Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13379/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК предявен от Ц.Д.К., ЕГН **********
с адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс- Е” за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 673,80лева, представляваща стойност на служебно начислена ел.
енергия за минал период 09.12.2017г.- 23.07.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № 18, ет. 7, ап.61, с абонатен №
********** и клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/02.08.2019г.
В сезиралата съда искова
молба, ищецът излага твърдения, че е потребител на доставяна от ответника ел. енергия в имот на адрес гр. Варна, ул. „Хаджи Димитър” № 18, ет. 7, ап.61. Въз основа на съставен констативен протокол,
ответното дружество издало процесната фактура за потребена ел. енергия за минал
период. Твърди, че не е потребявала въпросното
количество ел. енергия, а и начислението й е извършено на по- високи от
утвърдените цени. Сочи и невъзможност СТИ да отчете такова огромно количество
за периода. Твърди, че СТИ не е имало трета, четвърта или пета тарифа, че
същото не е било сертифицирано. Оспорва изготвения КП, както и процедурата за
извършване на корекцията. Твърди, че редовно е плащала потребяваната
от нея ел. енергия, а процесната сума счита да е произволно определена. Счита,
че електроразпределителното дружество няма лицензия да продава ел.енергия,
поради което и няма право да извършва корекцията. Излага подробни
доводи за липса на законово основание за извършване на корекцията, доколкото се
основава на нищожни правни норми. Твърди, че СТИ е било негодно да измерва потреблението, тъй като не е
преминавало първоначална и последваща проверка. Искането отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната сума в случая представлява
стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на
електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид
наличието на договорни отношения, посочва страните да са обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ. На 23.07.2018г. е извършена проверка на обекта на потребление в
присъствието на двама свидетели, за която е бил съставен констативен протокол с
№ 1104829. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени
показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 1773кВтч, 1.8.2-
6073кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 3599кВтч. и регистър 1.8.0 сумарен- 11445кВтч.
Потребената ел. енергия в сумарния регистър не е била
визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети. Електромерът е бил
демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава е била извършена и
е изготвен протокол № 1739/22.07.2019г., в който е документирано, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала ел.енергия в регистър 1.8.3, която не е била
визуализирана. На 29.07.2019г. от ЕРП е изготвено становище за начисляване на
ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития регистър е било
конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата остойностяваща така
допълнително начисленото количество енергия. Посочва, че това количество ел.
енергия е натрупвано в регистър, който не е визуализиран и съответно не е
отчитано от инкасатори при ежемесечните отчети, защото те не разполагали с
нужния софтуер. Твърди, че корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ,
даваща възможност на оператора да извърши корекция, като разлика между
отчетеното количество ел.енергия и преминалите количества при установяване
несъответствие между данните на параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея. Доколкото това количество е
реално доставено сочи, че на основание договорното отношение между страните,
потребителят дължи плащане на цената му. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер, респ. че
проверката е извършена съобразно разписаните правила, и че се дължи стойността
на електроенергията в посочените размери, изчислена при използвана правилната
методика при корекцията на сметката.
За безспорно и ненуждаещо
се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните са в
договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект и
период.
От констативен протокол №
1104829/23.07.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищцата. Записани са показанията в
регистри 1.8.1- 001773, 1.8.2- 006073, 1.8.3- 003599, 1.8.4- 000000 и 1.8.0-
011445. Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ. Подменено
е с ново при налични показания по всички регистри. Протоколът е бил подписан от
служителите извършили проверката и двама свидетели. Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за която е съставен констативен
протокол № 1739/22.07.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- 1.8.3- 003599,4кВтч. Електромерът не съответства на техническите характеристики,
но съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при
меренето. При направените замервания не е констатирано измерване с грешка над
допустимата, нито пък наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като липсва и осъществен достъп до
вътрешността на СТИ.
Със становище от 29.07.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 3599квтч.
за периода 09.12.2017- 23.07.2018г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 09.12.2017- 23.07.2018г.
в размер на 3599квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/02.08.2019г.
за сумата от 673,80лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
Процесното СТИ е било монтирано да отчита потреблението в имота на
ищеца на 08.02.2016г. при нулеви показания по дневна и нощна тарифа, което е
видно от протокол за монтаж № 1050523.
От заключението на в.л.
инж. Л.Б. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е в метрологична годност, без дистанционен отчет. В
случая базата данни е въведено измерваната ел.енергия да се отчита по две
тарифи, а не по три, т.е налице е несъответствие между данни за параметрите на
измервателната група и въведените в инф. база данни. Показанията по тарифа Т3
не се визуализират и не са регистрирани при редовните отчети за процесния
период. Констатациите на БИМ са, че е установило наличие на ел. енергия по
тарифа Т 3, което е преминало през измервателната система на СТИ и в следствие
на неправомерна софтуерна намеса в програмата за параметризация, то е
преразпределено и в невизуализирания регистър. Въпросното СТИ е било монтирано
в обекта на 08.02.2016г. при вписани нулеви показания по първа и втора тарифа,
което според в.лице означава, че нулеви са били показанията и по останалите
тарифи, доколкото заводът производител не допуска в търговската мрежа уред без
да е преминал задължителната техническа и метрологична проверка. Наличието на
данни по третата тарифа според в.лице се дължи на промяна в тарифната му схема
в следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за
параметризация. Така, измерена е била от СТИ цялата потребена ел. енергия от
абоната, но част от нея е записвана във въпросния невизуализиран регистър,
съответно не е отчитана и фактурирана.
Между страните не е
спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител на ел.енергия
доставяна в процесния имот. Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена ел. енергия, като представлява корекция на сметката на
потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните
въпрос касае наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в
частност- реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребяването му от абоната, налице ли са предпоставките за приложение на чл.
50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата. Установяването на твърденията са
реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват
на правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи
заплащане на цена само за реално предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната. Безспорно
СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено
на основание становище изготвено на база прочитане показанията на регистър 1.8.3
на СТИ и касае минал период 09.12.2017- 23.07.2018г. СТИ е правилно отчитало
консумираната ел. енергия и не е документирано да е налице неточно измерване
дължащо се на неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия
не е отчитано, което според в.л. е резултат на софтуерна намеса в тарифната
схема на СТИ, в който смисъл е и констатацията на БИМ. Липсват обаче доказателства относно момента на
извършването й, още по- малко такива, от които да следва извод, че тя е
резултат на виновни действия на потребителя при положение, че при монтажа на
СТИ в протокола за това са отразени единствено показанията му по дневна и нощна
тарифа. Становището на в.лице, че след като по тези тарифи са нулеви
показанията, то нулеви са и по другите тарифи почиват на предположение, без
налични подкрепящи ги обективни данни това да е така. Когато се касае за
договорна отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на
договорни задължения, не може да бъде презюмирано. Неясно
е за какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия.
Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща
период до една година и изчисления по цена за компенсиране на разходи по чл. 94
ЗЕ и по ДДИЕЕ. Хипотезата, регламентирана в чл. 50 ПИКЕЕ обаче предвижда
възможност операторът на съответната мрежа да коригира количествата ел. енергия
в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. В тази хипотеза според нормата на правилата, корекцията се извършва за
разликата между отчетеното количество ел. енергия и преминалите количества ел.
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период
не по- дълъг от една година. В случая обаче е неясно първо кога е допусната
грешката, а от друга страна от заключението в.л. се установи, че това
количество е голямо и предполага натрупване в период повече от една година. Т.е
ако и да е приложима корекцията по чл. 50 ПИКЕЕ, то не е спазен реда за
извършването й. Извън
това, разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в казуса е неприложима, защото тя предвижда
възможност за корекция при разлика в данните от
паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не
е случаят по делото. Процесният електромер не е с
дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на
доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е
извършена по правилата, на практика лишава потребителя от възможността да
упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Отделно, съгласно чл.120,
ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а данните
от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк
локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в
изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. При дефицит на
доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира
в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно
въздействие върху средството за техническо измерване. В чл. 48 ПИКЕЕ са изчерпателно регламентирани
хипотезите, при които доставчикът на електроенергия може да извърши корекция,
без да се изисква изрично доказването на виновно поведение от абоната и те са:
установено от независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на
СТИ или промяна в схемата на свързване, надлежно констатирана при извършена по
реда на член 47 ПИКЕЕ проверка. Очевидно, в настоящия случай не е налице нито
една от изброените. Следва да се има предвид и че проверката е изначално лишена
от правно основание, защото с решение №
1500/06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ нормите на чл. 1- 47 и чл. 52
– 56 ПИКЕЕ са отменени. Останалите като действащи разпоредби настоящият състав
преценява, че макар и да регламентират възможните хипотези на извършване на
корекцията, се явяват недостатъчни с оглед покриване изискванията на чл. 83 ЗЕ,
защото не разписват ред за извършване на корекционната
процедура. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение, което в случая е станало на 14.02.2017г. Затова
и нормата на чл. 47 ПИКЕЕ е неприложима към съдебно предявения спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена след нейната отмяна, на
23.07.2018г. Предвид отмяната на тези правила, приложение следва да намерят ОУДПЕЕ.
В тях обаче също липсват норми, разписващи процедура по извършване на проверка
на СТИ и нейното документиране.
Ако и да се касае за
реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното количество
ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в
предходен продължителен период от време, който е неясно как е определен. ОУ
вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Липсата на
проведено доказване относно точния период на доставката и дали това количество
е потребено по дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него
цена, налагат извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е
дължима от потребителя. Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на присъждане на разноски. Искането е направено своевременно,
представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за дължимо
платена в ДТ в размер на 50лева и адв. възнаграждение от 300лева по договор за
правна помощ. Така в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 350лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Ц.Д.К.,
ЕГН ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 673,80лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
09.12.2017г.- 23.07.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
„Хаджи Димитър” № 18, ет. 7, ап.61, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/02.08.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.Д.К., ЕГН ********** сумата
от 350лева, представляваща сторени
по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: