РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 13.06.2025 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В
въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
ДЕМИРЕВ
БОЯН БОЯДЖИЕВ
при секретаря Петя Милева,
като разгледа докладваното от съдия Димитър Демирев в.гр.д. № 16008 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 457782/25.07.2018
г., постановено по гр.д. № 19006/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 128 с-в, съдът е отхвърлил
предявен иск по чл.227, ал. 1, б. "в" ЗЗД от Н.А.К. срещу М.П.Х. за отмяна на дарение на
4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се на трети
етаж във вход „Б“ на ул. *****, гр.София, обективирано в нотариален акт № 63,
том II, рег. № 9180, дело № 263 от 2003г.
Въззивното производство е
образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на Н.А.К..
Твърди се, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на процесуалните правила, както и необосновано. Твърди се, че по
делото било безспорно доказано, че ответницата не е полагала необходимите
грижи, както и не е давала необходимата издръжка на дарителката (баба си),
която била на 90 години и трудно можела да се грижи за себе си, а грижите били
полагани от двете дъщери (Л.К. и М.Х.). Не било спорно също, че ищцата поканила
ответницата с нот.покана да ѝ дава издръжка в размер на 250лв. месечно.
Към завеждане на иска пенсията на ищцата била в размер на 137.17лв. и получавала
социални добавки от 80.72лв. или общо 217.89лв., поради което правилно било
прието, че ищцата има нужда от издръжка, доколкото и от публично оповестените
размери на издръжката на едно лица на сайта на НСИ минималният месечен размер
за 2016г. бил 391.58лв., а за 2017 – 430.08лв., с което доходите на ищцата били
с 1/3 по-ниски. Твърди се, че по делото било и безспорно доказано, че
ответницата притежава оптика в гр.София, на която била управител – Юлита ЕМ
ЕООД. В този смисъл изводите на съда, че 36г. собственик на оптика не можел да
издържа 90г. човек били несъстоятелни. Твърди, че с иска по чл.227, ал.1, б.
„в“ ЗЗД било достатъчно ищецът да твърди, че се нуждае от издръжка и че му е
непосилно да си я осигури, без да е необходимо да сочи конкретната сума, с
която трябва да разполага месечно и колко не му достига, която съпоставка
следвало да направи съда на база събраните доказателства. Счита, че за
уважаване на иска били доказани и трите предпоставки (нужда от издръжка,
поискана от ответника и отказ за даването ѝ). Релевирано е и оплакване,
че съдията следвало да се отведе след като с определение № 270021/16.11.2017г.
било изразено мнение за прекратяване на производството.
В срока по чл.263 ГПК е
постъпил отговор от въззиваемата М.П.Х., в който намира въззивната жалба за
неоснователна. Неоснователно било оплакването, че било доказано по безспорен
начин, че въззиваемата не била полагала необходимата грижа, както и че не е
давала необходимата издръжка на дарителката. Това, че не е била гледана, дори и
да е вярно като твърдение, не било основание за разваляне на договора, вкл.
било ирелевантно дали била заблудена при извършване на процесната сделка,
мислейки си че прехвърля идеалните си части на М.Х.. Неоснователно било
оплакването, че съдът следвало да се съобрази с обясненията на ищцата, а
оспорването на документи не водело до автоматичното им изключване. На следващо
място, правилно било прието, че не било доказано въззиваемата да има
необходимите средства за покриване дори на своите собствени нужди, още по-малко
на дарителката. Твърди се, че въззивницата не успяла да докаже, че въззиваемата
може да ѝ предостави издръжка, дори цитираното ТР № 1/2013 на ОСГК било
съобразено от постановилия решението съд. По делото не било установено и не
било доказано, че въззиваемата има доходи, които да ѝ дават възможност да
дава издръжка, а твърдението за притежаване на оптика било абсолютно
голословно. Неоснователни били оплакванията във връзка с приетите бележки и
касови бонове с твърдения, че майката на въззиваемата в периода от 2011 до
2017г. водила дневник, в който период записвала една част от покупките и
осигурените на въззивницата храна, консумативи и др., в които приложила голяма
част от касовите бележки за извършените разходи, който дневник, касаещ
процесния случай били представени като доказателства и кореспондирали с
показанията на майка ѝ. Без основание било оплакването за необходимост от
отвод, доколкото не било налице нито едно от посочените в чл.22 ГПК основания.
Неоснователно било оплакването, че ответницата разполагала с възможност да
осигурява издръжка, доколкото от събраните доказателства се установявало, че
управляваното от нея дружество било с минимални печалби през 2012г., след което
работило на загуба, като единственият притежаван от ответницата имот били
процесните ид.ч., спрямо който въззивницата била с учредено право на ползване,
което упражнявала.
На следващо място, оспорва
по делото да е доказано, че въззивницата се нуждаела от издръжка, в който
смисъл оспорва изводите на районният съд, който не бил взел предвид, че ищцата
си е запазила правото на ползване върху апартамента, в който продължила да
живее, ползвайки го самостоятелно, съответно жилищните ѝ нужди били
задоволени. На следващо място, не било установено да има нужда от лекарства,
така и размерът на разхода за такива. Твърдените проблеми със сърбеж по кожата
били отдавна преодолени. Твърди, че не било установено ищцата да има нужда от
издръжка, доколкото разполагала с имущество, с което можела да се издържа –
получавала пенсия по лична банкова сметка, ***артамента, в който живеела сама,
от която сметка вкл. неколкократно били изтеглени и значителни суми (на
07.09.2016г. – 2500лв., на 02.06.2017г. – 800лв. чрез пълномощник Л.К.; на
21.11.2017г. – 800лв. чрез пълномощник Л.К.), вкл. следвало да се отчете и
разликата в размер на 1581.41лв., между изтеглената от Банка ДСК ЕАД на
23.11.2015г. в брой сума в размер на 4781.41лв. и внесената по откритата сметка
на ищцата в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД на 24.11.2015г. в размер на
3200лв, като към датата на нотариалната покана ищцата имала наличност по
банковата си сметка сума в размер на 2740.22лв., като същевременно с това три
месеца преди това е изтеглила значителна сума в брой – 2500лв., без да е
доказано изразходването да е продиктувано по извънредни причини, като при
завеждане на делото на 28.03.2017г. ищцата разполага в банковата си сметка със
сума в размер на 3224.22лв., както и през цялото времетраене на процеса
притежавала сума в лична банкова сметка, ***.06.201г. била в размер на
4585.85лв. Налично било и допълнително имущество – видно от приетата по делото
експертиза ищцата притежавала ид.ч. от земя и сграда в с.Горочевци, общ.Трън,
която била с пазарна стойност от 10877лв., а месечният наем за ид.ч. бил 42лв.
Подадена е и частна жалба
вх.№ 25011480/15.03.2023г. (л.176 и сл.) от въззивницата срещу Определение № 20079958/20.02.2023г.,
с което е оставено без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в
частта за разноските по съображения, че делото не представлявало фактическа и
правна сложност, като възражението за прекомерност на присъдените разноски било
основанието.
В срока по чл.276 ГПК е
постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователност на частната
жалба. Сочи се, че с оглед цената на иска минималното възнаграждение по НМРАВ
било в размер на 2306.53лв., а определеният размер от СРС на 2800лв. било
минимално, поради което и адвокатското възнаграждение не било прекомерно.
С (влязло в сила) протоколно
определение от 30.11.2023г. с оглед представени доказателства, че ищцата е
починала на 01.05.2023г., като видно от удостоверение за наследници (л.362) е
оставила за наследници дъщеря си (Л.С.К.), а по право на заместване (на
починалата на 23.09.2019г. дъщеря М.С.Х.) ответницата М.П.Х. и Ю.П.Х. – Д.,
съдът е приел, че с оглед обстоятелството, че ответницата е един от тримата
наследници по закон на починалата първоначална ищца и поради сливане на
процесуалните качества на същата относно придобитите от нея по наследство права
за 1/6 ид.ч. от имота (предмет на спора по заместване на починалата М.С.Х.), то
производството по отношение на иска за отмяна на извършеното в нейна полза
дарение се явява недопустимо за посочената 1/6 ид.ч., поради което съдът е
прекратил производството по делото в частта относно предявения иск с правно
основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД по отношение на 1/6 ид.ч. от недвижимия
имот, като на основание чл.227 ГПК по отношение на останалите 3/6 ид.ч. са
конституирани наследниците Л.С.К. и Ю.П.Х. – Д.).
С определение №
260932/05.02.2024г. съдът е прекратил производството в частта относно иска за
1/6 ид.ч. поради направен отказ от иска по чл.233 ГПК от Ю.П.Х. – Д., като е
обезсилено първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск за отмяна на дарение за 1/6 ид.ч.
Производството по делото е
останало висящо за останалите 2/6 ид.ч., т.е. за отмяна на дарение по отношение
на 2/6 ид.ч. от процесния недвижим имот от наследницата Л.С.К. срещу М.П.Х..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след
преценка на доказателствата по делото и доводите на страните и съобразно
правомощията си, очертани в нормата на чл.269 ГПК и задължителните разяснения в
ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съдът е сезиран с искова
молба от Н.А.К. против внучката си М.П.Х., в която са изложени обстоятелства,
че с нотариален акт № 63, том II, рег. № 9180, дело №
263/14.04.2003г. на нот. А.Ч;рег.№ 310, заедно с дъщеря си М.Х. дарила на
ответницата 4/6 ид.ч. от ап.№ 20 (находящ се на трети етаж във вход „Б“ на ул. *****,
гр.София). Ищецът излага доводи, че е възрастен човек, с влошено здравословно
състояние (хипертонична сърдечна болест) налагащо допълнително медицинско
наблюдение и прием на лекарства, с ниски доходи от пенсия, поради което не била
в състояние сама да покрива нуждите си, в т.ч. от храна, медикаменти, облекло и
режийни разходи. Поради това с нот.покана от 27.12.2016г. поканила ответницата
да ѝ дава издръжка от 250лв. месечно, но в отговор получила твърдения,
които не отговаряли на истината, поради което иска отмяна на дарените от нея
4/6 ид.ч.
С отговора ответникът
оспорва иска с твърдения, че е признателна за направеното дарение, но счита, че
баба ѝ не се нуждае от издръжка, доколкото с процесното дарение е
запазила правото на ползване и е продължила да живее в имота, получавала пенсия
от 210лв. и социални помощи от 50лв., вкл. имала допълнително имущество (4/6
ид.ч. от имот в с.Горочевци с площ от 1505кв.м. и застроена върху същото
жилищна сграда), от което можело да се реализират допълнителни доходи, така и
има натрупани спестявания. Твърди, че спрямо ищцата били полагани грижи от
майката на ответницата (М.Х.), изразяващи се в пазаруване хранителни продукти,
медикаменти, облекло, козметика, парфюмерия, очила и др., почистване на
жилището и обгрижване на ищцата. Сочи дати, на които на ищцата било извършвано
изследване, консултация с невролог, домашно посещение от Спешна помощ по
повикване от майката на ответницата. Отделно от това се твърди, че ответницата
покривала данъците и таксите за имота, вкл. вноските за ремонт и поддръжка на
входа, като единствено за първото тримесечие на 2016г. били платени от лелята (Л.С.К.
– другата дъщеря на ищцата), а след това лично от М.Х.. Твърди се, че ищцата,
подпомогната от родителите ѝ, извършила няколко ремонта в процесното
жилище, вкл. били закупена техника. С оглед състоянието на ищцата не можела да
напуска жилището, което налагало ответницата или майка ѝ да пазаруват
необходимите продукти, санитарни, хигиенни материали и лекарства, като ищцата
била взискателна към храната и макар да е ползвала за кратко услугите на
Социален патронаж (чиято такса била заплащана със средства на ответницата в
периода от м.07.2014 до м.01.2015г.) ищцата била недоволна от качеството на
храната, наложило приготвяне на храна от ответницата и майка ѝ, която
носели в дома на ищцата. И преди нотариалната покана и към момента на подаване
на отговора ответницата осигурявала ежемесечно необходимите средства за храна,
лекарства и хигиенни условия, вкл. майката на ответницата водела дневник, в
който били записвани част от покупките и осигурените храна, консумативи и др.,
в който били приложени голяма част от касови бележки за извършени плащания.
Твърди се, че след 2015г. при връщане на лелята от чужбина се сдобила с
пълномощно от ищцата за теглене на суми, като не били в добри отношения с
ответницата и майка ѝ.
В постановеното решение №
457782/25.07.2018г. съдът е приел, че спорните моменти по делото са дали ищцата
има нужда от издръжка и дали такава ѝ е давана от ответницата. От
приетите доказателства (съобразявайки доходите на ищцата – пенсия 235.63лв. за
2017г., с отпусната целева помощ за отопление, банкови сметки към Банка ДСК ЕАД
закрита на 23.11.2015г. със салдо към
датата на закриване - 4781.41лв., съответно в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД
със салдо към 11.06.2018г. – 4585.85лв., както и възможност да реализира доходи
от месечен наем от недвижимите имоти в с.Горочевци в размер на 42лв. месечно)
приема, че ищцата има нужда от издръжка, доколкото съобразно публично
оповестените размери на издръжката на едно лице на сайта на НСИ за 2017г. бил
430.08лв., а доходите на ищцата били с 1/3 по-ниски, вкл. с наема в
с.Горочевци, а допълнителен аргумент била и възрастта на ищцата (89г.) и
заболяването, поради което единствените доходи се явявали тези от пенсия, социални
помощи и потенциален наем, а паричният влог бил в размер, който не можел да
осигури средния за страната жизнен стандарт, така и с него се правели
ежемесечни плащания за комуналните разходи за жилището, в което живеела. На
следващо място, съдът е приел, че не е установено по делото ответницата да има
възможност да дава издръжка (с оглед ГФО за дружеството на ответницата), поради
което е приел, че не е налице непризнателност на внучката към баба си. Поради
това е отхвърлил иска и не е уважил искането по чл.537, ал.2 ГПК.
Не се спори между страните, че
с нот.акт за дарение № 63, том II, рег.№ 9180, дело №
263/2003г. на 14.04.2003г. ищцата е дарила на ответницата притежаваните от нея
4/6 ид.ч. от процесния имот, като е запазила пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху дарения имот, така и че същата към подаване на исковата молба е
била на 89г. и поне от 2014г. страна от хипертонична сърдечна болест, така и че
на 10.01.2017г. на ответницата е връчена нотариална покана от ищцата, с която се
твърди, че за ищцата е възникнала нужда от издръжка и търси помощ като
ответницата се кани да участва в издръжката с ежемесечна сума в размер на
250лв.
Видно от приетото по делото
удостоверение (л.168 и сл.) ищцата е получавала суми за пенсия и добавки в лева
в периода от м.07.2015г. до м.06.2016г. в среден размер от 212.49лв. (с
допълнителни еднократни Коледни и Великденски добавки за периода от общо 80лв.),
в периода от м.07.2016г. до м.06.2017г.
в среден размер от 217.89лв. (съответно с еднократни добавки от общо
180лв.), в периода от м.07.2017г. до м.09.2017г. в среден размер от 235.63лв.
Съгласно удостоверение
(л.172) се установява, че ищцата е подпомагана с целева помощ за отопление за
сезони 2014-2018г.
Съгласно удостоверение от
Банка ДСК ЕАД по сметка на ищцата към датата на закриването ѝ
(23.11.2015г.) притежавала парична сума в размер на 4781.41лв., като видно от
движението по сметката – постъпленията са от пенсията, а разходите са за
заплащане на комунални услуги, вкл. тегления (на 06.08.2015г. – 1000лв.; на
20.05.2015г. – 500лв.; 20.03.2015г. – 200лв.; 26.09.2013г. – 2000лв.).
Съгласно движение по сметка
в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД същата е разкрита на 24.11.2015г. с депозит
от 3200лв., като в периода от 24.11.2015г. до 11.06.2018г. сметката е с крайно
салдо от 4585.85лв. с постъпления
единствено от пенсии, разходи за комунални услуги, вкл. тегления (на
07.09.2016г. в размер на 2500лв.; на 02.06.2017г. в размер на 800лв.; на
21.11.2017г. в размер на 800лв.;).
Съгласно приетото заключение
на в.л. (л.254 и сл.) се установява, че притежаваните ид.ч. от недвижимия имот
на ищцата в с.Горочевци са със средни пазарни стойности от 10877лв., съответно
пазарната стойност на месечният наем е 42лв.
Приети по делото са фискални
бонове (л.88 и сл.) от хранителни магазини за покупки на храни и консумативи в
периода от 2011г. до м.09.2017г., като извлечение от дневник, приходни
квитанции за платени данъци и такси за имота, както и други писмени
доказателства, които са в период от повече от една година преди подаване на
исковата молба, поради което са неотносими.
Приети по делото са ГДД по
чл.92 ЗКПО вх.№ 224351500221252/20.03.2015г. и вх.№
224351600482728/31.03.2016г. (л.228 и сл.), последната от която отчита счетоводна
печалба от 914.21лв.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпити на свидетелите: св.Л.К., св. К.Г., св. М.Х.
и св. К.С..
Св. К. дава показания, че е
дъщеря на ищцата, съответно леля на ответницата, като след като разбрала за
дарението се обидила и дълго време не ходила при майка си, защото се чувствала
нежелана в апартамента, но в началото на 2015г. настъпил поврат, когато била
привикана от ищцата, която съжалявала, че я оставила без наследство и от 2015г.
започнала да полага грижи за майка си, за което ѝ простила, като ищцата
заявила, че била много разочарована от другата си дъщеря, която не полагала
грижи за нея. Дава показания, че майка ѝ имала разплащателен влог и оттам
се плащали консумативите за жилището, като през 2015г. изтеглила значителна
сума и ги прехвърлила в друга банка, защото нямало доверие на другата си
дъщеря. Твърди, че синът ѝ ходил при ищцата поне два пъти в седмицата, за
да ѝ пазарува и да ѝ носи храна, защото не желаела храна, която се
приготвяла извън дома, както и не желаела да яде храна от социални грижи, като
синът ѝ купувал храна.
Св. Густинова дава
показания, че като приятелка на св.К. ходили от време на време на гости като
придружител и съобщава за оплаквания на ищцата предимно от храната, както и че
ищцата сама си платила парите за сменената дограма. Била скромна жена, не
изисквала много, последните две години ползвала социалния патронаж за храна,
като не харесвала готова храна, която ѝ носели, като св.К. ѝ носила
домашна храна.
Св. Х. дава показания, че разплащателният
влог в Банка ДСК бил открит с цел ищцата да си получава пенсията и да може от
текущата сметка да плаща телефон, ток и вода, като освен пенсията няма други
доходи. Пиела лекарства, които били с постоянен характер за кръвното налягане и
за сърцето, като лично св.Х. купувала лекарствата допреди 2г., когато се
появила св.К.. Дава показанията, че ищцата била капризна и суетна жена, в нищо
не участвала с пари, а си кътала парите. Твърди, че лично ѝ купувала
перилни препарати и храна като продължавала да ходи при майка си и да се грижи
за нея, а ответницата плащала данъците и ѝ купувала обувки, козметика,
очила. След появата на св.К. избягвала да се засичат, като често последната
пращала сина си, който купувал хляб, мляко и яйца.
Св.Статев дава показания, че
знаел, че последните години св.Х. обгрижвала ищцата, като приятелят му (съпругът
на св.Х.) ходил често, купил телевизор и непрекъснато ѝ носил неща. Свидетелства,
че ищцата и св.Х. и ответницата били в добри отношения.
След образуване на делото
пред настоящата въззивна инстанция, съдът с определение № 19664/15.08.2019г.,
предвид данните за възрастта и здравословния статус на въззивницата, както и
относно процесуалното поведение на същата (след подадени няколко молби за отказ
от иска, съответно молба за оттегляне на отказа), служебно е допуснал
изслушване на съдебно-психиатрична експертиза, която да даде заключение дали
към подаване на исковата молба и впоследствие може да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. От приетото пред настоящата
инстанция заключение по СПЕ се установява, че към момента на подаване на
исковата молба е могла да разбира свойството и значението на постъпките си, но
към момента на експертизата (24.11.2019г.) при същата имало изразен дементен
синдром, приравняващ се към продължително разстройство на съзнанието, при това
не можела да разбира и ръководи действията си. С протоколно определение от
05.12.2019г. съдът е спрял делото до назначаването на попечител на
въззивницата. Образуваното производство пред СГС (гр.д. № 3357/2020г. по описа
на СГС) по чл.5 ЗЛС е прекратено с протоколно определение, влязло в сила от
28.11.2020г., като с решение № 270/27.07.2021г. по гр.д. № 169/2021г. по описа
на ОС-Перник, въззивницата е поставена под пълно запрещение, като за настойник
е определена Л.С.К. (назначена с Протокол за учредяване на настойничество №
РСЛ21-ГР94-4136-1/02.11.2021г.). С определение № 262586/14.04.2022г. съдът е
възобновил производството по делото, насрочил е същото за разглеждане в о.с.з.,
вкл. е дал възможност на въззивницата чрез настойника да заявил дали поддържа
молбите за оттегляне на въззивната жалба, за отказ от иск, която в срок е
заявила, че не поддържа същите.
Пред настоящата инстанция са
приети като писмени доказателства с Определение № 264239/21.07.2023г. (л.327): от
страна на ищцата: фискални бонове за платен абонамент за храна за 2019г. (л.58
и сл.), квитанции към ПКО (за платена такси за периода от м.07. до м.11.2020г.
по договор за услуга за гледане на ищцата – л.183 и 184), както и 27бр.
платежни нареждания от Банка ДСК от 10.11.2020г. до 10.01.2023г. (с основание
договор за услуга с наредител Л.К. и получател Росне Трейдинг ЕООД – л.185-211);
от страна на ответницата: епикриза на бащата на ответницата (л.219),
амбулаторен лист за ответницата (л.224), счетоводни документи за „Юлита М“ ЕООД
(ГДД, отчет за приходи и разходи и счетоводен баланс за периода от 2018-2020г.,
и извлечение от ТР); с Определение № 260936/05.02.2024г. (л.544 и сл.) съдът е
приел по чл.266, ал.2 ГПК писмени доказателства представени от Л.С.К. (препис-извлечение
от акт за смърт; удостоверение за наследници на Н.К.; платежни нареждания от
Банка ДСК от 10.02.2023г. до 10.04.2023г. с основание договор за услуга с
наредител Л.К. и получател Росне Трейнинг ЕООД – л.370-372; договор за ползване
на социални услуги от 10.07.2020г. сключен между Росне Трейнинг ЕООД и ищцата и
Л.С.К. с предмет ползване на социални услуги в Център за настаняване от семеен
тип на възрастни хора при месечна такса от 650лв.; Договори за наем на
процесния недвижим имот сключени между Л.К. и трети лица, както следва от
13.07.2020г. с месечен наем от 420лв., от 04.03.2021г. с месечен наем от
400лв., от 01.06.2021г. с месечен наем 380лв. и от 11.10.2022г. с месечен наем
от 500лв.), както и писмени доказателства представени от ответницата (Годишна
данъчна декларация по чл.92 ЗПКО за 2022г. л.340 и сл.; удостоверение за
наследници; Годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за 2018, 2020, 2021 и 2022г.
л.430-542; удостоверение за семейно положение).
Въз основа на издадени с
Определение № 260936/05.02.2024г. съдебни удостоверения, както и след
постановено с определения № 260937/05.02.2024г. и № 260938/05.02.2024г. разкриване на банкови тайни относно движение
по банковата сметка на Н.К. (л.564 и сл.), се установява, че по сметката в
Обединена Българска Банка АД Н.А.К. е била титуляр на банкова сметка ***.10.2019г.
(с наличност при откриване на сметката - 3 434,84лв.) и закрита на
20.10.2023г. (краен счетоводен баланс -0.13лв.), като от движението по сметка се установява,
че в периода от 07.11.2019г. до 11.04.2023г. от пенсии и добавки са постъпили
суми в общ размер на 15 196,58лв., съответно като за същия период са
разходвани средства в общ размер на 18 631,42лв., от които плащания към
Виваком (3бр. в общ размер на 29,94лв.); към Топлофикация София (38бр. в общ
размер на 2156.94лв.); към ЧЕЗ Електро/Електрохолд Продажби (42бр.в общ размер
на 515.25лв); към Софийска вода (13бр. в общ размер на 211.30лв.); за „Плащане
при БГ търговец“ (общо 35бр. в общ размер на 1406лв.); „Теглене от АТМ на РББГ“
(общо 27бр. в общ размер на 9807лв.); Месечни такси и прехвърлен баланс (общо
4.63лв.); към получател Л.С.К. (5бр. от по 800лв. в общ размер на 4000лв. с
дати 21.10.2022, 13.12.2022, 9.1.2023, 24.3.2023, 2.5.2023);
Прието по делото е
заключение на вещото лице Е.Й. по допуснатата пред настоящата инстанция СИЕ
(л.593 и сл.), от което се установява, че от приложените по делото
доказателства и след проверка на паричен разход на домакинство по групи разходи
от едно лице, определени по данни на НСИ, за периода от 28.03.2017г. до момента
на експертизата, е изчислено, че за периода са общ размер на 38065.18лв.,
средно месечно по 477лв., като линията на бедност в страната за същия период е
за 2017г. – 314лв., за 2018 – 321лв., за 2019г. – 348лв., за 2020г. – 363лв.,
за 2021г. – 369лв., за 2022г. – 413лв., а за 2023г. – 504лв. В представена
таблица № 4 /Паричен разход по групи разходи и домакинство с едно лице по данни
на НСИ за периода 28.03.2017г. до 31.12.2022г./, е отбелязано, както следва: за
2017г. потребителският паричен разход за: Храна и безалкохолни напитки –
2121.00лв.; Алкохолни напитки и тютюневи изделия – 0.00лв.; Облекло и обувки –
154лв.; Жилища, вода, електроенергия, горива – 1184.00лв.; Жилищно обзавеждане
и поддържане на дома – 265лв.; Здравеопазване – 534лв.; Транспорт – 293лв.;
Съобщения – 247лв.; Данъци – 188лв.; среден месечен разход – 415.50лв.; за 2018г. потребителският
паричен разход за: Храна и безалкохолни напитки – 2280.00лв.; Алкохолни напитки
и тютюневи изделия – 0.00лв.; Облекло и обувки – 168лв.; Жилища, вода,
електроенергия, горива – 1208.00лв.; Жилищно обзавеждане и поддържане на дома –
248лв.; Здравеопазване – 599лв.; Транспорт – 300лв.; Съобщения – 271лв.; Данъци
– 215лв.; среден месечен разход – 440.75лв; за 2019г. потребителският паричен
разход за: Храна и безалкохолни напитки – 2486.00лв.; Алкохолни напитки и
тютюневи изделия – 0.00лв.; Облекло и обувки – 165лв.; Жилища, вода,
електроенергия, горива – 1245.00лв.; Жилищно обзавеждане и поддържане на дома –
246лв.; Здравеопазване – 607лв.; Транспорт – 375лв.; Съобщения – 298лв.; Данъци
– 241лв.; среден месечен разход – 471.92лв.; за 2020г. потребителският
паричен разход за: Храна и безалкохолни напитки – 2524.00лв.; Алкохолни напитки
и тютюневи изделия – 0.00лв.; Облекло и обувки – 151лв.; Жилища, вода,
електроенергия, горива – 1255.00лв.; Жилищно обзавеждане и поддържане на дома –
288лв.; Здравеопазване – 653лв.; Транспорт – 335лв.; Съобщения – 321лв.; Данъци
– 238лв.; среден месечен разход – 480,42лв.; за 2021г. потребителският паричен
разход за: Храна и безалкохолни напитки – 2822,0лв.; Алкохолни напитки и
тютюневи изделия – 0.00лв.; Облекло и обувки – 230; Жилища, вода,
електроенергия, горива – 1380.00лв.; Жилищно обзавеждане и поддържане на дома –
344лв.; Здравеопазване – 692лв.; Транспорт – 401лв.; Съобщения – 358лв.; Данъци
– 279,0лв.; среден месечен разход – 542,17лв.; за 2022г. потребителският
паричен разход за: Храна и безалкохолни напитки – 3427.00лв.; Алкохолни напитки
и тютюневи изделия – 0.00лв.; Облекло и обувки – 262лв.; Жилища, вода,
електроенергия, горива – 1706.00лв.; Жилищно обзавеждане и поддържане на дома –
439лв.; Здравеопазване – 872лв.; Транспорт – 445лв.; Съобщения – 405лв.; Данъци
– 269лв.; среден месечен разход – 652.08лв; При защита на заключението (Дадените
устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито
съдебно заседание представляват част от заключението на вещото лице и съдът е
длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както
писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на
вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси в който
смисъл изрично е Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то
гр.о.) вещото лице изяснява, че в заключението е преценила индивидуалните
потребности и разходи, като е приспаднала перата по статистически данни, които
счита, че лицето не би трябвало да използва по отношение на алкохол и цигари.
Що се касае до лечение, диетичен режим, придружител – без документи, не може да
бъде обсъждано по статистически данни. Липсвало медицинско досие на лицето,
липсвали конкретни заболявания, изписани по рецептурна книжка лекарства, които
трябва да се пият, за да може да бъдат взети предвид. В рецептурната книжка не
били изписани лекарства за регулярен прием. От тази гледна точка цялата
експертиза, била на база на статически данни. Вещото лице е приело, че лицето
дължи данъци, тъй като има недвижими имоти и де факто би трябвало да си плаща
данъците по закон. Посочено е, че при статистическите данни не определят
възрастта.
Прието е заключение по СИЕ
(л.634 и сл.), изготвено от вещо лице Й., от което се установява, че от
приложените по делото доказателства и след проверка на декларирани от
ответницата доходи с годишни данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за периода
2018-2023г., без данни за декларация за 2019г., вещото лице дава заключение, че
за периода ответницата е декларирала доходи в общ размер на 12034.86лв. /без
декларирани доходи за 2019г., като вещото лице сочи, че ответницата е получила
възнаграждение в общ размер на 2103.36лв./, или общо 14138.22лв., съответно към
датата, на която Н.К. е починала – 11278.54лв. Посочено е в заключението, че
ответницата реално не получавала възнаграждение, тъй като същото е погасявало
задълженията за осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за
самоосигуряващо се лице, като начисленото възнаграждение от положен личен труд
е превеждано в ТД на НАП като авансови вноски за дължими осигурителни вноски на
самоосигуряващо се лице. При проверка и по декларираното в декларациите по
чл.50 ЗДДФЛ за периода нямало данни в Юлита М ЕООД да са разпределяни и
получавани дивиденти. На въпроса дали счетоводството на дружеството е водено
редовно вещото лице сочи, че не може да даде заключение, защото в случая
ставало дума за начисляване на трудово възнаграждение за положен труд, а не на
изследване на цялото счетоводство.
Съгласно Удостоверение от
Агенцията за социално подпомагане от 25.09.2023г., от което се установява, че
за периодите за отоплителни сезони 2018/2020 има отпуснати целеви помощи за
отопление в полза на ищцата, през м.03.2020г. има отпусната целева помощ за
покупка на комбиниран стол за тоалет и баня и проходилка, а през м.04.2021г.
изплатена годишна финансова подкрепа за хранителни продукти.
Съгласно Удостоверение от
11.09.2023г. се установява, че получената сума от пенсии и добавки (от по 40лв.
ежегодно през м.04 и м.12) е в среден размер, както следва: в периода от
м.11.2018г. до м.06.2019г. е 262.24лв.; в периода от м.07.2019г. до
м.06.2020г. е 277.19лв.; за м.07.2020г. е 309.25лв.; в периода от м.08.2020г.
до м.12.2020г. е 359.25лв.; в периода от м.01.2021г. до м.06.2021г. е
401.75лв.; в периода от м.07.2021г. до м.09.2021г. е 406.58лв.; в
периода от м.10.2021г. до м.12.2021г. е 476.58лв.; в периода от м.01.2021г. до
м.06.2022г. е 487.26лв.; в периода от м.07.2022г. до м.04.2023г. е 544.61лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Въззивният съд съгласно чл.
269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е
приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в
обжалваната част на решението. С оглед чл.235, ал.3 ГПК предмет на делото е
отмяна на дарение за 2/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, т.е. цената на иска
е под прага по чл.104, т.4 ГПК, съответно за разлика от местната подсъдност, за
която чл. 120 ГПК изрично предвижда неотчитане на промяна във фактите, подобно
правило липсва за родовата подсъдност, поради което настоящият въззивен състав
приема, че решението на районния съд не е недопустимо в тази част, поради което
следва да се пристъпи към решаване на спора по същество.
По отношение на
правилността, настоящият въззивен състав намира следното:
С договора за
дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който
дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на
дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя
се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има
моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени
обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка (ТР № 1 от
21.10.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС). Дарението по определение е
неотменимо по едностранната воля на дарителя, като е допустима само като
изключение и в изрично предвидени в закона случаи, представлява упражняване на
преобразуващо право на дарителя, чиито основания най-общо се свеждат до
непризнателност, последващо раждане на дете на дарителя и неизпълнение на
тежест. В първата група са изчерпателно уредените хипотези по чл.227, ал.1 ЗЗД
/извършване на престъпление като драстична форма на проява на непризнателност и
отмяна поради недаване на издръжка/. В конкретния случай е предявен иск на
основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД /отказ от страна на дарение да даде издръжка
на дарителя, от която той се нуждае/. Самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение
на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя. Отмяната на
дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона само ако
непризнателността е приела драстична форма, т.е. недаването на издръжка трябва да се прояви в
обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се оцени
като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на
дарението.
За основателността на
конститутивния иск по чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД, т.е. за да възникне потестативно
право за отмяна на дарение поради отказ на надареното лице да доставя на
дарителя издръжка, от която се нуждае, е необходимо да бъдат осъществени
следните материални предпоставки: 1) валидност сключен договор за дарение (в конкретния случай е безспорно); 2) пораждане
на нужда от дарителя за издръжка, която трябва да е трайна, постоянна -
съобразно нормалния социален и жизнен статус на дарителя (доходи, здравословно
състояние, невъзможност с получаваните от него доходи да покрива ежемесечните
разходи); 3) покана от дарителя към надарения за даване на издръжка в парично
изражение (с оглед на конкретните нужди на дарения обаче издръжката би могла да
се предоставя и в натура, т.е. ако дарителят е трудно подвижен, дареният може
вместо да дава пари, с част от тях да набавя продукти, лекарства и др. вж. Станева А. Договор за дарение. Сиела.
София. 2024г., стр.267; застъпено е също, че под издръжка се разбира не
само паричната престация, но престацията в натура като няма пречка издръжката
да се предоставя в натура като например да се купува храна, да се чисти, да се
води на лекари и т.н. вж.Владимирова К. Отмяна на дарението. Сиела.
София. 2024г., стр.161;), като и исковата молба може да представлява покана
за заплащане на необходимата издръжка (в
конкретния случай е безспорно искането на помощ от дарителя спрямо дарения)
и 4) отказ от дарения да дава издръжка на дарителя (изричен или мълчалив).
Спорът по делото
се концентрира по повдигнатите с въззивната жалба и отговора на въззивната
жалба оплаквания по два въпроса: 1) има ли възможност дарената да дава
поисканата издръжка (по оплакванията във
въззивната жалба) 2) изпаднала ли е дарителката в трайна нужда от издръжка (по оплакванията в отговора на въззивната
жалба).
По първия въпрос: В ТР № 1 от 21.10.2013 г. по т.
д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че право на отмяна на дарението следва
да се признае на дарителя само тогава, когато дареният отказва да даде
поисканата от него издръжка, от която той трайно се нуждае и за което дареният
има материална възможност, освен в случаите, при които поради липса на
достатъчно средства при даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе
си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на
дарителя. Доколкото в отговора на исковата молба липсва изрично възражение за това, че ответницата няма достатъчно
средства, настоящият съдебен състав възприема приетото в практиката на ВКС
(Решение № 82 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 2911 / 2018 г. на ВКС, 3-то гр. о.),
съгласно която по въпроса дали възможността на дарения да дава издръжка е
елемент от фактическия състав на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД или е
правопрепятстващо обстоятелство, което се въвежда от ответника с отговора на
исковата молба, е прието, че „В случай,
че дарителят упражни потестативното си право, надареният може да възрази, че
ако даде издръжка би поставил себе си или лица, които издържа в по -
неблагоприятно положение. Това възражение има правопрепятстващ ефект и се
упражнява чрез позоваване пред съда на посочените факти. Правопрепятстващите
факти се въвеждат от ответника и се доказват от него, за тях съдът не следи
служебно. Те са извън основанието на иска и ищецът не е длъжен да ги отрича в
исковата молба, респективно да доказва отрицателните факти, при условията на
пълно и главно доказване“. Ищецът не носи доказателствена тежест да
установи възможността на ответника да плаща издръжка, при условие, че такова
възражение чрез позоваването на съответните факти не е направено от ответника с
отговора на исковата молба, съответно в с изтичането на срока за отговор на
исковата молба се преклудира възможността да противопоставя възражения,
основани на съществуващи и известни нему към този момент факти (вж. Решение №
18/ 10.03.2022 г. по.гр.д.№ 4024 от 2021 г. на ВКС; Решение №
50006/26.01.2023г. по гр.д. № 1722/2022г. на ВКС и др.).
По втория въпрос: Първият елемент от фактическия
състав на чл. 227, ал. 1, б. „в" ЗЗД изисква изпадане на дарителя в трайна
нужда и да няма средства за своето съществуване. В тежест на дарителя е да
докаже по несъмнен и категоричен начин обстоятелствата, въз основа на което да
се установи наличието на трайна нужда от издръжка (така и Решение № 172 от
16.05.2013 г. по гр. д. № 1203/2012 г. на ВКС).
Нуждата от издръжка не е дефинирана, поради което следва да се прилага значението на
понятието, използвано в СК в по-широк смисъл, съответно право на издръжка има
лице, което е неработоспособно (с оглед
възрастта на дарителката е безспорно) и не може да се издържа от
имуществото си – т.е. лицето да не успява да задоволи необходимата си издръжка
от собствените си доходи, вкл. доходи от имущество и от самото имущество, т.е.
търсещият издръжка трябва да е използвал за тази цел всички свои прехвърлими
имущества, като от практически съображения е прието, че не следва да се отчитат
необходимото жилище и покъщнина (т.1 ППВС № 5/1970г.) Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата
на формиране на сила на присъдено нещо по делото, като е възможно дарителят да
не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към
датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана.
Нуждата може да е възникнала и по-късно, или пък да е отпаднала.
Продължителността на периода, през който дарителят е имал необходимост от
издръжка, непосилна за него самия, обуславя доколко е трайно това състояние.
Силата на присъдено нещо се формира към датата на приключване на съдебното дирене,
поради това, съдът е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на
иска факти, които са от значение за спорното право. Важно е дарителят да е
изпаднал в трайна нужда и това да е било факт било към датата на поканата,
отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата
на приключване на устните състезания (така и Решение
№ 172 от 16.05.2013 г. по гр. д. № 1203/2012 г. на ВКС). В предмет на преценка
е дали е била налице нужда от издръжка от датата на първата покана до
приключване на делото във въззивната инстанция (Решение № 50299/22.12.2022г. по
гр.д. № 2804/2022г. на ВКС). В съдебната практика се приема, че за да се установи, че дарителят не
може да се издържа е необходимо да се направи съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните
месеци/определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима
за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи: какъв
е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според
статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе
към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат
или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и
нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно
състояние на дарителя и т.н. Нуждата от издръжка се увеличава съответно с
необходимите разходи за лекарства (така и Решение
№ 432 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 3321/2013 г. на ВКС).
Сумата, съставляваща месечните средства, които
дарителят има на свое разположение се формира от пенсии, добавки, спестявания,
получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др.подобни, както и
допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго
имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират
доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е
неговото състояние, възможно ли да се получават наеми, в какъв месечен размер,
евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат
доходи от продажбата му (така и Решение № 172 от
16.05.2013 г. по гр. д. № 1203/2012 г. на ВКС) Ако дарителят не заплаща разходи
за наем, то не следва в необходимите средства за живот да се включват такива, т.е.
липсата на разходи за жилище намалява нуждата от издръжка (така и Решение № 225
от 29.06.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на ВКС; Решение № 526/03.02.2012г. по
гр.д. № 681/2010г. на ВКС). Притежаването на земеделски земи или на идеални
част от тях позволява на трудоспособния дарител да обработва тези земи и да
консумира или реализира доходи от събраната реколта. Ако дарителят е
нетрудоспособен или няма условия да обработва земите, той може да ги даде под
аренда или да ги продаде (така и Решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. №
681/2010 г. на ВКС). Наличността на средства в банковата сметка преди
предявяване на иска за отмяна на дарението показва, че тя не се намира в нужда
от средства за собствената си издръжка (така и Решение № 162 от 27.02.2009 г.
по гр. д. № 699/2008 г. на ВКС).
Релевантният период за преценка дали дарителят е
изпаднал в трайна нужда от издръжка е в периода към датата на поканата до
датата на смъртта му (предхождаща приключване на делото във въззивната
инстанция), т.е. релевантният период е м.12.2016г. до м.07.2023г.
При определяне на размера на средно-месечната издръжка
на едно лице за процесния период според статистиката, с оглед заключението на
вещото лице (пред
настоящата инстанция СИЕ (л.593 и сл.),
което съдът кредитира в цялост, при данните за средния потребителски паричен
разход следва да се изключат разходите за транспорт и данъци (по отношение на
последните се установява, че същите били заплащани от ответницата), поради
което съдът приема, че средно-месечната издръжка на лицето за процесния период
според статистиката за 2017г. е 375.42лв. (при линия на бедност 314лв.), за
2018г. – 397.83лв. (линия на бедност 321лв.), за
2019г. – 420.58лв. (348лв.), като доколкото от
10.07.2020г. не ползва жилището (с оглед приетия договор за ползване на социални услуги с
Росне Трейнинг ЕООД л.405), то средно-месечната
издръжка на лицето за процесния период според статистиката за периода след
10.07.2020г. следва да се съобразява размера на определената цена по договора
за ползване на социални услуги, т.е. 675лв.
През релевантния период дарителката е била в
напреднала възраст, трудно подвижна, до м.07.2020г. е живеела в дареното жилище
(с оглед учреденото право на ползване), получавала е доходи от пенсии и
добавки, които са и единствените средства формиращи средствата по банковите
сметки на дарителката, вкл. е могла да реализира доходи от отдаване под наем на
ид.ч. от притежаваните имоти в с. Горочевци, които съвкупно във всеки един момент от
процесния период са били под необходимите
за покриване на специфичните му нужди средства. Това е така, доколкото се
установява, че сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на
свое разположение се формира от:
1) пенсии и
добавки - установява се по делото,
че ищцата е била
подпомагана с целева помощ за отопление, еднократна помощ за покупка на
комбиниран стол за тоалет и баня и проходилка, а през м.04.2021г. изплатена
годишна финансова подкрепа за хранителни продукти, като е получава пенсия,
както следва: от м.12.2016г. (периода на изпращане на поканата) до м.06.2017г - 217.89лв. (съответно с еднократни добавки от
общо 180лв.), в периода от м.07.2017г. до м.09.2017г. в среден размер от
235.63лв., в периода от м.11.2018г. до м.06.2019г. е 262.24лв., в периода от
м.07.2019г. до м.06.2020г. е 277.19лв, за м.07.2020г. е 309.25лв., в периода от
м.08.2020г. до м.12.2020г. е 359.25лв., в периода от м.01.2021г. до м.06.2021г.
е 401.75лв., в периода от м.07.2021г. до м.09.2021г. е 406.58лв., в периода от
м.10.2021г. до м.12.2021г. е 476.58лв, в периода от м.01.2021г. до м.06.2022г.
е 487.26лв, в периода от м.07.2022г. до м.04.2023г. е 544.61лв;
2) допълнителните
доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество - съгласно приетото заключение на в.л.
(л.254 и сл.), което съдът кредитира - допълнителните
доходи, които реално е могла да реализира дарителката от недвижимия имот в
с.Горочевци е със средни пазарни стойности от 10877лв., съответно пазарната
стойност на месечният наем е 42лв.;
3) спестявания - по сметката в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД (разкрита на 24.11.2015г. с депозит от 3200лв.), при закриването на
11.06.2018г. е с крайно салдо от 4585.85лв.; по сметката в Обединена Българска
Банка АД (открита на 01.10.2019г. с наличност при откриване на сметката -
3 434,84лв.) и закрита на 20.10.2023г.
(краен счетоводен баланс -0.13лв.),
като от движението по сметка се установява, че в периода от 07.11.2019г.
до 11.04.2023г. от пенсии и добавки са постъпили суми в общ размер на 15 196,58лв.,
съответно като за същия период са разходвани средства в общ размер на
18 631,42лв., от които плащания към Виваком (3бр. в общ размер на 29,94лв.,
последно плащане на 09.01.2020г.); към Топлофикация София (38бр. в общ размер
на 2156.94лв. с последно плащане на 19.04.2023г., т.е. почти три години след
настаняване в хоспис); към ЧЕЗ Електро/Електрохолд Продажби (42бр.в общ размер
на 515.25лв с последно плащане на 29.05.2023г.); към Софийска вода (13бр. в общ
размер на 211.30лв. с последно плащане на 16.05.2023г.); за „Плащане при БГ
търговец“ (общо 35бр. в общ размер на 1406лв.); „Теглене от АТМ на РББГ“ (общо
27бр. в общ размер на 9807лв. последно от 15.07.2022г.); Месечни такси и
прехвърлен баланс (общо 4.63лв.); към получател Л.С.К. (5бр. от по 800лв. в общ
размер на 4000лв. с дати 21.10.2022, 13.12.2022, 9.1.2023, 24.3.2023, 02.5.2023
с основание „договорна услуга“, като дарителката е починала на 01.05.2023г.).
Следва да бъде отчитано, че в
периода от м.12.2016г. до м.07.2020г. дарителката е покривала жилищните и
битови си нужди с упражняване правото на ползване върху процесния недвижим
имот, а от м.07.2020г. е била настанена по договора за услуга. Съвкупно от
събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено,
че дарителката в последните години от живота си е била трудно подвижна, няма
данни да е консумирала алкохол и цигари, страдала е от заболяване, за което е
бил необходим прием на лекарства (видно и от показанията на св.Х.).
От друга страна, съдът
анализирайки събрания доказателствен материал, приема, че спрямо дарителката е
престирана издръжка към приключване на устните състезания пред първата
инстанция под формата на набавени продукти, лекарства, перилни препарати от св.Х.,
в която част съдът кредитира показанията ѝ, ценени по чл.172 ГПК
съобразно събрания по делото доказателствен материал (фискални бонове от
хранителни магазини за покупки на храни и консумативи в периода от 2011г. до
м.09.2017г., като извлечение от дневник, приходни квитанции за платени данъци и
такси за имота, както и други писмени доказателства, които са в период от
повече от една година преди подаване на исковата молба, поради което са
неотносими), но основно от извлечението от движението по разкритите
разплащателни сметки на дарителката в този период, доколкото видно от
разходваните средства по същите следва фактически извод, че въпреки ниските
доходи, доходите се натрупват по сметката, което обосновава извод за
предоставена престация в натура. Конкретно при закриване сметката в Банка ДСК
ЕАД (23.11.2015г.) притежавала парична сума в размер на 4781.41лв. Банковата
сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е разкрита на 24.11.2015г. с депозит
от 3200лв., като в периода от 24.11.2015г. до 11.06.2018г. сметката е с крайно
салдо от 4585.85лв. Банковата сметка
в Обединена Българска Банка АД е открита на 01.10.2019г. с наличност при
откриване на сметката - 3 434,84лв. и закрита на 20.10.2023г., като до
последните тегления от същата, вкл. след поставяне на дарителката под
запрещение и определяне на настойник (м.11.2021г.) доходът от пенсии е
9056.18лв., разходите по комунални услуги (които очевидно не са ползвани) е в
размер на 1212.11лв., а изтеглените средства (от банкомат, плащания към
търговци и преводите към Л.С.К.) са в размер на 8884.4лв., като наличността по
сметката непосредствено преди смъртта на дарителката е в размер на малко над
800лв. (изтеглени от сметната на 02.5.2023).
Отделно от това, не следва
да се игнорира и обстоятелството, че след настаняване на дарителката по
договора за услуга са налице данни за сключени договори за наеми на процесния
апартамент, спрямо който има учредено вещно право на ползване на 4/6 ид.ч. по
наемни цени (от 13.07.2020г. с месечен наем от 420лв., от 04.03.2021г. с
месечен наем от 400лв., от 01.06.2021г. с месечен наем 380лв. и от 11.10.2022г.
с месечен наем от 500лв.).
При съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага
или може да ползва за съответните месеци и конкретна сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди, настоящият състав приема, че
по делото не се доказва изпадане в
трайна нужда на дарителя - по делото не се установи безспорно, че същият е нямал
материални възможности да покрива битовите си нужди и потребности, респ. да
срещне извънредните разходи във връзка със здравословното му състояние, а това
е основен елемент от фактическия състав за отмяна на дарението. Поради това
съдът намира възражението в отговора на въззивната жалба за основателно, а
изводът на първата инстанция, че ищцата имала трайна нужда от издръжка за
неправилен.
Възражението, че съдията
следвало да се отведе след като с определение № 270021/16.11.2017г. било
изразено мнение за прекратяване на производството, е неоснователно, доколкото в
цитираното определение съдът не е изразил становище по същество, вкл. в
практиката на ВКС е прието, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе
на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до неправилност на решението, но дори и да е допуснато
съществено процесуално нарушение, свързано с неприемане на искане за отвод, ако
крайният резултат по спора е правилен, няма основание за отмяна на обжалваното
решение.
Въззивният съд намира, че
доколкото не е доказано при условията на пълно и главно доказване трайната
нужда от осигуряване на издръжката на дарителя, то претенцията е неоснователна,
респ. въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна и
поради съвпадане на резултата, но по други съображения, първоинстанционното
решение следва да се потвърди.
По частната въззивна жалба срещу определение № 20079958/20.02.2023г. по описа
на СРС, 128 състав., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за
изменение на постановеното решение в частта му за разноските, присъдени в полза
на насрещната страна:
Частната въззивна жалба е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е неоснователна, доколкото производството е протекло при фактическа и
правна сложност на делото и определеният размер от 2800лв. (след частично
уважаване на възражението за прекомерност на първоначално претендирания от 3240лв.)
не следва да се редуцира до минимума.
По разноските:
С оглед изхода на делото с
право на такива разполага ответницата, която е доказала (л.672 и сл.) сторени
разноски в общ размер на 2 957лв.,
от които 2490лв. за адв. възнаграждение, 17лв. д.т. за заверен препис от
определения и удостоверения и 450лв. депозит за в.л.
Доколкото с протоколно
определение от 30.11.2023г. съдът е прекратил производството по делото в частта
относно заявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД по отношение
на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот – предмет на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 63, том II, рег. № 9180, дело №
262/2003г. на нотариус А.Ч., рег.№ 310 на НК, защото е налице сливане поради
приемство качеството на ищец и ответник в лицето на М.П.Х. за 1/6 ид.ч. предмет
на спора, съответно е прието, че производството по иска за тази част се явява
недопустимо, то следва да се постанови изричен диспозитив за обезсилване на
решението в тази част.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 457782/25.07.2018 г., постановено по гр.д. № 19006/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, 128 с-в, в частта, в която е отхвърлен иск с правно
основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД за отмяна на дарение от 14.04.2003г.,
извършено с нотариален акт № 63, том II, рег. № 9180, дело №
262/2003г. на нотариус А.Ч., рег.№ 310 на НК, до размер на 1/6 идеална част от
същото поради сливане качеството на ищец и ответник в лицето на М.П.Х..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 457782/25.07.2018 г., постановено по гр.д. № 19006/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, 128 с-в, в частта, в която е
отхвърлен предявеният конститутивен иск по чл.227, ал. 1, б. "в" ЗЗД от Л.С.К.,
ЕГН: **********,*** (конституирана като наследник на починалата в хода на процеса Н.А.К., ЕГН: **********),
срещу М. П.Х., ЕГН: **********,***, за отмяна на дарение на 2/6 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се на трети етаж във вход
„Б“ на ул. *****, гр.София, обективиран в нотариален акт № 63, том II, рег.
№ 9180, дело № 262/2003г. на нотариус А.Ч., рег.№ 310 на НК.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр.чл.78, ал.3 ГПК Л.С.К., ЕГН: **********,***,
да плати на М. П.Х., ЕГН: **********,***, разноски по делото в общ размер на 2 957лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната въззивна жалба вх.№ 25011480/15.03.2023г. срещу определение №
20079958/20.02.2023г. по описа на СРС, 128 състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.