№ 56
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20253000500061 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Шумен,
подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение №
286/17.12.24г., постановено по гр. д. № 158/24г. на ОС-Шумен, в частите му, с
които същата е осъдена да заплати на Д. М. М. от гр. Шумен, сумата от 3
687.64 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
от претърпяно на 22.02.2024г. счупване на подбедрицата - голям и малък
пищял, в резултат от спъване и падане поради необезопасена, прекъсната
ограда на общински паркинг в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху
главницата, както следва: върху главницата от 3581.24 лева - считано от
23.02.2024г., върху главницата от 46.40 лева - считано от 01.03.2024г., и върху
главницата от 60 лева - считано от 10.04.2024г., до окончателното им
изплащане; както и сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания
и неудобства, причинени от претърпяно на 22.02.2024г. счупване на
подбедрицата - голям и малък пищял, в резултат от спъване и падане поради
необезопасена, прекъсната ограда на общински паркинг в гр. Шумен, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
22.02.2024 г. до окончателното й изплащане; и ответникът е осъден да заплати
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата осн. чл.
38, ал. 2 от ЗАдв., както и такси и разноски в производството на осн. чл. 78, ал.
6 от ГПК. Счита се, че първоинстанционният съд не е изследвал в пълнота
събрания по делото доказателствен материал, не са били спазени
1
процесуалните правила и е нарушен материалният закон, което води до
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение.
Поддържа се, че ищцата е нарушила правилата за движение по ЗДвП,
преминавайки през пътното платно на необозначено за целта място –
преминала е през ограждения, с които е била обозначена границата на
общинския паркинг. Поддържа се, че вместо това, ищцата е следвало да се
придвижва по изградените и налични тротоари и пешеходни пътеки в района
на паркинга. Сочи се, че от събраните по делото гласни доказателства не се
установява описания в исковата молба механизъм на настъпването на вредите.
Поддържа се, че общината е изпълнила задълженията си за обозначаване на
границите на общинския паркинг чрез поставянето на метални ограждащи
пана, а между тях – и на червено-бяла ограничителна лента. Белите части от
тази лента са били видими и в тъмната част на денонощието. Може да се
допусне, че част от лентите са били разкъсани от атмосферните въздействия
на вятър, студ и др., характерни за сезона, през който е настъпила вредата. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме предявените искове за
основателни – да се определи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди при отчитане на поведението на пострадалата, изразяващо се в
неспазването на правилата за движение и преминаване през обозначените за
това места на паркинга. Отрича се увреждането да е настъпило и в резултат на
виновни действия, извършени от лица, на които общината да е възложила
изпълнение на определена работа. Претендира се отмяна на решението в
обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове, ведно с
присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Д. М. М. чрез адв. Г. Б., с който
същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че въз основа на събраните
по делото доказателства съдът е постановил обоснован съдебен акт.
Установено е било чрез гласните доказателства, че на 22.02.24г. паркингът не е
бил осветен и е бил ограден с метални пана, които не са били подредени
плътно едно до друго, което е позволявало спокойното преминаване между
тях. На места е имало опъната червено-бяла лента, а през мястото, където
ищцата е преминала, лентата е липсвала. Тъй като общината е собственик на
процесния паркинг, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и § 7, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА същата е имала задължението да стопанисва и правилно да
управлява общинските имоти. Общинският паркинг не е бил обезопасен на
датата на инцидента за преминаване от гражданите, които паркират своите
автомобили. Действия по обезопасяването е било извършено на следващия
ден след инцидента. Недоказани са останали твърденията на ответника, че
ищцата е имала принос за настъпването на претърпените от нея вреди, тъй
като по делото не са представени схеми за организацията на движение на този
паркинг, на която да са обозначени вход и изход за МПС и пешеходците. Без
значение кое е било конкретното длъжностно лице, което не е изпълнило
задълженията по поддържането на общинския паркинг. Налице са всички
2
елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД, а присъденият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив, имайки
предвид конкретните обстоятелства по делото – характера и степента на
увреждането, начина на причиняване на вредите, последиците за пострадалата
и семейството й, продължителността на страданията и техния интензитет,
както и възрастта на пострадалата. Претендира се отхвърляне на жалбата и
присъждане на разноските за двете инстанции.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцата в
отхвърлителните му части (за разликата над присъдения размер от 20 000 лв.
до претендирания размер от 50 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди, както и за присъждането на законна лихва върху сумата от 46.40 лева за
периода от 22.02.24г. до 29.02.2024г., и върху сумата от 60 лева за периода от
22.02.24г. до 09.04.2024г. като обезщетения за имуществени вреди), поради
което в тези части същото е влязло в сила.
В съдебно заседание представител на въззивника не се явява, а
представителят на въззиваемата страна поддържа изразеното в отговора на
въззивната жалба становище.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното:
С подадената на 11.04.24г. искова молба, Д. М. М. е предявила против
Община Шумен осъдителни искове за присъждане на сумата от 50 000 лв.
като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – понесени
болки, страдания и неудобства от получени телесни повреди, вследствие на
претърпян инцидент на 22.02.24г. в гр. Шумен, в резултат от падане след
залепване за обувката й на скъсана ограждаща лента на общински паркинг до
централния клон на „ОББ“ АД, гр. Шумен, както и за заплащане на сумата от
3 687.64 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени суми за лечението на получените травми, ведно със законните
лихви върху двете главници, считано от 22.02.24г. до окончателното им
изплащане. В исковата молба са били наведени твърдения, че на 22.02.24г.,
около 18:15ч., след приключване на работното си време, ищцата е решила да
посети централния офис на „ОББ“ АД в гр. Шумен, за да ползва банкомата.
Паркирала колата си на общинския паркинг в близост до банката. Било
студено, но сухо зимно време. Осветление на паркинга липсвало и поради това
било тъмно. Единствената светлина идвала от магазин за препарати, намиращ
се на ъгъла, както и от близка аптека. Паркингът бил ограден с метални
оградни пана, които не били плътно наредени едно до друго. През местата на
липсващите пана преминаването било безпрепятствено. Между някои от
паната е имало опъната бяло-червена ограждаща лента, която препречвала
преминаването на тези места. Ищцата преминала между пана, където липсвала
такава лента. След като изтеглила пари от банкомата, тя се упътила към
автомобила си през същото място, през което по-рано преминала и тогава за
3
дясната й обувка се залепила може би част от скъсана и паднала лента. В
тъмнината последната не се е виждала. Лентата се оплела в краката на ищцата
и тя паднала на земята, изпитвайки след удара силна болка. На виковете й
откликнали двама младежи, а по-късно и две жени - едната от магазина за
препарати. Повиканата линейка пристигнала бързо и медицинските лица
предприели действия по временно обездвижване на ударения крак и
транспортиране на ищцата в Спешното отделение на болнично заведение.
Били й дадени болкоуспокояващи лекарства и предприети съответните
образни изследвания. Предприемането на операция на констатираните
фрактури на крака било отложено до 27.02.24г., за да бъде преодолян големия
отток на крайника. След операцията ищцата останала в болницата до
01.03.24г., а по-късно лечението й продължило в домашни условия.
Посрещането на хигиенните и битови нужди било невъзможно да се извършва
самостоятелно от ищцата и в това й помагал *-годишният й син, както и техни
съседи. Последните й помагали и при всички излизания за посещение на
лекари, тъй като жилището й е на петия етаж и се налагало съсед да я носи на
ръце до колата. Наличното й хронично заболяване (улцерозен колит) се
обострило от приема на обезболяващите медикаменти. Нарушено било
движението на пръстите на пострадалия крак от увреждане на нерв, което не
било отшумяло и към момента на подаване на исковата молба. Нарушен бил
сънят и нормалното хранене на ищцата. Тя станала раздразнителна, изнервена
и подтисната, избягвала социално общуване. Направените разходи за
медицински консумативи и лечение възлизали на общо 3 687.64 лв. Счита се,
че получените травми и описаните вреди са пряка и непосредствена
последица от противоправното бездействие на служители на ответната
община, които не са изпълнили задълженията си по създаването на
организация на дейността за безопасно паркиране и преминаване през
общински паркинги. Процесният паркинг е собственост на Община Шумен на
осн. чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС и § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.
В срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба не е бил подаден
от ответника. В първото по делото съдебно заседание представителят на
Община Шумен е поддържал, че е прекалено високо исканото обезщетение.
Поради липсата на подаден отговор на исковата молба и предприети
съответни процесуални действия в първото съдебно заседание, релевираното
за първи път в хода на устните състезания пред първата инстанция възражение
(поддържано и във въззивната жалба) за съпричиняване на вредите от
пострадалата поради неспазване на правилата за движение, е несвоевременно
и не може да бъде разглеждано.
Относно механизма на настъпване на инцидента и по вредите на
пострадалата.
От показанията на разпитаната като свидетел по делото М. Ст. се
установява, че същата е собственик на магазин за препарати от 25 години и
същият се намира в близост до общинския паркинг на ъгъла със Старата
поликлиника, а в околността са банка „ОББ“ и читалището. Било е в края на м.
4
02.24г., около 18:00-18:30 часа, когато вече е било тъмно и свидетелката със
своя приятелка са стоели пред магазина, за да пият кафе и да пушат цигари.
Тогава чули шум от падане, огледали се и видели млад мъж и момиче да
бързат към паркинга. Затичали се с приятелката си към паркинга и видели
една жена, която била паднала по-скоро вътре, в горната страна на паркинга,
по пътя за ОББ. Видимост на паркинга не е имало, тъй като той не бил осветен
от години и единствената светлина била само в далечината от описаните
сгради. Няколко месеца паркингът е бил ограден с метални платна,
разположени на разстояние от около 3 метра и между тях били поставени
бяло-червени ленти за обозначаване на препятствия. Лентите не били нито
добре опънати, нито пък здрави, а на места били и паднали. Те си висяли на
земята, около платната, като човек можел да се спъне в тях. Заварили жената
паднала по гръб и с глава към читалището, а глезенът на единия й крак бил
„отхвърлен“ на една страна - личало, че бил счупен. Тя охкала от болка.
Младите хора извикали екип на „Спешна помощ“, а свидетелката донесла
шише с вода. След този инцидент, на следващия ден, когато свидетелката
отивала на работа, видяла, че паркингът бил вече ограден изцяло с метални
платна, а лентите били премахнати. Осветление обаче не било поставено.
Видно от Епикриза, издадена от „МБАЛ-Ш.“ АД, гр. Ш., че ищцата е
била приета в болничното заведение на 22.02.24г., 19:30 часа, с посочване в
анамнезата, че е паднала и получила травма на десния си крак; съобщавала за
силни болки и ограничени движения в крайника. След проведени изследвания
и консулти с други специалисти, на 27.02.24г. е било проведено оперативно
лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и
фибула. Фиксацията на тибията е било осъществено с анатомично
преконтурирана плака за дистална медиална тибия с 9 отвора. От латерално е
бил поставен бридж плака с 12 отвора. Постоперативният период е бил гладък
и на 01.03.24г. ищцата е била дехоспитализирана с окончателна диагноза
„Множествени счупвания на подбедрицата, закрито“. Отбелязано е било и
придружаващо заболяване „Други улцерозни колити“. От проведен преглед на
09.04.24г. е било установено от медицинския специалист, че са били налице
ограничени и болезнени движения в дясна глезенна става. Пациентката се
придвижвала с помощни средства. Ограничена до невъзможност екстензия на
пръстите на десен крак. Ищцата е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност за целия период от 22.02.24г. до 18.10.24г., непрекъснато.
Всичко това е видно от приложените болнични листи и медицински протокол
на ЛКК от 20.09.24г., както и ЕР № 292 на ТЕЛК (л. 10, л. 11, л. 13, л. 71-80).
От проведен на 03.10.24г. медицински преглед на ищцата от лекар-
невролог, се установява, че е налице пареза на нервус перонеус декстра.
Хипотрофия на м. екстензор диг. бр. Сетивност – хипестезия в зоната на
нервус перонеус декстра. Предписана е физиотерапия и ЛФК (л. 81-90).
От приобщеното към доказателствения материал на
първоинстанционното дело заключение на СМЕ, което настоящият съд
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че при
5
травматичното увреждане на 22.02.24г. ищцата е получила множествени
счупвания на подбедрицата, закрито - голям и малък пищял, които обуславяли
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от
един месец. След проведеното оперативно лечение се проявили обостряне на
хроничното заболяване „Улцерозен колит“, поради прием на обезболяващи
медикаменти. Констатирано е било и увреждането на нерви към 03.10.2024г. –
далечно увреждане на общ задколенен нерв, десен с денервация на мускул къс
разгъвач на пръстите и преден голямопищялен мускул. Според вещото лице
описаните травми отговарят да са получени при описания в исковата молба
инцидент от 22.02.24г. Към момента на получаване на травмата и след
извършената оперативна интервенция болките и страданията са били във
високата скала, като с времето постепенно са започнали да отшумяват, но и до
момента на прегледа (13.11.24г.) не са били отминали напълно. Не било
изключено да се проявяват епизодично при промяна във времето и при
физическо натоварване за неопределен период от време, включително до края
на живота. По отношение на оперативната интервенция, оздравителният
период е приключил, но пълно възстановяване не било постигнато и такова
според експерта не се и очаква. Налице били субективни оплаквания, както и
обективни данни за ограничени и болезнени движения, които влошават
качеството на живот.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че от резултатите от
проведените образни изследвания непосредствено след инцидента, е било
установено, че се касае за едно разместено спираловидно счупване, както на
големия, така и на малкия пищял на дясната подбедрица. Касае се за една коса
фрактура в долната половина на подбедрицата, с разместване на фрагментите.
В случая, съобразно вида на фрактурите и проведеното оперативно лечение, с
налагане на фиксиращи устройства на двата пищяла, би трябвало
оздравителният процес да е приключил до около 6 месеца, което включва
зарастване на костите и неразместване на имплантите. В случая обаче е
налице нарушаване на функцията на този крайник, както по отношение на
двигателната активност, така и по отношение на инервиране. Към м. 10.24г.
все още съществува дефицит относно засегнатия нерв – от задколянната ямка
до най-далечните части на крайника – пръстите на ходилото. Освен това,
въпреки положените изключителни усилия от пациентката за възстановяване
на своето здраве и многократните курсове на физиотерапия, максимален
ефект на възстановяване не е постигнат и такъв не може вече да бъде
постигнат. Допълнено е, че счупването е настъпило от непряк травматично
насочен удар, а в резултат на извъртане на тялото при фиксирано ходило. Тези
фрактури са двумоментни – не са получени от акта на едно извъртане, а най-
вероятно се касае до извъртане в едната посока и след това в другата, с оглед
инстинкта да се запази равновесие. Категорично е възможно и при ходене,
съчетано със загуба на равновесие да се получи такова извъртане при
фиксирано ходило. В случая не са били правени изследвания на плътността на
костта (остеодензитометрия) при приема, но по-късно пациентката е
6
извършила такова изследване, сочещо наличието на намалена костна плътност
(остеопения), макар и в некритичната зона. Връзката на това състояние с
получената травма обаче, не може да се изведе категорично, тъй като няма
предхождащо инцидента изследване.
От разпита на свидетеля П., който е дългогодишен съсед на ищцата, се
установява, че той е разбрал за инцидента още същата вечер, тъй като М. се
обадила на съпругата му с молба да наглеждат сина й, който бил ученик.
Свидетелят е помогнал при изписването на ищцата от болницата, за да я
транспортира до дома й, тъй като тя не е могла да се придвижва и поради това
П. я е носил на ръце от инвалидната количка до автомобила. Тогава тя му
споделила и как е настъпил инцидента – ходила до банката да тегли пари и на
връщане към колата си се спънала в някакви оградителни ленти, които били
разкъсани и не се виждали в тъмнината, тъй като на паркинга нямало
осветление. След това свидетелят и съпругата му продължили да помагат на
ищцата като ходели да пазаруват и да я транспортират до лечебните заведения
за извършване на прегледи и рехабилитация. Отново се налагало в първите
седмици свидетелят да носи ищцата на ръце от асансьора до колата и обратно.
Това продължило до края на м. март, началото на м. април 2024г. После
ищцата е ползвала проходилка, а след това и патерици. Първите 20-25 дни
ищцата се чувствала много зле и имала нужда от чуждата помощ за
домакинството и за себе си.
Видно от представените с исковата молба разходни документи, че
ищцата е направила следните разходи: по фактура № **********/01.03.24г. за
заплатена потребителска такса на стойност 46.40 лв.; по фактура №
**********/23.02.24г. за заплатена заключваща плака, заключващ винт,
заключващ винт, на стойност 1961.24 лв.; по фактура № **********/23.02.24г.
за заплатен комплект тубуларна плака, на стойност 1620 лв. и по фактура №
**********/10.04.24г. за заплатена електромиография, на стойност 60 лв.
Според заключението на СМЕ, представените разходни документи са били
относими към лечебния, възстановителен и диагностичен процес при ищцата.
Правни изводи, основани на горната фактическа обстановка.
От съвкупния анализ на посочения доказателствен материал може да се
направи извода, че на 22.02.24г. в гр. Шумен, на територията на общински
паркинг, находящ се в близост до читалището и централен офис на „ОББ“ АД,
пресичайки незатворена и неограничена от други елементи, както и
необозначена чрез трайна сигнализация граница на паркинга, поради липсата
на осветление и друга подходяща маркировка на оградата, ищцата Д. М. се е
спънала в находящата се на земята поради разкъсване полиетиленова лента,
служила за маркиране на границата на паркинга, в резултат на което е
претърпяла описаните по-горе множество счупвания на голям и малък пищял
на десен крак. Както се установи от показанията на свидетелката Ст., които са
резултат на нейните непосредствени впечатления, натрупани през дълъг
период от време, на общинския паркинг никога не е имало осветление и
инцидентът е станал в тъмната част на зимния ден, когато поставените
7
маркировъчни ленти не се виждали, а освен това на мястото на инцидента са
били и разкъсани. Непосредствено на следващия ден, служители на общината
са поставили допълнителни метални ограждащи платна на паркинга, но
осветление така и не било поставено.
Поради горното съдът приема, че падането на ищцата е в резултат на
неполагането на необходимите усилия и грижи за надлежно обозначаване на
границата на общинския паркинг и препятстване възможността да бъдат
увредени гражданите, ползващи зоната на паркинга и съседните с него зони. В
тази връзка съдът съобрази, че съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, с
влизането в сила на този закон (в сила от 17.09.1991г.), в собственост на
общините са преминали държавните имоти, представляващи общински
пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗОбС
задължава общините да управляват имотите – общинска собственост в
интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин. Според нормата на чл. 48, т. 2, б. „б“ от ППЗП,
организирането на дейностите по поддържане на пътищата, в частта тротоари,
подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните
образувания, е задължение на съответната община. Поради това следва да се
приеме, че именно поради липсата на осветление и поради липсата на
надлежно обозначаване на оградните съоръжения, местата за пресичане на
границите на паркинга и поради неподходящо поставената маркировка от
страна на служители на ответната община, се е стигнало до спъването на
ищцата в разкъсаната лента и получаване на описаните травми, установени от
съвкупния анализ на гласните и писмените доказателства, както и чрез
заключението на СМЕ - множествени счупвания с размествания на голям и
малък пищял на десен крак, които обуславяли трайно затруднение в
движението на крайника за срок около 6 месеца. Същевременно след
проведеното оперативно лечение се проявили обостряне на хроничното
заболяване „Улцерозен колит“, поради прием на обезболяващи медикаменти.
Налице е и увреждането на общия задколенен нерв, с денервация на мускул
къс разгъвач на пръстите и преден голямопищялен мускул. Непосредствено
след получаването на травмата болките са били много силни (така от
показанията на свидетелката Ст. и от заключението на вещото лице). Те са
продължили и след извършване на оперативна интервенция. С времето
болките са започнали да отшумяват, но и към момента на прегледа от вещото
лице (9 месеца след инцидента), същите не са били отминали напълно. Освен
това, въпреки положените изключителни усилия от ищцата за възстановяване
на здравето й и многократните курсове на физиотерапия, максимален ефект на
възстановяване не е бил постигнат и такъв според експерта не може вече да
бъде постигнат. Не се изключва да се проявяват епизодично болки при
промяна във времето и при физическо натоварване за неопределен период от
8
време, включително до края на живота. Не е установена връзка между по-
късно констатираната при ищцата намалена костна плътност (остеопения) с
получената травма.
Освен болките и страданията от самата травма, ищцата е преживяла за
продължителен период от време и неудобствата, свързани с необходимостта да
е зависима от своя непълнолетен син и от грижите на съседите, които са
проявили нужната човешка съпричастност, за да бъдат посрещнати личните и
домакински нужди на ищцата. Безспорно това е свързано и с психически
дискомфорт и притеснения.
За претърпените неимуществени и имуществени вреди от ищцата, които
са пряка и непосредствена последица от получената травма, настъпила в
резултат на неизпълнение на задълженията на служители на ответната община
да поддържат общинския паркинг и да осигуряват неговото безопасно
експлоатиране от гражданите, следва да бъде ангажирана имуществената
обективна отговорност на ответника на осн. чл. 49 от ЗЗД.
Относно дължимите обезщетения за претърпените вреди.
От установените по делото факти, настоящият състав на съда намира, че
Д. М., която към 22.02.24г. е била на * години, е претърпяла значителни болки
и страдания, вследствие на получените множество травматични увреждания.
Същите са били интензивни в началото и с времето са били редуцирани, но са
довели до обостряне на друго придружаващо заболяване. Освен това са
налице невъзстановими последствия в движението и чувствителността на
десния крак. Травмените преживявания и последващия дискомфорт е довело
до негативните изживявания за непълноценност и зависимост.
Преценени в съвкупност горните обстоятелства, заедно с данните за
социално-икономическата конюнктура към момента на деликта (2024г.),
съизмерявана със средния паричен доход на едно лице, който по данни на
НСИ за 2023г. (за 2024г. към настоящия момент все още липсват такива данни,
но инцидентът е настъпил в началото на 2024г.) е бил в размер на 10 781 лв.,
както и със съдебната практика по сходни казуси, налагат извода, че
дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
следва да е в размер на 20 000 лв. (това са 1.86 средни парични дохода на едно
лице за 2023г.). Обезщетението се дължи от момента на настъпването на
непозволеното увреждане на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – в случая от 22.02.24г.
Освен това, както се установи и по-горе, всички претендирани по
настоящото дело разходи за лечението са свързани с процесните травми,
поради което и на ищцата се дължи присъждането на обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на общо 3 687.64 лв., от които: за
заплатена потребителска такса болнична помощ - 46.40 лв.; за заплатена
заключваща плака и два вида заключващи винтове – 1 961.24 лв.; за заплатен
комплект тубуларна плака - 1620 лв. и за заплатена електромиография - 60 лв.
Сумите се дължат със законна лихва от момента на извършването на разхода.
Първоинстанционното решение, инкорпориращо идентични правни
изводи, следва да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника части.
9
Въз основа на отправеното от процесуалния представител на
въззиваемата страна искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставената безплатна адвокатска защита пред настоящата инстанция, на
осн. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза на адв. Г. Б. следва да се
присъди сумата от 1 000 лв. За да определи размера на последното,
настоящият състав на съда съобрази, че съгласно решение по дело С-438/22г.
на СЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна
уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за
дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички
релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален
интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна
сложност на делото, предприети действия и др. Поради това и съдът не е
обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която насочва нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., но
определеният размер следва да е справедлив и обоснован. Настоящото
производство не се отличава с особена фактическа и правна сложност, тъй
като пред въззивната инстанция се поддържат вече формираните от страните
становища, нови доказателства не са събирани, а извършените от адв. Б.
процесуални действия се състоят в подаването на отговор на въззивната жалба
и поддържането му в едно открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 286/17.12.24г., постановено по гр. д. №
158/24г. на ОС-Шумен, в частите му, с които Община Шумен е осъдена да
заплати на Д. М. М. от гр. Шумен, сумата от 3 687.64 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, от претърпяно на 22.02.2024г.
счупване на подбедрицата - голям и малък пищял, в резултат от спъване и
падане поради необезопасена, прекъсната ограда на общински паркинг в гр.
Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, както следва: върху
главницата от 3 581.24 лева - считано от 23.02.2024г., върху главницата от
46.40 лева - считано от 01.03.2024г., и върху главницата от 60 лева - считано от
10.04.2024г., до окончателното им изплащане; както и сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, причинени от претърпяно на
22.02.2024г. счупване на подбедрицата - голям и малък пищял, в резултат от
спъване и падане поради необезопасена, прекъсната ограда на общински
паркинг в гр. Шумен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането - 22.02.2024 г. до окончателното й изплащане, на осн.
чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Шумен, гр. Шумен, бул. „Славянски“, № 17,
представлявана от кмета на общината, да заплати на адвокат Г. П. Б. от АК-
10
Шумен, л.н. *, гр. Ш., пл. „*“, № *, ет. *, сумата от 1 000 (хиляда) лв. като
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Д. М. М. от гр.
Шумен пред въззивната инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното
решение за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, е
окончателно по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Решението, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното
решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от съобщението до страните, при наличието на предпоставките за
допускане на касационното обжалване, съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11