РЕШЕНИЕ
№ 10821
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110150603 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ======== ЕАД, ЕИК =========, срещу А. В. Ш.
ЕГН **********, с предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР, вр. с
чл.9 ЗПК за сумата от 1000 лв., представляваща задължение по договор за кредит
№539299 от 08.10.2015 г., ведно със законна лихва от 15.11.2019 г. до изплащане на
вземането и наказателна лихва /обезщетение за забава в размер на законната лихва/ в
размер на 304,47 лв. за периода от 15.11.2016 г. до 07.11.2019 г., за които частично е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 65896/2019г. по описа
на СРС, 29 състав. Ищецът твърди, че на ответника била предоставена сумата от 1000
лева чрез превод посредством „...... АД, като крайният падеж на задължението бил на
31.10.2016 г.
Твърди, че ответникът не бил изпълнил задължението си да върне предоставената сума
от 1000 лева на падежа, поради което изпаднал в забава. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. В
подаденото възражение по чл.414 ГПК поддържа, че сумите са недължими, като
алтернативно релевира довод за осъществено плащане и изтекла погасителна давност.
В проведеното открито съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни и
1
недоказани и моли за тяхното отхвърляне.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР,
вр. с чл.9 ЗПК:
За основателност на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за предоставяне на
потребителски кредит от разстояние, а именно: факта на съставен електронен
документ, съдържащ електронно потвърждение от ответника на съдържанието на
договора и общите условия към него, кредиторът да е предоставил, съответно
длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, фактът на
предоставяне на ответника на сумата от 1000 лв., настъпила изискуемост, забавата на
длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер. В тежест на
ищеца е да установи също така, че процесните клаузи от договора са индивидуално
уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват
добрите нрави.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да установи положителния
факт на плащане, както и правоизключващите и правопогасяващите си възражения.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, в редакцията му към 16.10.2015 г., електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация,
съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр. 34 /в сила от 7.10.2001 г./.
Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
Приложен е по делото договор за потребителски кредит № ............... с кредитодател
...... ЕАД и кредитополучател ответника, ведно с Приложение № 1 към договора и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация. Посочените
2
документи не съдържат параф (саморъчен подпис) на ответника по иска. Представени
са и общи условия за предоставяне на кредити – също неподписани с параф, от които е
видно, че волеизявленията на страните по сключване на договора се извършват по
няколко алтернативни начина, включително и по електронен път – на официалния сайт
на ...... ЕАД. Предвидено е, че на сайта кредитополучателят кандидатства за кредит,
като подава заявление до ...... ЕАД по образец, в който посочва личните си данни,
желания размер на кредита, срокът на кредита, наименованието на кредитния продукт
и желания начин на усвояване на кредита. Посочено е, че след като заявлението бъде
попълнено, ...... ЕАД изпраща на кредитополучателя по електронна поща Стандартен
европейски формуляр, а актуалните Общи условия (ОУ) и договорът за кредит се
предоставят на кредитополучателя чрез платформата на сайта. В т. III, 9, б. "а" от ОУ е
предвидено, че ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен
да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на
команда "декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, и приемам ОУ
и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя. Предвидено е в
т. III, 11, че с извършване на посочените в т. III. 2. 9., б. "а" действия заявлението се
счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от
същия. Процесният договор за потребителски кредит има характеристиките на договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане
на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние (уеб страницата на ...... ЕАД и
електронна поща). При договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние
доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване
на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР).
По делото е прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Според посоченото от
вещото лице процедурата по кандидатстване по процесния договор е извършена след
попълване на онлайн форма на заявление на сайта на ищеца, след което служител на
ищеца е извършил верификация на посочените данни, свързал се е с кредитоискателя
на посочения от него телефон, изпратил е 6 цифрен код на кредитоискателя, който
следва да го потвърди чрез разговор на посочения от него телефон. Видно от
посоченото от вещото лице, от справката в информационната система на ищеца е
видно, че на посочен от кредитоискателя адрес на електронна поща .....................“, са
изпратени като файлове процесният договор, ведно с приложение №1 към него, Общи
условия за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр. Според
посоченото от вещото лице от електронната система на ищеца му е предоставен запис
на проведен от служител на дружеството телефонен разговор с мобилен телефонен
3
номер **********, в хода на който е обсъждан размерът на исканата сума. Била
поискана от заемополучателя сумата в размер на 1500 лв., но служител на ищеца
одобрил предоставянето на сумата от 1000 лв. Вещото лице посочва, че системата на
ищеца не отразява дали е потвърдено изпращането на документите на адреса на
електронна поща ..............., единствено отразява, че същите са изпратени. Според
посоченото от вещото лице, IP адресът, от който е кандидатствано за процедурата по
сключване на договора от 08.10.2015 г., е от адресното пространство на доставчик на
интернет услуги, „..........“ АД, като не са съхранени архивите на клиентите –
ползватели на същия, нито трафични данни поради изтичане срока им за съхранение.
Предвид изложеното по делото не се установи пълно и главно ответникът да е дал
съгласие за сключване на процесния договор за кредит. Видно е от посоченото от
вещото лице по СТЕ, че кредитополучателят е кандидатствал за кредит на сайта на
дружеството, в който случай съгласно чл.9 б.“а“ от ОУ на ищеца, следва да декларира
своето съгласие с въвеждане на команда "декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен имейл и приемам ОУ и Договора"- на указаното за това място на
сайта, каквото по делото не се установява по никакъв начин. Дори и да се приеме, че
ответникът е дал съгласие за сключване на договора, то не се установява, да е получил
в заем процесните суми, същите реално да се постъпили за погасяване на стари
задължения на ответника и да са платени в брой. В тази връзка, от представеното
основно и допълнително заключение на ССчЕ се установява, че с част от сумата от
1000 лв. по договор за потребителски кредит № 539299 от 08.10.2015 г. е осчетоводено
погасяване на остатък от задължението към 08.10.2015 г. по предходен договор за
кредит № ..................... г. в размер на 263,56 лв., а останалата сума в размер на 736,44
лв. е следвало да бъде предадена на заемополучателя. Вещото лице посочва, че му е
било представено извлечение за движение на микросметка във връзка с представена от
ищеца по делото разписка за електронно плащане, по която на 08.10.2015 г. е бил
осчетоводен паричен превод. Посочва, че при извършената проверка третото
неучастващо по делото лице ...................“ АД не е представило препис от документ –
разписка с приложено копие от лична карта с подпис на получателя, която се генерира
след легитимация на лицето – получател и потвърждаване на операция по изплащане
на паричен превод на каса на А. В. Ш., като се позовава на изтекъл срок за съхранение
на документите.
На фона на горното съдът намира, че не е проведено пълно и главно доказване на
обстоятелството, че сумата по този договор реално е предоставена на ответника в брой,
за което е разпределената за ищеца доказателствената тежест. Съдът не кредитира
представеното от ищеца удостоверение, без дата, посочено като изходящо от ищцовата
страна – при липса на данни кое лице е издало същото, в което е посочено, че
ответникът е получил разликата от новата заемна сума по договор за потребителски
кредит № 539299 от 08.10.2015 г., в размер на 736,44 лв., съгласно разписка за
4
изплатена сума. Това удостоверение представлява частен документ, изходящ от ищеца,
без да бъдат ангажирани доказателства в подкрепа на изложените обстоятелства.
Поради непроведено от ищеца пълно и главно доказване на фактите, от които той
излича изгодни за себе си правни последици, предявеният от него иск с правно
основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 1000 лева е неоснователен и
следва да се отхвърли. Поради отхвърляне на главния иск с правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърлят и акцесорният иск за наказателна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва се присъдят сторените от него
разноски. Същият претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв. С молба от 17.10.2022 г. ищецът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на същото, което съдът приема за частично основателно,
поради което и намира, че следва да го намали на сумата в размер на 621,31 лв., при
съобразяване на предвидения минимум съгласно чл.7 ал.1 т.2 вр. ал. 9 НМРАВ в
приложимата редакция, и при съобразяване фактическата и правна сложност на делото
и броя на проведените съдебни заседания.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "................ ЕИК ========= със седалище и адрес на
управление: град ...................", представлявано от изпълнителния директор ...................
срещу А. В. Ш. ЕГН **********, съдебен адрес гр......................искове по чл.422 ГПК
вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР, вр. с чл.9 ЗПК за сумата от
1000 лева, представляваща задължение по договор за кредит №539299 от 08.10.2015 г.,
ведно със законна лихва от 15.11.2019 г. до изплащане на вземането и наказателна
лихва в размер на 304,47 лева за периода от 15.11.2016 г. до 07.11.2019 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело№ 65896/2019 г. по описа
на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА "................"АД ЕИК =========, да заплати на А. В. Ш. ЕГН
********** сумата от 621,31 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5