РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1255
гр. Пловдив, 21 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на
прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 3145
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от И.П.К., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Г.М., срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва
считано от датата на преустановяване на незаконосъобразните бездействия на
затворническата администрация – 30.12.2016 г., за претърпени от него неимуществени вреди, за периода от
01.08.2015 г. до 30.12.2016 г., изразяващи
се в накърняване на човешкото му достойнство, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив през посочения период, и по-конкретно: липса на вентилация,
мебелировка, достатъчна естествена светлина и достатъчна жилищна площ във
всички килии, в които е бил настанен (нетната площ на килиите не е надвишавала
3 кв. м. на човек); наличие на гризачи и насекоми (дървеници и хлебарки) в тях;
неосигуряване на лечение и непредоставяне на чернодробна диета във връзка със
заболяването му „Хепатит Ц“, вследствие на което здравословното му състояние се
влошило; непредоставяне на индивидуална и корекционна работа, не му е дадена
възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова
работа, както и за беседи с психолог; неосигуряване на доброволен и заплатен
труд. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения
представител адв. М., съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Направено е възражение
за изтекла петгодишна погасителна давност на правото на иск за периоди преди
01.12.2015 г. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за недоказаност на предявените
искове и счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (справка на Началника на Затвора Пловдив от 19.02.2021 г. – лист 41) се установява, че И.П.К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив по две присъди. По първата присъда изтърпяването на наказанието е започвало от 07.08.2014 г. и е продължило до 04.12.2015 г., а по втората е започнало от 29.01.2016 г. до 09.12.2016 г. В цитираната справка не е посочено, дали през целия период на лишаване от свобода К. ***. Тези данни се извличат от останете представени по делото докладни записки (лист 38 и 40) и становище на ИСДВР при Затвора Пловдив от 17.02.2021 г. (лист 36), според които, в периода от 04.08.2015 г. до 09.09.2015 г. вкл. К. е бил преместен в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) „Смолян“, съответно от 10.09.2015 г. е бил преместен в ЗООТ „Хебрус“, а от 23.03.2016 г. е постъпил в Затвора Пловдив (така докладни записки – л. 38 и 40).
6. Според становище на ИСДВР при Затвора Пловдив от 17.02.2021 г. (лист 36), И.П.К. *** на 23.03.2016 г. Последователно е
бил настанен в следните помещения:
6.1. При постъпването си в Затвора – Пловдив на 23.03.2016 г., К. е настанен в
Приемно отделение стая РЦ до 28.03.2016 г. с площ от 27,04 кв.м., с два отваряеми прозореца - с размери 0,49 x 1,20 м. и 1,00 х 1,20 м. В
това помещение има санитарен възел с размери 2,66 кв.м., с един прозорец - с
размери 0,34 x 1,20 м.
6.2. Със Заповед № 514/29.03.2016 г. К. е преместен в пета група, стая № 54,
с площ от 25,51 кв.м., с два отваряеми прозореца -
с размери 0,47 x 1,15 м. и 0,95 х 1,15 м. В това помещение има санитарен възел
с размери 2,42 кв.м., с един прозорец - с размери 0,32 x 1,15 м.
6.3. Със Заповед № 1060/01.07.2016 г. К. е преместен в трета група, стая № 33,
с площ от 29,60 кв.м., с два отваряеми прозореца -
с размери 1,20 x 1,20 м. и 1,20 х 1,20 м. В това помещение има санитарен възел
с размери 3,96 кв.м., с един прозорец - с размери 1,20 x 1,20 м.
7. В същото становище (л. 36) е посочено още, че:
- Със заповед № 1060/01.07.2016
г. К. е назначен на работа в „Обособено производство“ до 09.12.2016 г., когато
е освободен от затвора.
- От страна на ответника не се сочи колко човека са били
настанени в приемно отделение стая РЦ, стая № 54 и № 33 през посочени
период.
В тази връзка
ответникът е уточнил в становището си, че за процесния период от 01.08.2015 г.
до 31.12.2016 г. не разполага с подробна информация за броя на лишените от
свобода по спални помещения, тъй като последната се съхранява за срок от три
години съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и
териториалните й поделения“.
- Във всички
спални помещения има течаща вода и санитарен възел. Размерите на леглата са 90 x
180 см. Шкафовете са с размери 45 x 50 см.
- Отоплението в
Затвора – Пловдив е осъществявано с радиатори свързани с централно-локално
парно отопление. Проветряването на стаите е по желание на лишените от свобода и
става чрез отваряне на прозорците. Като работещ, К. е имал достъп до баня всеки
ден.
- С лишения от свобода И.К. са провеждани беседи и разговори по различни
поводи: при планиране на присъдата; за участия в групова работа; при мотивиране
за започване на работа; при желание от негова страна и др.
8. През процесния период в Затвора Пловдив е извършена дезинсекция и
дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от „ЕТ „Биоцид“. В
тази връзка са представени договор от 20.01.2014 г., сключен с ГДИН за
извършване на услуги по дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД) Протоколи
за извършена ДДД обработка от 06.04.2015 г., 14.04.2015 г., 16.04.2015 г.,
23.07.2015 г., 10.09.2015 г., 18.11.2015 г., 28.03.2016 г., 03.05.2016 г., два
протокола от 17.06.2016 г., 12.08.2016 г., 16.08.2016 г., 08.09.2016 г.,
20.09.2016 г.,
В цитираните протоколи са описани размера на третираната
площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви
вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола
дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.
9. По делото като свидетели е разпитан лишения от свобода И.В.В..
Същият заявява, че познава И.К. от 2016 г. До 2017 г., около една година, живели
с К. в една стая, трети отряд на Затвора Пловдив, стая № 33, която била 25
квадрата общо. Стаята била разделена на две. Едната стая била 12 квадрата, а
другата стая - 13 квадрата. И.К. спял в неговата стая, която била 13 квадрата.
В другото помещение имало още трима, а понякога и четирима човека, защото там
имало пътека към тоалетната и било малко по-тясно. В тяхната стая, която била
от 13 квадрата, имало две двойни вишки и две единични легла. К. спял на втора
вишка, на втория етаж. По средата на стаята имало голяма дупка със скъсан
балатум, олюпени стени, мухлясал таван с плесен. Прозорецът бил малък и високо
горе, не влизало достатъчно светлина. В стаята имало дървеници и хлебарки.
Никой не пръскал и още имало дървеници и хлебарки. Виждал как К. по цяла нощ с
една светеща запалка гони дървениците, защото го ядели и не можел да спи. Не си
спомня точно периода от кога до кога били заедно с К.. Мисли, че присъдата на К.
била около година и три месеца. Спомня си, че празнували Нова година, заедно
посрещнали 2017 г. Лятото било много горещо в стаята, защото горе на покрива имало
ламарина, която се напичала от слънцето. Зимата било много студено, защото бил
с парно, но това парно работело един част - от пет до шест часа и после стаята
изстивала, а те заспивали с якетата. Сутрин парното работело от шест до седем. Свидетелят
в шест и половина тръгвал за работа и вечерта парното работело един час. Мебели
нямало в стаята. Кой каквото си намерел да си купи от някой, който си тръгвал и
оставял в коридора. Мебели никой не им давал. Не си спомня К. да е имал
здравословни проблеми. През цялото време докато с К. били заедно в една
стая, били шест човека, защото когато излезел някой, веднага вкарвали друг
на негово място. Нямало с какво да си чистят стаята. От скоро взели да им дават
по един прах на двама човека, по един свински сапун, по един път в месеца. Имали
метла и лопата в стаята. Редували се кой да чисти. Правели си график и всеки
ден някой чистел. И свидетелят гонил дървеници и продължавал да ги гони, защото
го хапели и не можел да спи. Сега не можел да покаже ухапано от дървеници,
защото се мажел с оцет.
ІІІ. За правото:
10.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща,
разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните
лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и
статус, е административна по своето естество.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
11. При съобразяване
на обстоятелството, че общежитията не са самостоятелни, а се откриват към
затворите (и поправителните домове), следва да се приеме, че при
претендирани вреди от неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, в случая в Затвора гр. Пловдив, това включва и престоя на
лишения от свобода в затворническите общежития от открит тип, поделения на
Затвора Пловдив (които са ЗООТ
„Смолян“ и ЗООТ „Хебрус“).
