О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 189 12.02.2020 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І - ви въззивен състав,
в закрито
съдебно заседание, проведено в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.ч.гр.д. № 1067 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален
кодекс/ГПК/.
Образувано
е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК № *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от законни представители:
С.Н.Н.и Ц.Г.С.– управители, чрез юрк.Р.И., против разпореждане № 1334/30.12.2019
г. по ч.гр.д.№ 779/2019 г. по описа на Радневски районен съд /РРС/, с което е
върнато заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и е прекратено производството по делото.
Твърди
се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. констатираните от съда
нередовности на заявлението касаят посочения период на начисляване на таксите
за извънсъдебно събиране на вземането и лихвите за забава, поради което този
порок не би следвало да влече отхвърляне на заявлението за останалите
претендирани вземания.
Освен
това периода, за който се претендират посочените вземания бил уточнен с
подадените от дружеството-заявител две уточняващи молби.
Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане и постановяването на
съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение за всички
заявени вземания.
Препис
от частната жалба не се връчва на насрещната страна .
След преценка на становищата на страните и
като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ч.гр.д.№
779/2019 г. по описа на РРС е било образувано по заявление на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от законни представители: С.Н.Н.и Ц.Г.С.– управители, чрез юрк.Р.И.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
Р.С.Д.от гр.Р. за парично вземане от 2 175,79 лв., включващо сумата от
2 162,39 лв., представляваща сбора от главница в размер на 900,00 лв.,
неплатено договорно възнаграждение в
размер на 118,55 лв., дължимо за периода от 15.04.2019 г. до 29.07.2019 г.,
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1 113,84 лв., такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30,00 лв., начислени за периода от 16.04.2019 г. /дата на изпадане в
забава/ до 01.05.2018 г., и лихва за забава в размер на 13,40 лв. за периода от
16.04.2019 г. до 01.05.2018 г.
С
разпореждане от 25.11.2019 г., съобщено на заявителя на 03.12.2019 г. съдът е
указал на „Профи Кредит България“ ЕООД в тридневен срок от съобщението да
посочи периодът, за който се претендират таксите по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30,00 лв. и обезщетението за забава в размер
на 13,40 лв., както и да се конкретизира и уточни размерът на останалите
претендирани със заявлението суми.
С
представена в предоставения му от съда срок „Профи Кредит България“ ЕООД е
посочило, че периодът за който са начислени претендираните законова лихва за
забава, такси по тарифата за извънсъдебно събиране , главница, договорно
възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е от
16.04.2019 г. до 29.07.2019 г.
С
разпореждане от 09.12.2019 г. съдът е приел, че заявителят не е изпълнил
предишните указания и му е дал седмодневен срок за изпълнение.
На
20.12.2019 г. „Профи Кредит България“ ЕООД е изпратило по пощата нова молба, с
което е заявило, че поради допусната техническа грешка при входиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, същото е било входирано на
грешно основание, поради което представя коректно поправено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което да замени грешно входираното.
При
условията на евентуалност, ако не бъде прието поправеното заявление, е
направено уточнението, че общото неизплатено задължение по договор за
потребителски кредит № 30035677668 е в общ размер от 2 175,79 лв., което
включва отделни неизплатени задължения, както следва: - главница от 900,00 лв.;
- договорно възнаграждение от 118,55 лв.; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги от 1 143,84 лв.; лихви за забава от 13,40 лв.; такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания от 30,00 лв.
Посочено
е, че отпусната на длъжника по ДПК сума – главница е в размер на 900,00 лв., по
която няма заплатена сума и същата е дължима в пълен размер , а периода за
който се претендира е от 15.04.2019 г. до 15.03.2019 г. Договорът бил сключен
за срок от 24 месечен период от време, а не за 5 месечен период, както било
посочено в заявлението.
Съгласно
ОУ към ДПК страните се споразумели договорното възнаграждение, което възниква
като задължение в деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да
се погасява в рамките на погасителния план, като оставащото неплатено договорно
възнаграждение е в размер на 118, 55 лв., дължимо за периода от 15.04.2019 г.
до 29.07.2019 г. –дата на предсрочната изискуемост.
Съгласно
сключено между страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги
длъжника дължал и възнаграждение за допълнителни услуги в размер на
1 113,84 лв. за периода от 15.04.2019 г. до 15.03.2019 г.
Поради
допусната техническа грешка в заявлението периодът, за който се претендирали
лихви за забава и такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания бил
сгрешен, като коректният период е от 16.04.2019 г./дата на изпадане на длъжника
в забава/ до 29.07.2019 г., когато кредиторът е обявил предсрочна изискуемост,
за което длъжникът би уведомен с уведомително писмо.
С
обжалваното разпореждане съдът е приел, че въпреки постъпилите уточняващи молби
посочените периоди и суми не са ясно конкретизирани, а липсата на конкретизация
в претендираните периоди и суми възпрепятстват съда да конкретизира вземането.
С тези
съображения на основание чл.411, ал.2 т.1 от ГПК е постановил връщане на
заявлението и прекратяване на производството по делото.
При така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Частната
жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и
разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена
от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
При осъществяване на правомощията си в съответствие със задължителните
указания по приложението на закона, дадени с ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк.д.№
6/2017 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд намира обжалваното разпореждане за
неправилно поради постановяването му при допуснато от първоинстанционният съд
съществено процесуално нарушение.
Това е така, т.к. с диспозитива на обжалваното разпореждане РРС е
постановил връщане на заявлението и прекратяване на производството по делото, а
по аргумент от разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК следва, че заявлението
подлежи на отхвърляне и в хипотезата на чл.411, ал.2 т.1 от ГПК.
Ето защо разпореждането следва да
бъде отменено, а въззивният съд следва да извърши проверката за съответствие на
зявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД
с разпоредбата на чл.410 от ГПК.
Съгласно
чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127,
ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК.
От своя страна разпоредбите на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, към които нормата на чл.410 от ГПК
препраща уреждат изискванията за редовност на исковата молба, едно от които е
посочване на обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца право.
В случаите, когато се претендират
парични вземания същите следва да бъдат ясно
и точно индивидуализирани посредством посочване на правопораждащите ги
юридически факти /фактическите обстоятелства, които са от значение за тяхното
възникване, съществуване и изискуемост/, тяхното съдържание и размер.
Индивидуализирането на вземанията следва да бъде направено по начин,
който да позволява последващото им установяване по основание и размер чрез иска
по чл.422 от ГПК в случай на подаване на възражение по чл.414 от ГПК от
длъжника.
В конкретният случай въззивният съд намира, че въпреки предоставената му
двукратна възможност за отстраняване на нередовностите на заявлението си „Профи Кредит България“ ЕООД не е индивидуализирало
достатъчно ясно и конкретно претендираните вземания.
Това е така, т.к. в първоначалното заявление е било посочено, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, сключен на 14.03.2019
г., със срок на договора от пет месеца и месечна вноска съгласно погасителен
план от 100,49 лв. и падежна дата на всяко 15-то число на месеца и сключено
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Посочено е, че предвид падежа на последната погасителна вноска на
29.07.2019 г. кредитът е изискуем в пълен размер, поради което се претендират
неплатена главница от 900,00 лв., неплатено договорно възнаграждение от 118,55
лв., дължимо за периода 15.04.2019 г. – 29.07.2019 г., неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги от 1 113,84 лв., лихви за забава
от 13,40 за периода от 16.04.2019 г. до 01.05.2018
г. от 16.04.2019 г. до 01.05.2018 г.
С допълнителната молба от 09.12.2019 г. заявителят
единствено е посочил, че периодът, за който се претендират всички вземания е от
16.04.2019 г. до 29.07.2019 г.
При повторно дадената му от първоинстанционния съд възможност за
изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на заявлението
заявителят вече е заявил наличието на съвсем различни от първоначално посочените
факти, които имат значение за индивидуализация на спорните вземания, а именно,
че срокът на договора за потребителски кредит е 24 месеца, а изискуемостта на
претендираните вземания е настъпила в резултат на упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което той е сторил на 29.07.2019 г.,
за което длъжникът бил уведомен посредством уведомително писмо.
С тази уточняваща молба заявителят обаче е внесъл неяснота в твърденията
си, като изрично е посочил, че главницата от 900,00 лв. и възнаграждението за
допълнителни услуги се претендират за период от 15.04.2019 г. до 15.03.2019 г.
Касателно твърдението за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията
липсва недвусмислено изявление за уведомяването на длъжника, т.к. не се твърдят
факти относно получаването на изявлението на кредитора от страна на длъжника и
датата на която това се е случило.
При наличието на посочените
по-горе противоречиви и неконкретизирани в достатъчна степен изявления на
заявителя относно правопораждащите факти на процесните вземания и периодите от
време, за които те се претендират, следва да се приеме, че въпреки
предоставената му възможност „Профи
Кредит България“ ЕООД не е отстранило надлежно нередовностите на заявлението си
по начин, че претендираните вземания да са ясно е недвусмислено
индивидуализирани.
Ето
защо заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК подлежи на отхвърляне.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1
пр.ІІ-ро от ГПК Старозагорски окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1334/30.12.2019
г. по ч.гр.д.№ 779/2019 г. по описа на Радневски районен съд, с което е върнато
заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от законни представители:
С.Н.Н.и Ц.Г.С.– управители, чрез юрк.Р.И. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Р.С.Д.от гр.Р. и е
прекратено производството по делото, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от законни представители: С.Н.Н.и Ц.Г.С.– управители, чрез юрк.Р.И.
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу Р.С.Д., ЕГН - ********** ***.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.