - 4, § 6, ал. 1 - 2,§7 и § 8 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп.ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от
19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2015
г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от
11.08.2015 г.) и чл. 606, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ,
бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
Част от атакуваните пред Конституционни съд на Република България
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност
представляват приложим по делото закон в настоящото производство.
С оглед на изложеното се налага да производството по делото да бъде спряно
на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Воден от горното Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети
състав
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по т.д.№ 88/2021 по описа на Софийският апелативен
3
съд, Търговско отделение, Пети състав до произнасянето на Конституционния съд по к.д. №
9/2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4