№ 3998
гр. Варна , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
Секретар:Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20203110111034 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Образувано е по молба с правно основание чл. 50 СК, подадена от М. Д. В. , ЕГН
**********, и М. И. В. , ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ***,
за развод по взаимно съгласие.
Молителите излагат, че са съпрузи от 21.01.2011 г., като от брака си имат едно дете –
Д.М.В., роден на 11.12.2012 г. с ЕГН ***, и малолетен към настоящия момент. Поддържат,
че бракът им е изпразнен от съдържание и съществува само формално, поради което са
постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са
уредили всички отношения помежду си, в това число мерките по отношение на детето,
семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
По същество молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им и да
утвърди постигнатото между тях споразумение.
В открито съдебно заседание молителите се явяват лично и поддържат депозираната
молба и представеното споразумение.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна не изпраща
представител в открито съдебно заседание. Предварително депозира молба, в която изразява
становище по постигнатото между страните споразумение.
След като съобрази доводите на молителите и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от фактическа и
1
правна страна следното:
От представения по делото оригинал от удостоверение за сключен граждански брак
(л. 9) се установява, че молителите са страни по брачно правоотношение, възникнало с
подписването на акт за сключен граждански брак № 42/21.01.2011 г., съставен от
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна. При встъпването в брак всеки
съпругата М.И.Н. е заявила, че ще носи фамилно име на своя съпруг – В..
Видно от представеното удостоверение за раждане (л. 10), страните са родители на
едно дете – Д.М.В., ЕГН ***, роден на 11.12.2012 г. и малолетен към настоящия момент.
Това обстоятелство се потвърждава и от извършените служебни справки в Национална база
данни „Население“ (л. 14-15).
Молителите се явяват лично в проведеното по делото открито съдебно заседание,
като поддържат подадената молба, поради което може да се направи обоснован извод, че
помежду им е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, без да се
издирват мотивите за прекратяването на брака.
Освен това сключеното между страните споразумение обхваща нормативно
установеното в чл. 51, ал. 1 СК минимално необходимо съдържание, не противоречи на
закона и защитава интересите на детето. В този смисъл е и становището на контролиращата
страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, обективирано в депозирана по делото
молба от 29.09.2020 г. (л. 30).
С оглед на гореизложеното, молбата, с която съдът е сезиран, се явява основателна.
Същата следва да бъде уважена, като развода между съпрузите бъде допуснат и
постигнатото от тях споразумение – утвърдено, на основание чл. 330 ГПК във вр. чл. 50 и
чл. 51 СК.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, следва да бъде определена окончателна държавна такса за
производството в размер на 40 лв., която да бъде възложена в тежест на молителя Мартин
Великов, съобразно уговореното между страните в сключеното помежду им споразумение.
Доколкото с решението се утвърждава споразумение относно издръжката на детето,
бащата следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Варна и държавна такса
в размер на 216 лв., на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
2
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между М. Д. В. , ЕГН **********, и М. И. В. ,
ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ***, сключен на 21.01.2011 г.
с акт за граждански брак № 42/21.01.2011 г. , съставен от длъжностно лице по гражданско
състояние в гр. Варна, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК;
УТВЪРЖДАВА, на основание чл. 51, ал. 2 СК, постигнатото между страните М. Д.
В. , ЕГН **********, и М. И. В. , ЕГН **********, споразумение в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
Д.М.В., ЕГН ***, на майката М. И. В. , ЕГН **********;
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Д.М.В., ЕГН ***, при майката М. И. В. ,
ЕГН **********, на адрес: гр. Варна, кв. ***;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Д.М.В., ЕГН ***, с бащата М.
Д. В. , ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч в неделя с
преспиване;
- 30 (тридесет) дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
- всяка календарна година за празниците, както следва: 3 (три) дни за Коледните
празници – от 10:00 ч. на първия празничен ден до 17:00 ч. на третия празничен ден с
преспиване; 1 (един) ден за Великденските празници – първия празничен ден, от 10:00 ч. до
17:00 ч. на същия ден, както и
- всяка нечетна година на рождения ден на детето – 11 декември, за времето от 10:00
ч. до 17:00 ч. на същия ден;
ОСЪЖДА бащата М. Д. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ***,
да заплаща на детето Д.М.В., ЕГН ***, чрез неговата майка и законен представител М. И.
В. , ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лева), платима на
двадесет и пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от влизане в сила
на съдебното решение – 27.11.2020 г., до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
момента на забавата до окончателното изплащане на задължението;
ПОСТАНОВЯВА след развода М. И. В. , ЕГН **********, да продължи да носи
брачното си фамилно име - В.;
3
ОБЯВЯВА, че страните нямат претенции за издръжка един към друг;
ОБЯВЯВА, че семейното жилище е напуснато от двамата съпрузи и никой от тях
няма претенции за предоставяне ползването му;
ОБЯВЯВА, че страните нямат взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях
суми по банкови сметки, тъй като същите са индивидуална собственост на всеки от тях;
ОБЯВЯВА, че по време на брака страните не са придобили вещни права върху
недвижими имоти на територията на Република България в режим на съпружеска
имуществена общност;
ОБЯВЯВА, че страните не притежават право на собственост върху МПС и движими
вещи на значителна стойност, за които да спорят, а придобитите движими вещи,
съставляващи обикновена покъщнина, са поделили доброволно помежду си;
ОСЪЖДА М. Д. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на по сметка на Районен съд –
Варна, държавна такса по молбата за развод в размер на 40 лв. (четиридесет лева), на
основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и държавна такса върху одобреното споразумение относно издръжката на детето
в размер на 216 лв. (двеста и шестнадесет лева), на основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 330, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4