№ 528
гр. Бургас, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20212100501375 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на
процесуалния представител на М.К.,гражданин на *******-ответник по гр.д. № 778/2020 г.
по описа на Несебърски районен съд, против решение № 22/23.04.2021г. по гр.д.№
778/2020г. по описа на РС-Несебър ,с което въззивникът–ответник е осъден да заплати на
„Поморие мениджънт 2“ЕООД,управител на ЕС на сграда „А“ /АЛФА“/ с идентификатор
57491.509.24.5 в комплекс „Сънсет Ризорт“-гр.Поморие,сумата от по 2828,42лева,
представляваща сума за ремонт на покрива и покривните тераси ,определена от ОСЕС на
сграда „Алфа“ ,проведено на 14.11.2020 г. ,ведно със законната лихва от 16.09.2020г. до
окончателното изплащане на вземането; 320, 55 лева мораторна бихва за периода от
06.08.2019г. до 16.09.2020г. и 1442,14 лева разноски по делото.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно и неправилно . Сочи се на първо място ,че районният съд не е взел
предвид факта ,че съгласно решението по т. 4 от дневния ред на проведеното на 14.11.2017
г. ОСЕС е създаден фонд “Ремонт и обновяване“,като е определен размера на вноските,
сроковете и условията за плащане .Прието е ,че вноската за поддържане на фонд РИО за
извършване на необходимия ремонт следва да е съобразена с приетия бюджет,преизчислен
за всеки собственик съобразно разпоредбата на чл. 50 ал. 2 ЗУЕС и че вноската е следвало
да се плати еднократно до края на декември 2017 г.,по банков път по специално открита
сметка – за фонд РИО ,която да се открие на името на управителя на ЕС – съгл.чл. 50 ал. 2
ЗУЕС.Ищецът обаче не е представил доказателства за откритата специална сметка,поради
което въззивникът счита,че задължението ,макар и установено по размер ,все още не е
изискуемо поради забава на кредитора ,изразяваща се в бездействие в оказване на
необходимото съдействие с оглед изпълнението. Откриването на специалната набирателна
1
сметка било гаранция за собствениците,че средствата за нея ще бъдат разходвани само по
предназначение/самият фонд предлага една по-голяма степен на сигурност при разходване
на сумите/.Управителят няма право да се разпорежда със средствата по сметката без
наличие на решение на ОС/освен в случаите по чл. 49 ал. 1 ЗУЕС/.При разпореждане със
средства от подобна сметка ,ба нката ,бидейки задължена да изиска оферта за СМР или
решение на управителя в случаите по чл. 49 ЗУЕС,упражнява допълнителен контрол .
Нормата на чл. 50 ал. 2 от закона е императивна.Сумите за ремонт и обновление следва да
се събират по сметка със специално предназначение.ОСЕС е приело плащанията да бъдат
извършвани само по банков път по сметката със специално предназначение.Условията и
начина на плащане на определените вноски са изрично приети с решението по т. 4 от
дневния ред. От представените по делото доказателства не се е установило управителят на
ищцовата ЕС да е изпълнил задължението си да открие специална набирателна сметка
.Напротив – представено било становище на ЕС и предложен начин на плащане „на
каса“,което противоречи на волята на етажните собственици и на разпоредбата на чл. 50 ал.
3 ЗУЕС.И тъй като до настоящия момент кредиторът не оказва необходимото съдействие
,без което длъжникът не е могъл да изпълни задължението си ,то длъжникът не би могъл да
изпадне в забава и е освободен от последиците на своята забава.Искането на управителя да
се плащат вноските по друг начин представлява злоупотреба с права ,тъй като правото да се
събира вноска за фонд РИО се упражнява недобросъвестно.Това възражение не е било
разгледано от съда в обжалваното решение. Излагат се доводи и относно решението в
частта за присъдените разноски за обезпечителното производство ,като не се споделят
доводите на съда ,че същите следва да се присъдят на ищеца.Сочи се ,че в случая към
исковата молба не са представени доказателства за направени разноски по обезпечение
,нито е поискано прилагане на обезпечителното дело .Искането за присъждане на разноски е
направено едва със становището по същество и чрез представяне на списък по чл. 80
ГПК,като едва тогава е представено и определението за допускане на обезпечението.Затова
се счита ,че искането за присъждането на тези разноски е неоснователно . Моли се за отмяна
на решението и отхвърляне изцяло на исковите претенции .
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемият-ищец ,чрез процесуалния си
представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяването на атакуваното
решение не са допуснати визираните в нея нарушения. Излагат се доводи ,че управител на
процесната сграда е „Поморие мениджмънт 2 “ЕООД ,което е избрано за такъв с решение на
ОСЕС ,проведено на 24/25.09.2019 г.След влизане в сила на това решение дружеството –
управител е открил банкова сметка на свое име ,по която да събира средствата за фонд РИО
съобразно изискванията на чл. 50 ал. 3 ЗУЕС,за което са представени и доказателства
.Именно по тази сметка се събират средствата по сочения фонд и съгл. ЗУЕС управителят е
длъжен да прави отчет за разходване на тези средства единствено пред органите на ЕС-ОД и
Контролния съвет.Съгл. 50 ал. 5 ЗУЕС разпореждането със средствата от сметката ,по която
се събира фонда ,се извършва от управителя въз основа на решение за тяхното използване
,прието от ОС.В закона не е предвидено друго външно лице,каквото е банката , да извършва
контрол за разходване на тези средства .Затова неоснователна е тезата ,че банката
осъществявала допълнителен контрол и това било гаранция за етажните собственици
.Задължението за даване на отчет и реципрочното право да се иска такъв е нормативно
уредено само в ЗУЕС-чл. 23 ал. 2. В чл. 50 ал. 5 ЗУЕС ясно е посочено ,че разпореждането
със тези средства се извършва от управителя ,който носи отговорност за това пред органите
на ЕС. Обстоятелството ,че някои собственици са заявили желание за заплащане в брой на
2
задълженията си /като след това парите се внасят от тяхно име в сметката на фонда/,не води
до отпадането на отговорността на управителя да разходва средствата от фонда съобразно
взетото на ОС решение и да се отчита за това пред органите на ЕС.Ответникът ,чрез
процесуалния си представител , е бил уведомен за банковата сметка ,по която следвало да
извърши плащането на дължимата вноска ,като е канен чрез електронни писма да извърши
плащането още от предходния управител.Тези писма са представени пред районния съд
.След избора на нов управител и след откриване на банкова сметка ответникът отново е
канен ,включително и с исковата молба ,да извърши плащане на задължението си ,което
обаче не е последвало.Подчертава се ,че между страните не е спорно ,че банковата сметка
,по която се събират вноските за фонд РИО е различна от банковата сметка ,по която се
събират таксите за поддръжка и управление на общите части.Затова не намира опора в
закона твърдението ,че поради неоткриване на специалната сметка на управителя по чл. 50
ал. 3 ЗУЕС, длъжникът не дължи търсените суми. Поддържа се решението и в частта
относно разноските в обезпечителното производство ,което е съобразено с т. 5 от ТР №
6/6.11.2013 г. на ВКС Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Никоя от страните не заявява доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Пред Несебърски районен съд е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл.
6, ал. 1 т. 9 от ЗУЕС, с който ищцовата Етажна собственост на сграда „АЛФА“ с
идентификатор № 57491.509.24.5 в комплекс „Сънсет ризорт“ град Поморие, представлявана
от избрания по реда на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС управител - „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД,
иска ответника М.К. да бъде осъден да заплати сума в размер на 2828,42лева,
представляваща дължима сума за ремонт на покрива и покривните тераси, определена на
ОС на ЕС на сграда „Алфа “, проведено на 14.11.2017 г. , ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба.
В исковата молба са посочени обстоятелствата, от които произтича
претендираното право, а именно: качеството на етажен собственик на ответника М.К. , тъй
като същият притежава апартамент № 10 с площ от 63,60 кв.м. с посочени в исковата молба
граници и документ за собственост, находящ се в сграда А, етаж 3 в комплекс „Сънсет
Ризорт“; взето решение на проведено на 14.11.2017 г. ОС на ЕС за извършване на
необходим ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, в която се намира
притежавания от ответника обект; определяне на припадащата се на ответника дължима
сума съобразно площта на апартамента му, а именно сумата в размер на 2828,42 лева;
потвърждаване на взетото решение на ОС на ЕС с влезли в сила съдебни решения,
постановени по искове с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС; отправена покана за
3
плащане до ответника. В подкрепа на изложените твърдения са ангажирани писмени
доказателства.
С отговора по чл. 131 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат
Нели Гюмова, е оспорил предявеният иск като недопустим - предявен от лице, което не
разполага с представителна власт спрямо представляваната ЕС, както и като неоснователен.
Възразява, че задължението за заплащане на процесната сума не е станало изискуемо, тъй
като ищецът не е предоставил сметка, по която да се преведат парите, номер на сметка не
бил посочен и в исковота молба.
По повод възражението, отправено от ответника- за недопустимост на исковата молба
поради липса на активна процесуална легитимация, както и по възражението с правно
основание чл. 95 от ЗЗД/ за забава на кредитора/, ищецът е депозирал писмено становище по
делото и писмени доказателства за установяване представителната власт на предявилия иска
управител на етажната собственост.В становището освен това се посочва, че начините на
плащане на дължимите такси за фонд „Ремонт и обновяване“ са следните: в брой в касата
на Етажната собственост на адрес: град Поморие, к.с. „Сънсет ризорт“ в град Поморие, ул.
Княз Борис 1, № 219 или по банков път по посочени две банкови сметки, открити в
Райфайзенбанк АД, и двете с титуляр „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, в качеството му на
управител на ЕС.
В съдебно заседание пред районния съд процесуалния представител на ищеца
представя служебна бележка от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , в която са
посочени банковите сметки за заплащане на вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“.Представя електронно писмо/покана/ до ответника за плащане на вноските
във фонд „Ремонт и обновяване“, изготвено на английски език и придружено с превод на
български език;
Ответникът не е оспорил тези твърдения на ищцовата страна , а обосновава отказа си
за плащане на претендираната сума с това, че посочената банкова сметка е с титуляр
„Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД и не отговаряла на изискването на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС
да представлява сметка със специално предназначение.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил предявените искове,
като е приел за безспорно обстоятелството, че ответникът, в качеството си на етажен
собственик е материално-легитимиран да отговаря по същите с оглед притежаваното от
него право на собственост върху самостоятелен обект-апартамент в ЕС Сигма . На
следващо място, съдът е приел за доказано твърдението, че е налице влязло в сила решение
на ОС на ЕС от 14.11.2017 г., с което е определена припадащата се на ответника сума,
дължима за извършване на необходим ремонт на общи части на сграда „Алфа“, равняваща
се на процесната сума. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС и при наличие на подлежащо на
изпълнение решение на ОС на ЕС съдът е приел, че управителят на ЕС има право да предяви
иск за осъждане на собственика да заплати дължимите суми, както и че ответникът е бил
уведомен за дължимата сума, както и за срока, в който следва да бъда заплатена.
4
Във въззивната жалба ответната страна твърди, че съдът не се е произнесъл по
отправеното още с отговора на исковата молба възражение по чл. 95 от ЗЗД за забава на
кредитора, поради това, че последният не бил изпълнил задължението си да открие банкова
сметка със специално предназначение.
По така направеното възражение, въззивният съд намира следното.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във фонд „Ремонт и
обновяване“ се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името
на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В случая по
делото е безспорно установено, че банкова сметка за набиране на дължимите суми за
попълване на посочения фонд е открита и неин титуляр е управителя на ЕС. В закона липсва
друга уредба било относно режима, под който се намира тази банкова сметка, нито относно
реда, по който титуляра може да се разпорежда със средствата по нея. Ето защо не могат да
бъдат споделени възраженията на ответника-въззивник, че тази сметка е под някакъв особен
режим, който дава възможност на отделните етажни собственици пряко да контролират
операциите със същата. При липса на изрична законодателна уредба следва да се приеме, че
право на разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр, който в случая е
този, който и законът визира, а именно: управителят на ЕС.
Не може да бъде споделено становището на ответника-въззивник, че последният има
право да откаже да изпълни задължението си за плащане на претендираната вноска за фонд
„Ремонт и обновяване“ по аргумент, че плащането по тази сметка би било ненадлежно или
поради съществуваща хипотетична опасност управителя на ЕС да злоупотреби с
разходването на натрупаните средства.
Следва да се спомене, че на етажните собственици са предоставени различни правни
средства за защита на интересите им, включително и в хипотеза на евентуално осъществено
от управителя на ЕС противоправно поведение или неоснователно изразходване на
средствата от ЕС. Ето защо по изложените аргументи настоящият съд намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания от страна на въззивника, като
намира, че задължението за заплащане на процесната сума е възникнало по силата на
взетото решение на ОС на ЕС, същото е станало и изискуемо и като такова подлежи на
изпълнение.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано и като такова подлежи на
потвърждаване.
Пред първата инстанция ищцовата страна е претендирала да й бъдат присъдени
разноските, сторени в исковото и в обезпечителното производство в общ размер на 1442,14
лева. С оглед на така отправеното искане в проведеното пред ПРС съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, в
което подробно са изброени и разноските по обезпечителното производство и са
представени доказателства за извършването им. По делото е представен и препис от
5
Определение № 397/10.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 492/2020г. по описа на ПРС, с
което е допуснато обезпечение на предявения в настоящото производство иск, тогава
посочен като бъдещ такъв, чрез налагане на възбрана върху 1/50 ид.част от собствения на
ответника апартамент, находящ се в комплекса „Сънсет ризорт“, блок Алфа.Районният съд е
присъдил в тежест на ответника така претендираните от ищеца разноски / за
обезпечителното и за исковото производство/.
Въззивникът-ответник в жалбата си твърди,че по делото не били представени
доказателства за извършените в обезпечителното производство разноски, както и липсвали
доказателства за образувано и развило се обезпечително производство, както и дали е
влязло в сила определението , с което е допуснато обезпечението.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията на въззивника са неоснователни.
Съобразно тълкуванията на закона, дадени в т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС,
направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
Съобразно посоченото в т.1 и т.2 от същото решение, страната следва да представи списък
на разноските и доказателства, че същите са направени.
В настоящия случай от представеното по делото Определение № 397/10.09.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№ 492/2020г. по описа на ПРС безспорно се установява, че в полза на
частния жалбоподател е допуснато обезпечение на иска срещу М.К. чрез налагане на
възбрана върху 1/50 ид.ч. от собствения му недвижим имот. От платежните нареждания за
извършени плащания на такси и разноски във връзка с обезпечителното производство се
установява както техния размер, така и факта на тяхното действително извършване, като
при представянето им пред първоинстанционния съд ответната страна не е оспорила тези
доказателства.
Ето защо въззивният съд приема, че ищецът е направил в производството по
обезпечаване на иска по настоящото дело претендираните разноски в размер на 555 лева.
Следователно, след като страната е представила надлежни неоспорени доказателства за
извършване на разноските в обезпечителното производство , както и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК,правилно районният съд е присъдил в крайния си съдебен акт разноските
за обезпечителното производство и тези за исковото производство. Освен това въззивният
съд приема, че в случая е без значение това: дали определението за допускане на
обезпечение е влязло в сила, тъй като ищецът може да поиска присъждането на тези
разноски само в рамките на настоящото исково производство с оглед даденото в т. 5 от ТР
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение,още повече и че пред настоящата инстанция
исковото производство приключва. Ето защо въззивната инстанция намира, че правилно и
законосъобразно районният съд е уважил претенцията на ищеца за присъждане на
направените в обезпечителното производство съдебно - деловодни разноски.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
и сторените във въззивното производство разноски в общ размер на 350 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и платежно нареждане за извършването им.
6
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
С оглед на гореизложеното Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/23.04.2021г. по гр.д.№ 778/2020г. по описа на РС-
Несебър.
Осъжда М.К., ******* гражданин, роден на **.**.19**г. в ****,*****, БУЛСТАТ
*********, адрес в Р България, гр.*** к-с *** блок секция * ет.* ап.*-*, да заплати на
„Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“
№219, дружеството като Управител на Етажната собственост на сграда Алфа с
идентификатор №57491.509.24.5 в комплекс „Сънсет ризорт“ - град Поморие, съдебно-
деловодни разноски в размер на 420 лева/ четиристотин и двадесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7