Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 25 февруари 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Ангелина Гергинска
при участието на Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 746 по описа на съда за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
С.С.С., ЕГН ********** ***, обжалва
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 730/2018 от 08.11.2018 г. на зам.началника на
Митница “Столична ”, с което на основание чл. 126, ал.1, т.1 ЗАДС на жалбоподателя
е наложена глоба в размер на 1000,00лв., за извършено от него нарушение по чл. 126,
ал.1 от ЗАДС и е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – 20 литра етилов
алкохол с обемно съдържание на алкохол 53,5% vol
при 20С; 11 литра етилов алкохол с обемно съдържание на алкохол 14% vol при 20С; 11 литра етилов алкохол с обемно съдържание на алкохол 20% vol при 20С и 11 литра етилов алкохол с обемно съдържание на алкохол 26,4% vol при 20С , на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност и неправилност и немотивираност на атакуваното наказателно
постановление с искане да бъде отменено. Твърди се, че намерената ракия, не е
изцяло собственост на жалбодателя, т.к. на адреса живее и с други пълнолетни
лица с цел да се ползва за семейни тържества. На следващо място, заявява, че
по-голямото количество ракия е произведена преди повече от 15г. Твърди, че не
става ясно и по коя ставка е изчислен двойният размер на акциза с оглед
преценка за маловажност на деянието. Моли
да бъдат събрани доказателства в подкрепа на твърденията му. В съдебно
заседание, жалбодателят не се явява, представлява се.
Административнонаказващият орган
оспорва жалбата с твърдение, че нарушението, предмет на
административнонаказателното обвинение, е доказано по несъмнен начин. Моли,
процесното наказателното постановление
да бъде потвърдено изцяло. В съдебно сазедание не се явява, депозира
писмено становището си.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от
фактическа страна следното :
На 08.08.2018г. , свидетелят, А.Г. ***,
с негов колег, във връзка с утвърден план, около 11,50ч., извършват проверка в
гр.С., ул.“П. Я.“ №*, където, установили собственика на имота – жалбодателя. При
проврката, жалбодателя доброволно предал съхраняваната от него ракия в 3
бр. туби от минерална вода, всяка от по 11 литра и 1 брой туба от 20 литра също
от минерална вода , за които не
представил документи за заплатен акциз, когато такъв е изискуем по ЗАДС.
Предадените от жалбодателя туби, съдържали течност с изразен мирис на спирт. На
жалбодателя било снето обаснение, в което заявява, че предаденото съхраняваното
и предадено количество ракия, съхранявал за лична употреба.
Полицеската преписка,
окомплектована, ведно с доброволно предадените 3 бр. туби от минерална вода,
всяка от по 11 литра и 1 брой туба от 20 литра също от минерална вода , общо около петдесет литра , пълни с течност
с мирис на алкохол, без поставен на тях български акцизен бандерол, е изпратена
на митница „Столична”, за вземане на отношение по компетентност. В хода на
административното производство е извършеното измерване на течността, със
служебен уред – денситометър марка Anton Paar, модел DMA-35N, сериен № 80490043, който отчел следните
стойности: 1 брой пластмасова бутилка с вместимост 20 литра, съдържаща 20 литра
жълтеникава течност с мирис на алкохол - 53,5 об.%
при 20С; 1 брой пластмасова бутилка с вместимост 11 литра съдържаща 11
литра жълтеникава течност с мирис на алкохол – 14об.% при 20С; 1 брой
пластмасова бутилка с вместимост 11 литра съдържаща 11 литра жълтеникава
течност с мирис на алкохол – 20об.% vol при 20С и 1 брой пластмасова
бутилка с вместимост 11 литра съдържаща 8литра жълтеникава течност с мирис на
алкохол - 26,4 об.% при 20С.
За констатираното нарушение на
жалбоподателя е съставен акт за установяване на митническо нарушение №464 от 15.10.2018г.
от св. П.Г.К. – главен митнически
инспектор, за това че на 08.08.2018г., около 11,50ч., в гр.С., ул.“П.Я.“ №* ,
жалбодателят, С.С.С., като е държал / в имота си , находящ се на гореописания
адрес/ акцизни стоки – четири бутилки, съдържащи общо 48 литра течност с
различно обемно съдържание на алкохол, без данъчен документ по ЗАДС или
фактура, или митническа декларация, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, е осъществил състава на нарушение
по чл.126 от ЗАДС. Актът за установяване на митническо нарушение е връчен на
жалбоподателя на 15.10.2018 година.
Съглсно служебна бележка от
началник сектор „АНДРО”, отдел „МРР”, дължимия акциз, при условие, че стоките стоките
предмет на нарушението отговарят на
определението за етилов алкохол в чл.9 ЗАДС, е в размер на 177,67лв.
Актът за установяване на митническо
нарушение №464 от 15.10.2018г. послужил
като основа на издаване на обжалваното наказателно постановление № 730/2018 от 08.11.2018
г. на зам.началника на Митница “Столична ”, с което на основание чл. 126 от ЗАДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв., за
извършено от него нарушение по чл. 126 от ЗАДС, отнет е в полза на държавата
предмета на нарушението – 20 литра етилов алкохол с обемно съдържание на
алкохол 53,5% vol при 20С; 11 литра етилов алкохол с обемно
съдържание на алкохол 14% vol при 20С; 11 литра етилов
алкохол с обемно съдържание на алкохол 20% vol
при 20С и 11 литра етилов алкохол с обемно съдържание на алкохол 26,4% vol при 20С , на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
В хода на съдебното следствие са
изискани и приложени по далото деказателства, от които е видно, че на адреса на
жалбодателят, живеят неговата съприга – св.Р. Х. С. и синът му – св.С. С. С..
Св.Р. С., заявява, че в дома им , съпругът и имал ракия в една туба, около
20л., която била обща на него и синът им , която съхранявали за семейни
празници и която била произведена преди повече от 15г. За останолото
количество, свидетелката заявява, че е била „лоша ракия, паток“, която била
изнесена на двора , пред шахтата, като не знае дали щели да я изсипват или
препичат. Идентични са и фактите, заявени от св. С. С.
При така приетата за установена
фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
От приложените по делото
доказателства е видно, че наказателно постановление № 730/2018 от 08.11.2018 г.
на зам.началника на Митница “Столична ” е връчено на жалбоподателя на 19.11.2018г.,
а жалбата е подадена до РС - гр.Сливница на 26.11.2018 г. / печата за завеждане
на жалбата в РС-Сливница/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на
обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен
срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
При съставянето на акта за
установяване на митническо нарушение №464 от 15.10.2018г. не са допуснати
съществени нарушения на императивни рапоредби на ЗАНН, като съображенията на
съда в тази насока са следните:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало по акт за установяване на административно
нарушение №464 от 15.10.2018г., е съставен от компетентно длъжностно лице от
съответното митническо учреждение, което като митнически орган осъществява
функция по митнически контрол и надзор -
актът е съставен от П.Г.К. – гл.митн.инспектор в ТМУ Столична, при
спазване разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗАНН.
В настоящия случай нарушението е
констатирано в присъстивие на свидетели и е спазена разпоредбата на чл. 40, ал.
1 ЗАНН - актът е съставен в присъствие както на нарушителя, така и на
свидетели, присъствувал при констатиране на нарушението.
Актът за установяване на административно
нарушение №464 от 15.10.2018г., е съставен за извършено на на 08.08.2018г.,
около 11,50ч., в гр.С., ул.“П. Я.“ №*, нарушение по чл.126 от ЗАДС, като в него
е посочен нарушителят - С.С.С.. Актосъставителят е направил пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като е направил
пълна идивидуализация на нарушението. Посочено е , че актът е съставен при
условията чл.40, ал.3 и 4 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира, че акт за
установяване на митническо нарушение №464 от 15.10.2018г. е съставен изпълнение
на императивните правила, визирани в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, обосноваващи
неговата законосъобразност.
Процесното наказателното
постановление № 730/2018 от 08.11.2018 г. на зам. началника на Митница
“Столична ” е издадено при спазване разпоредбата на чл. 57 ЗАНН въз основа на
акт за установяване на митническо нарушение. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
По изложените съображения съдът
обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление
от формална страна.
При преценка на делото по същество
съдът намери следното:
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин фактическата
обстановка, описана в наказателното постановление, което налага извод за
доказаност на административнонаказателното обвинение.
Съгласно чл.126 от ЗАДС лице което
държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по
този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ /електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба – за физическите лица, или с
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци в двойния
размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева, а при повторно нарушение
– не по-малко от 2000 лева. От посочената разпоредба е видно, че изпълнителните
деяния са: държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без съответния
посочен в разпоредбата документ.
Жалбоподателя е наказан за това, че е
държал 48 литра акцизни стоки, без да притежава без данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза – нарушение по чл.
126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС.
За да е осъществен съставът на това
нарушение от обективна страна, е необходимо за държаните акцизни стоки да се
дължи акциз. Само в тази хипотеза е обективно възможно деецът да притежава
документ, удостоверяващ плащането на дължим акциз.
От приетата като писмено доказателство
служебна бележка , според която при условие, че стоките предмет на нарушението
отговарят на определението за етилов алкохол чл.9 ЗАДС, то дължимият акциз е в
размер на 117,67 лв. Актосъставителят и наказващият орган са се ограничили с
данните от извършеното измерване на
течността, със служебен уред – денситометър марка Anton Paar, модел DMA-35N,
сериен № 80490043, без да събират други данни за
произхода на откритата в държане на жалбоподателя ракия. По-конкретно не са
събрани доказателства за следните две обстоятелства, които са от съществено
значение за решаване на спора – 1) дали ракията е произведена в специализиран
малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл.
4, т. 8 от ЗАДС и 2) дали ракията е произведена преди 01.01.2007 г. Ако
ракията е изварена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на
ограниченията по чл.
4, т. 8 от ЗАДС, размерът на акциза и на наложената глоба би следвало да
бъде определен по ставката в чл.
31, т. 6 от ЗАДС. А ако ракията е изварена преди 01.01.2007 г., т. е. преди
влизане в сила на ЗИДЗАДС, обн. ДВ, бр. 105/2006 г., акцизната ставка би била 0
лв. за 1 хектолитър чист алкохол, т. е. за откритата в държане на жалбоподателя
ракия не би бил дължим акциз, поради което не би бил съставен документ,
удостоверяващ плащането на акциз за тази ракия.
Съобразно приложимата в настоящото
производство презумпция за невиновност на привлечения към отговорност съдът
приема, че административнонаказателното обвинение против жалбоподателя за
нарушение по чл.
126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС не е доказано. По-конкретно от събраните
доказателства не може да се направи извод, че за откритата в държане на
жалбоподателя ракия се дължи акциз, поради което тази ракия може да бъде годен
предмет на нарушение по чл.
126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Напротив от събраните гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите Р. С. и С. С. по категоричен начин се доказа, че
процесната ракия е произведена през периода 1990г-2003 г.
Освен поради недоказаността
административнонаказателното обвинение, обжалваното постановление е
незаконосъобразно и поради неправилното прилагане на материалния закон.
Съставът на нарушението чл. 126
от ЗАДС охранява обществените отношения, гарантиращи надлежното
документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на дължимия акциз,
т. е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи тези факти, и то от
правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза.
Задължени да водят такава документация и съответно да разполагат с такива
документи са само регистрираните или лицензираните по ЗАДС лица. Това е така,
защото чл.
43, ал. 1 и чл.
44, ал. 1 от ЗАДС посочват изчерпателно кои лица начисляват и внасят в
републиканския бюджет акциза и сред тях няма нерегистрирани и нелицензирани
такива. Лице, което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма задължение
да съставя и поради това не може да притежава документи, удостоверяващи
начисляването и плащането на акциза. Ето защо такова лице не може да отговаря
по чл.
126 от ЗАДС. В процесния случай е безспорно, че жалбоподателят е държал
етилов алкохол /ракия/, без да е регистрирано лице или лицензиран
складодържател по смисъла на ЗАДС. Поради това той няма задължение да съставя и
да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или
обезпечаването на акциза, и не може да носи отговорност по чл. 126
от ЗАДС. Доколкото е държал акцизни стоки, жалбоподателят може да отговаря
за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или да се
лицензира като складодържател, не го е сторил, както и за това, че като е бил
длъжен да плати акциз, не го е сторил, но това са нарушения различни от
нарушението по чл.
126 от ЗАДС, за което е съставено процесното наказателно постановление.
Предвид изложеното ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл. 126
от ЗАДС за това, че е държал акцизни стоки, без да има документи за
плащането на акциза, след като същият не е регистрирано лице или лицензиран
складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон.
Според настоящия съдебен състав
извършването на административно нарушение по чл. 126
от ЗАДС не е установено по категоричен и безспорен начин поради
основателността на едно от възраженията наведени от жалбоподателя. Държането
като правен термин представлява упражняване на фактическа власт върху предмета
на нарушението. Видно от гласните доказателства по делото, нарушителя е
собственик на имота, но там живее със съпругата си и със сина си. Освен това
безспорно се доказа и, че част от процесната намерена в дома ракия е на неговия
син. Горните доказателства сочат на недоказаност на обвинението срещу С.С. в
частта относно формата на изпълнителното деяние. Обитаването на имота и
собственическите права върху същия в случая не обосноват извод за упражняване
на фактическа власт върху целия предмет на нарушението от страна на С..
Поради това оспореното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 730/2018 от 08.11.2018
г. на зам.началника на Митница “Столична ”, с което на С.С.С., ЕГН ********** ***,
е наложена глоба в размер на 1000,00лв., за извършено от него нарушение по чл. 126,
ал.1 от ЗАДС и е отнет в полза на държавата предмета на нарушението – 20 литра
етилов алкохол с обемно съдържание на алкохол 53,5% vol
при 20С; 11 литра етилов алкохол с обемно съдържание на алкохол 14% vol при 20С; 11 литра етилов алкохол с обемно съдържание на алкохол 20% vol при 20С и 11 литра етилов алкохол с обемно съдържание на алкохол 26,4% vol при 20С , на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- София окръг в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Районен
съдия: