№ 3948
гр. Варна , 30.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503331 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Р. Н. , ЕГН ********** , с адрес: **********,
срещу Определение No 9057 / 16.07.2020г., постановено по гр.д. 5663 / 2020г. по описа на
ВРС, XI състав, в частта, с която е оставена без уважение депозираната от А. Р. Н. , молба по
реда на чл. 250 от ГПК/отм./ вр. § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, обективираща искане за спиране
на изпълнението по изпълнително дело № 20207120400239 на ЧСИ Илиана Станчева, peг.
№ 712.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно като
излага аргументи както следва: съдът въобще не бил разгледал възраженията на
жалбоподателя по същество, като за едното въобще не се бил произнесъл /че молителят не е
подписвал процесната запис на заповед/, а за другото / че вземането е погасено по давност/
бил счел, че не можело да се разглежда в това производство. Твърди, че в противоречие с
цитираната в жалбата практика на ВКС е заключението, че възраженията за изтекла
погасителна давност не могат да се разглеждат в това производство. Напротив, съдът следва
да прецени дължи ли се вземането към момента на произнасянето по молбата т.е. следва да
разгледа всички възражения, включително и за погасяване на задължението по давност и да
прецени доколко са подкрепени с убедителни писмени доказателства. По отношение на
възражението, че записът на заповед не е подписан от жалбоподателя, погрешно е
становището, че доказателства не можели да се събират в производството по чл. 250 от ГПК
/отм./. Моли се за отмяна на постановеното определение и да се спре изпълнението по
посоченото изпълнително производство.
Препис от частната жалба е изпратен на молителя, който не е подал отговор на
същата.
1
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
Производството по гр.д. 5663 / 2020г. по описа на ВРС, XI състав, е образувано по
възражение, подадено по реда на чл. 250 от ГПК/отм./ вр. § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК с искане
за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20207120400239 на ЧСИ Илиана
Станчева, peг. №712 , при твърдения за изтекла погасителна давност, както и че процесният
запис на заповед не е подписан от жалбоподателя. Във възражението е обективирано и
искане за поправка на очевидна фактическа грешка в издадения изпълнителен лист и
определението по ч.гр.д. 9826 / 2007г. на ВРС, 30 състав.
С Определение No 9057 / 16.07.2020г., постановено по гр.д. 5663 / 2020г. по описа на
ВРС, XI състав, е оставено без уважение искането на А. Р. Н. , ЕГН ********** по реда на
чл. 250 от ГПК/отм./ вр. § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, за спиране на изпълнението по
изпълнително дело № 20207120400239 на ЧСИ Илиана Станчева, peг. № 712. Със същото
определение е допусната и поправка на очевидна фактическа грешка в Определение №
17458/26.11.2007г., постановено по ч.гр.д.№ 9826/2007г. по описа на ВРС-30 състав и
издадения въз основа на него изпълнителен лист от 27.11.2007г., като в тях ВМЕСТО
ТЕКСТА „5802 лева“ ДА СЕ ЧЕТЕ ТЕКСТА: „5082 лева“; на основание чл. 192 от
ГПК/отм./.
Предмет на обжалване в настоящото производство е посоченото определение в
частта, с която е оставено без уважение искането за спиране на изпълнителното
производство.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Производството се провежда по реда на чл. 250 от ГПК /отм./, на основание § 2, ал. 9
от ПЗР на ГПК. Съобразно цитирания параграф, производствата, образувани по молби за
издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на
отменения Граждански процесуален кодекс. По този ред се разглеждат и молбите за спиране
на изпълнението по чл. 250 от отменения Граждански процесуален кодекс, когато
изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 1 март 2008 г., както и за спиране на
изпълнението на въззивните решения по реда на чл. 218б, ал. 3- 6 от отменения Граждански
процесуален кодекс. Съобразно разпоредбата на чл. 250 от ГПК /отм./, когато
изпълнителният лист е издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, букви
"в", "г", "д", "е", "ж", "з" и "и" , или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен
акт, длъжникът може в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно
2
изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че
присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД. Съобразно втората алинея на същия член, в този
случай съдът спира изпълнението. А, ал.3 предоставя възможност определението на съда по
молбата за спиране на изпълнението да се обжалва в седемдневен срок от деня на
съобщението му.
В процесния случай, изпълнителният лист е издаден по молба от 22.11.2007г. Видно
от поканата за доброволно изпълнение, изпратена до жалбоподателя, същата му е връчена на
26.05.2020г., поради което и подаденото от него възражение се явява в срок.
Според жалбоподателя спорно се явява дали в производството по чл. 250 от ГПК
/отм./ е допустимо да се събират доказателства, с които да се установи неистинността на
документа, послужил като несъдебно изпълнително основание, както и дали съдът
разглежда направеното възражение за изтекла погасителна давност. Районен съд – Варна е
отговорил отрицателно и на двата поставени въпроса, като доводите на
първоинстанционния съд се споделят и от настоящия състав.
Спирането на изпълнението в процесната хипотеза, доколкото не е представено
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД, зависи от преценката на
съда относно наличието на убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи.
Във възражението до ВРС и в жалбата се оспорва, че процесният запис на заповед не
е подписан от А.Н., като се прави искане за назначаване на експертиза, която да установи
твърдението. Очевидно, че предявеното възражение в тази част не е скрепено с «убедителни
писмени доказателства», а напротив отправя се искане за събиране на доказателства, които
не са и от вида на писмените. Подобна процесуална възможност, обаче, предвид характера
на производството по чл. 250 от ГПК /отм./, законодателят не предвижда. Правата на
жалбоподателя могат да бъдат защитени по съответния ред с предявяване на иск от негова
страна, съобразно чл. 254 от ГПК /отм./ или евентуално при предявен от кредитора иск да
отправи възражение в тази посока.
Дали в производството по чл. 250 от ГПК /отм./ следва да се обсъжда възражението
за изтекла погасителна давност е въпрос, който се засяга и при приложението на разпоредба
на чл. 420 от ГПК, която макар да касае заповедното производство, което не се предвиждаше
от вече отменения ГПК, предпоставя аналогична проверка и практика.
И по приложението на чл. 250 от ГПК /отм./ и при действието на чл. 420 от ГПК, е
налице противоречива съдебна практика. Обособяват се две становища. Според първото се
приема, че в производството не може да се обсъжда основателността на възражението за
погасителна давност, а според второто становище следва да се преценява основателността
на това възражение.
3
Според първото становище, не може да се обсъжда възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като въпросът за изтекла погасителна давност е въпрос по
същество относно дължимостта на претендираното вземане, който може да бъде разгледан
само в спорното исково производство. Това становище е намерило израз в Определение №
13893 от 17.08.2012 г. по гр. д. № 18002 / 2011 г. на ГО ЧЖ IV състав на Софийски градски
съд; Определение № 1346 от 14.04.2015 г. по т. д. № 533/2015 г. на Окръжен съд – Варна;
Определение № 2007 от 11.06.2018 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 838/2018 г.; Определение
№ 1065 от 16.04.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 309/2020 г.; Определение № 2211 от
1.11.2016 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1727/2016 г.; Определение № 411 от 16.02.2017
г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 344/2017 г.; Определение № 1719 от 18.09.2019 г. на ОС -
Бургас по в. ч. гр. д. № 1347/2019 г.; Определение № 23 от 4.01.2019 г. на ОС - Пловдив по
в. ч. гр. д. № 2732/2018 г.; Определение № 488 от 4.07.2018 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д.
№ 346/2018 г.; Oпределение № 180 от 24.06.2020 г. по в. ч. гр. д. № 109 / 2020 г. на Окръжен
съд – Разград.
Според второто становище, допустимо е в производството да се обсъжда и проверява
възражението за изтекла погасителна давност. Целта на двете производства – това по чл. 250
от ГПК /отм/. и по чл. 420 от ГПК, е обезпечаваща, като не се предрешава същинският
материалноправен спор. Прави се аналог с обезпечителното производство, в което съдът
преценява вероятната основателност на предявения или бъдещия иск на базата на
представените писмени доказателства, при още непроведено спорно исково производство.
Подобно и в настоящата хипотеза, съдът следва да прецени вероятната неоснователност на
предявения иск за установяване съществуването на вземането, за да се предотврати
провеждането на принудително изпълнение, което при наличие на тези убедителни данни,
че вземането не се дължи, впоследствие би станало неоснователно. / в този смисъл са
Определение № 473545 от 20.08.2018 г. по гр. д. № 64947 / 2015 г. на Софийски районен
съд; Определение № 53 от 22.01.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 39/2020 г.;
Определение № 52 от 22.01.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 37/2020 г.; Определение
от 23.01.2020 г. на ОС - Сливен по в. ч. гр. д. № 36/2020 г.; Определение № 1387 от
7.11.2014 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 433/2014 г./.
Доколкото по спорния въпрос липсва тълкувателно решение, то и настоящият
съдебен състав споделя първото становище и разрешение. Въпросите за момента на
започване на давността, евентуалното и спиране или прекъсване и нейното изтичане са
́
такива по доказване и следва да бъдат разгледани с решението по същество на спора в
рамките на исково производство. За да се произнесе по възражение по чл. 250 от ГПК /отм./,
следва да е налице констатация за съществуването на вземането на кредитора, която обаче
може да се направи само в рамките на исково производство, но не и в производство по това
възражение. Преценката при обсъждането на това възражение засяга само писмените
доказателства, представени от молителя в подкрепа на твърдението му, че вземането не се
дължи, от които са разколебава формалната удостоверителна сила на несъдебното
4
основание.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение No 9057 / 16.07.2020г., постановено по гр.д. 5663 /
2020г. по описа на ВРС, XI състав, в частта, с която е оставена без уважение депозираната от
А. Р. Н. , молба по реда на чл. 250 от ГПК/отм./ вр. § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК, обективираща
искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20207120400239 на ЧСИ
Илиана Станчева, peг. № 712.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5