Р Е Ш Е Н И Е
№ 374
Плевен, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар
В.Мушакова изслуша докладваното от съдията Дилова адм. дело № 428 по описа на
Административен съд - Плевен за 2022 год. и на основание доказателствата по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Производството
по делото образувано по жалба подадена
от С.М.С., ЕГН ********** с адрес ***, пл. „Свобода“ №2, подадена чрез адв.Р.Р.
***, против Заповед № 293з-122/18.05.2022
год. за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от състава на
група „Охранителна полиция“ към РУ – Левски при ОД на МВР – Плевен, издадена от
ВПД НАЧАЛНИК РУ-Левски.С оспорената заповед на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец за извършено
дисциплинарно нарушение на чл.194 ал.2 т.2 вр. ал.1 от ЗМВР-„неизпълнение на
служебни задължения ли на заповеди“. В
жалбата се излагат доводи, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна.
Твърди се, че при издаването и са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че при издаване на заповедта е нарушена разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, тъй като
в заповедта не е посочено мястото на извършване на нарушението и се твърди
неяснота по отношение волята на дисциплинарнонаказващия орган, свързана с вида
на наказанието, което е наложено, тъй като в обстоятелствената част на
заповедта е посочено, че деянието съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, което касае налагане на наказание
"порицание", а след това е посочено като нарушение „неизпълнение на
служебни задължения или заповеди“, за което се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 198 ал.1 от ЗМвР мъмрене за срок от един до три
месеца“. Излагат се и подробни съображения за липсата на материалните
предпоставки за издаване на заповедта. Твърди се, че нарушението не е доказано
по безспорен начин и се навеждат доводи за недопустимост на съобразените в хода
на дисциплинарното производство доказателства от системата за видеоконтрол АИС
„ВПК“. Правят се оплаквания, че в оспорената заповед не е посочена конкретна
правна норма, която е нарушена, а е налице общо твърдение за неуплътняване на
работното време, което е в разрез с Глава VIII от ЗМВР, МЗ №
1154/2017 год. и № 1155/2017 год. Твърди се, че жалбоподателят не е запознат с
посочените две заповеди. В заключение се иска отмяна на заповедта. Претенсира присъждане
на разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Р., която изразява
становище, че поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Допълнително излага доводи във връзка с
посоченото в заповедта неспазване на МЗ
№ 8121з - 1154/2017 год. и № 8121з -1155/2017 год., че тези заповеди всъщност
касаят задълженията на служителите, свързани с осъществяване на контрол по ЗДвП
и работата със системите за видеонаблюдение, но в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание липсва конкретика, свързана с това кои точно правила от
тези заповеди не са спазени и се развиват подробни доводи за недоказаност на
дисциплинарното нарушение. Излага доводи, че въпреки направеното изрично искане
ответникът да представи график, от който да е видно кога в рамките на
дежурството жалбоподателят е могъл да ползва законово регламентираната му
почивка от половин час, такъв не е бил представен.
Ответникът редовно призован не се явяв, не се
представлява. В дадения срок не е представил писмен отговор.В представено по
делото становище оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Заповед № 293з-94/05.04.2022 год. на ВПД началник РУ- Левски във връзка с
постъпили в писмо рег.№ 7855р-1975/08.03.2022г. по описа на дирекция „Вътрешна
сигурност“ –МВР е започнала проверка за изясняване на данни за извършени
дисциплинарни нарушения от служител от състава на РУ Левски и е назначена
комисия за извършване на проверката. Видно от приложеното по делот писмо на
директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ с рег. № 7855р – 1875/08.03.2022
год., касаещо информация от преглед на видофайлове от АИС „ВОДПК“, с оглед
данни за извършено дисциплинарно нарушение на 21.2.2022 год. за времето от 01.01
ч. до 03.57 ч.назначени наряд по време на водената от тях служба по
патрулно-постова дейност на контрол за движението по пътищата на
20.02/21.02.2022г. са в състояние на покой и не изпълняват служебните си
задължения.
Видно от представения по делото въпросник/стр./24 е,
че мл.експерт Ст.С. на длъжност „Командир на отделение“ в група „Охранителна
полиция“ при РУ Левски е поканен да отговори на поствените въпроси изпълнявал ли е служебните си
задължения в интервала от 01.01 ч. на 21.02.2022г-03,57ч. на 21.02.2022г.В
посочения интервал извършвал ли е действи по служба, като ги посочи, а ако не е
извършвал такива да посочи какви други действия е извършил в посочения времеви
интерал и каква е била необходимостта от извършването им. Поканен е да отговори
от 01.01. ч.на 21.02.2022г. до 03,57ч. на 21.02.2022г. бил ли е на предна дясна
седалка на лек автомобил „***“, модел „Сийд“ с рег. *** и посочи какви действия
е извършвал в този период.След приключване на смяната докладвал ли е на прекия
си ръководител за извършените действия по служба в този времеви интервал.Видно
от представения по делото отговор е, че С. е заявил, че в посочения период е
изпълнявал служебните си задължения за посочения интервал от време и е бил на
смяна по предварително утвърден график. Отговорил
е, че в посочения времеви интервал се е намирал на предна дясна седалка на
служебния автомобил, след приключване на смяната е изготвил необходимата
служебна документация по установения ред.
По делото е представена кадрова справка, от която се
установява че мл.експерт Ст.С. – ст.полицай
в група „Охранителна полиция“ в РУ Левски е назначен в системата на МВР на 01.01.1992г.
и от 23.04.2015г. е преназначен на младши изпълнителска длъжност командир на
отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ Левски със специфично
наименование „младши експерт“, като към настоящия момент заема същата длъжност.
Видно от представения протокол е, че жалбоподателят Ст.С.
е запознат с длъжностната характеристика на
длъжността „командир на отделение“ в сектор „Охранителна
полиция“.Представен е и протокол, от който е видно че жалбоподателят е запознат
с посочените в протокола вътрешно ведомствени актове на МВР и ОД на МВР Плевен.
В изпълнение на посочената по-горе заповед назначената
с посочената по-горе заповед комисия изготвила
Обобщена справка, с която е направена констатация за извършено дисциплинарно
нарушение, посочени са извършителите, единият от които е жалбоподателят и е
направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок
от 1 до 3 месеца на основание чл.198, ал.1 от ЗМВР.
Видн от представената по делото покана/стр. 28/ е, че
на 17.05.2022 г. на жалбоподателя е връчена срещу подпис покана за запознаване с
горната обобщена справка и е поканен в
двудневен срок да даде писмени обяснения
или направи възражения.По делото не са представени доказателства че
жалбоподателят С. е представил писмени обяснения адресирани до дисциплинарнонаказващия
орган.При връчване на поканата е отбелязано, че ще даде обяснения в следващия
етап на проверката.
На 18.054.2022 год. е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед №
293з-122/18.05.2022 год., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене“ за срок от един месец.
В мотивите на същата е възпроизведена установената в
хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че жалбоподателят не е уплътнил работното си време, което
е в разрез с Глава VIII ЗМВР, МЗ № 1154/2017 год. и МЗ № 1155/2017 год., с
което е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на 194, ал.2, т.2 вр. ал.1
от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения“, във вр. с чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР, предл.1 – неизпълнение на служебни задължения или заповеди, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание по чл.198, ал.1 от ЗМВР мъмрене
за срок от 1 зо 3 месеца.С оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание мъмрене за
срок от един месец и е предупреден, че при следващ нарушение ще му бъде
наложено по-тежко наказание.
По делото е представена Заповед № 154/2017 год. год,
от която е видно, че са утвърдени организационно-технологични правила за работа
с автоматизиран информационна система „Видеозаснемане на пътен контрол“.Представена
е и заповед №1155/2017, с която са утвърдени
указания за работата на полицейските служители със системата за видеонаблюдение
монтирана в автомобили, технически характеристики и правила за работа.По делото
са представени указания за работа на полицейските служители със система за
видеонаблюдение, монтирана в автомобил.
По делото е представена информационна карта за дейността на патрула, от която е видно че
за периода 0,00ч.- 0,31 ч. са ползвали почивка, а след това са патрулирали в
различни населените места в общината.
Съдът намира за установено от правна страна следното:
Видно от приложената по делото
кадрова справка, към датата на издаване на оспорената заповед Ст.С. е заемал
длъжност младши експерт, Кмандир на отделение в група „Охранителна полиция“ към РУ – Левски
при ОД МВР - Плевен. Оспорената заповед е издадена ВПД началник РУ-Левски, поради което съдът приема, че заповедта е издадена
от лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР, което е
компетентно да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР за
служителите в ръководеното от него управление.
Заповедта е издадена в установената
писмена форма, при спазване на регламентирания в ЗМВР ред за осъществяване на
дисциплинарното производство. В настоящия случай съдът намира, че има ясно
описание на конкретни обстоятелства от обективната действителност, които се
определят като дисциплинарно нарушение от наказващия орган, като изложените в
заповедта факти дават достатъчна възможност на засегнатото лице да разбере
същите, но съдът намира, че при издаването ѝ са допуснати съществени
нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя и
материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че нарушението
се изразява в неуплътняване на работното време, което е в разрез с Глава VIII от ЗМВР, МЗ № 1154/2017 год. и № 1155/2017 год., с които се утвърждават
правила за работа на служителите, които съдържат конкретни задължения, които
следва да спазват при изпълнение на служебните задължения при осъществяване на
контрол по ЗДвП и работа със система за видеонаблюдение, но липсва въобще
посочване, кои конкретно норми от тези правила са нарушени от служителя какво,
точно е извършеното от него. Посочената глава VIII от ЗМВР съдържа
множество отделни разпоредби, регламентиращи дисциплинарната отговорност на
държавните служители в МВР, но сред тях не е налице такава, вменяваща
задължение на тези служители да уплътняват работното си време. Това задължение
би могло да произтича от подзаконов нормативен акт или административен такъв,
напр. Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 год. за патрулно-постовата дейност,
заповед на административен ръководител или длъжностната характеристика на
служителя, но в оспорената заповед липсва позоваване на такива документи, респ.
позоваване на конкретни разпоредби от тях. Неизпълнението на разпоредби от ЗМВР
би представлявало различен вид дисциплинарно нарушение от това, което е приел
дисциплинарнонаказващия орган, а именно такова по смисъла на чл.194, ал.2, т.1
– „неизпълнение на разпоредбите на този закон“, а не неизпълнение на служебни
задължения.
По сходен начин
стои въпросът с посоченото в заповедта неизпълнение на МЗ № 1154/2017 год. и №
1155/2017 год. По делото са представени Заповеди № 8121з - 1154/2017 год. и № 8121з -1155/2017 год. на министъра на вътрешните
работи, но както беше посочено по-горе отново не са посочени конкретни правила
от тях, които са нарушени от жалбоподателя. Освен това неизпълнението им би
представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР
– „неизпълнение на… заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи“, а не по
т.2 на същата алинея, както е приел ответникът.Освен това, от представения с
административната преписка Протокол рег. № 293р-6303/29.06.2020 год. /стр.38/
не може да се направи извод жалбоподателят да е бил запознат с посочените
по-горе заповеди срещу подпис, тъй като те не фигурират сред изчерпателно
изброените вътрешноведомствени нормативни и административни актове, които са
доведени до знанието му, респективно на него не може да му се вмени задължение
да изпълни административен акт, с който не е запознат.
Ето защо, като
съобрази фактическото изложение в процесната заповед, съдът намира, че макар и
да има конкретно и пълно описание на изпълнителното деяние от обективна страна,
в насока място, време и извършител, то липсата на визиране на нарушените
разпоредби, обосновават извода, че ответникът в конкретното дисциплинарно
производство е допуснал съществено нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР.
По тези съображения настоящият съд намира, че
обжалваната заповед е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена
като такава, тъй като са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед крайния
извод на съда в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, представляващи 10 лева за държавна такса. Процесуалният
представител на същия е приложил
адвокатско пълномощно, в което е посочено, че предоставя безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката.
Посочените предпоставки в случая са налице, адв. Р. е
претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на адв Р. следва са се присъди възнаграждение в
размер на 400 лева с оглед чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.М.С., ЕГН **********,
с адрес ***, пл. ***, Заповед № 293з-122/18.05.2022
год. за налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец на държавен служител от състава на група
„Охранителна полиция“ към РУ – Левски при ОД на МВР – Плевен, издадена от ВПД
НАЧАЛНИК РУ - Левски.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Плевен
да заплати на С.М.С., ЕГН **********, с
адрес ***, пл. „Свобода“ № 2, направените по делото разноски в размер
на 10 (десет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Плевен
да заплати на адв. Р.Р. *** адвокатско възнаграждение за оказана адвокатска
помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Решението е окончателно и на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: