Р Е Ш Е Н И Е
№ 1024
гр. Пловдив, 18 юни 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети
юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря
Диана Караиванова и с участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №539 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) и чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18).
“Д и М Инвестмънт“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Съединение“ №9, ЕИК *********,
представлявано от К.С.К.- управител, обжалва Решение №24 от 09.01.2020г. по Н.А.Х.
дело №7364 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г., XXVI-ти наказателен състав,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №472336-F501020 от 23.10.2019г.,
издадено от началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, при Централното
управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с което на “Д и М
Инвестмънт” ООД е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева, и е
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от
80,00 лева в полза на ЦУ на НАП.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност, като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закони, и постановяване на решение по същество, с
което да се отмени изцяло процесното НП.
Ответникът по делото- ЦУ
на НАП, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
На 09.03.2020г. по делото постъпва молба с Вх.№4591 от юрисконсулт Венета
Захариева Замфирова- пълномощник на НАП, в която изразява становище за неоснователност
на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, в размер от 300,00 лв.,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), за
което представя списък на направените разноски. На 08.06.2020г. по делото
постъпва молба с Вх.№7941 от юрисконсулт В.З., в която отново изразява
становище за неоснователност на жалбата; поддържа искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Мария Тодорова, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания
по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства,
че на 29.06.2019г., в периода 13:47ч. – 16:50ч., е извършена проверка от
служители на О”ОД”- Пловдив в Главна дирекция “Финансов контрол” (ГД”ФК”), при
ЦУ на НАП, на място в с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, ул. “Пенчо
Славейков“ №134, в обект “Комплекс Свети Георги“, стопанисван от дружеството касатор. В рамките на проверката е прието за установено, че
в обекта има хотелска част и се предоставя услуга “стаи за настаняване“. Прието
за установено, че в обекта е въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо
електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП), модел “Datecs DP150-KL”, с индивидуален номер (ИН) на ФУ №DT729115 и индивидуален номер (ИН)
на фискалната памет (ФП) №02729115. Посоченото ФУ е регистрирано в НАП с №3946011 на 23.07.2018г. Прието е за
установено, че настаняването в хотелската част на комплекса е чрез “букинд“ (вероятно “букинг“ от “booking“, англ.-
предварително ангажиране, резервация). В рамките на проверката е направено
контролно маркиране на “1 нощувка на двойна стая“ на стойност 80,00 лв., при
което е прието за установено, че нощувката се маркира като продажба от група
“Б“, а не както следва в група “Г“ (по смисъла на чл.27, ал.1 от Наредба
№Н-18). В рамките на проверката са извадени два броя съкратен отчет на ФП на процесното ФУ, съответно за периода 24.07.2018г. –
31.12.2018г. и за периода 01.01.2019г. – 29.06.2019г.
Проверката е извършена в присъствието на Д.И.М.- упълномощено лице.
За резултатите от
проверката е съставен протокол за извършена проверка (ПИП), сер.
АА №0023618 от 29.06.2019г., като са дадени предписания в офис на НАП- Пловдив
на 01.07.2019г. да се яви представляващ или упълномощено лице от касатора и представи множество документи- регистър за
настанените туристи, документи за настанените туристи от букинг,
график за работното време, договор за наем на обекта, КЛЕН (контролна лента на
електронен носител) за периода 01.01.2019г. –
29.06.2019г., документ за самоличност за съставяне на АУАН (акт за установяване
на административно нарушение).
На 05.07.2019г. в офис
на НАП- Пловдив се явява Д.И.М.- упълномощено от касатора
лице, който представя на проверяващите изисканите документи.
За резултатите от
проверката е съставен ПИП, сер.АА №0023620 от
05.07.2019г., подписан от Д.М..
Отново на 05.07.2019г. се
съставя и АУАН с №F501020, с който е прието за установено, че касаторът, в качеството му на лице по смисъла на чл.3 от
Наредба №Н-18, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не
регистрира всяка извършена продажба според вида на същата данъчна група, която
изисква закона- в случая данъчна група „Г“ на ФУ. Съгласно чл.66, ал.2 от ЗДДС,
данъчната ставка за настаняване,
предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на
ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или
каравани, е в размер 9 на сто, а съгласно чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18,
лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са
длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите – в конкретния случай в група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност.
Видно от изведения периодичен отчет от ФУ в обекта тип “Datecs DP150-KL”, с ИН на ФУ DT729115 и ИН на ФП 02729115 за периода 01.01.2019г. до 29.06.2019г. всички извършвани продажби са
отчитани в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 20% данък върху добавената стойност, а не в група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност. Нарушението
е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП сер.АА
№0023618 от 29.06.2019г.
Нарушението се
квалифицира като такова по смисъла на чл.27, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18, във
връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Против съставения АУАН постъпва възражение с
Вх.№70-00-9146 от 24.07.2019г., към което е представен констативен протокол за
Софтуер на фирма Д и М инвестмънт ООД, издаден от “АЙ
ТИ ЕМ 77“ООД- дистрибутор на Microinvest за
Пловдив, след което е издадено процесното НП, като
със същото е прието за установено, че описаното нарушение не води до
неотразяване на приходи.
Решението на районния
съд е неправилно.
Според разпоредбите на
чл.185, ал.ал.1 и 2 от ЗДДС, 1) на лице, което не
издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.; 2) Извън случаите по
ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1.
Посочи се по-горе, че
според чл.66, ал.2 от ЗДДС, данъчната
ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително
предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за
площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто, както и че според чл.27, ал.1, т.4 от Наредба
№Н-18, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството касатор, лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчна група “Г“ за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.
От своя страна, разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН
установява, че АУАН задължително съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено, а разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН
установява, че НП съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават.
В случая, описанието на нарушението в НП е
буквално възпроизведено от направеното описание на нарушението в АУАН, а именно
“Видно от изведения периодичен отчет от
ФУ в обекта тип “Datecs DP150-KL”, с ИН на
ФУ DT729115 и ИН на ФП 02729115 за периода 01.01.2019г. до 29.06.2019г. всички извършвани продажби са
отчитани в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат
с 20% данък върху добавената стойност, а не в група „Г“ – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност“.
Вярно е, че според посочения изведен периодичен
отчет от процесното ФУ в обекта, стопанисван от касатора, всички извършени продажби в периода 01.01.2019г. (всъщност от 06.01.2019г.) до 29.06.2019г. са
отчитани в група „Б“, а не в група „Г“ по смисъла на чл.27, ал.1 от Наредба
№Н-18, но доказателствата по делото не позволяват формирането на извод, че
измежду отчетените продажби няма такива, които да са от група „Б“.
Според настоящия състав на съда, за правилното и
законосъобразно развитие на производството пред административнонаказващия
орган, приключило с издаването на процесното НП, е
нужно изричното и конкретно посочване на продажба на стока или услуга,
извършена в обекта, стопанисван от касатора, която
продажба на стока или услуга е следвало да бъде отчетена в група „Г“, но е
отчетена в друга група (група „Б“, според АУАН и НП)
по смисъла на Наредба №Н-18, което обаче не е направено.
Липсата на конкретно посочване на продажба на
стока или услуга (стоки или услуги) в процесните АУАН
и НП, която от страна на касатора е неправилно
отчетена в група „Б“ вместо в друга група по смисъла на чл.27, ал.1 от Наредба
№Н-18, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
препятства правото на защита на наказаното лице- да узнае заради извършването
на какво точно нарушение е ангажирана отговорността му, както и съдебният
контрол, тъй като евентуално допускане на неправилно отчитане на само 1
продажба на стока или услуга би могло евентуално да покрие признаците на
маловажно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Вярно е, че в процесните
АУАН и НП е посочено, че “… - в случая в
данъчна група „Г“ на ФУ“, като вероятно се има предвид направеното на
29.06.2019г. контролно маркиране на “1 нощувка на двойна стая“, описано в ПИП сер.АА
№0023618 от 29.06.2019г., но трябва да се държи сметка за обстоятелството, че
протоколът документира извършването на проверка, а АУАН поставя начало на административнонаказателно производство и в същия следва по
несъмнен начин да бъде направено описание на нарушението.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав намира, че оспореното пред районния съд НП е незаконосъобразно,
тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Посоченото обстоятелство
не е съобразено от страна на районния съд, поради което постановеното от
районния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, включително
и в частта му за присъденото в полза на ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение, и вместо него да бъде постановено друго такова, по същество.
А предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Така мотивиран и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение №24 от 09.01.2020г. по Н.А.Х. дело №7364 по описа на Районен
съд- Пловдив за 2019г., XXVI-ти наказателен състав, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
с №472336-F501020 от 23.10.2019г., издадено от началник на Отдел “Оперативни
дейности”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с което на “Д и М Инвестмънт” ООД, ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…/П/………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………