№ 97
гр. ЛЕВСКИ, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20234410200245 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, представлявано от управителя Ю.Ю., чрез адвокат Й.,
срещу Наказателно постановление №15-2300250/15.09.2023г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. на
основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.16,
т.1а от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи.
В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и на
административно процесуалноправните правила. Твърди се, че са нарушени
разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, че липсва
конкретно посочена дата на извършване на нарушението, без да е описана
датата на която се твърди, че деянието е извършено виновно от наказаното
дружество.
Твърди се, че и в АУАН и в НП липсва описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които същото е извършено, че е направено бланкетно
описание на нарушението. Не било посочено в какво състояние се е намирал
обектът в деня на проверката, както и че в деня на проверката е била налична
табела на главния вход на обекта. Липсвало е и описание на това къде е
1
следвало да бъде разположена процесната табела.
Посочено е, че е налице процесуално нарушение, свързано с правната
квалификация на деянието и несъответствието й на словесното описание на
нарушението, което можело да се приравни на липсата на такова.
Искането е съдът да отмени като незаконосъобразно и неправилно
обжалваното НП, но дори да се приеме, че е осъществен състав на нарушение,
не ставало ясно защо имуществената санкция е в прекомерен размер,
неотговарящ на целта на закона, като навежда подробни съображения и счита,
че размерът на имуществената санкция следва да бъде редуциран до
минимални такъв размер за посоченото нарушение.
Според жалбоподателя са налице предпоставките за приложение
разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като са изпълнени предписанията,
дадени от контролните органи в т.13, и не са съставили АУАН.
Искането е да постанови решение, с което да отмени оспореното
наказателно постановление като неправилно и назаконосъобразно.
В случай че съдът прецени, че нарушението е извършено, да приложи
разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ и да редуцира санкцията до 100 лв. Ако
счете, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба, да редуцира
наложената санкция в минимален размер съгласно чл. 413, ал.2 от КТ.
Претендира направените деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д. - САК,
който поддържа жалбата по изложените в нея доводи за допуснати
процесуални нарушения и противоречие с материалния закон.
Ответната страна по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ –
Плевен, се представлява от ст.юрисконсулт Пламена Чобанова. Оспорва
жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, с които излага
подробни съображения за законосъобразност на наказателното
постановление.
Съдът, като взе предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:
Приложен е протокол за извършена проверка от 10.08.2023 до
29.08.2023г. по спазване на трудовото законодателство в Основен ремонт на
покрива на сградата, с посочен идент. номер, част от ОУ „Васил Левски” в гр.
Белене. При проверката са констатирани описаните нарушения, като са
дадени предписания. В т.13 е дадено предписание да се поставят знаците за
безопасност на труда „Забранено за външни лица”, посочено в т.I 1 от „Знаци
и табели“ от ПБЗ на обекта, съгласно чл. 16, т.1а от Наредба №2 от
22.03.2004г. за минималните изисквани за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Даденият срок за
изпълнение е 08.09.2023г.
Според т.I 1 от ПБЗ „Опасните за движение участъци се заграждат или
на границите им се поставят съответните знаци, а при ограничена или
намалена видимост – и светлинни сигнали.
2
На 29.08.2023г. е съставен АУАН срещу дружеството – жалбоподател за
това, че при проверка на място, извършена на 10.08.2023г. и на 16.08.2023г. в
строителния обект, и по документи в ДИТ на 14.08.2023г., актосъставителт е
установил, че работодателят строител „***“ ЕООД – П. е нарушил
разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: на обекта не са
поставени знаците за безопасност на труда „Забранено за външни лица”,
посочено в т.I 1 от Знаци и табели от ПЗБ на обекта. Посочена като нарушена
е разпоредбата на чл. 16т.1а от Наредба №2/22.03.2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
За констатираните нарушения директорът на ДИТ – Плевен е наложил
на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Показания са дали актосъставителят Р. и св. А. Д..
Установява се от показанията им, че във връзка с инцидент, станал на
обекта в гр. Белене е извършена проверка. На посочената в акта дата
установили нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в
поставянето на знаци и сигнали за безопасност, свързани с ограничаване на
достъпа на външни лица в строителния обект – в плана по безопасност и
здраве.
Според показанията на актосъставителя, дадените предписания са били
изпълнени от работодателя в срок, а от друга страна твърди, че са изпълнени
след срока. Проверката на място е била на 16-ти. На 10 – ти е започнала
проверка от колеги на актосъставителя. Нарушението е било установено на
16.08.2023г.
С оглед на установеното по делото от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок и от процесуално-легитимирано лице,
предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността
на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административнонаказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето, посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила. Това
означава, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето
на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били
нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите
на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
3
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение.
Съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на
обжалваното НП, които са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното дружество – жалбоподател в настоящото производство. Съобразно
разпоредбите на чл.42, т.3 и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АУАН и НП
следва да съдържат описание на нарушенията и обстоятелствата, при които е
извършено, като изрично следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, както и доказателствата, които потвърждават
нарушението.
Видно от АУАН и от обжалваното НП нито контролните органи, нито
административнонаказаващият орган е посочил дата на извършване на
нарушението. В АУАН и НП са посочени дати 10.08.2023 и на 16.08.2023г. и
по документи в ДИТ на 14.08.2023г. било установено нарушението. Датата
на извършване на проверката не може да бъде определена като дата на
осъществяване на нарушението, тъй като при административно нарушение,
изразяващо се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е
продължило санкционираното бездействие, а на която било дължимо
предписаното от закона действие.
Непосочването на датата на извършване на нарушението представлява
съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на
наказаното лице и възпрепятства съдът да направи преценка спазени ли са
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл.34, ал.1, предл.2 от
ЗАНН административнонаказателно производство не се образува, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението. Тези срокове са два и започват да текат от два различни
момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението.
Двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е
налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно
наказателно производство. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е
императивна и спазването на определените в закона срокове е задължително.
Следователно, неспазването на указания едногодишен срок от извършване на
нарушението за иницииране на производство по налагане на административно
наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което опорочава
административно-наказателната процедура и води до незаконосъобразност на
издаденото НП. В тази насока е и задължителната съдебна практика,
съобразно която давността погасява възможността за реализирането на
отговорността, която в случая е безвиновна. Посоченото мотивира извода, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят са
4
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин
винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.
Освен това не става ясно какво нарушение е вменено на дружеството.
По отношение на жалбоподателя е вменено нарушение, че на чл. 16 т.1
от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Съгласно
цитираната разпоредба, „Строителят осигурява извършването на СМР в
технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност
и здраве”.
По този начин формулирано, не става ясно какво точно е нарушението,
което е извършено, какви са били действията, които е следвало да бъдат
извършени, в каква последователност и срокове.
Липсва описание на това къде е следвало да бъде разположена
въпросната табела.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на
разноски – възнаграждение за адвокат в размер на 1920 лв. с ДДС.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на
наложеното наказание /имуществена санкция в размер на 5000 лева/, както и
обема на извършените процесуални действия – изготвяне на жалба и
приключване на делото в едно с.з., като не се правят допълнителни
доказателствени искания, съдът намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде намален, съобразен с
минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това съдът намира, че следва уважи като основателно
възражението на АНО за прекомерност на договореното възнаграждение, като
го намали до размер на 960 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №15-2300250/15.09.2023г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен, с което
на „***” ЕООД ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
Б****, представлявано от управителя Ю.Ю., е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. с чл.413,
ал.2 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Плевен да заплати на „***”
5
ЕООД ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Б****,
представлявано от управителя Ю.Ю., адвокатско възнаграждение в размер на
960 лева.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6