При това
положение, въз основа на описаните в т. 5 от настоящото решение данни, следва
да се приеме, че в рамките на процесни период И.К. е изтърпявал наказание
лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 01.08.2015 г. до 04.12.2015 г. и от
23.03.2016 г. до 09.12.2016 г.
Иначе казано по делото няма данни през част от исковия
период, а именно от 04.12.2015 г. до 22.03.2016 г. и от 09.12.2016 г. до
31.12.2016 г., К. да е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив, което само по себе си е достатъчно да се приеме, че в тази част
исковата претенция се явява неоснователна.
12. На първо място, и с оглед направеното възражение от
страна на ответника в отговора на исковата молба, че правото на иск преди
01.12.2015 г. е погасено по давност, е необходимо да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно
чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно /аргумент от чл.118 от ЗЗД/. И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да
се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника
в отговора на исковата молба.
По отношение на периодите от 01.08.2015 г. до 01.12.2015
г., когато ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, съдът констатира, че е
изтекъл давностният срок за предявяване на иск.
Това е така, защото в случая приложение следва да намери Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д.№ 3/2004 г., ОСГК, в чиято т.
4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия
на административните органи, началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им. В случая дори и да са били налице твърдените
незаконосъобразните действия и бездействия от страна на затворническата
администрация в Затвора гр. Пловдив, за датата, на която същите са
преустановени следва да се приеме 03.12.2015 г. – последният ден от престоя на К.
в затвора (на 04.12.2015 г. вече е бил освободен). Следователно давността е
започнала да тече от 04.12.2015 г., съответно искът за периода 01.08.2015 г. - 01.12.2015
г. е следвало да бъде предявен най-късно до 03.12.2020 г. включително. Исковата
молба обаче, по повод на която е образувано настоящото производство, е
депозирана на 04.12.2020 г., т.е. искът за периодите от 01.08.2015 г. до 01.12.2015
г., когато ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, е погасен по давност и
като такъв ще следва да бъде отхвърлен. Неоснователен е и обусловеният от него
акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
13. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на кой да е от
фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това
разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът
действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода"
в някое от специализираните за това места.
Както вече бе казано, от данните по делото (описани в т. 5 от настоящото решение) се установява, че в рамките на
процесни период И.К. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив от 01.08.2015 г. до 04.12.2015 г. и от 23.03.2016 г. до 09.12.2016 г.
14. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
14.1. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал К. при изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през процесните периоди в Затвора
гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са
обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци,
а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив.
Като работещ, К. е имал достъп до баня всеки ден, което е
съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
14.2. Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.
14.3. Не се установява
и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно К. да е обитавал помещения, в
които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
(в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м.
Действително следва да се констатира, че от страна на
ответника, не бяха представени изисканите справки относно броя на лишените от
свобода, които са били настанени заедно с И.К. в съответното помещение през
процесния период, тъй като, тази информация се съхранявала за срок от три години
съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и
териториалните й поделения“, каквато не бе представена по делото.
В случая обаче, това поведение на ответника, не дава
основание съдът да приеме за доказани фактите, за които не е представена
информация каквато принципна възможност (а не задължение) създава чл. 285
ал. 3 от ЗИНЗС (според който съдът задължава специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото, като в случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.), доколкото от
страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в тази насока (за нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС). Нещо повече, самият свидетел
изрично заявява в своите показания, че през цялото време докато с К. били заедно в една стая (№ 33), били шест
човека. Въпросната стая, както вече бе казано (т. 6.3. от настоящото
решение) е с площ от 29,60 кв.м., което означава, че при шест
човека настанени в нея се падат по 4,94 кв.м. жилищна площ на човек.
14.4. Настоящият
съдебен състав не приема за доказани и твърдението на ищеца за претъпени вреди
от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи през исковите периоди, доколкото от страна на ответника са
ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и
дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от ЕТ „Биоцид“, с
което ГДИН има сключен договор. В тази връзка, както вече бе казано, са
представени множество Протокола за извършени услуги подробно описани в т. 8 от
настоящото решение, в които са описани размерът на третираната площ,
препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители,
имената на лицето извършил описаните в протокола дейности и имената на лицето
приемащо протокола.
Този извод не се промяна от показанията на разпитаните по
делото свидетели, доколкото тези показания са твърде общи (не се сочи конкретен/и период/и), не съответстват на събраните по делото писмени доказателства
(в частност цитираните по-горе Протоколи за извършени
услуги) поради което същите не могат да обосноват поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС, още повече, че от страна на
администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и
дератизация, което изключва незаконосъобразното й бездействие.
14.5. Относно твърдението на ищеца за поставяне в риск на
здравословното му състояние поради неосигуряване на лечение и непредоставяне на
чернодробна диета във връзка със заболяването му „Хепатит Ц“, вследствие на
което здравословното му състояние се влошило, достатъчно е да се посочи, че от
събраните по длетото доказателства и доказателствени средства, не се установява
И.К. да е имал здравословно проблеми през процесния период, нито някога да е
бил болен от Хепатит Ц. В тази насока са включително и показанията на
разпитания по делото свидетел, който изрично заяви, че не си спомня И.К. да е
имал здравословни проблеми.
14.6. При това положение и доколкото възведената в закона
презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените
вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията
обсъдени до тук, в които К. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода не
могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от
закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
15. Относно твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца, както и липсата на предоставена възможност за
участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, е необходимо да се
съобрази следното:
Действително от данните по делото не се установява по
отношение на ищеца от страна на затворническата администрация да са осъществявани
установените в закон дейности, изрично регламентирани в нормите на чл. 152 от ЗИНЗС (според чл. 152, ал. 1 ЗИНЗС, социалната дейност и
възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от
свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и
изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в
обществото. Социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от
свобода включват: 1. диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.
програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3.
образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4. творчески,
културни и спортни дейности и религиозна подкрепа - чл. 152, ал. 2 от закона. С
лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и
възпитателна работа - чл. 152, ал. 3 ЗИНЗС), вр. чл. 120 и сл. от ППЗИНЗС,
доколкото от страна на ответника не са представени предвидените в чл. 156, ал.
4 от ЗИНЗС и чл. 121, ал. 5 от ППЗИНЗС годишен доклад за резултатите от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата, както и отчет на
резултатите от индивидуалната корекционна дейност.
С оглед обаче, сравнително краткия период, през който няма
данни за индивидуална и корекционна работа с ищеца (от 23.03.2016. до 09.12.2016 г. когато е бил освободен), липсата на
заявено желание за участие на К. в групова работа (видно от представения по делото план на присъда), удовлетворяване
на желанието му за участие в трудов процес (със заповед №
1060/01.07.2016 г. К. е назначен на работа в „Обособено производство“ до
09.12.2016 г., когато е освободен от Затвора), следва да се
приеме, че неизвършването на индивидуална и корекционна работа с ищеца, не води
до
накърняване на човешкото му достойнство, съответно не може да се квалифицира като унизително третиране, т.е. като нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.
В подкрепа на този извод е и практиката на Европейския
съд по правата на човека, според която разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се установяват в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание.
16. Крайният извод на съда е, че предявената искова претенция
е неоснователна. Това налага същата да бъдат отхвърлена изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на И.П.К.,
с ЕГН **********, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да му заплати
сумата от 3000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, за периода
от 01.08.2015 г. до 30.12.2016 г., изразяващи се в накърняване на
човешкото му достойнство, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив
през посочения период, и по-конкретно: липса на вентилация, мебелировка,
достатъчна естествена светлина и достатъчна жилищна площ във всички килии, в
които е бил настанен (нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв. м. на
човек); наличие на гризачи и насекоми (дървеници и хлебарки) в тях;
неосигуряване на лечение и непредоставяне на чернодробна диета във връзка със
заболяването му „Хепатит Ц“, вследствие на което здравословното му състояние се
влошило; непредоставяне на индивидуална и корекционна работа, не му е дадена
възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова
работа, както и за беседи с психолог; неосигуряване на доброволен и заплатен
труд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: