№ 1027
гр. Бургас, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100501174 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
18105/15.05.23г. на БРС от С. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Б.
М.“, бл. **, вх. *, ет. *, представлявана от адв. М. Момчилов, служебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Успенска“ № 13, офис 1, партер, против решение №
884/27.04.2023г. по гр.д.№ 7512/2022г. на БРС , в частта, с която са
отхвърлени предявените против Н. Ж. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. Б.,
ул.„В. Л.“ № ***, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 31, ет.1, адв. Д.
Потерова, обективно съединени при условия на евентуалност искове за
обявяване за нищожно на извършеното с н.а. № **, т. II, рег.№ 1507, д.№
*** от 10.07.****г. на нотариус Ат.Димов – гр.Бургас дарение на недвижим
имот до размера на 3/12ид.ч. от предмета на сделката и в нейна тежест са
поставени съответните разноски по делото. Заявява, че решението не е
правилно. Позовава се на договор, извършен при заобикаляне на закона -
чл.26, ал.1, предл.ІІ ЗЗД, на следващо място – липса на основание по чл.26,
ал.2, предл.ІV ЗЗД, евентуално – привидност по чл.26, ал.2, предл.V ЗЗД и
на последно място – накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.ІІІ
1
ЗЗД. Излага аргументи, оспорва приетите от районния съд крайни изводи.
Твърди, че неправилно са ценени събраните гласни доказателства и че
въззиваемата страна – ответник пред първоинстанционния съд, не е успяла да
докаже твърдените от нея факти. Моли за отмяна на постановения акт в
горната му част и уважаване на исковата молба. Няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
Въззиваемият Н. Ж. Ж. оспорва въззивната жалба, чрез процесуалния
си представител адв. Д. Потерова. Поддържа правилност на постановеното
решение. Моли за неговото потвърждаване и излага подробни аргументи в
тази връзка. Също няма доказателствени искания, не сочи нови доказателства.
Претендира разноски.
Предявените пред районния съд обективно съединени искове, при
условие на евентуалност са с правни основания чл.26, ал.1, предл.ІІ ЗЗД, на
следващо място чл.26, ал.2, предл.ІV ЗЗД, по чл.26, ал.2, предл.V ЗЗД и на
последно място чл.26, ал.1, предл.ІІІ ЗЗД.
Въззивната жалба е депозирана от легитимирано лице, в срока по
чл.259 ГПК, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция, насочена е срещу акт, подлежащ на въззивен контрол и е
допустима.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от С. Я. В.,
чрез адв. М. Момчилов, против въззиваемия, с която моли да бъде обявен за
нищожен сключения на 10.07.****г. с н.а. № **, том **, рег. № ****, дело №
*** от 2020г. на нотариус Ат.Димов договор за дарение на недвижим имот, с
който наследодателят на въззивницата дарил на въззиваемия Н. Ж. 3/6 ид.ч.
от подробно описания по нотариалния акт имот, а именно от: 750/1180кв.м. от
ПИ с идентификатор 07079.705.2231 по КККР на гр.Бургас, находящ се в
гр.Бургас, кв.Банево, в.з. „До стопански двор“, ул.“Четвърта“ № 6, ведно с
построената в имота вилна сграда – еднофамилна вилна сграда на един етаж,
със застроена площ от 34кв.м., представляваща имот с идентификатор
07079.705.2231.2 по КККР на гр.Бургас, при граници на ПИ – описани в
нотариалния акт, със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване
2
върху дарения имот в полза на прехвърлителя и без право на надарените да се
разпореждат с него, без изричното писмено нотариално заверено съгласие на
Я. В..
С исковата молба въззивницата твърди, че „Ив Хорека 68“ ЕООД и Я.
И. В. – внук на прехвърлителя, имали финансови задължения към „Уникедит
Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД на обща стойност към датата на сделката –
около 70 000лв. Твърди, че бащата на въззиваемия – Ж. Ж., въвел
прехвърлителя и неин баща в заблуждение, че ще погаси кредитите, а
впоследствие сумите ще му бъдат възстановени от печалбите на общото му
дружество с брата на въззивницата – И. В.. За да бъде гарантирано връщането
на сумите, с които Ж.Ж. ще погаси кредитите, се договорили Я. В. да
прехвърли имот. Договорили се, че след възстановяване на сумите, имотът ще
бъде прехвърлен обратно на Я. В..
С исковата молба Ст.В. твърди, че кредитите към „Уникредит
Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД не били погасени от страна на Ж.Ж., нито
имотът е бил върнат на нейния наследодател. При всичко така изложено е
заведена исковата молба и са предявени горните искове. Ангажирани са
доказателства.
С решение № 884/27.04.2023г. по гр.д.№ 7512/2022г. на БРС е
прекратено производството и исковете са оставени без разглеждане до ½ част
от предявения размер. В тази част решението не е обжалвано и понастоящем е
висящо производството само досежно 3/12ид.ч. от описания по-горе имот.
Въззиваемият оспорва исковете в депозирания в срока по чл.131 ГПК
отговор като неоснователни, с твърдения, че изложеното в исковата молба не
отговаря на действителното положение. Оспорва описаната в исковата молба
фактическа обстановка. Твърди, че към датата на дарението е бил в близки
приятелски отношения със с. на дарителя – И. В. и често го е подпомагал
финансово, понеже знаел, че има задължения към банкови институции.
Твърди, че почти цялото семейство на И. В. – син на дарителя, било назначено
на работа в ръководен от баща му търговец - „Чао Италия“. Заявява, че
впоследствие отношенията между двете семейства рязко се влошили, по
финансови причини, но никога не е ставало въпрос баща му – Ж.Ж. да
погасява кредити на семейството на И. В. в широк смисъл, нито да се връща
дареният имот. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.
3
Ангажира доказателства, претендира разноски.
Както бе изложено по-горе, в исковата молба са въведени оплаквания
за нищожност на сключения на 10.07.****г. с н.а. № **, том **, рег. № ****,
дело № *** от ****г. на нотариус Ат.Димов договор за дарение на недвижим
имот, като ищцовата страна – настояща въззивница, следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на твърдените от нея факти,
обосноваващи нищожност на договора.
При обсъждането на основателността на предявените искове, съдът се
съобрази с разясненията в мотивната част на Решение № 199 от 12.07.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК и разгледа предявените искове
според тежестта на сочения порок.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. ІІ ЗЗД: „Нищожни са
договорите, които противоречат на закона или го заобикалят…“. Видно от
исковата молба, твърди се извършване на дарение в полза на въззиваемия, при
заобикаляне на закона. За да се възприеме, че е налице заобикаляне на закона,
съгласно разясненията в мотивната част на Тълкувателно решение № 5/2012г.
от 28 ноември 2012г. по т.д. № 5/2012г. ОСГК на ВКС, следва страните по
договора да преследват чрез този договор или чрез него, като част от
поредица действия, един забранен от закона резултат. Волята им трябва да е
съзнателно насочена към неразрешена от закона цел, която противоречи на
императивна правна норма.
По исковата молба липсват твърдения, че прехвърлителят или
надареният съзнателно са желаели постигане на резултат, който законът
забранява. Освен това от събраните свидетелски показания става ясно, че
между с. на дарителя – И. В. и бащата на надарения – Ж. Ж. – двамата
разпитани в качеството им на свидетели по делото, е имало бизнес-
отношения. Неясно остана в какви затруднения е изпаднал И. В., какви суми е
получавал от Н. Ж. и от баща му Ж. Ж., каква част от тях са погасени, за да се
приеме като краен извод, че чрез дарението, извършено от Я. В., се преследва
цел, различна от целта на самия договор. Ето защо съдът намира първият иск
за недоказан и неоснователен.
