№ 3046
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110103915 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. П. А. срещу
„**, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
19 лв., представляваща платена от ищеца, без основание на 08.09.2021 г. сума
за възстановяване на ел. захранването в обект - недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, с клиентски номер * и абонатен номер **********, за която сума е
издадена фактура № */08.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 08.09.2021 г. ищецът е платил на
ответника сумата в размер на 19 лв. без основание за възстановяване на ел.
захранването в обект - недвижим имот, находящ се в гр. Варна, клиентски
номер * и абонатен номер **********, за която сума е издадена фактура №
*/09.02.2021 г. Излага се, че потребителят е заплатил без основание в полза
на ответника сумата за възстановяване на ел. захранването в имота поради
неговото прекъсване. Счита, че въпреки че я е платил, не е дължал тази сума,
а за ответника не е налице законово или договорно основание, въз основа на
което да претендира такова вземане за нереално извършени разходи при
възобновяване на електрозахранването. Поддържа, че разпоредбата на чл. 37,
ал. 1, изр. 2 от ОУ на „*“ АД, послужила за начисляване на тази сума,
противоречи на чл. 122-124 ЗЕ. Твърди, че същата е неравноправна, на
основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика
едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради включване
и изключване на снабдяването и ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон. Излага, че ответното дружество няма каквито и да е
правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа,
включително да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такава
такса не му се следва. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е
1
писмена молба, с която искът се поддържа и се моли за уважаването му.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника „**, чрез процесуалния му представител. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Сочи се, че в срока за
отговор на исковата молба ответникът доброволно е заплатил сумата,
предмет на иска от 19лв., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до плащането с платежно нареждане от 12.04.2022 г. Сочи се, че
въпреки извършеното плащане се оспорва основателността на претенцията.
Твърди, че захранването на абоната е преустановено поради виновно
неизпълнение на договорните задължения на същия. Поддържа, че е налице
правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата
на ел. енергия. Излага, че съгласно чл. 34 ОУ на ПЕЕЕПП дружеството има
право да поиска от „*" АД да прекъсне или ограничи преноса на ел. енергия, в
случай че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на
дължимите суми, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 37, ал. 1 ОУ
дружеството изисква от посоченото трето лице възстановяване на преноса на
ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсване. Продажбата на ел.
енергия се възстановява след като клиентът заплати цена, съгласно
ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и
възстановяване на продажбата на ел. енергия. Посочва, че тази такса
представлява заплащане на вид мрежова услуга. Оспорва твърденията, че
процесната такса противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, съответно, че е
неравноправна, на основание чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП. Счита, че при
несъгласие потребителят е следвало да депозира заявление, с което да влияе
върху съдържанието на ОУ, което не е сторено. Намира, че цитираната в
исковата молба практика на ВКС не касае страните по спора и е неотносима
към него. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание искът се оспорва от ответната страна чрез
процесуален представител. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на така предявения иск следва ищецът да
установи твърдението си за наличие на облигационна връзка между
праводателя си –потребител с ответника и плащането на процесната сума 19
лв. към ответника на посочената от него дата 08.09.2021 г. В тежест на
ответника - доставчик, в условията на пълно и главно доказване, е да
установи, за да отблъсне исковата претенция дължимостта на сумата, а
именно основанието и размера на вземането си за заплащане на процесната
такса за възстановяване на ел. захранването, в т.ч. че е заплатил същата на
твърдяната дата -12.04.2022 г.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че налице твърдяната
договорна връзка по повод доставка на електроенергия, регулирана от
публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия; че сумата 19 лв. е начислена за възстановяване на захранването
/електромер/ в процесния обект на потребление с клиентски номер номер * и
абонатен номер **********, за която сума е издадена фактура № */09.02.2021
г. съответно че тази сума е заплатена от ищеца в полза на ответника на
2
08.09.2021г.
Спорният по делото въпрос е относно дължимостта на сумата от 19 лв.,
претендирана на основание клауза от ОУ на ответното дружество.
Съгласно чл. 37 от ОУ, достъпни на интернет страницата на ответното
дружество и служебно известни на съда, ел. захранването се възстановява,
след като отпадне основанието за прекъсването и клиентът заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД, цена съгласно ценоразпис, в която са включени
всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на
ел. енергия.
Съдът намира, че следва да е налице доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и
доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени.
В хода на производството ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, от които да се направи обоснован извод за предоставяне на
мрежова услуга /възстановяване на ел. захранване/, за датата на извършването
й, както и че действително е извършил такава - възстановил е ел.
захранването на обекта на потребление на абоната. Няма представени
доказателства и че в качеството му на абонат ищецът е поискала такова
възстановяване.
От друга страна, съдът намира, че посочената клауза, въз основа на
която се претендира плащане от ответника, е неравноправна по следните
съображения:
На първо място, клаузата на чл. 37 от ОУ противоречи на чл.122-124 ЗЕ.
Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя
на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира
опора и в нормите на ЗЕ. Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения
по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за
възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата
неравноправна по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
На следващо място, дори да се извършват някакви разходи за
доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на
същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на
клиента с ел.енергия. С оглед наличието на договорни отношения между
3
потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така
и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително
заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя
едностранно техния размер, клаузата на чл.34, ал.1 в посочената част, е
неравноправна и на основание чл.143, т.18 от ЗЗП, защото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването (в този
смисъл решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I т.о.).
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
Не е спорно между страните, че процесната сума е заплатена в полза на
ответника.
По изложените съображения искът за връщане на заплатената сума от
19 лв. такса за възстановяване на захранването е доказан по основание и
размер.
В хода на процеса с отговора на исковата молба са представени
доказателства за извършено доброволно плащане от ответника на сумата от
19лв., предмет на делото, което плащане не се оспорва от ищцовата страна.
На основание чл.235 от ГПК съдът следва да вземе предвид фактите,
настъпили в хода на производството – в случая погасяване на задължението
чрез извършеното на 12.04.2022 г. плащане.
С оглед изложеното и като съобрази извършеното плащане, съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен и като такъв същият следва да
бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на спора, съдът намира, че в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски. Това е така, тъй
като с поведението си ответното дружество е станало причина за иницииране
на производството предвид извършеното плащане на дълга след депозиране
на исковата молба. Още повече, макар и да е извършено плащане в хода на
процеса, исковата претенция се оспорва по основание, което обосновава
основателността на искането на ищеца за заплащане на разноски по делото. В
тази връзка искането на ответника за възлагане в тежест на ищеца на
сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК се преценява от
съда за неоснователно.
С оглед изложеното в полза на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да плати на ищеца разноски в размер на 350лева, от които 50 лв. за
заплатена държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. *
срещу „**, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 19 лв., представляваща платена от ищеца, без основание на
08.09.2021 г. сума за възстановяване на ел. захранването в обект - недвижим
имот, находящ се в гр. Варна, с клиентски номер * и абонатен номер
**********, за която сума е издадена фактура № */08.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. *, сумата от 350
лева (триста и петдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените по решението суми могат да бъдат заплатени по
посочения от ищеца начин – по Б.а сметка в
IBAN:BG33CECB979050C5899700, BIC: CECBBGSF, с титуляр адв. К. Д. Т.,
ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5