№ 12089
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110102878 по описа за 2024 година
Производството е исково, образувано по реда на 124 от ГПК.
С исковата молба е направено искане ищеца да бъде освободен от внасяне на държавна
такса, поради влошено финансово и здравословно състояние към момента на подаване на исковата
молба. Предявеният иск е за присъждане на обезщетение за причинено непозволено увреждане с
цена на иска 10000 лв.
С Молба вх. вх. № 58873/22.02.2024 г. са депозирани документи относно здравословното
състояние на ищеца, от което се установява, че същият е претърпял оперативно лечение при
заболяване на ретина, стъкловидно тяло и травми, засягащи задния очен сегмент в началото на
годината, а с Молба вх. № 86787/15.03.2024 г. е представена Декларация по чл. 83 от ГПК.
Съдът е изискал служебно справки относно имущественото, имотното и семейното
състояние на молителя, като се установява, че ищецът е неженен, няма непълнолетни деца, работи
по трудов договор в *******“ ЕАД, село *****, като получава основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2325 лв. Ищецът е декларирал, че заболяването му изисква месечни
разходи от 450 лв.
При така установеното, съдът счита, че искането е неоснователно. Държавната такса за
предявения иск е в размер на 400 лв., декларираната сума за лечение на очното заболяване на
ищеца в размер на 450 лв. не се подкрепя от представените документи за здравословното му
състояние, тъй като документите за извършената операция са за минало време, а тези за
закупувани лекарства касаят частично заболяването, за което има медицински документи, а част от
тези лекарства касаят лечение на простудни заболявания и няма данни същите да са били
предписани на ищеца, независимо, че фактурата е издадена на негово име. Съдът счита, че ищецът
има възможност да заплати дължимата държавна такса без да се лишава от възможност да покрива
разходите си за храна, облекло, лечение и други необходими нужди, тъй като има достатъчен
доход от трудово възнаграждение, още повече, че е установено само основното такова, без да е
посочено какви допълнителни възнаграждения получава лицето за прослужено време или други
суми.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че следва молбата да бъде оставена без
уважение, поради което и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. К. Г., ищец по делото, за освобождаване от държавна такса за
разглеждане на исковата молба по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на
препис от същото, от молителя, пред СГС с частна жалба.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се докладва за администриране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2