По отношение на следващия заведен иск – за прогласяване на
нищожност на договора за дарение, поради липса на основание - чл.26, ал.2,
предл.ІV ЗЗД, съдът съобрази следното: Според правната теория с договора за
4
дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно една вещ на надарения,
който я приема. Единствена цел на разпореждането е надаряването на
преобретателя. Дори и да се приеме, че дарението е извършено като знак на
благодарност от страна на дарителя за оказваната системна помощ от страна
на семейството на Н.Ж. в полза на семейството на с. му – свидетеля И. В.,
подобен извод не води до заключение, че мотивът, поради който е дарен
имотът, е противен на закона или на добрите нрави. Основанието на договора
за дарение е безвъзмездното прехвърляне на имуществени блага в полза на
надарения и това основание е осъществено със сключване на договора. Ето
защо и вторият иск се явява неоснователен и недоказан и подлежи на
отхвърляне.
По отношение на оплакването, че извършеният договор за дарение е
привиден – основание по чл.26, ал.2, предл.V ЗЗД, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.17 ЗЗД: „Ако страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата
относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност“. Твърдението по исковата молба е за „прикритост“ на
договора за дарение – т.е. несъмнено въззивната страна се домогва да докаже,
че при сключване на договора за дарение на недвижим имот, прехвърлителят
Я. В. и преобретателят Н.Ж. са имали ясното съзнание и воля, че не желаят
правните последици на договора за дарение, а именно – за незабавно и
безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху имота в полза на Ж., като
помежду им съществува съглашение, че истинската им воля е различна от
обективираната в нотариалния акт.
За да се докаже подобно твърдение, обаче, разпоредбата на чл.165,
ал.2 ГПК поставя условие: „Свидетелски показания се допускат и когато
страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е
привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата
страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които
правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.“
По делото категорично липсва обратно писмо, от което да се
установи, че въпреки сключения договор за дарение на недвижим имот,
страните не желаят правните му последици, че отношенията между тях са
различни, че дарителят няма дарствено намерение и че е налице съгласие
5
действителният собственик на имота да остане Я. В..
При това положение недопустимо е да бъдат обсъждани
свидетелските показания на св.И. В. във връзка с основателността на този иск,
а останалите събрани по делото писмени доказателства – материалите по
прокурорска преписка № 11844/2022г. по описа на ОД на МВР – Бургас,
представляват предимно диспозитивни документи, материализиращи
изявленията на лицата, посочени като техни автори и съставляващи
доказателство относно датата, авторството и съставянето на документа пред
съответния орган на МВР – чл.179 ГПК.
По отношение на последния иск – за нищожност на договора за
дарение, поради противоречие с добрите нрави: „Добрите нрави“ е понятие,
което няма легална дефиниция, но е обсъждано в тълкувателната дейност на
ВКС. Така в Тълкувателно решение № № 1/2009г. от 15 юни 2010г. по т.д. №
1/2009г. ОСТК, съдът е приел, че: „Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях“, като един от основните принципи е принципът на справедливостта.
За да бъде основателен искът за установяване на нищожността на
процесния договор за дарение, е нужно да се установи, че сключването му
засяга, нарушава и противоречи на принципа на справедливост при
възникване и развитие на гражданското правоотношение. При неяснотата на
търговските отношения между с. на дарителя, бащата на надарения, самия
надарен, твърденията за заети суми от страна на И. В. от Ж. Ж., задълженията
на „Ив Хорека 68“ ЕООД, собствено на Я. В. към банкови институции и
събраните гласни доказателства, не може да бъде направен ясен и
безпротиворечив извод за накърняване на принципа на справедливост в
отношенията на дарителя и надарения.
При всичко така изложено, следва, че решението на БРС е правилно и
подлежи на потвърждаване.
На въззиваемия се следват за разноски в размер на 1000лв. за
настоящата инстанция, съобразно приложените доказателства в тази връзка.
Водим от изложеното БОС
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 884/27.04.2023г. по гр.д.№ 7512/2022г.
на БРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. Я. В., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж.к. „Б. М.“, бл. **,
вх. *, ет. * да заплати на Н. Ж. Ж., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ул.„В. Л.“
№ ***, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 31, ет.1, адв. Д. Потерова
направените в настоящото производство разноски в размер на 1000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7