Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.С., 06,03,2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 състав в открито
заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г.
като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №655 по описа за
2015год, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на Дял Първи, Глава Дванадесет от ГПК.
Образувано е по предявени от „Б.Д.“ЕАД
обективно съединени искове с пр.кв.чл.
422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска установяване по отношение на ищеца, че Д.М.Л.
дължи сумата от 664495,15евро, представляваща предсрочно изискуема главница по
отпуснат от дружеството ипотечен кредит по договор от 27,06,2008г.,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
02,08,2013г. до изплащане на вземането, възнаградителна
лихва в размер на 42874,32евро, за периода от 04,08,2012год. до
01,08,2013год.-на основание чл.9,2 от Общите условия за предоставяне на жилищни
и ипотечни кредити, неустойка в размер на 43560,88евро, за периода от
05,12,2012год. до 01,08,2013год.-на осн.чл.20,2 от
Общите условия за ипотечен кредит. / заявеното уточнение за санкционна лихва с
молба от 18,04,2016год. за сума в размер на 9,48евро дължимо на осн.чл.20,1 от ОУ е процесуално недопустимо, тъй като се
въвежда нов период -незаявен по реда на чл.417 от ГПК/.
Твърди се, че между ищеца и Д.М.Л. е сключен
писмен договор за банков ипотечен кредит
от 27,06,2008год., според който Б.Д. ЕАД се задължава да предостави на
ответника кредит в размер на 700000,00евро. Твърди се, че кредита е изцяло
усвоен. Договорено е погасяване на задълженията
за срок от 360 месеца, считано от усвояване на същия на 30,06,2008год.
Налице е обезпечаване на задължението, чрез сключване на договорна ипотека
върху недвижим имот-двуетажна вилна сграда и е издаден запис на заповед, авалиран от Д.Л.. Поради нередовно погасяване на
задълженията считано от м.08,2012год. на 19,07,2013год. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
Подадено е заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл. 417 и сл. ГПК за процесната
сума. В срока по чл.414 от ГПК
ответникът е възразил, което обуславя правен интерес от установителната
искова претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище
за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен
срок за отговор е изложено становище от
ответника Д.М.Л.. Поддържа се исковата претенция да е нередовна, неоснователна и недоказана.
Твърди да липсва договорно правоотношение с ищеца по договор за банков кредит,
тъй като договор от 27,06,2008год. не е подписан от ответника. Липсва престация от страна на Б.та ищеца за предоставяне на сумата
по кредита. При условията на евентуалност излага доводи да не е настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита с оглед т.18 от ТР №4/2014год.
на ВКС, а обявяването на такава от ищеца
води до кредиторова забава съгласно чл.95 и чл.96 от ЗЗД, тъй като ответникът е лишен от възможността да изпълни на части. Твърди да
е налице частично плащане след обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Оспорва задължението за заплащане на обезщетение за забава.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата
по делото, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
С оглед приложените доказателства се
установява наличието на сключен договор за банков ипотечен кредит от 27,06,2008год.,
по силата на който „Б.Д."ЕАД, в качеството на кредитодател
предоставя на Д.М.Л., в качеството на кредитополучател ипотечен кредит в размер на 700000евро.
Срокът за издължаване на кредита е 360месеца, считано от усвояването му.-т.2 от
договора и с падежна дата-30-то число на месеца-т.6 от договора.
Лихвата по кредита е определена като БЛП за този
вид кредит, периодично определян от
кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора БЛП е 4,19%, а преференциалната надбавка е в
размер на 1,81 процентни пункта, или лихвения процент по кредита е общо 6,00%
за целия срок на кредита, без право на допълнителни лихвени преференции при изпълнение на
условията на програма ДСК Уют.-чл.7 от договора.
Средствата по кредита се предоставят за усвояване
по разплащателна сметка на кредитополучателя с титуляр Л., с месечни вноски в размер на
4196,85евро съгласно погасителен план.
Съгласно т.11 от договора неразделна част от
договора са общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически
лица, които кредитополучателя е получил и приема с подписването на договора. В
т.12 е посочено, че кредитополучателя заплаща такси съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Б. ДСК прилага по
извършвани услуги на клиента в сила към
деня на съответното плащане, с изключение на такса за предсрочно погасяване.
В чл.20,2 от ОУ е посочено, че при допусната
забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целия остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Остатъка от кредита се олихвява с договорения лихвен процент с надбавка от 10
пункта.
Видно от заключението на ССчЕ кредитът е усвоен изцяло на 30,06,2008г.
От изслушаното по делото заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
като компетентно изготвено следва да бъде кредитирано се установява, че по
кредита са
извършени плащания в размер на 224 798.89 евро, които конкретизирани по вид
задължение са както следва: 35 504.85
евро за главница, 180 945.58 евро за
лихви и 8 348.46 евро за такси. Към 01.01.2012 г. има
просрочена главница в размер на 787.26 евро. Последното редовно плащане по
кредита е на 15.12.2011г., когато е погасена вноската с падежна дата
30.11.2011г. със закъснение от 15 дни. От 2012 година има непрекъснато
просрочена главница. Погасяванията са със закъснение с повече от 30 дни. Към
30.07.2012 г. просрочената главница е в размер на 2 415.33 евро. Същата е
платена на следните дати: 03,08,2012год., 19,09,2012год. и 15,10,2012год.
Вноската с падеж 30,07,2012г. е платена на 15.10.2012 г. или със закъснение от
75 дни. Вноската за м.август 2012 г. (50 -та по погасителен план) е дължима на
30.08.2012г.-не е платена и на 04.12.2012 г. кредита е осчетоводен за
предсрочно изискуем. В случая забавата към тази дата е 94 дни. Към 02.08.2013
г. - датата на подаване на Заявление по реда на чл.417 ГПК непогасеното вземане
е както следва: Главница-664495.15 евро, Договорна лихва - 42 874.32 евро, за периода 04.08.2012 г. - 01.08.2013г.,
Наказателна лихва - 43 570.36евро, за периода 05.12.2012г. - 01.08.2013г.
и непогасено вземане за заемни такси в размер на 5 094.11 евро.
Съгласно приложената таблица от заключението на ССчЕ за движение по сметка е видно, че на 21,10,2008год. е
променен лихвения процент от 6,00% на 6,50%, който се е запазил до датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Приложена е нотариална покана, рег.№10457/24.06.2013г., с
която „Б.Д.“ЕАД, чрез нотариус М. Г. рег.№ 622 на НК с район на действие
Районен съд С. е изпратила до Д.М.Л. уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост на задълженията по договор за кредит от 27,06,2008год.
Кредитополучателят е уведомен, че на 04.12.2012 г. поради непогасяване в срок
на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на
основание т.20.2 от раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне
на жилищни и ипотечни кредити и във връзка с чл.60 от Закона за кредитните институции,
кредитът е превърнат автоматично в предсрочно изискуем. Същевременно е
предоставен 7 дневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е връчена по реда на чл.47 от ГПК,
чрез залепване на уведомление на
04,07,2013год. като в указания двуседмичен срок за получаване на книжа лицето
не се е явило, поради което считано от 19,07,2013год. длъжника се счита
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Приложена
е разписка № 155/04,07,2013год., в която
е удостоверено, че „Адресът е посетен на 26.06.2013 г., 02.07.2013 г. и
04,07,2013г. като лицето не е открито, а при посещението на 04.07.2013 г. лице,
представило се за майка на търсеното лице отказва да получи нотариалната покана,
поради което е залепено уведомление“.
В уведомлението е определен
двуседмичен срок от 04.07.2013 г., в който лицето следва да се яви в кантората
на Нотариус М. Г. за получаване на нотариалната покана/ посочен е адрес на
нотариалната кантора/.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
вр.чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.92,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед недоказаното оспорване по реда на чл.193 от ГПК
относно неавтентичност на договор за банков кредит, възложено в тежест на
ответника по делото, съдът намира за установено между страните, че е възникнало
правоотношение за предоставяне на кредит, по който Б.та е изпълнила
задължението си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, *** /
заключение на ССЕ/.
С оглед Решение №23/07,07,2016год. постановено по реда на чл.290 от ГПК, по
т.д.№3686/2014год. на ВКС, ТК, І ТО съдът служебно следи за наличието на
фактически и/или правни обстоятелства обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор. Възражение в този смисъл не е релевирано
от ответника с отговора на исковата молба, но това не препятства съдът да
извърши проверка относно наличието на такива.
Съгласно чл.7 от Договора лихвата по кредита е определена като БЛП за този
вид кредит, периодично определян от
кредитора и надбавка. Към датата на сключване на договора БЛП е 4,19%, а преференциалната надбавка е в
размер на 1,81 процентни пункта, или лихвения процент по кредита е общо 6,00%
за целия срок на кредита, без право на допълнителни лихвени преференции при изпълнение на
условията на програма ДСК Уют.-чл.7 от договора.
Според
т. 24,3 от посочените Общи условия:
„Кредиторът
има право едностранно да променя БЛП и таксите, за което уведомява
кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при
наличие на някое от следните условия:
-при
изменение от поне 1% за месец на
стойностите на LEONIA EURIBOR LIBOR;
-при
изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар;
-при
изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България
СРІ;
-въвеждане
на рестрикции от страна на Централната Б.върху банковата система и/или върху Б.ДСК;
-промени
в нормативните актове, както и в регулациите на Централната Б., засягащи
функционирането и изискванията към
банките;
-при
изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в
статистиката на Централната Б.;
-съществена
промяна в паричната политика на Централната Б.като премахване на валутния борд,
обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на
парите;
По
преценката съобразно чл.143, от ЗЗП, вр.чл.146 ЗЗП.
На
първо място настоящия състав намира, че процесния
договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 ЗЗП. Съгласно сочения текст
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не се предназначени за извършване на търговска или професионална дейност,
и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Не са налице данни
опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване
на нуждата от потребителски блага,
поради което освен приложимите правила чл. 58 от Закона за кредитните
институции (ЗКрИ), които се прилагат към всички
договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за определяне на лихвата по тях, нормите
относно тълкуване на договорите извлечени от чл. 20 ЗЗД, изискването за
добросъвестност в оборота, което може да бъде извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона
за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни,
с изключение на тези, които са
индивидуално уговорени, а предвид ал.(2) на визирания текст
не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия.
В процесната хипотеза
спорната клауза от договора, касаеща възможността за промяна
на лихвения процент-чл.7, вр.чл.24,3 от ОУ, съдът намира да
не е индивидуално уговорена като част от раздел ОУ. От ответника,
чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал.4 от ЗПП не са ангажирани доказателства
в този смисъл.
Предвид горното и доколкото настоящия състав приема, че спорните
клаузи не са индивидуално уговорени, то следва
да извърши преценка дали същите
са неравноправни по смисъла на
чл.143 от ЗЗП, респективно нищожни на осн.чл.146, ал.1.
Договора за банков кредит
е финансова услуга по смисъла
на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква „б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски
кредит или кредит, обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора
за кредит е размера на лихвата
по този кредит.
Същата представлява цената на услугата,
предоставена от Б.та. По отношение
на процесния договор спорната клауза на т.7 от договора за определяне
периодично на БЛП следва да се тълкува във връзка с т.24,3 от ОУ. Съгласно
настоящия състав преценката на спорните клаузи би могла да се разглежда в
контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10
от ЗЗП
сочи на неравноправна клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на
лихвения процент поради промяна на БЛП предвидена в чл.7 от договора, вр.чл.24,3 от ОУ към договора сочи изрично условията, при които
кредитора може да изменя лихвения процент. Въпреки
това Липсват данни как „промяната на условията по т.24,3 от ОУ би повлияло на
лихвата по договора. Липсва яснота относно методиката и метаматически
способ за формиране на едностранно
променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на
условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата
в посочената част е
неравноправна, съответно нищожна
на основание чл.146 ЗЗП. По отношение
неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза е тази, която дава право
на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право
в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото се
установява,
че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест
лихвата която ще се плаща, за срока на договора
се завишава многократно. При така установеното съдът приема, че
е налице значително
завишаване на цената в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Установява се и че за потребителят
не е предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се
откаже от договора за кредит.
Т.е. така изложеното е
в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл.
2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП сочи, че не
са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да осъществяват състава
на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови
инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика
на финансови услуги. Посочените в ОУ основания за
изменение на БЛП са такива стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от
въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова дейност. За да се
приложи изключението на сочената
разпоредба, необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят следва предварително да е получил информация как търговецът/Б.та/ може едностранно да промени
цената, за да може да реагира по-най уместния начин/решение на СЕС от
21,03,2013год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани
порока/решение на СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има
право да тълкува тези клаузи по благоприятен
за потребителя начин /чл.147, ал.1 и
ал.2 от ЗЗП/, поради което настоящия състав намира да не е налице изключението
на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /. С настоящото съобразявайки задължителната
практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК, съдът
отстъпва от позиция заявена в други съдебни актове за приложимост на
изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП./
По изискуемостта:
Спорно между страните
е обстоятелството досежно настъпването на предсрочната изискуемост на вземането
на кредитора по договора за банков кредит, във връзка с което е налице задължителна съдебна практика по ТР
№4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от
ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото по установителния
иск по чл. 422 ГПК е вземането, основано на представения документ –
извлечението от счетоводните книги на Б.та за вземане, произтичащо от договор
за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при
сключването му. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на Б.та, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки,
обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба
може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. В този
смисъл Решение № 161от 08.02.2016год.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК по
т. д. № 1153/2014год. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Реш.
№129/09,11,2015год. т. д. № 1977/2014 г. ВКС, ТК, ІІ ТО, Реш.№123/09,11,2015год.,
по т.дело № 2561/2014 год. ВКС, ТК, ІІ ТО;
В този
смисъл по предявения иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане по договор
за банков кредит, съдът следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли са от
кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в
договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на
определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните
институции кредиторът следва да е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредитора трябва да е
уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.
В процесната хипотеза се установява, че уведомяване от страна
на кредитора отправено до длъжника преди депозиране на заявлението на
02,08,2013год. е налице. Приложената покана от 24,06,2013год. е отправена от
кредитора до ответника, като се сочи предсрочна изискуемост на основание
условията по договор за ипотечен кредит. Същата е връчена при условията на 47,
ал.5 от ГПК, което уведомяване настоящия състав приема за редовно, с оглед
делегацията по чл.50 от ЗННД, вр.чл.36 и сл ГПК. Удостоверено е посещение на адреса три пъти и
не е намерено лице, което да получи съобщението. Посочен е срок за получаване
на книжата. В тази връзка следва да се съобрази обстоятелството, че по
сключения договор е налице задължение за уведомяване на кредитора при промяна
на местоживеенето на длъжника -т.10 от ОУ, но липсват данни за такава. Липсват
уговорки как ще се извърши уведомяването в случай, че кредиторът инициира
волеизявление, което да достигне до кредитополучателя. В настоящия случай е
избран подходът за връчване, чрез нотариална покана, което съдът намира за
редовно, а кредиторът добросъвестно е упражнил реализиране на правата по
договора. В този смисъл следва да се отбележи и че адресът, на който е връчена
НП е адресът посочен в договора за кредит и в отговора на исковата молба, на
който отново връчването на книжа е затруднено./съобщението по делото е връчено
чрез ЧСИ/.
С оглед
установеното в заключението на ССчЕ, че изцяло
непогасена вноска на падежа е тази с
пореден номер 50 от погасителен план дължима на 30,08,2012год. От датата на
падежа до датата на която е обявена от Б.та предсрочна изискуемост
-04,12,2012год. забавата е от 94 дни. Т.е. към датата на уведомлението до
длъжника 19,07,2013год. е налице обективното условие за настъпване на
предсрочна изискуемост съгласно чл.20,2 от ОУ –забава в плащането на главница и/или лихва над 90
дни. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се счита обявена
на длъжника с връчване на покана-уведомление
от 24,06,2013год. или в конкретния случай на 19,07,2013год., е настъпила
предсрочната изискуемост на дълга.
По определяне
размера на задължението:
Неоснователно е възражението на
ответника за неоказано съдействие от страна на ищеца и кредиторова
забава съгласно чл.95 от ЗЗД. Такава е налице, когато кредитора неоправдано не
приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото
съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. По
делото не са налице данни длъжника да е поискал да погаси изцяло/част от
задължението, в който случай ответникът дължи съдействие. В случай, че дори
длъжникът е погасил предсрочно част от дълга,
посочвайки основание за това и каква част погасява, за ищеца би
възникнало задължение да преструктурира кредита, евентуално изготви нов
погасителен план, с който отношенията на страните да бъдат уредени. Едва в този
случай и на осн.чл.97 ЗЗД длъжника се освобождава от
задължението, което би осуетило настъпването на обективния факт на непогасена
главница и или лихва-предпоставка за предсрочна изискуемост.
Размерът на предсрочно изискуемата
главница към 19,07,2013год. е 651596,79евро определен от съда по чл.162 ГПК при
първоначален лихвен процент и съобразявайки извършените плащания до тази дата,
както и разликата в платената в повече възнаградителна
лихва в размер на 26537,25евро.
В процесния казус, релевирания от
ищеца период на договорната лихва е 04,08,2012год. до 01,08,2013год., за който
дължимата договорна лихва следва да бъде определена според първоначално
договорения погасителен план между страните по следните съображения: От една
страна съобразно уточнението на ищеца с молба от 18,04,2016год. се сочи като
основание чл.9,2 от ОУ. Същото следва да бъде преценено в контекста на чл.7 от
договора сочещ дължимия лихвен процент-6%, който е уговорен за целия срок на договора.
От ищеца не са наведени твърдения този процент да е променян поради сбъдването
на допълнително условие, сключване на анекс, допълнително споразумение или
друго. Ето защо констатираното от вещото лице в заключението по ССчЕ, че считано от 21,10,2008год. лихвения процент е променен на 6,50% не обвързва съдът при
определяне на дължимата договорна лихва. С оглед твърденията на страните за
приложимия лихвен процент в размер 6%, последния следва да е приложим при
определяне на дълга и съобразно първоначален погасителен план. От друга страна в т.24,3 от ОУ към договора е предвидено основание за
изменение на лихвата, която клауза настоящия състав намира за неравноправна, с
оглед липсата на ясна методика, сочеща на възможност за изчисление на лихвения
процент, поради което в случай, че изменението е обосновано с хипотеза на
чл.23,4 от ОУ същото не обвързва
ответника. Ето защо съдът приема, че задължението на ответника се
формира на база лихвения процент, с който страните са се съгласили при сключване
на договора. Т.е. за периода от 04,08,2012год. до 01,08,2013год., договорната
лихва определена по реда на чл.162 от ГПК е в размер на 31855,23евро, която се
определя от съда като разликата от начислената възнаградителна
лихва само поради промяна на лихвения процент от 6% на 6,50% и при съобразяване
на извършените плащания, които в тази хипотеза покриват по-голяма част от
главницата. Съобразно изложеното в посочения размер исковата претенция е
основателна и за разликата до 42874,32евро следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По претенцията
за неустойка:
Върху
предсрочно изискуемата главница съобразно чл.20,2 от ОУ към договора се начислява наказателна
лихва, в размер на договорената лихва увеличена с 10 пункта. С оглед заключението на вещото лице за релевирания период от 05,12,2012год. до 01,08,2013год.
същата е в размер на 43570,36евро. Исковата претенция настоящия състав намира
за частично основателна. Неустойката се дължи при сбъдване на уговореното
условие-настъпване на предсрочна изискуемост на задължението. В конкретния
случай, с оглед горните мотиви се установи, че предсрочната изискуемост на
дълга настъпва с връчване на уведомление от кредитора на 19,07,2013год. или за
периода преди тази дата санкция за предсрочна изискуемост не се дължи.
Основателна би била претенция за начисляване на неустойка за забава съгласно
чл.20,1 от ОУ, каквато от кредитора по заповед за незабавно изпълнение не се
претендира. Ето защо исковата претенция е основателна за периода от 19,07,2013год.
до 01,08,2013год. размерът на същата определен по чл.162 от ГПК върху
предсрочно изискуемата главница от 651596,79евро е 2352,98евро, а за разликата
до предявения размер и период следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По
разноските:
Предвид изхода от спора,
на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 40868,96лв. от общо 44910,95лв., от които /29374,21лв.-д.т., 300,00лв.-в.л. и 15236,74лв.-юрк.възнаграждение-с
оглед заявено в списъка по чл.80 от ГПК, въпреки дължимия размер от 16548,79лв./Възражението
на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като се присъжда юрк. възнаграждение, което с оглед приложимата редакция на
чл.78, ал.8 ГПК към датата на приключване на съдебните прения следва да се
определи по реда на НМРАВ.
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски, но такива не са извършени, поради което не се
присъждат.
С
оглед изхода от спора и съобразно т.12 от ТР № 4/2013, ВКС на ищеца се дължат
разноски в заповедното производство, които съдът намира за установени в размер на общо 40595,96лв.-д.т. и юрк.възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното Софийски граД.и съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и
адрес ***, по предявените искове с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД
срещу Д.М.Л., с ЕГН **********, с адрес
гр.С., кв.****, ул.****.и път №**, че Д.М.Л., с ЕГН ********** дължи на „Б. Д.“ ЕАД, сума в размер на 651596,79евро- предсрочно изискуема главница
по договор за кредит от 27,06,2008год., 31855,23евро-възнаградителна
лихва, за периода от 04,08,2012год. до 01,08,2013год.,
2352,98евро –неустойка на осн.чл.20,2 от ОУ, за периода от 19,07,2013год. до 01,08,2013год., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение -02,08,2013год., до изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК на
01,09,2013год. по гр.д.№32962/2013год., СРС, 31 състав като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата
над 651596,79евро до предявения размер от 664495,15евро–предсрочно изискуема главница,
над 31855,23евро до предявения размер 42874,32евро-възнаградителна лихва, за
сумата над 2352,98евро до предявения размер от 43570,36евро -наказателна лихва,
както и за периода от 05,12,2012год. до 18,07,2013год. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.М.Л., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.
ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 40868,96лв.-
разноски.
ОСЪЖДА Д.М.Л., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б. ДСК“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес гр.С., район О., ул.”М.”№** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, вр.т.12 от ТР №4/2013, ВКС сума в размер на 40595,96лв -разноски по гр.д.№32962/2013год., СРС, 31 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: