Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 28.01.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Коистадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 8603 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.05.2020 г. по гр.дело № 51338/18 г., СРС, ІІ ГО, 52
състав е осъдил З. „А." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „Б.И." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ
/отм./, сумата 5060,71 лева, представляваща
сума за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско" по образувана при З. „Б.И." АД щета № 15995201002175/2015г., с включени 15
лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и на
основание чл. 78, ал. 1 от ЕПК сумата 902,43
лева, представляваща разноски по производството.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника З. „А."
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника по
делото юрисконсулт В.К.с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че процесното решение на СРС е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че съдът
неправилно е приел за недоказано наведеното от страна на ответника
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца
водач на МПС. В отговора на исковата молба се излагат твърдения от ответното
дружество, че видно от протокола на ПТП № 1562656/18.02.2015 г. вина за
настъпване на събитието има и водачът С.Х., който не е съобразил действията си
с разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като във връзка с това е направено
доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел относно
обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, неговия механизъм и причините
довели до настъпването му. Това доказателствено искане не е било допуснато от
съда, което представлява съществено процесуално нарушение. В условията на
евентуалност е направено възражение досежно размера на дължимото
застрахователно обезщетение, който не е определен по средни пазарни цени.
Сумата посочена от вещото лице е завишена, не отговаря на средните цени за труд
и вложените детайли за подмяна, не са отчетени и такива от алтернативни
източници.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и да бъдат
отхвърлени предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендира разноски за настоящата
съдебна инстанция, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият/ищец З. „Б.И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
чрез пълномощника по делото адвокат М. Г. оспорва въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и
доспустимо, пради което следва да бъде разгледано по същество.
От фактическа страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 213, ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 5060,71 лв..
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ищецът З. „Б.И." АД, ЕИК ******** твърди, че е изплатил застрахователно
обезщетение по застраховка „Автокаско", валидна към момента на настъпване
на застрахователното събитие, и образувана при него щета №
15995201002175/2015г., в размер на 5045,71 лева, за причинени вреди на
автомобил „Пежо 307", с рег.№ *******, поради настъпило ПТП на 18.02.2015
г. в гр. София. Сочи, че вина за настъпване на ПТП-то според протокола за ПТП
има водачът на автомобил „БМВ", с per. № *******,
за който е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с
ответника ЗАД „А.“ АД. С изплащане на обезщетението
на застрахования ищецът е встъпил в неговите права срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност" на причинителя на вредите, който е
поканен с писмо да възстанови сумата. Претендира сумата 5060,71, с включени
ликвидационни разходи от 15 лева и разноските.
Ответникът
ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******** в отговора на исковата
молба по чл.131 ГПК е оспорил исковете по основание и размер.
Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на автомобил „Пежо 307", както и че искът е в завишен размер
По делото е безспорно настъпването на ПТП на 18.02.2015 г., че към датата на
настъпване на застрахователното събитие има валидна застраховка
„Автокаско" между ищеца и собственика на автомобил „Пежо 307" и
валидна застраховка „Гражданска отговорност", между ответника и водача на
автомобил „БМВ", както и настъпването на вредите на автомобил „Пежо
307".
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./ дава право на репариралия вредите
застраховател да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по
договор срещу гражданска отговорност, встъпвайки в правата на увредения.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно
имуществено застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения,
настъпването на застрахователното събитие-увреждане на осигуреното имущество,
възстановяване на вредите от застрахователя.
Настоящата инстанция намира, че в конкретния казус, тези
предпоставки са налице, а именно, че увреденият автомобил е бил застрахован
имуществено от ищеца, че е увреден от деликвент, чиято гражданска отговорност е
била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 5060,71 лв. с включени 15 лв. ликвидационни
разноски.
Спорните въпроси по делото са наличие на
съпричиняване от страна на водача на пострадалото МПС марка „Пежо 307“ С.Х.,
причинната връзка между вредите/увредените части/ и механизма на ПТП, както и
размера на обезщетението за имуществени вреди.
Относно твърдяното от ответника съпричиняване от
страна на водача на пострадалото ПТП л.а. марка „Пежо 307“, то по делото
ответникът не е посочил какви и да е било доказателства в тази насока. Самото
оспорване е извършено формално с твърдението, че видно от протокола на ПТП № 1562656/18.02.2015 г. вина за настъпване на
събитието има и водачът С.Х., който не е съобразил действията си с разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Не е посочено конкретно нарушение на цитираната
разпоредба, според която „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“ Не е посочено по какъв начин и водачът на пострадалото МПС е станал
причина за настъпване на ПТП-то.
От друга страна, твърдението във въззивната жалба, че в
отговора на исковата молба ответното дружество е направило доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел
относно обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, неговия механизъм и
причините довели до настъпването му, което не е било допуснато от съда, не
отговаря на обективната истина, тъй като в отговора на исковата молба не е било
направено такова доказателствено искане.
От приетатата по делото САТЕ се установява, че
вредите, които е получил л.а. „Пежо 307“, с рег. № ******* са в причинна връзка
с настъпилото на 18.02.2015 г. ПТП.
Относно размера на застрахователното обезщетение:
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./ във вр. чл. 203, ал. 2 от КЗ/отм./, платилият обезщетението
застраховател се суброгира срещу деликвента/застрахователя по договор ГО/ до
размера на платеното обезщетение, но и в рамките на действителната стойност на
вредите. Именно възстановяването на действителната стойност на увреденото
имущество, в случая на МПС, стои в основата на тези правоотношения, подчинени
на целта да се възстанови имущественото положение отпреди деликта. Чл. 203, ал.
2 от КЗ дава легално определение на застрахователното понятие „действителна
стойност”, а именно тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. Или, когато предмет на делото е
възстановяване на вреди на МПС, за определяне на действителната стойност следва
да се вземе предвид стойността за възстановяването му в състоянието отпреди увреждането.
Съдът приема, че тази стойност е стойността на средните пазарни цени на
ремонта, защото тя дава именно действителната стойност на увреждането, която в
крайна сметка следва да се възстанови от деликвента или застрахователя му в
рамките на правоотношенията във връзка със суброгацията по чл. 213, ал. 1 от КЗ/отм./. Отново от приетата по делото САТЕ се установява,
че размерът на вредите върху процения лек автомобил към деня на настъпването на
застрахователното събитие по средни пазарни цени е 5060,52 лв. с включени 15
лв. ликвидационни разноски.
Въззиваемото дружество, чрез пълномощника си по
делото адвокат М. Г. претендира присъждане на разноски, но тъй като липсват
данни такива да са били направени във въззивното производсто, то разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.05.2020г. по
гр.дело № 51338/18г. на СРС, ІІ ГО, 52 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.