Р
Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр.
Плевен,11.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, първи състав, в открито съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия ДИЛОВА адм. дело
№ 894/2021г. по описа на
Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
по делото е образувано е по жалба на Д. Ал.Х. ***, ЕГН ********** против
Заповед № 316з-4631/12.11.2021 г. издадена от Директора на ОДМВР -Плевен, с
която жалбоподателят, на осн. чл. 181а от ЗМВР е командирован считано от 03.12.2021г. до 01.01.2022 в РУ на МВР
Никопол, група „Охранителна полиция“ за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение, извършван чрез проверки за спазване правилата за движение
по птищата, на техническата изправност и регистрацияга на МПС, на водачите на
МПС и при пътнотпанспортните произшествия съобразно Инструкция №
8-749/29.10.2014г. и дуги задачи произтичащи от длъжностната характеристика на
територията обслужвана от РУ Никопол.В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна,поради противоречие на материалноправни разпоредби на АПК, в
нарушение на изискванията за форма, поради липса на фактически и правни
основания и в нарушение на ЗМВР.Твърди се, че в нарушение на изискването на чл.
59 ал.2 т.4 от АПК при издаване на оспорения акт административния орган не е
посочил правилното правно основание за издаването му-чл. 181 а ал.1 вр. ал. 2
от ЗМВР. Жалбоподателят твърди, че основание за незаконосъобразност на
обжалваната заповед е посочването само на общите функции и правомощия на органа
по чл. 43 ал.4 вр.ал.3 т.2 от ЗМВР. Твърди се, че в случая не е налице
допусната грешка в акта, а формирана воля да се разпореди промяна на мястото на
работа при позоваване функциите по управление на човешките ресурси и
организиране дейността на дирекцията. Твърди, че не е налице твърдяната в заповедта „служебна необходимост“ по смисъла на пар.1 т.23 от ДР на ЗМВР.Твърди,
че не са налице и извънредни промени
в оперативната обстановка, състоянието
на престъпността и обществения ред, и/или промени във функционалните задължения
на структурите. Твърди се, че това че в заповедта е посочено предложение рег.№
316 р-1693/05.11.2021г. не може да замести мотивите на административния
акт.Твърди се, че в заповедта за изложени само общи съображения, липсват
конкретни факти и на практика това представлява липса на фактически основания
за издаване на заповедта.Излага доводи, че това представлява от една страна
проявление на материалната незаконосъобразно на оспорения акт, а от друга
страна препятства възможността жалбоподателят да упражни в пълен обем правото
си на защита и представлява отменително основание по чл. 146 т.2 от АПК, доколкото по този начин е нарушено
изискването за форма. Излага доводи, че съпругата му е бременна в девети месец
и след 13.12.2021г. във всеки ден би могло да настъпи раждане и няма близък
човек, който би могъл да и укаже помощ. Моли съда да отмени изцяло Заповед №
УРИз 4631/12.11.2021г на Директора на ОД на МВР Плевен, с която считано от
03.12.2021г. до 01.01.2022г. жалбоподателят е командирован в РУ на МВР Никопол.
В
съдебно заседание, ищецът редовно призован се явява лично и с адв. Д., който
изразява становище, че поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
в дадения срок е представил писмен отговор, в който изразява становище, че
жабата е недопустима тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на
оспорване. Алтернативно изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Изразява становище, че при издаването и са
съобразени законовите изисквания, като съгласно чл.181а от ЗМВР командироването
на служители на МВР се осъществява след предложение на началник сектор и
законодателят не е указал заповедта за командироване да бъде подробно мотивирана.
Моли съда жалбата да бъде отхвърлена,
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за изяснено от фактическа и правна страна следното:
Член
120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред
на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен
изрично посочените със закон. Законът за Министерството на вътрешните работи не
съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на този вид актове. С оглед
на това и при установената пряка и непосредствена способност на акта да засегне
права и законни интереси на държавния служител неговото оспорване по съдебен
ред е допустимо.
По
делото не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед
жалбоподателят Д.Х. заема длъжност младши инспектор-младши автоконтрольор в
сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Плевен.
Безспорно
по делото е, че със Заповед № 316з 4631/12.11.2021г. на Директора на ОД на МВР
Плевен на осн. чл. 181 а от ЗМВР жалбоподателят Д.Х. е командирован за периода
03.12.2021-0101.2022г в група „Охранителна полиция“ към РУ Никопол за
осъществяване дейностите по контрол на пътното движение, извършва чрез проверки
за спазване правилата за движение по пътищата, техническа изправност на МПС и
др.
Безспорно
по делото е, че със заповед № 316з-1361/06.04.2021г.на Директора на ОД на МВР
Плевен, на осн. чл. 43 ал.3 т.1 и ал.4 и
чл.181 а от ЗМВР жалбоподателят Х. и инспектор Д.А. са били ковандировани в група „Охранителна полиция“ към РУ Никопол.
Видно
от представеното по делото удостоверение на Началник сектор КАПОЧР към ОД на МВР Плевен, е че в РУ Никопол по
щат има утвърдени 2 бр. длъжности по линия на Ппътен контрол-младши
автоконтрольор. Считано от 24.11.2020г. едната длъжност не е заета, а другата
не е заета от 26.01.2021г., като към настоящия момент и на двее длъжности няма
назначени служители. През м. януари 2021г. двама служители са били временно
преназначени на тези длъжности, като временно преназначаване е прекратено. Прем
м. ноември 2020г и през м. април 2021г. в РУ Никопол са били командировани
служители от сектор ПП при ОД на МВР Плевен за изпълнение на задачи по пътен
контрол.
По
делото е представено предложение от Начарника на сектор Пътна полиция ОД на МВР
Плевен до Директора на ОД на МВР Плевен във връзка с възникнала служебна
необходимост за осъществяване на контрол на пътното движение на територията на
РУ Никопол да бъде командирован мл.
Инспектор Д.Х. младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Плевен за срок
от един месец.
По
делото са представени доказателства относно издадени фишове на територията на
ОД на МВР Плевен, вкл. РУ Никопол, както и за станали ПТП на територията на ОД
на МВР Плевен за периода 01.01.2021г.-22.11.2021г.вкл. на територията на РУ
Никопол.
По делото е представена Заповед № 316з-500/05.02.2021г. , с
която са определени поименно лица от Звено „Охранителна полиция“ при ОД на МВР
Плевен, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗДП, да издават фишове
за налагане на глоби и да съставят АУАН
по ЗДП – общо 132 служителя.
По
делото като свидетел е разпитан Д. П.-
Началник сектор ПП КАТ, от показанията на който се установява, че тъй като в РУ
НИкопол няма младши автоконтрольор се е наложило да бъде командирован служителя
Д. Х. поради това, че веднъж вече е бил командирован и познава района.Според
свидетеля целта на командироването не е била да има служител който да работи за
скорост, а за управление на МПС с алкохол. Свидетелят твърди, че откакто е
началник ПП КАТ в РУ Никопол няма младши контрольор, а когато настъпи ПТП, то
се посещава от служители на сектора.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. В настоящия случай, обжалваният
административен акт е издаден от директора на ОД на МВР -Плевен.
Съгл.
чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР при служебна необходимост, служителите на МВР могат да
бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено
място. От цитираната разпоредба следва извода, че при служебна необходимост
органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да
изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата
администрация. Тук особено внимание заслужава и ал. 2 на същия член според
която командироването се извършва за не повече от 30 календарни дни
непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено
съгласие на служителите за това. В случая служителя Х. е командирован за срок
по-малък от 30 дни, поради което неговото съгласие не е било необходимо.
Легална
дефиниция на понятието "служебна необходимост" е дадена в § 1, т. 23
от ДР на ЗМВР. "Служебна необходимост" е налице при извънредни
промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения
ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите.
В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта
не се подкрепят от събраните по делото доказателства. ОТ страна на ответникът в
производството – издател на акта, не са представени доказателства да са били
налице "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на
престъпността и обществения ред", и/или "нормативни промени",
и/или "промени във функционалните задължения на структурите", от
които да може да се направи обоснован извод каква е била конкретната служебна
необходимост, обусловила взетото решение за командироване на жалбоподателя. Независимо
от това с оглед на употребения заповедта израз „поради възникнала служебна
необходимост” в мотивите на оспорената заповед, съдът намира че в тежест на
ответника е да докаже, че за периода на
командироване на жалбодателя са били налице предпоставките визирани в
пар.1 т. 23 от ПЗР на ЗМВР.Такива доказателства по делото не бяха представени,
поради което съдът приема че командироването на жалбоподателя се е наложило единствено
поради това, че в РУ Никопол не е зает щата на служители, които могат да
осъществяват дейност по контрол на движението на пътя. Това обаче е състояние,
което видно от справката е налице от началото на 2021г., а от дадената по
делото справка е вдно че през м. ноември
2020г и м. април 2021г. в РУ Никопол са били командировани служители от сектор
ПП при ОД на МВР Плевен за изпълнение на задачи по пътен контрол, като един от
тези служители е бил жалбоподателят Д.Х..
Представената заповед не е мотивирана защо точно служителят Д.Х. е командирован за периода 03.12.2021г.-01.01.2022г.
Единствено в тази насока са показанията на св.Д.П.- Началник сектор ПП при ОД
на МВР Плевен, според които е направил предложени Х. да бъде командирован защото
познава района и не е необходимо в Никопол да отива друг служител, който терълва
да опознава района. Освен това от
показанията на свидетеля П. се установява, че се налага да бъдат командировани
служители в РУ Никопол през празничните месеци, като такива приемат
великденските, коледните и новогодишните празници. Независимо от това, че служителят Х. познава
района, съдът намира че при издаване на оспорената заповед Директора на ОД на
МВР Плевен е следвало да съобрази обстоятелстото, че съпругата му е бременна в деветия месец и
притесненията на ищеца в личен план относно бременността и предстоящото раждане
на съпругата му. С оглед изложеното съдът намира, че по делото ответника не
доказа крайна служебна необходимост или изпълнение на важни конкретни задачи, с
издаването на процесната заповед, с която на жалбоподателят да се промени макар
и временно основен елемент на служебното му правоотношение като промяна на работното му място за срок от тридесет дни. Съдът
приема, че с издаване на оспорената заповед, е нарушена и целта на закона, а също и основни принципи
на административното производство - на законност, съразмерност, прозрачност и
предвидимост. Оспорената заповед и нейното изпълнение засягат права и законни
интереси на адресата й в по-голяма степен от необходимото за целта на
издаването й. При липса на мотиви, оспореният административен акт не дава
възможност на съда да прецени неговата
материална законосъобразност. От друга страна препятства възможността
на адресата на акта да упражни в пълен обем своето право на защита, като
се снабди с относимите доказателства във връзка с установените от
административния орган фактически обстоятелства. Дори да се приеме, че
преценката за т.нар. "служебна необходимост" е предоставена на оперативната
самостоятелност на административния орган при издаването на акта по чл. 181а от ЗМВР, тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, вкл.
мотивите, налагащи командироването на държавния служител. След като със заповедта се накърнява правната сфера на
служителя, административният орган е задължен да изложи фактическите и правни
съображения за издаване на административния акт, което в случая не е направено
и е налице отменително основание по чл. 146, т.2 АПК, доколкото по този начин е
нарушено изискването за форма.
С
оглед на изложеното до тук, съдът приема, че оспорената в настоящото
производство заповед е незаконосъобразна, а подадената срещу нея жалба с искане
за отмяната й като основателна следва да бъде уважена.
С
оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя сумата 510 лв представляваща направени по делото разноски.
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на Д.А.Х. ЕГН ********** *** Заповед
№ 316з-4631/12.11.2021г. на Директора на ОД на МВР Плевен за командироване на Д.Х.
в РУ Никопол за периода
03.12.2021г.01.01.2022г.
ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на Д.А.Х. ЕГН ********** ***
сумата 510 лв представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 14 дневен срок от връчване на съобщението, пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ :