№ 242
гр. Благоевград, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Диана К. Ангелова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20241200500777 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от З.
Б. А. чрез процесуалния си представител адв. В. Г. против Решение №
259/11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 857/2023 г. по описа на РС –
Благоевград.
Жалбоподателят сочи че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните и материалноправните правила.
РС не е обсъждал приетата по делото графологична експертиза,
в която вещото лице ясно и категорично е заявило, че подписът върху
договора за издаване на предплатена карта от 18.1.2022 г. по която ищецът е
наредил отпуснатия заем не е положен от ответницата, както и ръкописният
текст върху същият договор не е изписан от нея. Не е обсъдил възраженията за
липса на валидно сключен договор за заем и липсва получаване на суми.
В решението не е посочено, че уважаването на иска е
детерминирано от наличието между страните на облигационно
правоотношение, от което за ответницата да е възникнало задължение за
заплащане на сумата за неизплатена главница.
1
Сочи, че съдът развива тезата единствено по отношение на
представените на електронен носител и възпроизведен на хартиен носител
договор за предоставяне на кредит № 370275/18.1.2022 г., електронна
кореспонденция, осъществявана чрез посочения при кандидатстването имейл
адрес, както и снимка на лична карта- лице и гръб; автопортретна снимка
/селфи/ с личната карта до лицето и т.н., като безспорно приема, че
кандидатстващият за кредит е именно З. А.. Никъде обаче съдът не изследва
обстоятелствата, че действията по кандидатстване не са нейни, а на друго лице
Сочи, че вертификацията е извършена от устройство с
посочени метаданни като е представена справка, но не се съобразява, че
ищецът не е поискал СТЕ за установяване дали при кандидатстването е
предоставил преддоговорната информация; договора за потребителски кредит
и общите условия; че е потвърдено получаването им от З. А.; чий е
регистрирания в системата имейл адрес, с който ищеца е контактувал във
връзка със сключване на договора, както и от кой IР адрес е получена заявката
за сключване на договора.
Договорът за заем се счита за сключен от момента на предаване
на съответната сума, а не от постигане на съгласие, поради което независимо
дали е налице писмен акт или устна уговорка, само при предаването на
съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.
Безспорно е, че сумата е преведена, чрез превод по „И.П.“ по сметка, свързана
с картата съгласно договор , за който не се доказа да е подписан от З. А. т.е. не
се установява сумата да е получена от нея.
За да се сключи договор клиентът преминава през процес на
лична идентификация и е необходимо да изпрати потвърждение, че е получил
и приема условията и сключване на договора, съгл. Общите условия за
предоставяне на потребителски кредити. Потвърждението за получаване на
документите, приемането им и изразяване на съгласия за сключване на
договора се осъществява чрез получаване на съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер. По делото се установява, че това е
осъществено чрез мобилен номер *, който от удостоверение от мобилен
оператор А1 се доказва, че е на лице различно от З. А..
Моли решението да се отмени и се постанови отхвърляне на
иска. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
2
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на
жалбата.
С атакуваното решение РС е признал за установено по
отношение на ответника З. Б. А., че дължи на ищеца „И.Ф.“ ЕООД, сумата от
700 лв., представляваща главница по неизпълнено задължение по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 370275/ 18.01.2022г., ведно със
законната лихва от 14.03.2023г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№256/16.03.2023г. по ч.гр.д.№278/2023г. по описа на Районен съд-
Благоевград.
БлОС счита, постановеното решение за валидно и допустимо.
Същото е постановено в производство образувано по иск, предявен по реда на
чл. 422 от ГПК при спазване на относимите за целта процесуални норми.
Производството е образувано след като длъжникът е подал възражение на
29.3.23 г. т.е. във визирания в чл. 414, ал. 2 от ГПК едномесечен срок, считано
от връчената му на 28.3.23 г. заповед за изпълнение на парично задължение
№ 256/16.3.2023 г., по ч.гр.д. 278/23 г. по описа на РС-Благоевград като
заявителят „И.Ф.“ ЕООД е предявил искова молба на 24.4.23 г. т.е. в указания
му по чл.415, ал. 4 ГПК едномесечен срок, считано от 10.4.23 г. – датата, на
която е получил указанията на заповедният съд за предявяването му.
Подадената срещу първоинстанционното решение въззивна
жалба, също е допустима –подадена е от лице с правен интерес, срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.
За произнасяне по доводите в жалбата относно правилността на
решението, БлОС, въз основа на събраните по делото доказателства, тезите на
страните и закона, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото е представен хартиен носител на Договор за
предоставяне на кредит №370275 от 18.01.2022 г., за който се твърди, че е
сключен от разстояние и с който „И.Ф.“ ЕООД като кредитор се задължил да
предаде в собственост на З. Б. А. като потребител /кредитополучател/, сумата
от 700 лв., а потребителят се задължил да я върне за срок от 420 дни, на
погасителни вноски, подробно описани в Погасителен план /първа
погасителна вноска – 17.02.2022г., последна погасителна вноска –
3
14.03.2023г./; вид на кредита – „Бърз на вноски“ - вж. чл. 2 от договора.
В договора за кредит са вписани личните данни на
кредитополучателя – трите имена, ЕГН, данните от личната карта - номер и
дата на издаване, постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон *, електронна
поща *, както и посочена банкова /платежна/ сметка в лева – *.
От заключението на изслушаната от БлОС съдебно техническа
експертиза, се установява, че при кандидатстването за предоставяне на кредит
в системата на „И.Ф.“, ЕООД фигурират лични данните на жалбопадателката
З. А.: ЕГН, номер на лична карта, адрес, телефон, месторабота и т.н.; че по
време на процедурата за сключване на договора на посочения от лицето З. А.
електронен адрес са изпращани писма по електронната поща; на посочения от
нея телефонен номер е изпратен уникален код за сключване на договора, като
в системата фигурират данни, че лицето е потвърдило сключването на
договора, чрез изпратения уникален код.
От съдебно счетоводната експертиза изслушана от РС се
установява, че на 18.01.2022 г. от сметка с титуляр „И.Ф.“ ЕООД е излъчен
банков превод на сумата от 700 лв. по разплащателна сметка с титуляр З. Б. А.,
с основание за превода - Договор за заем номер 370275.
Ответницата А. оспорва да е сключен договора за кредит с нея,
тъй като посочения мобилен телефон не бил на нейно име, а и банковата
сметка, на която тя е титуляр се установява, че не тя е сключила договор за
откриването й, както и че не тя се е подписала за получаване на сумата след
превеждането й от „И.Ф.“.
Посочените от нея факти се установяват по делото, съотв. от
писмо изх.№19607/11.10.2023г. от „А.Б.“ ЕАД /л.88/ е видно, че мобилен
номер * е регистриран на дата 17.01.2022г. /в деня на отправяне на заявката за
кредит/ на името на Силвия Б. Стамболиева.
Установява се, че платежната сметка с титуляр З. Б. А. е открита
във финансовата институция „И.П.“, АД на основание Договор за издаване на
предплатена карта №2600014770033471, сключен на 18.01.2022г. със З. Б. А., с
посочени в същия лични данни – ЕГН, номер и дата на издаване на лична
карта, адрес, и телефон ********** /наричан в договора оправомощен
ползвател/. По силата на чл.2 от Договора оправомощеният ползвател заявява,
че е съгласен И. да открие платежна сметка в лева с IBAN: *, към която е
4
получил карта с пин код.
От графологичната експертиза, че подписите, положени в
долния ляв ъгъл на договора за издаване на предплатена карта от дата
18.1.2022 г. с № 2600014770033471 не са положени от З. А., посочена за
подписал го, както и ръкописният текст срещу „оправомощен ползвател по
договор за издаване на предплатена карта от дата 18.01.2022 г. с №
2600014770033471 не е положен от З. А..
По делото няма доказателства, че посочената при
кандидатстването електронна поща се ползва от друго лице, а не от нея,
който факт също посочва в подкрепа на тезата си.
БлОС счита извода на първоинстанционния съд, че именно
лицето З. А. е участвало в процедурата по ЗПФУР по сключване на договора
от разстояние за правилен и законосъобразен.
Предвид че данните от личната карта съвпадат с тези отразени в
договора, както и че както е посочил и РС автопортретна снимка с личната
карта до лицето в срв. със снимката от личната карта в уголемен размер, че
лицето е едно и също, при липса на опровергаващи ги доказателства и при
липса на надлежно въведено твърдение с отговора на исковата молба за
възможността да е ползвана личната й карта от лице от обкръжението й, което
да има достъп до личните й вещи и документи и да прилича на нея до степен
невъзможност да бъде отличени БлОС счита, че се доказва по категоричен
начин, че именно тя е лицето кандидатствало за кредита.
Превеждането на сумата по сметка, дори и да не е с титуляр З.
А. е без значение предвид, че съдът приема за доказано, което не е
опровергано от нея, че именно тя е лицето кандидатствало за предоставяне на
заема.
Няма пречки самото лице да посочи сметка, на която не е
титуляр да му бъде преведена сумата. В този смисъл, самото изтегляне на
сумата от сметката от друго лице, тъй като се опровергава подписа за получил
да не е на З. А. също не е основание за друг извод, тъй като сумата се счита за
усвоена с предоставянето й по сметка, посочена именно от кандидатствалото
лице.
След като сметката е посочена от кандидатствалото лице и от
събраните доказателства, липсва опровергаване, че лицето кандидатствало е
5
й страната по делото т.е. че е З. А., то решението е правилно и
законосъобразно.
Извод, че от факта че подписа върху договора, не е нейн, както
и че ръкописния текст, касаещ изписването на името й на изписаното име З.
А. не са нейни не означава, че не тя е кандидатствала.
С оглед изложеното за неоснователност на доводите в жалбата
за липса на облигационно отношение между страните, атакуваното решение
като правилно и законосъобрано, БлОС потвърждава.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
жалбоподателката ще следва да се осъди да заплати на въззиваемия сторените
разноски за настоящото производство в размер на 600 лв. за вещо лице и 50
лв. за юрисоконсултско възнаграждение, което възнаграждение съдът
определя съгл. чл. 25, ал. 1 от НПП при съобразяване интереса, фактическата
и правна сложност на делото, както и че същите възражения са се поддържали
и пред първоинстанционния съд.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 259/11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 857/2023
г. по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА З. Б. А., с ЕГН **********, да заплати на „И.Ф.“,
ЕООД, ЕИК * сторените разноски за настоящото производство в размер на 650
лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6