№ 6404
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100511193 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11193/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Министерство
на правосъдието гр.София срещу решение №12676 от 26.06.2024 г постановено по гр.д.
№819/24 г на СРС , 166 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди С. Б. Д.,
ЕГН ********** да заплати на основание чл. 16 ЗПФКПП сумата от 4000 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатена финансова компенсация на М.Р.Х.-наследник
на Д.М.Х., починала в резултат на извършено от С. Б. Д. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
предл. 4, вр. чл. 115 НК, която финансова компенсация е изплатена въз основа на Решение №
16/2023 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления, ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението-
07.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като М.Р.Х. е
декларирала , че не е била обезщетена по друг начин . Впоследствие се оказва , че на Х. е
изплатена сумата от 26 620,51 лева , включително и 4000 лева разноски по делото за
обезщетение за неимуществени вреди . ЧСИ е нарушил чл.76 ал.2 ЗЗД и съдебните разноски
не са били погасени .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
02.07.2024 г и е обжалвано в срок на 15.07.2024 г .
1
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират. Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че с присъда от 28.10.2015 г., постановена по НОХД №
411/2015 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, подсъдимият С. Б. Д. бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 4, вр. чл. 115 НК,
извършено на 01.04. срещу 02.04.2015 г. в село Щърково, община Пазарджик, с пострадало
лице Д.М.Х., като присъдата влязла в сила на 12.06.2016 г.
Предявеният граждански иск по чл. 45 ЗЗД от М.Р.М. срещу С. Б. Д. за претърпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на майка си Д.М.Х. е уважен за сумата от 100
000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2015 г – датата
на смъртта, като са присъдени и сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 4000 лева. Решението на ОС Пазарджик е потвърдено с решение от 23.01.2016 г.
на Апелативен съд Пловдив по НОХД № 548/2015 г., както и с решение № 117 от 12.06.2016
г. по НОХД № 388/2016 г. на ВКС.
Въз основа на влязлата в сила присъда в полза на М.Р.М. е издаден срещу С. Д.
изпълнителен лист по НОХД № 411/2015 г. на ОС Пазарджик за сумите от 100 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на смъртта – 08.04.2015 г. до окончателното и изплащане, както и за сумата от 4000
лева разноски по делото / адвокатско възнаграждение /.
Видно от писмо с вх. № от 20.05.2024 г. от ЧСИ М.К. по изп. дело № 407/2018 г. , изп.дело е
образувано след като е изпратено от ЧСИ С.Я. изп. дело № 3074/2016 г. за продължаване на
изпълнителните действия. Изп. дело № 3074/2016 г. по описа на ЧСИ С.Я. е образувано въз
основа на издаден в полза на М.Х. изпълнителен лист от 20.07.2016 г. по НОХД № 411/2015
г. на ОС Пазарджик срещу С. Б. Д.. Докато е било при ЧСИ Я., същият е възложил на Б. С.ов
Д. след проведена публична продан ½ идеална част от апартамент № А4.3 собственост на
длъжника С. Б. Д..
Извършено е разпределение от ЧСИ на постъпили суми , като съгласно протокол за
разпределение от 25.10.2017 г., видно от което в полза на взискателя М.Р.Х. е преведена
сумата от 4000 лева – съдебни разноски, които са изцяло погасени и 21 221,73 лева –
законна лихва, която е частично погасена. Видно от отбелязване на гърба на изпълнителния
лист на 08.12.2017 г. в полза на М.Р.Х. е преведена сумата от 26620,51 лева.
Пред Националния съвет по ПКПП, М.Р.Х. е подала молба за финансова компенсация по
2
ЗПФКПП на 18.01.2023 г., с което претендира да и бъдат заплатени понесените разходи за
съдебни и деловодни разноски в размер на 4000 лева по НОХД 411/2015 г. на ОС
Пазарджик /л. 94/.
С декларация по чл.18 ал.7 от закона, М. Х. е декларирала невярно обстоятелство - че не е
получила никакво обезщетение по друг начин за причинените имуществени вреди,
вследствие извършено престъпление, като е приложила удостоверение от ЧСИ М.К. от
23.11.2022 г., с което е посочено, че след пълно имуществено проучване, както и справка
ГРАО за постоянен и настоящ адрес на длъжника е установено, че С. Д. няма никакво
имущество, спрямо което да бъде предприето принудително изпълнение и да бъде
удовлетворено вземането на взискателя. Изискани е и писмена декларация за причините и
обстоятелствата, довели до неспазване на срока за подаване на молбата за финансова
компенсация по чл. 18, ал. 3 от закона.
С Решение № 16/2023 г., Националният съвет по ПКПП разрешил предоставянето на
финансова компенсация в размер на 4000 лв. на М.Р.Х., която била изплатена на 07.12.2023
г., като решаващият орган е възприел изложеното от М. Г., че е подала молбата за финансова
компенсация след едногодишния срок, предвид факта, че първо се е обърнала към ЧСИ за
събиране на вземанията, и едва 2 месеца след като е получила отговор от ЧСИ, че
вземанията не могат да бъдат събрани е подала молба пред Националния съвет.
От правна страна СРС е приел , че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че: с
влязъл в сила съдебен акт ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление,
което попада в обхвата на чл. 3 ЗПФКПП; молбата за финансова компенсация е подадена от
наследниците на пострадалите от престъплението до НСПКПП в едногодишен срок от
влизането в сила на присъдата; взето решение на НСПКПП за предоставяне на финансова
компенсация, както и доказателства за извършено плащане на наследниците на
пострадалите. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
По делото е установено наличие на влязла в сила присъда, с която ответникът е признат за
виновен в извършване на престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3 ЗПФКПП, както и
подаване на молба от наследник на пострадалото лице от престъплението и плащането на
сумата.
Според СРС неоснователен е доводът на ищеца, че решението на Националния съвет по
ПКПП не подлежи на косвен съдебен контрол. Трябва да се сподели решение № 264 от
26.04.2024 г. по гр.д. № 1004/2023 г., ВКС, с което е прието, че в производството по
ЗПФКПП Националният съвет по ПФКПП действа като административен орган, който
издава или отказва издаването на благоприятстващ административен акт по искане на
пострадалия от престъпление. Актът на Националния съвет е индивидуален
административен акт . Като предоставя паричната помощ на пострадалия, държавата
изпълнява чуждо задължение – това на дееца, като законът признава правния интерес да
стори това и затова тя има регрес срещу причинителя на увреждането. Инцидентният
контрол върху валидността и законосъобразността на административните актове се
осъществява, когато техните правни последици променят правната сфера / нарушени или
3
застрашени законни интереси или пораждащи задължения/ на лица, които не са участвали в
административното производство по издаването и обжалването им. Преценка в тази насока
се прави от съда във всеки конкретен случай. Нормата на чл.17 ал. 2 ГПК задължава съда да
се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на
обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна,
която не е била участник в административното производство по издаването и/или
обжалването му. Така се определя и нормативно предметът на косвения съдебен контрол.
Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална
незаконосъобразност, когато актът се противопоставя на трето лице, което не е участвало в
административното производство по издаването и по обжалването му. Срещу иска той може
да се брани с възражение , че не отговаря пред пострадалия , че е платил задължението си
към пострадалия или че дължимото от него обезщетение е в по-малък размер.
Според СРС неоснователно е възражението на ответника, че молбата за компенсация е
подадена извън срока по чл. 18 от ЗПФКПП. Законът урежда процедура за преодоляване на
предвидения едногодишен срок, доколкото с чл.18 ал.6 от ЗПФКПП е предвидено, че когато
молбата за финансова компенсация не е подадена в едногодишния срок, пострадалият или
лицата по чл. 3, ал. 2 представят писмена декларация за причините и обстоятелствата за
неспазването на срока, която в случая е спазена / видно от решението по чл. 16 ЗПФКПП/.
Според СРС основателно е възражението на ответника, че сумата от 4000 лева за съдебни
разноски по НОХД 411/2015 г. на ОС Пазарджик е погасена преди подаване на
заявлението до Националния съвет. В разглеждания случай, ответникът противопоставя
възражение за плащане на сумата в резултат от предприето от М. Х. принудително
изпълнение срещу С. Д. чрез публична продан на ½ идеална част от собствен на
длъжника апартамент. Видно от протокола за разпределение сумата от 4000 лева е изцяло
платена на взискателя М. Г. в края на 2017 г. Това се потвърждава и от отбелязаното на гърба
на изпълнителния лист плащане в полза на взискателя. При данни за това плащане преди
подаване на заявлението от М. Х. до Националния съвет, не са били налице предпоставките
за изплащане на компенсацията по смисъла на ЗПФКПП предвид чл.15 ал.1 т.4 от закона,
съгласно който финансова компенсация не се предоставя, ако е пострадалият е получил
обезщетение по друг начин.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Констатира се неправомерно поведение от страна на М.Р.Х.-наследник на Д.М.Х. при
получаване на процесната финансова компенсация , изплатена въз основа на Решение №
16/2023 г. на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления. Съгласно чл.15 ал.1 т.4 ЗПФКПП финансова компенсация не се предоставя
ако пострадалият /респ.негов наследник/ е получил обезщетение по друг начин. В случая
ответникът е погасил в течение на изпълнително производство вземането за разноски ,
за което е била поискана и получена финансова компенсация . Последната е неправилно
изплатена и административният орган е следвало да възобнови административното
производство по реда на чл.99 и сл. АПК респ.да иска връщане на сумата от страна на М. Х.
4
. В настоящото производство са неотносими доводи за неправилно разпределение на
постъпили суми в изпълнителното производство , още повече , че въззивникът не е бил
страна в изпълнителното производство и няма данни това разпределение да е било отменено
т.е. трябва да се счита , че същото е влязло в сила .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. С оглед изхода на
делото в тежест на въззивника е адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за
осъществена безплатна правна помощ от адвоката .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №12676 от 26.06.2024 г постановено по гр.д.№819/24 г на СРС ,
166 състав .
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2
зАдв на адв.К. Л. Н. от АК-Стара Загора сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение пред
СГС .
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева
по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5