Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 8281 по
описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл. 497 от КЗ вр.
чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Ц.И.М. твърди, че понесла значителни неимуществени
вреди – болки и страдания, както и имуществени вреди, произтичащи от необходими
разноски за лечение - в резултат от телесните увреждания, които тя получила на
25.01.2018г. в резултат от настъпването на ПТП в гр. София. В механизма на
настъпване на произшествието, ищцата участвала в качеството на пешеходец, който
пресичайки пешеходна пътека, разположена на кръстовището между ул.„Бизнес парк
София“ и бул. „Околовръстен път“, била ударена от преминаващия лек автомобил
марка „Сеат“ модел „Алтеа“ с рег.№ ******,
управляван от водача З.Н.З.. Причина за
настъпване на инцидента било противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, което било установено от органите на досъдебното производство в
рамките на ДП №11038/2018г. по описа на СДВР и съответно пр.пр №2930/2018г. по
описа на РП-София. Понесените неимуществени вреди, ищцата оценява по справедливост на 60 000 лева.
Неимуществените вреди, които ищцата твърди да е направила по повод на
проведеното лечение - разходи за потребителски такси, избор на екип,
диагностични изследвания, медикаменти, медицински консумативи и
рехабилитационни процедури, били на обща стойност от 4 289 лв., но били
извършени по различно време – между настъпването на травмата и предявяването на
иска. За възстановяване на тези суми, според ищцата- ответникът изпадал в
забава, считано от момента на извършване на всеки отделен разход за лечение
/посочената в разходния документ дата/.
Понеже
към момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността на водача на
участвалия в ПТП лек автомобил била застрахована със задължителна застраховка“
Гражданска отговорност“ при ответното дружество - на 15.03.2018г. ищцата отправила до ответното
дружество, писмена претенция по реда на чл. 380 от КЗ и посочила банкова сметка
***. Чрез писмо от 28.03.2018г., ответното дружество уведомила ищцата, че е
определило застрахователно обезщетение в размер на сумата от 24 589,33
лева, от които 22 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и
2 589, 33 обезщетение за имуществени вреди, но до предявяването на иска не
бил извършил плащане по посочената от ищцата банкова сметка, ***л наличието на
правен интерес от предявяване на иска, с който е сазиран настоящия съд. При така изложените фактически твърдения
ищцата претендира за осъждане на ответното дружество да й заплати
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
сумата от 60 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането – 25.01.2018г. до окончателното плащане. Ищцата претендира и за
осъждане на ответното дружество да й заплати застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в общ размер на сумата от 4 289 лева, ведно с
лихва за забава в общ размер на сумата от 149, 26 лева, представляваща общ сбор
на дължимата лихва за забава върху всеки един отделен разход, начислена за
периода считано от датата на извършването на разхода за лечение, до датата на
подаване на исковата молба /спред съдържанието на уточнителна молба от
18.04.2019г./, и законна лихва върху същите суми, считано от датата на подаване
на исковата молба до деня на окончателното плащане.
Ответното дружество „Д.з.“ АД оспорва предявените искове
по основание и по размер. Признава твърденията на ищцата - за настъпване на
процесното ПТП и неговия конкретен механизъм, не оспорва нито твърденията за
наличието на валидно застрахователно правоотношение, покриващо гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил, нито твърденията за неправомерния
характер на поведението на водача, като причина за настъпването на пътния
инцидент. Оспорва размера на иска, като поддържа становище за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, понеже
определеното от него застрахователно обезщетение от 22 000 лева бил
адекватен и справедлив спрямо действителния характер и обем на вредите. Оспорва
иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, над
определения размер от 2589, 33 лева, доколкото поддържа становището, че част от
извършените разноски – за избор на медицински екип, не били пряко необходими за
провеждане на лечението на ищцата и поради това заплащането им не се покривало
от застраховката. Оспорва дължимостта на претендираната лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди, като поддържа тезата, че не е изпадал в
забава и в частност – оспорва началния момент на периода, за който се
претендира лихва. Отрича твърдението, че в качеството на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължи
лихва за периода, преди да е бил сезиран с претенция по чл. 380, ал.1 от КЗ.
Моли за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищцата да му заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетия като доказателство препис от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К-63/25.01.2018г. установява твърдението за
настъпването на процесното ПТП. Този неоспорен официален удостоверителен
документ мотивира извода, че на 25.01.2018г. върху пешеходна пътека, маркирана
с тип М8.2. и разположена на кръстовището между ул. „Бизнес парк София“ и бул.
„Околовръстен път“ в гр. София - пешеходката Ц.И.М. е била ударена от
извършващия маневра за ляв завой, лек автомобил марка „Сеат“ модел „Алтеа“ с
рег.№ ******. В момента на удара, автомобилът е бил
управляван от водач, с валидна полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, покрита от ответното дружество.
Като доказателства по делото са представени медицински
документи, които вече са били представени пред ответника в рамките на
процедурата по чл.380 от КЗ /на стр. 11-23, както и на стр. 26-36/, а също и
нови медицински документи, които са създадени по повод нововъзникнали в хода на
делото обстоятелства / стр. 95-110 и стр. 130-134 от делото/ които документи
установяват факти и данни за здравословното състояние на ищцата след
настъпването на процесното ПТП и до
момента на приключване на съдебното дирене. Съдържанието на споменатите
документи не се обсъжда подробно в мотивите на настоящото решение - тъй като за
установяването на тези факти съдът използва специални знания в областта на
медицината, а те самите са обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза със специалност ортопедия – травматология (д-р Б.Б.) мотивира следните изводи относно подлежащите
на установяване факти:
В
резултат от процесното ПТП, ищцата е получила счупване на външния кондил на левия
голям пищял. По своят вид, тази фрактура е вътреставна и винаги води до
разрушаването на ставната повърхност на левия голям пищял. Този вид фрактура
задължава провеждането на оперативно лечение, свободна костна пластика и
стабилизирането със здрава подпорна метална остеосинтеза. По своят
медико-билогичен характер, претърпяното счупване е причинило трайно затруднение
на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая 6
месеца). Спешна медицинска помощ болнично и оперативно лечение пострадалата е
получила в IV-та Травматологична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Ищцата е
постъпила в увредено общо състояние, но контактна, адекватна, с оток и
деформация на лявото коляно, болки и невъзможност за извършване на движения в
него. При прегледа не са били установени сетивни и циркулационни смущения на
левия крак. Освен констатираното и описано по-горе счупване, други травми при
ищцата не са били констатирани. Не са били констатирани и придружаващи
заболявания от общ характер, които да са усложнили лечението на процесното
счупване. След извършване на описаната типична оперативна интервенция,
допълнително е била поставена гипсова имобилизация. След гладко протекъл
следоперативен период - пострадалата е била изписана от болницата на
06.02.2018г., а лечението й е продължило амбулаторно с назначени медикаменти и
контролни прегледи.
Според
мнението на вещото лице д-р Б., в продължение на първите 4 месеца от първата
оперативна интервенция, ищцата
се е придвижвала с помощта на патерици, но
без да стъпва на оперирания крак. Дозирано и постепенно обременяване на
контузения крайник е започнало чак след 4 месеца, считано от деня на извършената
операция. Последвала е продължителна физиотерапия и рехабилитация. Оздравителният
период е приключил за срок от 1 година. През посоченият период ищцата е
търпяла - болки и страдания, като най- интензивни те
са били през първите 3 месеца, непосредствено след инцидента и около един месец
по време на проведената начална рехабилитация. Извън тези периоди, ищцата е
търпяла само периодично явяващи се болки при преумора дясното коляно както и
при рязка промяна на времето (при студено и влажно време), когато е била
принудена да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки в продължение на първите 3 месеца, ищцата е имала затруднения при
предвижване и обслужване в ежедневието, поради затрудненото придвижване.
Според
вещото лице д-р Б., към
момента
на изключване на експертизата,
ищцата вече е със стабилизирано общо състояние. По предно- външната част на
лявото коляно има остатъчен кожен белег от извършената костна операция.
Счупената голямопищялна кост е зараснала окончателно. Движенията при „флексия“
(свиване) са в леко намален обем от 15 градуса. Установява се и леко изразена
предно-латерална нестабилност на лявото коляно, затова ищцата трудно кляка и трудно изкачва стълби. Към момента
тя се предвижва без помощни средства, но с леко накуцваща походка на ляво. Металната остеосинтеза
също е извадена, чрез оперативна интервенция, която е довела до допълнителни
болки за срок около 30 дни и последваща нужда от нова кратка рехабилитация. Втората
операция не представлява усложнение, а завършващ етап от лечението на
пострадалата.
Според
вещото лице д-р Б., в
материалите по делото няма никакви приложени клинични или документални данни за
това- ищцата да има други негативни последици и усложнения от процесната
фрактура.
Според
становището на вещото лице д-р Б., направените от ищцата медицински разходи съвпадат с
периода, когато тя е провела лечението на процесното счупване и те са от такъв
тип, че са били задължителни за правилното провеждане на лечението, защото НЗОК
заплаща на болничните заведения само проведеното болнично лечение но не и
разходите за оперативни консумативи (костни синтези), таксата за избор на
екипи, както и всички разходи извършени по време на амбулаторното лечение.
Съдържанието на приета като доказателство молба от 15.03.2018г.,
която е адресирана от името на ищцата до ответника сочи за предявена писмено
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, към която са приложени
Констативен протокол за ПТП, Епикриза , болничен лист и фактури за заплатени медикаменти.
Съдържанието на приет като доказателство писмен
отговор, адресиран от ответника до ищцата от 28.03.2018г. съдържа изявление, с
което ответникът изисква от ищцата да представи допълнително оригинали от документи,
които са относими към установяване на извършените медицински разходи и
изявление (уверение) за незабавна готовност за изплащане на застрахователно
обезщетение, асо се подпише споразумение. Посочено е обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 22 000 лева, обезщетение за
имуществени вреди – до размер на сумата от 2 589, 33 лева, от които са
изключени претендираните от ищцата разходи - таксите за т.нар. „избор на екип“.
В дадените пред съда показания, свидетелката Е.Д.М.
заявява, че е възприела непосредствено фактите, настъпили след процесното ПТП,
тъй като е дъщеря на ищцата и след настъпването на пътния инцидент е съдействала
за възстановяването й. За настъпването на ПТП свидетелката била уведомен по
телефона и в кратък период след това отишла в лечебното заведение, където майка
й била откарана за оказване на спешна помощ. Там свидетелката възприела
състоянието на ударената пешеходка. По крака и ръката й имало видими следи от
наранявания и тя се оплаквала от болки. След извършената оперативна
интервенция, пострадалата била принудително имобилизирана, имала необходимост
от чужда помощ за хранене и хигиенни нужди. Свидетелката сочи, че след
изписването й от болницата, пострадалата била транспортирана в гр. Батак,
където живяла със сестра си в едно жилище, с цел да й бъде оказвана битова
помощ. Състоянието на ищцата постепенно се стабилизирало след около месец тя
започнала да се придвижва с патерици. До настъпването на инцидента пострадалата
ходела на работа и била социално активна поради това, основните й притеснения
били свързани с възможността да се възстанови напълно и отново да работи.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 432, ал.1 от КЗ, ответника дължи да заплати
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ за причинените от застрахования при него водач
неимуществени вреди.
Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за възникване
на задължението на ответника, в качеството му на застраховател – да обезщети ищцата
по реда и при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” за причинените вреди от водача на лекия автомобил марка „Сеат“
модел „Алтеа“ с рег. № ******.
В резултат от анализа на съдебно установените факти, които не са предмет на
спор между страните, настоящият съдебен състав категорично приема, че настъпилото ПТП е резултат от неправомерно поведение на водача на
лекия автомобил, чиято за гражданска отговорност - ответникът не оспорва да е
била застрахована от него. Настъпването на ПТП е в пряка причинно- следствена
връзка с осъществено от водача на процесния лек автомобил марка „Сеат“
модел „Алтеа“ с рег. № ****** нарушение на
правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал.1 вр. с ал.4 от ЗДвП. Ударът е
настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за движение на
автомобили, след като водача е могъл да намали скоростта или да спре преди
пешеходната пътека и да пропусне преминаването на пешеходката (чл.119, ал.4 от ЗДвП).
Посредством заключението на приетата без оспорване съдебно- медицинска
експертиза в медицинската област травматология, съдът установи естеството на
телесните увреди, които ищцата е получила в следствие настъпването на
процесното ПТП. Медико- биологичната характеристика на тези увреждания има
характера на средна телесна повреда.
Тъй като телесните увреди осъществяват деликт - съдът приема, че са налице
предвидените в закона предпоставки за реализиране на деликтна отговорност на
причинителя на вредата, респ. на неговия застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Спорен между страните е въпросът за определяне на размера на
застрахователните обезщетения, които ответникът дължи да изплати. Вторият
спорен въпрос е относно твърдението на ищцата, че ответникът е изпаднал в
забава и дължи да заплати и мораторна лихва. Именно тези два основни спорни въпроса
ще бъдат разгледани от настоящия състав на съда, по- нататък в мотивите на
настоящото решение.
По претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди;
При произнасянето си по първия важен въпрос - за определяне размера на дължимото
от ответника застрахователно обезщетение, съдът съобрази няколко групи от
фактори.
В практиката си, ВКС на РБ приема принципното становище, че „справедливостта“
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква винаги конкретна
преценка на конкретни обективни и субективни фактори за всеки отделен случай.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение, следва да бъде определен,
като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди,
естеството на травмите и продължителността на лечебно- възстановителния период.
В конкретния случай, травматичните увреждания, които ищцата е понесла
повлияват негативно на функцията на опорно- двигателния апарат на пострадалата.
Касае се за пострадала жена, която е преминала вече пред периода на изключително
активната работоспособна възраст, но чиято социална и трудова активност във
всеки случай предполага възможност да се движи свободно, да поддържа активни социални
контакти, а точно тази функция е била затруднена за период от около една година
/има се предвид целия лечебен и възстановителен период/.
От друга страна обаче, според становището на вещото лице травматолог –
оздравителния процес е завършил напълно и няма
данни за усложнения, пациентката е със стабилни витални показатели и няма
предвидим медицински риск от настъпването на бъдещи усложнения. По тези
съображения, съдът приема, че след назначена терапия и рехабилитация, състоянието
на пострадалата е възстановено, а дефицитът на движенията на ставата - описан в
приетата СМЕ предстои да бъда напълно преодолян ( в резултат от осъществения
оздравителен рехабилитационен процес).
В контекста на дефинирания от закона принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението трябва да се отчитат е социално-
икономическите условия към момента на настъпването на вредите. Освен лимитите
на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за 2018г., в тази насока винаги е необходимо да
се отчитат и размерите на минимална и средната работна заплата за периода,
данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни.
Според съда
именно социално- икономическите критерии
за справедливост са правно значима граница между адекватния размер на
обезщетението и неговата прекомерност. Без съмнение, никоя травма не е обективно
съизмерима с парична компенсация, но тъй като
обезщетението има компенсаторна функция – самите размери на обезщетенията трябва да бъдат
съответни на обществените разбирания за справедливост. В тази насока заслужава
да се отбележи, че минималната работна заплата през 2018г., когато е настъпил процесният
пътен инцидент е била в размер на 510 лева (ПМС № 316/20.12.2018 г.), а средната работна заплата е
била около 800 лева.
В заключение на изложените изводи, съдът намира, че справедливия размер на глобалното
(общо) застрахователното обезщетение, което е легитимирана да получи ищцата за
претърпените вреди, включително всички, които са обхванати от изводите на
експертното заключение е оценимо на сумата
от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева. За разликата – над посочената сума
и до пълния размер на претендираното обезщетение за 60 000 лева – искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В тази насока заслужава да се отбележи, че Застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди се определя по справедливост, но понятието за справедливост
не се измерва с просто механично пренасяне на максималните суми от лимита на
покритието по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, защото
справедливостта изисква то да бъде съобразено и със социално- икономическите
условия и жизнения стандарт към момента, в който са се проявили вредоносните
последици.
Формалното
увеличение на размера на платимите застрахователните обезщетения до някакъв
абсолютен максимален размер, но при пълно абстрахиране от размерите на
останалите видове доходи и социални плащания в страната, не способства за
постигане на нормативно установения критерий за справедливост, на който
многократно е било отделяно специално внимание в практиката на ВКС на РБ.
По претенцията за
обезщетение за имуществени вреди;
Независимо от платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
ответникът дължи да заплати на ищцата и обезщетение за имуществени вреди, в
размер на сумата от 2589, 33 лева.
Тази сума е само част от претендираната и представлява сбора от направените
необходими разноски за лечение на
травмите, чието извършване ищцата доказа и чиято пряка причинно- следствена
връзка с настъпването на инцидента се установява без всяко съмнение.
За разликата от 2589, 33 лева до пълния размер на претенцията от 4289 лева
– искът следва да бъде отхвърлен, доколкото се установява в действителност, че
тази числова разлика се формира от фактически
заплатените допълнителни такси за
избор на медицински екип.
Основанието за заплащането на таксите „за избор на медицински екип“ произтича от субективното желание на ищцата, като
пациент, да бъде лекувана от определен медицински екип т.е. именно определен
лекар да извършва лечението на определени етапи или медицински дейности.
От субективна страна – подобно желание на ищцата като пациент може да бъде
обяснено и то е житейски оправдано.
От друга страна обаче, застрахователят не би следвало да бъде задължаван да
понася имуществените последици от субективния избор на пострадалото от ПТП
лице, да ангажира конкретен медицински екип за определени дейности, които по
принцип се финансират от НЗОК – защото тези дейности биха били извършени дори и
без избор на конкретен медицински екип.
С други думи, разходите за избор на медицински екип са полезни разходи,
но не са необходимо – присъщи за осъществяване на лечебно възстановителния процес
и точно по тази причина - не би следвало да се включат в обема на
застрахователното покритие.
По претенцията за
присъждане на законна лихва;
На основание чл. 493, ал. 1, т.5 от КЗ, ответникът – застраховател следва
да бъде осъден да заплати на ищцата и законната лихва върху присъдената сума на
обезщетението.
Предмет на правен спор в конкретния случай е твърдението на ищцата, че
ответника бил изпаднал в забава за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – считано от деня на настъпване на пътния инцидент, а за
изплащане на обезщетение за имуществените вреди – от момента на извършване на
всеки отделен медицински разход, който формира същността на тези вреди.
И двете твърдения няма как да бъдат споделени, понеже съответстват на
уредбата на неприложимия /отменен/ Кодекс на застраховането.
Според приложимата за разрешаването на спора уредба на сега действащия
Кодекс на застраховането, следва да се приеме, че независимо от отправеното
писмо с дата 28.03.2018г., застрахователят е изпаднал в забава на 15.06.2018г.,
тъй като бил сезиран по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ с надлежно оформена писмена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 15.03.2018г. Заявената
от застрахователя субективна готовност да изплати определеното застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на практика не е била
реализирана, макар да са съществували обективни предпоставки за това /посочена
е банкова сметка/.
*** – ответник в процеса и след анализ на събраните в хода на делото
писмени доказателства, съдът счита, че оспорването е неоснователно, а
претенцията- обоснована по съображения, които
произтичат пряко от разпоредбата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.
Тук е уместно да се отбележи, че при предявяване на претенцията по чл. 380
от КЗ - пред застрахователя са били представени не всички, а само минимална част от документите,
съставени от лекуващите лекари. Значителна част от медицинската документация
беше представена за пръв път в хода на съдебното дирене в рамките на настоящия
процес. Тези медицински документи могат да послужат на застрахователя да
прецени какъв е действителния характер и обем на вредите, за които се дължи
обезщетение. Едва в хода на съдебния процес и дори непосредствено преди
приключване на съдебното дирене бяха представени важни медицински документи,
очертаваща развитието на здравословното състояние на ищцата и завършването на
лечебно- възстановителния процес.
Уместно е при това да се отбележи, че в свое писмено изявление- адресирано
до ищцата, ответното дружество изрично посочва, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение, но очаква от претендиращото лице съдействие за
установяване на покрития застрахователен риск, характера и обема на вредите.
Житейски разбираемо е желанието на пострадалата да получи възможно най-
скоро след настъпването на инцидента застрахователно обезщетение, както и
затруднението й да се сдобие с част от изисканите документи, но това обективно затруднение
е още по- значително за застрахователя, който при неизяснени обстоятелства
обективно е лишен от възможността да прецени действителния обем на вредите след
изтичането на предвидения от чл. 497,
ал.1, т. 2 от КЗ краен срок за произнасяне.
За сумата, дължима като застрахователно обезщетение,
ответникът не е изпаднал в забава преди датата на предявяването на иска, както
твърди ищцата, но изпада в забава след изтичане на тримесечен срок от деня, в
който е представил поне минимална част от документите, които обективно
позволяват да се определи настъпването на застрахователно събитие и размера на
вредите.
Ето защо, за претендирания период от 25.01.2018г. до 15.06.2018г. лихва от ответника
не се дължи, тъй като застрахователят не е бил в забава, по аргумент от
споменатата вече разпоредба на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ.
По предявените
претенции за присъждане на съдебни разноски:
Ищцата е била частично освободен от задължението за
заплащане на държавна такса, но не и от задължението за заплащане на съдебни разноски,
поради което една част от направените от нея съдебни разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ответника – съразмерно с уважената част от иска. Общата
сума на направените от ищцата разноски е 570 лева, според представения от
ищцата списък по чл. 80 от ГПК /на стр. 164 от делото/. Съразмерно на уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати лично на ищцата
сумата от 272 лева за съдебни разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38 от ЗА вр.
с чл. 78, ал.1 от ГПК, Адвокатско дружество Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ е
легитимирано да получи от ответника възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска. Сумата
на възнаграждението, изчислено от съда, възлиза на 1357 лева, съобразно с установените от НМРАВ минимални размери на
адвокатските възнаграждения. Тази сума следва да бъде посочена без включен ДДС,
доколкото задължението за начисляване и внасянето на ДДС е в тежест на получателя
на дохода и респ. на задълженото да заплати данъка лице, а не на съда. Данъчната
регистрация не означава непременно че разходът за заплащането на ДДС е бил
направен, за да бъде признат за разноски. Начисляването на данъка задължително
се отчита с издаване на нарочен данъчен документ /данъчна фактура/ каквато в
настоящата хипотеза не е издадена, нито е представена пред съда, поради което
не може да бъде направен обоснован извод, че сумата на данъка е разход, който
следва да се присъди.
Ответното дружество също има право да получи на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдебни разноски, в размер на 300 лева за
процесуално представителство.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК- съразмерно с уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда
сумата от 1003, 57 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД с ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Ц.И.М. с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата
от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 2589, 33 лева (две хиляди петстотин осемдесет и девет лева и 33
ст.) представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, настъпили
в следствие телесните увреждания при ПТП от 25.01.2018г., което е причинено от
водача на лек автомобил марка „Сеат“
модел „Алтеа“ с рег. № ******, заедно със законната лихва върху всяка една от посочените
по- горе суми, считано от 15.06.2018г.
до деня на окончателното плащане на присъдената сума, като отхвърля:
иска за присъждане на застрахователно
обезщетение в частта, за разликата над размера на присъдената сума от
25 000 лева и до пълния предявен размер на претенцията от 60 000 лева и
иска за присъждане на законна лихва
върху сумата на присъденото обезщетение- за претендирания период от 25.01.2018г.
до 15.06.2018г..
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД да заплати на Ц.И.М., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата
от 272 лева (двеста седемдесет и два лева) за съдебни разноски, направени в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА
„Д.з.“ АД да
заплати на Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ с ЕИК ******, на основание чл. 38 от ЗА –сумата от 1357 лева (хиляда триста
петдесет и седем лева) без вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за безплатно
процесуално представителство на ищцата Ц.И.М. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ц.И.М., да заплати на „Д.з.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал. 8 от ГПК-
сумата от 300 лева (триста лева) за
съдебни разноски, направени в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД да заплати по сметката на
Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК – сумата от 1 003,
57 лева (хиляда и три лева, петдесет и седем ст.), представляваща държавна
такса за уважената част от иска, от чието заплащане ищцата е освободена.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: