№ 248
гр. гр.Несебър, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101415 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.
От малолетната Л. С. Б., действаща чрез своя баща и законен представител С. С. Б., са
предявени искове с правно основание чл. 50 от ЗЗД срещу И. С., с които се претендира сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпените от нея болки и
страдания, причинени в резултат на инцидент от 25.06.2022г., при който била нападната и ухапана
от куче, собственост на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 122,03 лв. – заплатена
сума за извършени медицински разходи, в резултат на ухапването от куче, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба се твърди, че на 25.06.2022г. детето Л. Б. и майка му – М.Ч., посетили плаж „С.“ в
гр. С.В.. Излага, че въпреки наличието на табели, забраняващи посещението на кучета на плажа,
ответникът пуснал кучето си свободно и около 17:30 часа то нападнало детето. Излагат се
подробни доводи относно механизма на нападението, като се сочи, че детето било нападнато
докато се намирало с гръб към кучето. Описват се получените от детето рани – кръвотечение,
разкъсно-контузни рани на дясна предмишница – две с дължина от 7 мм и дълбочина 3 мм, по
плантарната повърхност и разстояние между двете рани от 4 см., както и разкъсно-контузна рана
на палмарната страна – 2,5 мм с дълбочина 7-8 мм с травматични ръбове. Излагат се съображения
за извършеното лечение на тези рани. Твърди се, че инцидентът е оказал негативно влияние върху
детето, което преживяло стрес. Развиват се подробни съображения в тази насока. Излага се, че
домашният любимец се е намирал под надзора на ответника. С тези доводи от съда се иска да
уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор, в който не оспорва, че е
собственик на посоченото куче, порода „Голдън ретрийвър“ и действително се е осъществил
1
инцидент, при който детето е нападнато от кучето. Оспорват се изложените в исковата молба
фактически обстоятелства във връзка с механизма на инцидента и се развиват самостоятелни
фактически съображения. Сочи се, че детето е имало само две драскотини на ръката, без
кръвотечение. Обръща се внимание, че ответникът имал желание да съдейства и да заплати
разходите по лечението на детето. Оспорват се описаните в исковата молба травматични и
психически травми. Признава се, че предявеният иск е частично основателен – за имуществените
вреди, а за неимуществените – до минимален размер. От съда се иска да приеме, че е налице
съпричиняване от страна на родителя, който не положил грижи за контрол върху детето.
Претендират се разноски съобразно отхвърлената част на иска за неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД е да докаже, че
ответникът е собственик на куче – „Голдън ретрийвър“, което на 25.06.2022г. на плаж „С.“ гр. С.В.,
нападнало детето Л. Б., като в причинна връзка с това нападение за нея са настъпили вреди, както
и размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на резултата от
страна на родителя на малолетното дете.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните, че на 25.06.2022г. на
плаж „С.“ в гр. С.В., е възникнал инцидент между куче – „Голдън ретрийвър“, собственост на
ответника И. С. и детето Л. Б., като размерът на претърпените от ищцата имуществени вреди от
инцидента е от 122,03 лв.
Относно конкретния механизъм, по който се е осъществил инцидентът, са налице известни
разминавания във версиите на страните. Съдът намира за доказан по делото следния механизъм на
инцидента:
На 25.06.2022г. малолетната Л. Б., заедно с майка си – св. Ч., посетила плаж С. в гр. С.В.,
където се намирала приятелка на Ч. – св. Д.. На плажа било разположено и заведението „Ла Перла“
(обозначено на скица на л. 108 от делото). На обозначеното с „Х“ място до № 21 (от скицата) били
разположени маси и столове към заведението, на които св. Ч. и Д., заедно с малолетната Л. Б. и
друга приятелка на св. Ч., около 16:00 часа били седнали и консумирали храна и напитки. По
същото време на място в заведението пристигнал ответникът С., заедно със собственото си куче на
име „Арчи“, порода „Голдън ретрийвър“. С. седнал на бара, а кучето пуснал свободно на
територията на заведението и на плажа, като същото обикаляло и бягало наоколо, вкл. и покрай
масата на ищцата и свидетелките Д. и Ч.. На самия плаж имало обозначителни табели (например
като приложената на л. 110 от делото), че е забранено за домашни любимци. Намиращата се на
масата приятелка на св. Ч. направила забележка по отношение на кучето и поискала същото да
бъде „махнато“ от зоната на масите. В един момент малолетната Л. Б. поискала от майка си
разрешение да си играе на плажа. Св. Ч. и св. Д. останали на масата, като майката на ищцата
седнала така, че да има видимост към детето. От своя страна Л. Б. започнала да си играе и да
събира миди от плажа – в областта около заведението. Детето намерило мида, която искало да
покаже на майка си. Вдигнало ръката си с мидата в нея към майка си и св. Д. и в този момент
кучето захапало Л. Б. в областта на лакътя. Детето изпищяло и избягало веднага при майка си,
която започнала да й указва първа помощ, тъй като от раната започнала да тече кръв. В същото
време ответникът хванал кучето и започнал да го бие, което било възприето от детето. Тъй като от
2
раната текчала кръв, от сервитьорката в заведението – св. Савова, били донесени допълнителни
салфетки за почистване. Св. Ч. се обадила на личния лекар и в аптеката, за да подготвят
превързочни материали. След това заедно с детето напуснала територията на плажа. На
27.06.2022г. бил извършен преглед от личния лекар (заключение на л. 8 от делото), като били
констатирани разкъсно-контузни рани в областта на дясната предмишница с дължина от 7мм и
дълбочина около 3 мм и разстояние между двете рани – 4 см.
Съдът намира, че всички доказателства по делото сочат именно на такъв механизъм на
инцидента. На първо място този механизъм се потвърждава от показанията на свидетелките Д. и
Ч.. Съдът кредитира техните показания в пълнота, вкл. и при съблюдаване на чл. 172 ГПК (с оглед
факта, че Ч. е майка на пострадалото лице). За да се кредитират показанията, следва да се обърне
внимание, че те съответстват на всички, събрани по делото доказателствени източници. В тази
връзка от показанията на водения от ответника свидетел Вълков не се установява по-различна
фактическа обстановка, тъй като същият (по негови данни) е бил далеч от инцидента и не е
възприел подробности (освен факта, че чул от далеч писък на дете и видял кучето на ответника).
Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта, в която сочи, че кучето било вързано,
както и показанията на св. Савова в тази насока. По отношение на показанията на св. Савова –
същите не се кредитират и в останалата тяхна част относно конкретния механизъм на инцидента, а
именно по отношение на твърденията й, че кучето било вързано, а детето тръгнало да го гали и
минало с ръката си пред устата му, като в този момент станало и ухапването (като „реакция“
според използваната от тази свидетелка терминология). Както се посочи показанията на св. Вълков
са схематични и неясни, като същият е бил на разстояние от инцидента, поради което обективно не
е могъл да го възприеме в цялата му пълнота. От своя страна показанията на св. Савова
противоречат на всички останали доказателствени източници. Показанията на свидетелките Д. и Ч.
са категорични и последователни и са в насока, че инцидентът се е развил по посочения по-горе
начин. Същите показания обаче са проверени (и потвърдени) чрез още едно доказателствено
средство, а именно: заключението на съдебно психиатричната експертиза на вещото лице Т. (на л.
95 – л. 97 от делото). Заключението не е оспорено от страните и се кредитира от съда като
обективно, компетентно и безпристрастно и изготвено по професионален начин, като при
изслушване в съдебното заседание вещото лице категорично потвърждава заключенията си.
Видно е, че вещото лице е провело разговор с малолетното дете. Наред с това вещото лице е
категорично (в разпита си пред съда, обективиран в протокол от 17.05.2023г. – на л. 121 от делото),
че това, което детето е изнесло за инцидента, отговаря на обективната истина и не може да му е
било внушено от възрастен, тъй като разговорът с детето е осъществен по начин (включително
чрез използване на конкретни методики и възлагане на детето да изготви рисунка), който
позволява да се даде категоричен извод, че същото говори истината, а не възпроизвежда внушения
от родители. Видно от отразения в експертизата разговор между вещото лице и детето – на л. 96 от
делото, същото описва сравнително подробно същия механизъм на инцидента, който описват и
свидетелките Д. и Ч.. Ето защо техните показания се потвърждава и то по категоричен начин, чрез
заключението на експерт. Това е причина същите да се кредитират изцяло, а показанията на св.
Савова като изолирани и непотвърдени от каквито и да е доказателствени източници, да не се
кредитират в посочените по-горе части. Косвени доказателства в подкрепа на механизма на
извършеното се съдържат и в приобщените по делото материали по преписка вх. № 8536/2022г. по
описа на РП Бургас (на л. 23 – л. 49) и преписка на Община Несебър (на л. 86 – л. 94 от делото),
видно от които подобен механизъм на инцидента е възприет и от съответните контролни органи,
3
като на ответника е съставен АУАН за нарушение на Наредба № 1 на Общински съвет Несебър,
изразяващо се в допускане проява на агресия на домашен любимец.
С оглед така установения механизъм на деянието, съдът съобрази съдебната практика,
според която по иск за вреди от нараняване от куче, ако са настъпили вреди от питомно животно,
то отговаря неговия собственик на основание чл. 50 ЗЗД (Решение № 308 от 03.01.2018г. по гр.д.
№ 1068/2017г. по описа на IV гр. о. на ВКС). По изложените по-горе съображения съдът намира за
доказано по делото, че ответникът е собственик на куче – „Голдън ретрийвър“, което на
25.06.2022г. на плаж „С.“ гр. С.В., нападнало детето Л. Б. и я ухапало (по описания по-горе начин).
Съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че е налице съпричиняване от
страна на майката на малолетното дете поради неосъществен достатъчен контрол. При описания
по-горе механизъм и с оглед събраните категорични доказателства, че на плажа е било забранено
присъствието на домашни любимци (показанията на св. Д., Ч., Савова, приетата указателна табела
за плажа), то допускането от собственика на домашен любимец, който да се разхожда свободно на
територията изключва възможността инцидентът да се дължи на недостатъчен контрол от
родителите. С оглед забраната за присъствие на домашни любимци на плажа е логично родителят
(както е било в процесния случай) да предостави възможност на детето да играе на плажа, в
близост до масата, на която възрастният се намира. Единствената доказана липса на контрол по
делото е от страна на собственика на кучето, поради което липсват каквито и да е доказателства за
твърдяното в отговора на исковата молба съпричиняване.
На следващо място ищцата е следвало да докаже, че в причинна връзка с нападението за
нея са настъпили вреди, както и размера на претендираните вреди. Безспорно се установи, че
детето Л. Б. е било ухапано от собственото на ответника куче. Видно от съдебномедицинско
удостоверение № 308/22, на 04.07.2022г. на детето бил извършен преглед в Съдебна медицина гр.
Бургас – от вещото лице Ш., като били констатирани разни, както следва: по вътрешната
повърхност на дясната предмишница в средна трета – две разкъсно-контузни рани, почти
затворени (към момента на прегледа) с размери около 5 х 2 см. за всяка, като разстоянието между
двете рани било 4 см. Тези констатации се потвърждават и от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза № 197/2023г. на вещото лице Ш. (на л. 100 – л. 102 от делото),
която е в насока, че посочените рани са съществували, като към момента на прегледа (04.07.2022г.)
са били в процес на зарастване – с коричка върху тях. Т.е. доказа се, че в причинна връзка с
инцидента за детето са настъпили конкретни вреди, като не е спорно, че имущественият им
еквивалент е в размер на 122,03 лв. – за съдебномедицинско удостоверение и закупени медицински
изделия.
Спорен по делото е въпросът за паричния еквивалент на търпените от детето
неимуществени вреди. Във връзка с размера на обезщетението, което се дължи на пострадалото
лице следва да се има предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по справедливост (арг. от чл. 52 от
ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението.
В случаи като настоящия (при които е засегнато здравето на пострадалото лице) следва да
4
се съобразяват характера и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното
заболяване. При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди е необходим
цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за
справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в странат (Решение № 91 от
19.07.2022г. по гр.д. № 1165/2021г. по описа на II търг. отделение на ВКС, по което е разгледано
определяне на обезщетение за увреждане на здравето на пострадало дете, Решение № 50010 от
06.02.2023г. по гр.д. № 1239/2022г. по описа на I гр.о. на ВКС).
При това положение настоящият съдебен състав счита, че от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза и останалите медицински документи безспорно се установява, че
вследствие на инцидента детето е претърпяло открити рани, от които е потекла кръв и е била
налице необходимост от пълното им зарастване за около 2-3 седмици, като вследствие на тези
рани детето безспорно е търпяло болки и страдания.
Безспорно травмата е причинила на ищцата и морални страдания и загрозявания
(констатирани от вещото лице белези в областта на ръката). Този факт се потвърждава и от
показанията на свидетелката Ч., която е възприела, че непосредствено след инцидента детето е
имало рани, които са имали нужда от промиване и превързване.
Освен посочените външни рани, по делото са събрани достатъчно доказателства и за
претърпени психически страдания от детето във връзка с инцидента. От заключението на съдебно-
психиатричната експертиза (която съдът вече посочи, че кредитира изцяло) се установява, че
непосредствено след инцидента (в резултат именно от него) детето е било със симптоми на остра
стресова реакция, включваща страх, уплаха, напрежение, тревожност, епизод на вцепененост,
нарушения на съня и нощни кошмари (тази стресова реакция е продължила от около 3 до около 5-
6 дена по данни на вещото лице). След преминаване на тази реакция детето е навлязло в период на
продължително разстройство (от над 5-6 месеца, което е наблюдавано и към момента на прегледа
около март месец 2023г.) – с повишена тревожност, страхови преживявания и фиксации, нощни
напикавания, разстройство в адаптацията, преобладаващо нарушение на други емоции, като
всички тези отрицателни преживявания и чувства (според категоричния извод на вещото лице) са
пряк резултат от психотравменото преживяване и телесното нараняване от ухапването от кучето.
С оглед възрастта на детето – 9 години, от вещото лице е направен извод, че тъй като личността му
е в процес на формиране, тези преживявания могат да окажат влияние върху процеса на
формирането, като се повишава рискът от фиксиране в личностновата структура на тревножност,
страхови фиксации, ниска самооценка и всички произтичащи от това особености в бъдещото й
функциониране.
Тези изводи на вещото лице се възприемат от съдебния състав, като се потвърждават и от
всички други доказателства по делото – вкл. показанията на св. Д. и св. Ч.. Потвърждават се от
приетите писмени доказателства – експертно становище за психологическа помощ (на л. 7 от
делото), видно от което още на 29.06.2022г. се е наложила консултация на детето с психолог –
Й.Д., във връзка с ухапването от кучето, като на 02.07.2022г., 06.07.2022г. и 10.07.2022г. са
осъществени посещения при психолога, при които е констатирана тревожност у детето.
Налага се извод, че всички доказателства са в насока за сериозна стресова реакция у детето,
5
непосредствено след инцидента и трайни травматични увреждания, вследствие на този инцидент,
които продължават и към момента. Показателно е, че вследствие на инцидента детето е развило
предразположеност към нощно напикаване, което с оглед сравнително високата му възраст е белег
за сериозната психическа травма, изживяна от него.
Налице са и данни, че в резултат на инцидента детето е преустановило спортните си
занимания по тенис (служебна бележка от тенис академия Несебър, показанията на св. Д. и Ч.,
интервю на вещото лице Т., проведено с детето).
В заключение може да се посочи, че по делото се установяват конкретни факти, които имат
отношение към засегнатите блага на пострадалата (обсъдени по-горе), като са налице
доказателства за продължително разстройство и то във важен период от развитието на детето, при
който личността му е в процес на формиране. Налице са както трайни психологически белези
върху детето, вкл. посочената предразположеност към нощно напикаване, така и други негативни
изживявания, вкл. свързани с невъзможност да продължи тренировки по тенис поради физическа
болка. Налице са и конкретни разкъсно-контузни рани в областта на ръката, които безспорно са
предизвикали първоначална шокова реакция. Всички тези факти, в тяхната съвкупност, водят до
краен извод, че здравословното състояние на детето се е влошило (от психиатрична гледна точка –
за продължителен период от време), като с оглед естеството на раните, интензитета на развилата се
шокова реакция, продължителното разстройство на психиката и възрастта си, детето е претърпяло
(и продължава да търпи) изключително сериозни болки и страдания. С оглед периода на
увреждането – месец юни 2022г. и конкретната икономическа обстановка в страна към този период
(при която се наблюдават трайни процеси на инфлация, което следва да бъде предвид съобразно
практиката на ВКС – напр. Решение № 50010 от 06.02.2023г. по гр.д. № 1239/2022г. по описа на I
гр. о. на ВКС, Решение № 50011 от 06.02.2023г. по гр.д. № 1364/2022г. по описа на I гр. о. на ВКС),
еквивалент на това състояние на пострадалата може да се намери в обезщетение за неимуществени
вреди на стойност от 10 000 лв., поради което съдът достигна до краен извод, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е именно този и искът следва да бъде уважен
изцяло.
Крайният извод на съда е, че исковете както за имуществени, така и за неимуществени
вреди, следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 2288,20 лв.
– направени разноски, от които 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение, 450 лв. – платена
държавна такса и 838,20 лв. – внесени депозити за експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 50 от ЗЗД И. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С.В., ул. „С.“ №
10, да заплати на Л. С. Б., ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен представител –
С. С. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър, ул. „С.С.К.М.“ № 20, сумата в размер на 10 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на инцидент от
25.06.2022г., при който Л. С. Б. била нападната и ухапана от куче, собственост на И. С., сумата
122,03 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на инцидента от
25.06.2022г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
6
молба – 06.12.2022г., до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 2288,20 лв. – направени разноски, от които 1000 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, 450 лв. – платена държавна такса и 838,20 лв. – внесени депозити за експертизи.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7