Определение по дело №499/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е образувано по жалба на О. Б. А., с [ЕГН], с адрес: гр. Опака, общ. Опака, обл. Търговище, ул. „Балатон“ № 24, действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат З. Б. от АК-Търговище, с адрес на кантора: гр. Попово, ул. "Кирил и Методий" №7, ет.2, против Решение №2153-25-290/15.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - град Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1505-7/27.05.2024 г., издадено от длъжностното лице Н. Д., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираните нередовности съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна.

Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 18.07.2024г./ лично на жалбоподателя и датата на регистриране на жалбата в ТП на НОИ – Търговище/01.08.2024г./. Жалбата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание, като към момента следва да бъде уважено направеното от оспорващия доказателствено искане и на същия бъде дадена възможност да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание за установяване на изложените в жалбата твърдения относно центъра на жизнените му интереси и за връщането му в държавата му на пребиваване – България.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

О. Б. А., с [ЕГН], с адрес: гр. Опака, общ. Опака, обл. Търговище, ул. „Балатон“ № 24, действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат З. Б. от АК-Търговище, с адрес на кантора: гр. Попово, ул. "Кирил и Методий" №7, ет.2, в качеството на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 25.10.2024 г. от 10.30ч., в Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя - В жалбата се сочи необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното Решение №2153-25-290/15.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ - град Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1505-7/27.05.2024 г., издадено от длъжностното лице Н. Д., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО на О. Б. А.. Визират се отменителните основания по чл. 146 т.3, т.4 и т.5 АПК. Оспорва извода на ответния орган, че България не била компетентната държава да определи ПОБ, тъй като той имал стабилна/дългосрочна връзка с друга държава - членка, която се явявала държавата по „пребиваване”, а Белгия била държава на последната му заетост. Според жалбоподателя центърът на жизнените му интереси винаги е бил в Република България, където било и обичайното му пребиваване. В подкрепа на това си твърдение същият сочи, че : 1/ през конкретни периоди на 2022г. работил във Великобритания, а за периода от 02.10.2023 год. до 19.10.2023 год. работил в Белгия, където била и последната му трудова заетост, като причината да работи в тези държави била необходимост от парични средства; 2/ по време на заетостта си в двете държави същият запазил връзките си с България, където било наследственото му жилище, семейството му, роднините и приятелите му, както и двете му непълнолетни деца, които живеели и учели в България; 3/ Великобритания била държава за работа и временен престой по време на трудовата му заетост, където нямал жилище, а бил настаняван временно на адреси, докато осъществява трудова дейност; 4/ след прекратяване на трудовата му заетост в отделните периоди във Великобритания и Белгия, се завръщал в България; 5/ няма намерение да се устройва и пребивава дългосрочно в държава, различна от България; 6/ след прекратяване на трудовия му договор по последната му трудова заетост в Белгия на 19.10.2023 год., живее и пребивава в България. Позовавайки се на относимите разпоредби на Регламент (ЕО) 883/2004г. и Регламент (ЕО) №987/2009г., определя България като компетентна държава да му отпусне ПОБ. Визира наличие на допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство, тъй като в отклонение от изискването на чл. 35 АПК органът не изяснил достатъчно фактите и обстоятелствата от значение за определяне центъра на жизнените му интереси по смисъла на цитираните регламенти. Сочи, че неговото положение съответства на хипотезата на чл. 65, § 5 б.“а“ във вр.с §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., поради което България е компетентната държава да му изплати обезщетение за безработица, въпреки че последната му заетост е била в друга държава-членка (Белгия). Ето защо оспорващият моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане, и за изпращане на административната преписката на органа за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващият е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.; 2/ не спорят по факта, че жалбоподателят е имал последна трудова заетост в Кралство Белгия до 19.10.2023г.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, да представи по делото издадената от него Заповед № 1015-25-48/12.04.2023 г.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на него са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявлението му е имал качеството на безработно лице, а държавата на неговото пребиваване по време на последната му заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване“ по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.