№ 325
гр. С.З., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Диана Д. И.а
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901296 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 във вр. с чл.380 от КЗ във вр.
с чл.86 ЗЗД за сумата 80 000лв., представляваща претърпени неимуществени
вреди.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Ю. Р., с
ЕГН: **********, с адрес: с. Д., ул. ***, чрез адв. М. Т. Старозагорска
адвокатска колегия против ЗАД "А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. ***, представлявано от ***.
Ищецът С. Ю. Р. твърди в исковата си молба, че на 21.03.2019 г. в 6:35
по път ПП-1-6 на км. 308+300 в землището на гр. К., обл. С.З., дъщерята на
ищеца Ф.С.Р., с ЕГН: ********** управлявала лек автомобил „Опел“, модел
„Корса“, е per. № СТ 7906 АН, като при включване в горепосочения участък
била ударена в задната част от управляваното от водача Т.З.А., с ЕГН:
********** МПС марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ,
вследствие на което двете МПС излезли извън пътя вдясно по посоката си на
движение, като МПС с per. № СТ 7906 АН се блъскало в стоманена
предпазната ограда и се преобърнало, а МПС с per. № Р 3241 ВТ се ударило в
бетонна колона.
Посочва се, че вследствие на настъпилото ПТП от 21.03.2019 г.,
дъщерята на ищеца Ф.Р., с ЕГН: ********** получила контузия на мозъка в
дясна голямо-мозъчна хемисфера и лява слепоочна област; кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузия на
белите дробове; оток на мозъка и белите дробове; кръвонасядане по дясна
теменно тилна област; кръвонасядане по клепачите на лявото око; охлузвания
и кръвонасядания по лицето в ляво, лява слепоочна област и челото;
кръвонасядания по брадичката вдясно, които травми се оказали несъвместими
1
с живота. От заключението на съдебния лекар д-р Т.П. се установявало, че
тежката мозъчна травма, съчетана с травмата на белите дробове са довели до
настъпването на смъртта на пострадалата
Сочи се, че причина за настъпването на горепосочените обстоятелства
от 21.03.2019 г. е ударът от страна на лекия автомобил с марка „Тойота“,
модел „ Корола Версо“, с per . № Р 3241 ВТ, притежаващ валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното застрахователно
дружество - ЗАД "А." АД, с ЕИК: *** с номер на полицата №
BG01118002365524. Същото е било управлявано от Т.З.А., с ЕГН:
**********, който по непредпазливост причинил смъртта на дъщерята на
ищеца Ф.С.Р. с ЕГН: **********.
С оглед на горното е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 6494 от 21.03.2019 г., изд. от дежурен ПТП при РУ гр.К. и
е образувано досъдебно производство с № 284 ЗМ 462/2019 г. по описа на РУ-
К./пр.пр. № 2020/2019 г. по описа на ОП - С.З. за престъпление по смисъла на
чл. 343, ал. 1 б. в, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в което били изготвени
автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи от инж. И.Ч. -
съдебен експерт към Окръжен съд - С.З., както и е съставен и протокол за
извършена експертиза №20/ТКХ-26 от И.П. - вещо лице, специалист в
областта на химията в ЦЕКИ към НИК-МВР. В горепосоченото досъдебно
производство били разкрити и доказани по безспорен и несъмнен начин
представените от ищеца факти и обстоятелства в настоящата искова молба и
преди всичко виновното поведение на водача, управлявал застрахования към
ответното дружество лек автомобил. Посочва се, че той не преминал в
свободната за движение лява лента /пътят е еднопосочен с по две ленти за
движение/, както е направил водачът на движещия се пред него товарен
автомобил. Водачът Алиосман, въпреки че е видял, че автомобилът,
управляван от дъщерята на ищеца, навлиза в дясната активна лента, не е
предприел маневра да премине в свободната лява лента, не е реагирал чрез
спирачния механизъм и не е променил траекторията си на движение и по този
начин ударил автомобила й. С тези си действия той е нарушил разпоредбата
на чл.5, ал.1 от ЗДвП и е създал опасност за живота и здравето на другите
участници в движението. Нарушил е и разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП -
като не е контролирал непрекъснато автомобила, който е управлявал.
Нарушена е и нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил
скоростта на движение с интензивността на движение и не е спрял пред
възникналото препятствие, като не намалил скоростта или не спрял, за да
пропусне автомобила, управляван от дъщерята на ищеца, което също било
нарушение. Наред с това е нарушен и чл.47 от ЗДвП, съгласно който при
наближаване на кръстовище, въпреки че се е движил по път с предимство, не
се е движил с такава скорост, че при необходимост да спре или да пропусне
другите участници в движението и с оглед на това не е предприел маневра за
заобикаляне, въпреки че лявата лента е била свободна за движение и не се е
съобразил с положението на автомобила, управляван от дъщерята на ищеца.
2
Твърди се, че всички тези описани нарушения са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП и причинената смърт на дъщерята на
ищеца. Ищецът твърди, че ако водачът Алиосман не беше извършил
горепосочените нарушения, то автомобилът на дъщерята на ищеца е щял да
продължи движението по пътя си и нямало да настъпи сблъсък между тях.
Сочи се, че след смъртта на дъщеря му Ф.Р. животът на ищеца се
променил изцяло в негативна посока, тъй като помежду им съществувала
особено силна и специална емоционална връзка. Още от момента на
раждането й той полагал всички усилия, за да я отгледа и възпита като
пълноценен човек, като заедно със съпругата си я отгледали в любов,
разбирателство и щастие. Наред с това те участвали активно в нейното
физическо, духовно и емоционално отглеждане. Много се обичали и
уважавали. С течение на годините, през които живели заедно, те изградили
трайна, дълбока и стабилна духовна, емоционална и интелектуална връзка,
която се засилвала все повече.
Сочи се, че смъртта на дъщерята му Ф.Р. причинила за ищеца
изключителни емоционални страдания, тя прекъснала завинаги и необратимо
изградената трайна, дълбока и стабилна емоционална връзка. Това било
изключително болезнено за него изживяване и довело до дълбока
отрицателна промяна в живота му. Постепенно се затворил в себе си,
липсвало му желание за общуване с околните и се влошило и физическото и
психическото му здраве. Почти на всички празници и почти всяка събота и
неделя той и дъщеря му прекарвали времето си заедно със семействата си. Те
винаги споделяли радости и проблеми помежду си и дъщеря му била един от
малкото хора, на които можел да разчита безрезервно при нужда. Негативните
последици от загубата на детето му Ф.Р. са налице и днес и мисълта за
липсата й го карала да изпитва изключително силна душевна болка и
страдания. Приживе те постоянно се виждали, а когато нямали тази
възможност, редовно провеждали телефонни разговори, тя била негова опора
и смисъл в живота. Непрекъснато намирали поводи да се събират, като почти
всички празници прекарвали заедно. Тя била отгледана в атмосфера на
доверие и любов и споделяли житейските си радости и трудности. Смъртта й
била толкова нелепа, трагична и неочаквана, че изцяло променила ритъма им
на живот, който вече е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба.
Ищецът вече не изпитвал чувство на радост, върху него тегнела самота и
отчаяние, които са особено болезнени по празниците, когато най-много се
усеща липсата на усмивката и веселия смях на дъщеря му, както и
разговорите за бъдещите й планове за живота. Въпреки стремежа си да се
овладее заради внучето си, напрегнатостта, неспокойствието и чувство на
тревога се отразили негативно на здравословното му състояние, като
нарушили съня и апетита му. Постоянните посещения на гроба на дъщеря му
засилвали тези чувства и ищецът осъзнал, че ще скърби за нея до края на
дните си. Счита, че тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия
живот няма еквивалент. Моралните му страдания, претърпяната скръб от
3
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през
целия му живот. Дните до края на живота му ще бъдат белязани от самота,
безнадеждна скръб и безперспективност.
Твърди се, че загубата на дъщеря му Ф.Р. засегнала необратимо
личността на ищеца, тъй като тя била внезапна, ненавременна и с оглед
установената социална и биологична логика, децата да надживяват своите
родители, му повлияла изключително негативно, като все още не можел да
контролира своите емоции и при спомена за нея изпадал в шок и изживявал
огромна болка и страдание от загубата й, тъй като бил лишен завинаги от
нейната обич и морална подкрепа. Вследствие на това здравословното му
състояние се влошило и често му се налагало да посещава различни лекари и
да приема множество медикаменти (антидепресанти). Постоянно сънувал
кошмари и се връщал към минали моменти, в които са били заедно и в него
имало едно постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност.
Затворил се в себе си и изпитвал силен посттравматичен стрес и тревожност.
Освен мъката по загубата на дъщеря си, изпитвал и силна тревога за нейното
дете - как същото ще преодолее загубата на своята майка и то в такава крехка
възраст. След загубата на детето си изпаднал в продължителна депресия и
асоциално поведение, което продължава и към настоящия момент, като не
знаел къде се намира между земното и отвъдното, отказвал да се храни и
единствено каузата да се грижи за внучето си успяла да го съхрани по някакъв
начин, с идеята, че прави всичко това в памет на починалата си дъщеря Ф.Р..
От житейска гледна точка общоизвестно е, че едва ли може да има по-тежка
загуба за един баща от смъртта на дъщеря му.
Посочва се, че законодателят в чл. 432, ал. 1 от КЗ регламентира
възможността на увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен,
да иска обезщетение пряко от застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е. след като отправи извънсъдебно към застрахователя писмена
застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в
резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно
произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите справедливо обезщетение,
което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.
Сочи, че съгласно чл.429, ал.1 т.1 от КЗ застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, конто са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на закона
пълното обезщетяване на всички претърпени имуществени и неимуществени
вреди изисква същото да бъде съотносимо с болките и страданията,
претърпените от увреденото лице.
Твърди, че на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на 06.11.2019г. подал
4
писмена молба претенция до ответника ЗАД "А." АД, с ЕИК: *** за
изплащане на дължимото му се обезщетение, съгласно нормата на § 96, ал. 1
от КЗ, представляващи причинените му неимуществени вреди (болки и
страдания), но на 03.12.2019 г. получил писмо с изх. номер 310-01-
12141/03.12.19 г., в който му било съобщено, че е необходимо да представя
още необходими документи, чрез които да установи по основание и размер
дължимото му се обезщетение. С оглед на това, на 09.12.2020г. изпратил до
ответника исканите му документи, но въпреки това застрахователят не се
произнесъл по входираната молба - претенция.
Ищецът посочва, че останал недоволен от горепосоченото нежелание за
произнасяне и на 22.01.2021г. и подал писмено възражение (жалба) по реда на
чл. 108, ал. 6 от Кодекса Застраховането, в което заявил, че е предоставил
всички необходими документи, с които разполага и които са необходими за
изясняването на твърдените от него факти и обстоятелства. За съжаление
ответникът отново не се произнесъл и оставил възражението (жалбата) му без
уважение.
Посочва, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД. В случая от
значение е обстоятелството, че пострадалата е имала отношения на близост с
баща си. Полагала е грижи за него. Ищецът е разчитал на нейната морална
опора и подкрепа. Изключително тежко понася загубата на дъщеря си и все
още не може да я превъзмогне. Пострадалата е била едва на 30г. към датата на
ПТП. Ето защо, съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установените застрахователни лимити, както и с
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и задължителните указания, дадени с
ППВС № 4/23.12.1968 г., моли съда, съгласно нормата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите да му присъди обезщетение по справедливост,
което да е в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи
претърпените от него неимуществени вреди във връзка с настъпилата при
процесното ПТП смърт на дъщеря му.
Моли съда да осъди на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на
застраховането, вр. чл. 86 от ЗАД "А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. ***, представлявано от *** да заплати в негова
полза сумата в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на настъпилата на
21.03.2019г. смърт на дъщеря му, причинена от Т.З.А., с ЕГН: **********
чрез застрахованото към ответното дружество МПС с номер на полица
„гражданска отговорност“ № BG01118002365524.
Моли на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да
осъди ответника да изплати в негова полза и законната лихва до
окончателното изплащане на задължението, считано от датата на настъпилото
застрахователно събитие, а именно 21.03.2019г.
5
Моли обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди,
ведно с законната лихва, считано от датата на настъпилото застрахователно
събитие 21.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените от него съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения
адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка: *** в
Р. ЕАД, с титуляр адв. М. Т..
Моли съда да осъди ответното дружество да заплати направените по
делото съдебно - деловодни разноски, включително адвокатски хонорар.
В отговора на исковата молба ответникът ЗАД "А." АД не оспорва
исковете по допустимост, но счита същите за неоснователни.
Оспорва твърдения от ищеца механизъм на процесното ПТП и
причините за неговото настъпване.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
Т.З.А. - водач на л.а. Тойота - Корола Версо с рег.№Р3241 ВТ. Счита, че на
този етап от производството липсват доказателства, че процесното ПТП е
настъпило заради допуснати от него нарушения на ЗДвП. Счита за напълно
неоснователни твърденията на ищеца, че Т.А. е следвало да „пропусне“
автомобила, управляван от дъщерята на ищеца, при положение, че той се е
движил по път с предимство, както и че е следвало да я „заобиколи“, като
премине в лявата лента, която е била свободна за движение.
Посочва, че в случая загиналата Ф.Р., включвайки се в главния път, е
нарушила правилата за движение, тъй като не е пропуснала движещия се по
него с предимство л.а. Тойота и така е попаднала в опасната зона за
предотвратяване на ПТП чрез аварийно спиране от страна на Т.А., което
счита, че е технически правилната спасителна маневра, съгласно чл.20 ал.2 от
ЗДвП.
Счита също така, че не може да се приеме, че л.а. Опел е представлявал
„предвидимо препятствие", което да изисква предприемането на спасителни
маневри от страна на Т.А., тъй като в този термин от една страна се влага
съдържание по смисъла на т.37 от ДР на ЗДвП, което има обективен характер,
т.е. субективните противоправни действия от страна на водач на МПС не са
„препятствие на пътя". От друга страна - предвидимостта предполага някаква
форма на очакване, предвиждане, което не може да е налице при внезапно
извършено нарушение на правилата за движение.
Заявява, че в случая, настъпилите вреди от произшествието са в
резултат единствено на виновното и противоправно поведение на Ф.Р.,
поради което исковете от нейния баща са изцяло неоснователни.
Предвид горното, оспорва, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, поради което
липсват материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника. Независимо, че при деликтната отговорност вината се предполага
6
до доказване на противното, останалите предпоставки, а именно:
противоправно деяние, вреда, причинна връзка - подлежат на доказване от
ищеца.
При условие на евентуалност, ако се докаже виновно и противоправно
поведение от страна на водача на л.а. Тойота, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ф.Р., която с действията
си е станала първопричина за настъпване на процесното ПТП, респ. поради
собственото си противоправно поведение е причинила вредоносния резултат.
Оспорва вида и обема на твърдените неимуществени вреди, както и
размера на исковата претенция.
Счита, че претендпраното обезщетение за неимуществени вреди не
съответства на твърдените вреди и е необосновано високо, съобразно
принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Сочи, че съгласно константната съдебна практика по посочената
законова разпоредба, обезщетението се определя „по справедливост" -
критерий, който не представлява абстрактно понятие, основано само на
твърдението за претърпени болки и страдания, а следва да се съобрази с
обективни данни и обстоятелства от значение за конкретния случай,
включително с обществените представи за справедливост в аспекта на
съществуващите обществено-икономически условия на живот. Целта на този
институт е да се определи адекватен паричен еквивалент на претърпените
болки и страдания, но не и да се стига до хипотези на неоснователно
обогатяване.
Ответникът оспорва и акцесорния иск за обезщетение за забава - от една
страна, поради неоснователност на главния иск, а от друга - предвид заявения
начален момент - от датата на процесното ПТП, тъй като това противоречи на
чл.497 от КЗ.
Посочва, че в случая претенцията за щета е предявена на 13.11.2019 г.
при липса на всички необходими документи за произнасяне по нейната
основателност, поради което евентуална основателност на искането за
присъждане на законна лихва е считано от 14.02.2020 г., когато изтича
тримесечният срок, съгласно чл.496 ал.1 от КЗ.
Моли съда, съобразно изхода от спора, да му присъди направените
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която заявява, че
изцяло поддържа подадената искова молба и счита нейния петитум за изцяло
основателен.
По отношение на възражението на ответника за оспорване на така
изложения в обстоятелствената част на исковата молба механизъм на ПТП-то,
както и липсата на виновно поведение от страна на водача, управлявал лекия
7
автомобил, застрахован към ответното дружество, счита същите за
неоснователни и голословни.
Наред с това счита, че така претендираната от ищеца сума е изцяло
съобразена с нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Моли съда да приеме за цена на иска сумата в размер на 80 000
/осемдесет хиляди/ лева.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който заявява, че
изложените от ищеца доводи в основната си част касаят въпроси по същество
на спора, които могат да получат отговор след провеждане на съдебното
дирене, поради което на този етап от производството поддържа оспорването
на исковата претенция - както по основание, така и по размер.
Уточнява, че поддържа всички други оспорвания и възражения,
направени с отговора на първоначалната искова молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно установено, видно от представените по делото
доказателства, че на 21.03.2019 г. в 6:35 по път ПП-1-6 на км. 308+300 в
землището на гр. К., обл. С.З., дъщерята на ищеца Ф.С.Р., с ЕГН: **********,
докато е управлявала лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, е per. № СТ 7906
АН, при включване в горепосочения участък, е претърпяла ПТП с
управлявания от водача Т.З.А., с ЕГН: ********** лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ, вследствие на което
двете МПС излезли извън пътя вдясно по посоката си на движение, като
МПС с per. № СТ 7906 АН се блъскало в стоманена предпазната ограда и се
преобърнало, а МПС с per. № Р 3241 ВТ се ударило в бетонна колона.
Вследствие настъпилото ПТП от 21.03.2019 г., дъщерята на ищеца Ф.Р.,
е получила тежки телесни увреждания - контузия на мозъка в дясна голямо-
мозъчна хемисфера и лява слепоочна област; кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузия на белите дробове;
оток на мозъка и белите дробове; кръвонасядане по дясна теменно тилна
област; кръвонасядане по клепачите на лявото око; охлузвания и
кръвонасядания по лицето в ляво, лява слепоочна област и челото;
кръвонасядания по брадичката вдясно, които травми се оказали несъвместими
с живота, поради което пострадалата е починала.
За увреждащия л.а. Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ
е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
ответното застрахователно дружество - ЗАД "А." АД с номер на полицата №
BG01118002365524. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника по
делото.
Ищецът на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е подал писмена претенция до
8
ответника ЗАД "А." АД за изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди (болки и страдания), като видно от данните по делото,
до настоящия момент не е налице произнасяне от страна на
застрахователното дружество.
С оглед установяване на спорните обстоятелства в настоящото
производство бяха назначени съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-
медицинска експертиза.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следният механизъм на ПТП, описан от вещото лице:
Местопроизшествието е настъпило на републикански път 1 - 6 при км
308 + 300 на пътен възел „Петрол Запад“, който е в състава на околовръстен
път на гр.К., като пътното движение е еднопосочно с по две ленти за
движение в двете пътни платна, разделени с разделителен остров и двойна
еластична метална ограда/мантинела. Същите са с ширина по 3,70 м. всяка.
Лентите са разделени с прекъсната разделителна линия. Източно от източното
пътно /източната лента за движение в посока с.К. / на ПП 1-6 има
допълнителна пътна лента е ширина около 3.0 м за включване в движението
по ПП I-6 от МПС, като първоначално тя е отделена с двойна непрекъсната
линия от ПП I-6. Пътят е равнинен и прав.
Южно от местопроизшествието на пътя, който се включва в ПП I-6, има
пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя е предимство“.
Автомобилът на Т.З.А. „Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241
ВТ се е движил в посока към К. зад т.а.“Мерцедес Спринтер“. В същото
време по локална лента на пътен възел „Петрол Запад“ в същата посока се е
движил л.а. „Опел“, модел „Корса“, с per. № СТ 7906 АН с водач
пострадалата Ф.С.Р.. Непосредствено преди мястото, където локалната лента
се включва в първокласния път, водачът на т.а.“Мерцедес Спринтер“ подава
светлинен сигнал и променя траекторията си на движение от дясната в лявата
лента на движение, а водачът на л.а.“Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. №
Р 3241 ВТ запазва първоначалната си праволинейна траектория в дясната
+ 300
лента. При включването си в ПП I-6 при км 308 водачката на лек
автомобил „Опел“ не пропуска л.а.“Тойота“ и на около 22-24м. южно от
ориентира и в дясната активна лента на първокласния път /в лентата на
движение на л.а.“Тойота“/ между тях настъпва удар, при който са пострадали
пътуващите в двата автомобила, като пострадалата Ф.С.Р. е получила тежки
увреждания, несъвместими с живота и е починала.
Видно от заключението, първоначалният удар е настъпил с предна
дясна част на л.а. „Тойота“ и в задна лява част на л.а. „Опел“ с контактна
повърхност около 0.5 - 0.6 м, което определя удара по характер на заден-кос.
Към този момент надлъжната ос на л.а.“Тойота“ е била разположена
успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част, насочена
в посока север, а надлъжната ос на л.а. „Опел“ е била разположена косо в ляво
на около 10 градуса в ляво спрямо надлъжната ос на първокласния път с
9
предна част, насочена в посока северозапад.
Според експертизата, мястото на първоначалния удар между лек
автомобил марка Опел Корса с рег.№ СТ 7906 АН и лек автомобил марка
Тойота Корола Версо с рег.№ Р 3241 ВТ, настъпил в лентата за движение на
л.а.“Тойота Корола Версо“, която е източната от двете ленти на източното
платно за движение. Съгласно находките описани в протокола за оглед на
местопроизшествието, оставените прохлузни следи, фиксираните отломки в
резултат на този удар, както и крайното положение в покой на двата
автомобила, участници в процесното ПТП, най-вероятното място на
настъпване на удара между двата автомобила се намира на около 22,97 м
южно и на 1,31 м западно от ориентир Ol, представен на скицата към
експертното заключение.
Видно от заключението, скоростта на движение на всеки от двата
автомобила преди удара и в момента на удара не са надвишавали максимално
разрешената за конкретния пътен участък скорост - 31,76 км/ч за л.а. „Опел
Корса“ и 76,44 км/ч за л.а.“Тойота Корола Версо“.
Според експертизата, произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, при условията на нормална видимост, на прав и равнинен
пътен участък. Липсват данни за наличие на предмети, крайпътни обекти и
други участници в движението, нарушаващи линията на видимост на водача
на л.а.“Тойота Корола Версо“. Според експерта, този водач е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара чрез промяна на
траекторията на движение, с навлизане в лявата активна еднопосочна лента на
движение.
Според експертизата, водачката на процесния л. а. „Опел Корса“ е
имала техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка зад
себе си в лявото огледало за обратна видимост на повече от 50 м, да
възприеме своевременно движението на л.а. „Тойота“ и съответно да
предотврати настъпването на произшествието, като за целта е следвало преди
да се включи в движението по първокласния път, да намали скоростта си на
движение, а при необходимост да спре и да пропусне л.а. „Тойота“.
Конструкцията на двете асиметрични сферични странични огледала, с които е
оборудван стандартно автомобила, позволяват на водача да следи
конкретната пътна обстановка на не по-малко от 4 м вляво и дясно странично
от габаритите на автомобила - и на не по- малко от 50 м зад него.
Конструкцията на вътрешното сферично огледало позволява на водача
да следи конкретната пътна обстановка в рамката на площта на задното
панорамно стъкло и на не по- малко от 50 м зад него.
Видно от експертизата, /л.146 от делото/, лек автомобил л.а. „Опел“,
модел „Корса“ е попаднал в опасната зона за спиране на лек автомобил
„Тойота“ към момента на навлизане/ включване в главния път и водачът на
„Тойота“ няма техническа възможност да спре преди мястото на удара с л.а.
„Опел Корса“.
10
В съдебно заседание експертът е пояснил, че в случая тъй като л.а. л.а.
„Опел“, модел „Корса“ навлиза в лентата за движение на л.а. „Тойота“ вдясно
спрямо посоката му на движение, което е ляво за л.а. л.а. „Опел“, модел
„Корса“ може да се приеме, че тази маневра максимално отбиване вдясно би
довела до по-голяма опасност за водача на л.а.“Тойота Корола Версо“. В тази
връзка в този частен случай технически по-правилното действие, освен
задействане на спирачната система, е да се отклони наляво, но само при
условие, че не застрашава движещите се в лявата лента автомобили, които се
намират зад него. Експертът е уточнил в съдебно заседание, че няма
конкретни данни за това, дали тази лява лента е била свободна, затова
експертизата не може да даде категоричен отговор относно възможността
водачът на л.а.“Тойота Корола Версо“ да се отклони вляво, за да избегне
удара. Няма видеоматериал, който да онагледи пътно-транспортната
обстановка към момента на възникване на опасността за водача на л
л.а.“Тойота Корола Версо“. Тази реакция за отклоняване на ляво от страна на
водача, трябва да вземе това решение за много кратко време, т.е. това
действие е строго индивидуално за всеки водач. Свързано е с опитност, стаж
като водач, умора и др. За всеки е различно, но трябва да се вземе решението
за части от секундата.
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е компетентно
и задълбочено изготвено и не е оспорено от страните по делото.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
пострадалата Ф.С.Р., в резултат на процесното ПТП е получила следните
травматични увреждания: Черепномозъчна травма - в кръвонасядания и
охлузвания на лявата лицева половина, кръвонасядане на брадичката в дясно,
кръвонасядане на меките черепни покривки - теменнотилно в дясно,
кръвоизлив в меките мозъчни обвивки с оформяне на кръвна колекция под
меката мозъчна обвивка в областта на дясната голямомозъчна хемисфера,
контузии на мозъка в дясното полукълбо на главния мозък и левия челен
мозъчен дял. Гръдна травма - контузии на двата бели дроба. Охлузване на
левия лакът.
Описаните черепномозъчна и гръдната травма са тежки увреждания и са
довели до смъртта на Р.а. Водеща причина за смъртта е черепномозъчната
травма, съчетана с гръдната травма, които са причинили леталния изход.
Видно от експертизата, налице е пряка причинно-следствена връзка
между травматичните увреждания, получени от Ф.С.Р. при преживяното ПТП
и настъпването на смъртта й. В проучената СМЕ на труп №64/2019 г. на
пострадалата Ф.С.Р. не са регистрирани данни за наличие на заболяване или
друго външно въздействие, причинило, обострило или способствало за
настъпването на смъртта.
Видно от експертизата, не са установени наркотични или упойващи
вещества (бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини, барбитурати,
11
трициклични антидепресанти, метадон, тетрахидроканабинол, алкалоиди в
т.ч. опиеви, оксикодон, кокаин и др, амфетамини, метамфетамини, респ. и на
техни метаболити) в кръвта на починалата Ф.С.Р..
Съдът възприема заключението на експертизата, същото е компетентно,
мотивирано и задълбочено изготвено, като същото не е оспорено от страните
по делото.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца в хода
на съдебното производство са събрани гласни доказателства.
Видно от показанията на свидетелката А.С.Р., дъщеря на ищеца и сестра
на починалата Ф.С.Р., след катастрофата, при която е загинала сестра й,
ищецът /техен баща/ се променил. Преди това бил по-спокоен, събирал се с
хора, общувал с всички. След катастрофата се затворил в себе си, стоял си в
къщи, не му се излизало и не се събирал с никого. Бил тъжен, че изгубил
дъщеря си. Според свидетелката, отношенията между баща й и починалата
му дъщеря Ф.С.Р. били много добри. На всички отношенията им били добри,
постоянно си ходели на село. Ищецът много помагал на сестра й Ф.. Тя си
ходела на село, постоянно били заедно. До 2008г. Ф. С. живеела с баща си. На
26 декември се оженила в с.К., но продължила да посещава родителите си.
Често се чували по телефона, всеки ден, през ден. След процесното ПТП
ищецът ходел на гроба й. Свидетелката също ходела с него, веднъж, два пъти
в седмицата. Всяка седмица и свидетелката си ходела на село. Когато станело
дума за Ф., ищецът се натъжавал, почвал да плаче, не му се говорело,
затварял се в стаята си, стоял там сам. Преди катастрофата бил добър човек,
общувал с всички, събирал се с приятели, но след това вече не.
Свидетелката е посочила, че с починалата при ПТП Ф. С. са близначки.
След като на 26.12.2008г. сестра й Ф. се омъжила, заживяла в с.К., а баща й
живеел в с.Д.. Свидетелката се омъжила през май 2009г. Почти винаги били
заедно със сестра си, тя й казвала, че звъни всеки ден на баща си, също и
родителите й й казвали за тези отношения. Свидетелката е присъствала на
разговори между тях. Посочва, че постоянно се събирали заедно, били
бременни заедно, отгледали децата си заедно. Събирали се в къщата на едната
или другата сестра. Към 2019г. баща й работел като нает работник и все още
работел, не е спирал да работи. Майка й била жива, живеели заедно с баща й.
Брат й бил в И..
Според показанията на свидетеля М.М.А., съсед на ищеца, с когото са
приятели от деца и се познават се от около 40-50 години, ищецът има две
момичета и едно момче. Едното момиче, Ф., починало при ПТП през 2019г.
март месец. В селото се разчуло, че е станала катастрофа и тя е починала на
място. Преди катастрофата били в добри отношения, тя идвала всяка седмица.
Свидетелят с ищеца били ходили да помагат в К., да правят покрив. Те
живеели там - свекърва й, но купили нова постройка за младите. Ходили с
ищеца да помогнат за покрива. Постоянно си ходили на гости. Починалата му
дъщеря Ф. идвала и помагала на родителите си. Майка й била в болница и Ф.
12
помагала. Според свидетеля, ищецът се променил много след катастрофата,
бил весел човек, жизнерадостен, след това се затворил в себе си. Свидетелят
го канил да излязат, ищецът не искал да излиза. Ищецът се разплаквал когато
станело въпрос за дъщеря му Ф.. Според свидетеля, родителите ходели на
гроба й всеки ден, почиствали, пейка имало направена. Била погребана в село
Д.. Преди произшествието свидетелят и ищеца със семействата си се
събирали по празниците. Свидетелят познава и трите деца на ищеца. Синът
му се оженил тук и отишъл в И., другата дъщеря поддържала връзка с
родителите си, идвала и помагала на родителите си. Ищецът е заварчик и още
работи.
Видно от данните по делото – писмо изх.№310-01-12141/03.12.2019г. на
ответното дружество до ищеца, във връзка с образуваната при ответника щета
във връзка с неимуществените и имуществени вреди, свързани с причинената
в резултат на ПТП смърт на Ф.С.Р., ответникът е изискал допълнителни
данни, канкретно посочени в писмото до ищеца.
Впоследствие с писмо изх.№2-101-4101-1273/02.02.2021г. на ответното
дружество до ищеца и до останалите родственици на Ф. С., ответното
дружество постановило отказ да изплати претенциите за неимуществени
вреди, вкл. и тези на ищеца, което поражда и правният му интерес от
предявяване на настоящия иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Страните по делото не спорят, а и от представения по делото
констативен протокол за ПТП и заключението на автотехническата
експертиза се установява, че на 21.03.2019 г. в 6:35 по път ПП-1-6 на км.
308+300 в землището на гр. К., обл. С.З., дъщерята на ищеца Ф.С.Р., с ЕГН:
**********, докато е управлявала лек автомобил „Опел“, модел „Корса“, е
per. № СТ 7906 АН, при включване в горепосочения участък, е претърпяла
ПТП с управлявания от водача Т.З.А., с ЕГН: ********** лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ, вследствие на
което двете МПС излезли извън пътя вдясно по посоката си на движение,
като МПС с per. № СТ 7906 АН се блъскало в стоманена предпазната ограда и
се преобърнало, а МПС с per. № Р 3241 ВТ се ударило в бетонна колона.
Вследствие настъпилото ПТП от 21.03.2019 г., дъщерята на ищеца Ф.Р.,
е получила тежки телесни увреждания, посочени подробно в писмените
доказателства по делото, вкл и съдебно-медицинската експертиза -
Черепномозъчна травма - в кръвонасядания и охлузвания на лявата лицева
половина, кръвонасядане на брадичката в дясно, кръвонасядане на меките
черепни покривки - теменнотилно в дясно, кръвоизлив в меките мозъчни
обвивки с оформяне на кръвна колекция под меката мозъчна обвивка в
областта на дясната голямомозъчна хемисфера, контузии на мозъка в дясното
13
полукълбо на главния мозък и левия челен мозъчен дял. Гръдна травма -
контузии на двата бели дроба. Охлузване на левия лакът.
Описаните черепномозъчна и гръдната травма са тежки увреждания,
довели до смъртта на Р.а, като водеща причина за смъртта е
черепномозъчната травма, съчетана с гръдната травма, които са причинили
леталния изход.
За увреждащия л.а. Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ
е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
ответното застрахователно дружество - ЗАД "А." АД с номер на полицата №
BG01118002365524. По силата на сключения договор за застраховка
застрахователят се е задължил да покрие в границите на застрахователната
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
вреди.
От страна на ищеца е предявена доброволна претенция пред ответното
дружество, по отношение на която е постановен отказ да се изплати
обезщетение за неимуществени вреди, поради което е предявен и настоящия
иск.
С оглед събраните по делото доказателства- Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 21.03.2019г., изготвен от дежурен ПТП при РУ К.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 21.03.2019г./л.33-35 от делото/,
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съдът приема за
основателни възраженията на ответника, че с поведението си, водачът на л.а.
Опел Ф.Р. е създала опасности за движението и е поставила в опасност
живота и здравето на хората, в нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съдът
намира също, че тя е нарушила изискването на чл.20, ал.2 ЗДП, задължаващ
водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Такава опасност в случая
представляват движещите се по главния път ППС и конкретно процесния л.а.
„Тойота“, който е бил с предимство, но не е бил пропуснат от водача на л.а.
„Опел“ Ф.Р.. В случая е налице несъобразяване от водача на л.а. „Опел“ с
конкретната пътна обстановка, невъзприемане на движещите се по главния
път автомобили, в това число и л.а. „Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. №
Р 3241 ВТ, управляван от Т.З.А..
Според съдебно-автотехническата експертиза, водачът на процесния
лек автомобил „Опел“ Ф.Р. е имала техническа възможност да следи
конкретната пътна обстановка зад себе си в лявото огледало за обратна
видимост на повече от 50 м, да възприеме своевременно движението на л.а.
Тойота и съответно да предотврати настъпването на произшествието, като за
целта е следвало преди да се включи в движението по първокласния път, да
намали скоростта си на движение, а при необходимост и да спре, за да
пропусне л.а. Тойота.
С оглед на посочения механизъм на ПТП съдът приема, че вина за
настъпването на процесното ПТП носи именно водачът на процесния лек
14
автомобил „Опел“ Ф.Р., като извършените от нея нарушения на ЗДП са пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, което е могла да
предотврати, ако бе спазила установените в закона правила за движение.
Относно поведението на водача на л.а. Тойота и приносът му за
настъпването на ПТП, както и дали е могъл го да предотврати, следва да се
вземе предвид, че скоростта на движение на л.а. Тойота преди настъпване на
ПТП е била в рамките на допустимата за конкретния пътен участък -76,44
км/ч при разрешени 90 км/ч. Според експертизата, в конкретния случай
водачът на л.а. „Тойота“ не е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП чрез спиране. Експертизата не е дала категорично
становище от кой момент л.а. Опел е станал предвидима за водача на л.а.
Тойота опасност, тъй като това според вещото лице зависи от множество
субективни фактори у водача – квалификация, опит, осторожност, натрупана
умора. Според експертизата, положението на л.а. Опел при движението му в
локалното платно е позволявало водачът му да има видимост спрямо
движещия се по главния път л.а. Тойота, поради което водачът на последния
трудно би могъл да предположи, че въпреки това л.а. Опел няма да го
пропусне и ще навлезе на главния път непосредствено пред него.
Според експертното заключение, разположението на двете МПС в
момента на удара, са както следва: л.а. Тойота е бил в своята лента за
движение, като надлъжната му ос е била успоредно на надлъжната ос на
платното за движение, с предна част, насочена в посока север, а надлъжната
ос на л.а. Опел е била разположена косо в ляво на около 10 градуса в ляво
спрямо надлъжната ос на първокласния път с предна част, насочена в посока
северозапад. Това описание сочи, че л.а. Опел не е бил завършил процеса на
навлизане в лявата лента на главен път ПП-І-6, поради което и следва да се
изключи като хипотеза възможността към момента на удара между двата
автомобила, л.а Опел вече да се е бил престроил в лявата лента на главния
път, т.е. вече да е бил завършил маневрата престрояване от локалното платно
в главния път, при което липсата на реакция на водача на л.а. Тойота
посредством намаляване или спиране би била укорима. В конкретния случай
обаче, л.а. Опел е навлязъл в дясното активно платно по главен път ПП-І-6
почти непосредствено пред л.а. Тойота, като с тази неправомерна маневра е
предизвикал настъпването на ПТП, без водачът на л.а. Тойота да има
техническа възможност, с правомерни действия, да избегне настъпването на
ПТП.
Анализирайки механизма на процесното ПТП, съдът приема, че водачът на
процесния лек автомобил „Опел“ Ф.Р. в случая е нарушила и разп. чл.20, ал.2
ЗДП, в какъвто смисъл са развити доводи от ответника. Според посочената
разп., „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
15
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ Анализът на цитираният законов текст сочи, че правилни,
респ. правомерни от законова гледна точка действия са намаляването на
скоростта и спирането, когато възникне опасност за движението. Такива
маневри не са били предприети от водача на лек автомобил „Опел“ Ф.Р.,
въпреки наличието на пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя е
предимство“.
Експертизата в заключението си е изследвала техническата
възможност на водача на л.а. Тойота да предотврати настъпването на ПТП
чрез промяна на траекторията на движение, като в тази връзка е приела, че
водачът на л.а. Тойота е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара чрез промяна на траекторията на движение, с
навлизане в лявата активна еднопосочна лента на движение, т.е. чрез
заобикаляне на опасността.
Съдът счита, обаче, че водачът на л.а. Тойота не е нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в ЗДП, тъй като законът не е предвидил
задължение за водача да избегне възникнала опасност на пътното платно чрез
маневра заобикаляне, респ. престроявяне в лява или дясна лента. Подобна
маневра би създала опасност за движещите се зад автомобила превозни
средства, движещи се правомерно в съседните ленти или пък установени в
аварийна лента или на банкета на пътното платно. Още повече че
експертизата е посочила, че няма данни лентата, в която се е движил л.а.
Тойота да е била свободна, така че автомобилът да е могъл безаварийно да
премине в дясната лента на движение.
При така приетия от съда механизъм на ПТП, настоящият състав
намира, че водачът на л.а. „Опел“, модел „Корса“ - Ф.Р. е нарушила правилата
за движение по пътищата, в резултат на което е причинила настъпването на
процесното ПТП. Същата, в нарушение на общото правило на чл.6 ЗДвП (
„Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение.., с пътните
знаци ..;“), не е спазила задължителните указания, дадени й с пътен знак В1 -
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“, като в случая, е следвало
да намали или ако е необходимо дори да спре, за да пропусне движещите се
по пътя с предимство (ПП I – 6) МПС и конкретно лекият автомобил
„Тойота“, модел „Корола Версо“, с per. № Р 3241 ВТ, управляван от Т.З.А..
Освен това, водачът на л.а. Опел е извършил и нарушение на
разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, според които:
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение,
в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво
за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
16
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато
такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни
средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Преди да се включи в главния път, Ф. Р. не е съобразила, че с
предприетата маневра ще създаде опасност за останалите участници в
движението, движещи се по главен път ПП I – 6, в това число и за водача на
л.а. „Тойота“ и извършвайки маневрата, не се е съобразила с неговото
положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която
е свързана с навлизане в съседна пътна лента, същата е следвало да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея.
С оглед на изложените съображения, съдът счита, че ищецът не
установи по безспорен и категоричен начин наличието на причинно-
следствена връзка между действията на водача на л.а.“Тойота Корола Версо“
Т.З.А. и вредоносния резултат – настъпилото ПТП, предизвикало смъртта на
Ф.С.Р., дъщеря на ищеца. От данните по делото се установява, че причина за
настъпилото ПТП са нарушенията на ЗДвП, посочени по-горе в изложението,
допуснати от водача на л.а. „Опел“, модел „Корса“ - Ф.Р..
Ищецът не проведе пълно и главно доказване по делото на твърденията
си за настъпването на ПТП при посочения в исковата молба механизъм, както
и че същото е причинено по вина на застрахования при ответника водач на
л.а. „Тойота“, модел „ Корола Версо“, с peг. № Р 3241 ВТ – Т.З.А., с ЕГН:
**********. При това положение, на последния не може да се вмени вина
причиняването на смъртта на водача на л.а. Опел Ф.С.Р., настъпила в
резултат на процесното ПТП, вследствие получените от нея при същото
телесни увреждания. Отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования водач, то липсата на вина у последния означава и липса на
основание за ангажиране отговорността на застрахователя, какъвто е и
настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице материално-
правните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение на ищеца за претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. смърт на дъщеря му Ф.Р.
при ПТП с участието на Т.З.А., с ЕГН: **********, като водач на л.а.
„Тойота“, модел „ Корола Версо“, с peг. № Р 3241 ВТ, застрахован при
17
ответното дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ №
BG01118002365524.
С оглед на изложеното, съдът намира за неоснователен и недоказан
предявения от С. Р. против ЗАД "А.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1
КЗ във вр.чл.380 КЗ за сумата 80 000 лв., поради което следва да го отхвърли
като такъв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
настъпилото застрахователно събитие - 21.03.2019 г., до окончателното
изплащане.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 5 210лв., съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, от които 4860лв. адвокатски хонорар по
делото.
Водим от горните съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С. Ю. Р., с
ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. ***, чрез адв. М. Т., Старозагорска
адвокатска колегия против ЗАД "А." АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***, представлявано от ***да иск за сумата от 80000
(осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от С.
Ю. Р. неимуществени вреди, вследствие на настъпилата на 21.03.2019 г. смърт
на неговата дъщеря Ф.С.Р., при пътно-транспортно произшествие между нея
и Т.З.А., с ЕГН: **********, като водач на застраховано при ответното
дружество ЗАД "А." АД МПС, с номер на полица „Гражданска отговорност“
№ BG01118002365524, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на настъпилото застрахователно събитие - 21.03.2019 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. Ю. Р., с ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. ***, чрез адв.
М. Т., Старозагорска адвокатска колегия да заплати на ЗАД "А.“ АД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** направените по
делото разноски в размер на 5 210лв. /пет хиляди двеста и десет лв./,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 4860лв. адвокатски
хонорар по делото.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
18