Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 25.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав
в открито съдебно заседание, при закрити
врата, на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа търговско дело № 456 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано
е по молба, вх. № 33813/12.03.2019 г. на Национална агенция за приходите, гр.
София за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „М.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, поради настъпила неплатежоспособност на
дружеството.
Молителят твърди, че е активно
процесуално легитимиран да предяви молбата, тъй като съгласно чл.
3, ал. 1, т. 10 ЗНАП представлява държавата пред съответния окръжен съд в
производства за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
нейни публичноправни длъжници. Държавата била носител на изискуеми вземания от „М.“ ЕООД, ЕИК ********, представляващи данък добавена стойност и данък по ЗДДФЛ в размер на f/yf 9218678,20
лева – главница и 882590,60 лева -
обезщетение за забава върху главницата, както и такива за задължителни
осигурителни вноски в размер на 352,56 лева.
Изпълнение на тези публични задължения „М.“ ЕООД, ЕИК ********, не
релевирало, което сочело, че дружеството е неплатежоспособно, още
повече, че в търговския регистър не били обявени годишните му финансови отчети
за последните три години.
В тази връзка
релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл. 632 ТЗ -
установяване неплатежоспособността на ответника и откриване на производство по
несъстоятелност, като длъжникът едновременно с това бъде обявен в несъстоятелност.
На ответника „М.“ ЕООД, ЕИК ********, не е предоставен
срок за отговор на подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г.
на ОСТК на ВКС, в т. 1 на което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 –
чл. 133 ГПК са неприложими, а в проведеното съдебно заседание същият не изпраща
процесуален представител.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното.
Дружеството-ответник по молбата - „М.“ ЕООД, е капиталово
търговско дружество с правноорганизационна форма – ЕООД, което към депозирането
й, е с регистриран капитал от 2 лева, изцяло внесен.
С ревизионен акт № **********/24.07.2014 г. е установено,
че за „М.“ ЕООД са възникнали задължения за данък добавена стойност в размер на
4502243,80 лева за периода 19.04.2013 г. – 10.10.2013 г. и 23.10.2013 г. –
30.11.2013 г., заедно с обезщетение за забава в размер на 382083,99 лева.
Ревизионният акт е оспорен по административен и съдебен ред, но с влязло в сила
на 21.07.2016 г. съдебно решение, постановено по административно дело №
11897/2014 г. на АССГ жалбата е отхвърлена, поради което на същата дата
ревизионният акт е влязъл в сила.
От представения ревизионен акт №
Р-22221414000557-091-001/30.04.2015 г. (поправен с акт от 04.06.2015 г.) се
установява, че ответното дружество е носител на задължения за данък върху
добавената стойност в размер на 4716340,24 лева за периодите 01.12.2013 г. –
15.05.2014 г. и 16.06.2014 г. – 31.07.2014 г., както и на задължение за
престиране на обезщетение за забава в размер на 500506,61 лева. Ревизионният
акт е връчен чрез елетронно писмо на 25.05.2015 г., съгласно приложено
удостоверение, като не се установява да е оспорен, поради което е влязъл в сила.
От постъпилата от Служба по вписванията - гр. София
справка, се установява, че „М.“ ЕООД не е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че в централизираната баса на АИС-КАТ ответното дружество не е вписано
като собственик на ППС.
Служебна справка в търговския регистър установява, че по
партидата на дружеството за периода 2013 г. – 2017 г. не са заявени за обявяване
годишни финансови отчети, порди което е приложима презумпцията
за настъпила неплатежоспособност поради незаявяване за обявяване на годините
финансови отчети за последните три години, която не е опровергана.
В производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което формира
следните изводи:
Вещото лице е консттирало, че „М.“ ЕООД, не е
обявявало годишни финансови отчети в търговския регистър, като е подаден само един статистически годишен отчет за дейността в НСИ
и една единствена годишна данъчна декларация по чл. 92 на Закона за
корпоративното подоходно облагане за 2013 година. За процесния период „М.“ ЕООД е
назначило само
едно лице на трудов договор за периода от 15.08.2013 год. до 19.02.2014 год. на
длъжност „Отчетник, финанси“,
с код 43122011 от Националния класификатор на професиите и длъжностите, по реда на чл. 111 на Кодекса на труда - по допълнителен трудов
договор за извършване на работа извън установеното работно време по основното
трудово правоотношение с друг работодател. Единствен
източник на някаква счетоводна информация е статистическият годишен отчет за дейността за 2013 г.,
въз оснона на който вещото лице е изготвило заключението.
Наличието на
стоки посочени в кл. 03130 кол. 1 на актива на баланса в размер на 7 400 хил. лева е
недостоверно, тъй като по същността си това не представляват стоки, а авансово плащане към доставчик за доставка на машини.
Следователно такъв материален актив не съществува. Вземанията от клиенти и
доставчици отчетени в кл. 03210 кол. 1 на актива на баланса в размер на 28 837
хил. лв. вещото лице не
е успяло да засече с нито една цифра от
елементите на отчета, което също
прави записването произволно.
В кл. 15100 кол.
1 на Раздел А Приходи от продажби, сектор Приходи от оперативна дейност, е посочена
цифрата 19 306 хил. лв., която кореспондира с цифрата, посочена в шифър
0100 на годишната данъчна декларация по чл. 92 на ЗКПО в размер на
19 305 833 лева. Друго отчетено вземане в размер на 2 887 хил. лв. вещото лице счита, че е с неизвестен
характер, поради което и не може да се
приеме за реален актив. Нямало никакви данни посочените налични парични средства в касата в размер на 309 хил. лв. да са налични и да имат характер на
реално съществуващ актив. Независимо, че дружеството е декларирало пред НАП
три банкови сметки, които към 01.04.2019 год. не са закрити, в баланса не е посочена никаква
наличност по тях.
В
обобщение вещото лице счита, че посочените в единствения отчет активи на дружеството не са реални (действително съществуващи).
По отношение на
пасивите на дружеството, вещото
лице изразява съмнение за достоверността на посочените стойности, тъй като
отчетените задължения към доставчици
и клиенти в размер на 32 045 хил. лв. не кореспондират с отчетените разходи в Отчета за приходи и разходи в
размер на 19 306 хил. лв. (с начислен ДДС в размер на 23 167 хил.
лв.) – налице е разлика в размер на 8 878 хил. лева.
По отношение
приходите за бъдещи периоди в размер на 7 400 хил. лв. тази стойност е свързана с
неприключена доставка на машини и съоръжения от „Б.“ ЕООД (по фактура № 111 от 03.06.2013 г.) и „А.“ ЕООД (по фактура
от 25.06.2013 г.). Според вещото
лице няма основание за признаване на приход за бъдещ
период, тъй като ако зад тази стойност стои реална доставка, това трябва да
представлява авансово плащане от клиенти, респективно задължение към тях.
Извършените ревизии от НАП и
представеното решение на АССГ дават основание на вещото лице да приеме, че зад
цифрите стоят само фиктивни сделки, без извършени реални доставки,
следователно стойностите вписани в баланса и отчета за приходите и разходите на
статистическия годишен отчет за дейността, не са реални.
За 2013 година дружеството е получило от своите
доставчици фактури за 33334 хил. лв. В края на годината в баланса то отчита
задължения в размер на 32045 хил. лв., следователно вероятността да не е плащало на своите
доставчици възниква още през юли или август 2013 год. Сигурната дата на изпадане в
неплатежоспособност е 15.07.2013 год., кагато ответникът е трябвало да внесе
ДДС в размер на 1449201.00 лв. Тази сума се получава от неоснователно начислен
ДДС кредит по фактури, зад които не стоят реални доставки. Дружеството е с
отрицателен капитал, (което също не може да се потвърди предвид липсата на
счетоводни документи), пасивите също са от фиктивни сделки, поради което не
може да се направи достоверен анализ на финансовата самостоятелност на
дружеството.
Според изследвания от вещото лице отчет дружеството
е свръхзадължено. Поради липса на
информация за следващите години анализ на финансово-икономическото
състояние на ответника за периода 2014 г. – 2018 г. не е било възможно да се
изготви.
Вземанията на молителя от неоснователно начислен ДДС
кредит не са намерили отражение в единствения отчет, който е известен. Към
месец декември 2013 година те са възлизали на 4 716 785.84 лв.,
към тях следва да се прибавят и задълженията, възникнали за периода януари - август 2014 година
в размер на 4 502 243.80 лева. Отчитайки задълженията към НАП
ответникът „М.“ ЕООД вероятно е изпаднал едновременно в свръхзадълженост и
неплатежоспособност на 15.07.2013 год.
Ответникът „М.“ ЕООД не разполага с никакво имущество, с
което да покрие началните разноски по несъстоятелността.
С определение от 13.03.2019 г. съдът е дал възможност на
молителя и на кредиторите на дружеството в 14-дневен срок от вписване на
определението в книгата по чл. 634в ТЗ да привнесат разноски по сметка на СГС в
размер на 6000 лева, които да обезпечат развитието на производството, като това
процесуално задължение не е изпълнено нито в определения 14-дневен срок, нито
към приключване на устните състезания по спора.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
а необсъдените съдът намира за неотносими.
По
отношение на молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ Националната
агенция за приходите разполага с активна
процесуална легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност за търговец,
носител на задължение за
удовлетворяване на публично държавно вземане, ето
защо следва да се прецени дали в полза на държавата е възникнало вземане за данък
добавена стойност със задължено лице „М.“ ЕООД.
Легалното определение на публично вземане се съдържа в
разпоредбата на чл. 162, ал. 2 ДОПК и данъците са визирани в т. 1 на
разпоредбата, като установяването им не се осъществява по
гражданскоправен ред. Ето защо, ако публичното вземане е установено в
ревизионен акт, който е влязъл в сила, както в случая, то съществуването на
вземането е безспорно установено. Длъжникът „М.“ ЕООД не твърди и не ангажира
доказателства да е погасил установените публичноправни задължения, затова съдът
е длъжен да счита държавата за активно легитимирана по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност.
Следва да се направи уточнението, че предмет
на настоящия
спор, а
следователно и предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е
състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната му дата, а не съществуването
на самото вземане на молителя
– така решение
№ 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено
като правилна практика с решение № 32 от 17.06.2013
г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Разгледана по същество молбата по чл. 625 ТЗ е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са две имуществени
състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание,
приложимо само спрямо капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64,
ал. 3 ТЗ. В настоящото производство молителят се позовава само на общото основание –
неплатежоспособност, поради което и само то е предмет на разглждане.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1) парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2) публичноправно задължение
на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или 3) задължение
по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е единствената относима
към понятието "неплатежоспособност", тъй като по негативен начин
елементите му са очертани и в чл. 631 ТЗ, според която разпоредба молбата се
отхвърля, когато се установи, че затрудненията на длъжника са временни или че
той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без
опасност за интересите на кредиторите.
Затова уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. №
1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от 16.10.2015 г. по т. д. №
937/2015 г. на ВКС, І Т.О. и
други, приема, че неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено
състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да
изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез
наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да
е налице приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния
му характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на длъжника в достатъчно
продължителен период назад. Този анализ следва да се извърши въз основа на
събраните по делото доказателства, включително чрез приемане на заключение на
съдебно-икономическа експертиза, установяваща основните счетоводни показатели
за дейността на длъжника, и по-специално – определяне на коефициентите за
ликвидност и финансова автономност. Заключението, изготвено от вещото лице обаче се основава на един съставен от
длъжника документ, касаещ дейността му през 2013 г., като други счетоводни документи
търговецът „М.“ ЕООД не е
съставял.
Неплатежоспособността е обективно трайно икономическо
състояние, което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в
невъзможността на търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични
вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, ответникът е носител на краткосрочни и изискуеми задължения
за данък добавена стойност, които са с настъпил падеж.
Преценката за способността на предприятието да погаси
тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които
едно действащо предприятие поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи
(т. нар. постоянен капитал), не служат за извършване на плащанията на
краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без
тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако
ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи
на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните
активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година),
участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
(плащане) на краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо
предприятие.
Предвид горното, с оглед
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва
да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база реалната
ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи
относно преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с
невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи
(всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни
активи не означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира
входящи парични наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни,
заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси или
краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може да
бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването
на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на
предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай,
предприятието следва да може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения
чрез останалите елементи на краткосрочните активи.
В случая за никаква част от отчетния период не е било
възможно изчисляване на показателите за ликвидност, тъй като от една страна
липсват счетоводни документи, а от друга страна в изследвания от вещото лице
документ - статистическият годишен отчет за
дейността през 2013 г. посочените активи няма основание да се считат за реално
съществуващи. Това означава, че „М.“ ЕООД не е разполагало с ликвидни
краткосрочни активи чрез които да погаси възникналите публичноправни
задължения. Тази невъзможност датира от 2013 г., като няма доказателства състоянието
да е преодоляно през следващите отчетни периоди.
Изпълнение на задълженията към държавата и към
приключване на устните състезания не се установява, което означава, че е налице
и хипотезата на спиране на плащанията. При спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение
на някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма
съмнение, че „М.“ ЕООД е спряло плащанията на
публичноправни задължения, което обосновава прилагането на презумпцията по чл.
608, ал. 3 ТЗ, включително фактът-презумпционна предпоставка не се оспорва от
ответника.
Извод за настъпилата неплатежоспособност е изводим и в приложение
на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. Фактическият й състав включва
кумулативното осъществяване на следните елементи: 1) възникнало административно
задължение за обявяване на ГФО в търговския регистър спрямо търговеца, по
отношение на който се иска откриване на производството по несъстоятелност; 2)
неизпълнение на това задължение, предпоставено от изтичане на крайния срок за
заявяване, установен в приложимия ЗСч; 3) неизпълнението на задължението за
заявяване на ГФО трябва да е налице за всеки от трите последни ГФО преди
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ (в случая за 2016, 2017 и 2018 година). Изхожда се от разбирането, че когато
търговецът не заявява за обявяване годишните си финансови отчети за три
последователни отчетни периода, той цели да избегне даването на публичност на
негово влошено финансово–икономическо състояние, данни за което ще се съдържат
в ГФО.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице
състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което налага съдът
да определи началната дата на това състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на
неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице
трайна практика на ВКС - в решение № 33 от 07.09.2010 г.
по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от
20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от 23.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл.
608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Т. е. началната дата
е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи
от фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът приема, че първото установеното непогасено публичноправно
задължение на „М.“ ЕООД е с настъпила на 15.07.2013 г. изискуемост, тъй като
към този момент е било дължимо внасянето на ДДС, затова като начална дата на
неплатежоспособността съдът приема датата 15.07.2013 г., към която
затрудненията на ответника имат траен характер без да представляват проявление
на временни затруднения в дейността на предприятието, съответно състоянието при
прекратена търговска дейност не би могло да бъде преодоляно.
Предвид липсата на данни за наличието
на имущество на молителя, което да е достатъчно за покриване на началните
разноски за производството по несъстоятелност, и при неизпълнено задължение от
молителя, респ. от други негови кредитори за внасяне на сумата 6000 лева,
указано им с определение от 13.03.2019 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и
производството да бъде спряно, каквото изрично искане обективира и молителят. В
тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
С оглед изхода на спора в полза на
молителя НАП се поражда правото да получи разноските за производството, но тъй
като същият не претендира присъждането им, съдът не следва служебно да ангажира
отговорността за разноски на „М.“ ЕООД. В
случая обаче молителят е освободен от задължението да внесе държавна такса за
производството, затова същата следва да се събере от масата на несъстоятелността.
В производството молителят НАП не е внесъл определения за изготвяне
заключението на съдебно-икономическата експертиза депозит в размер на 600 лева,
затова с решението следва да бъде осъден да внесе сумата по депозитна сметка на
съда, независимо от изхода на спора, съгласно чл. 77 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***
и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 15.07.2013 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по
отношение на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „М.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище ***.
СПИРА производството по т. дело № 456/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „М.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери,
че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на СГС
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер
на 6000 (шест хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632,
ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването в ТРРЮЛНЦ на решението за
откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяването
му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от търговския
регистър на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати в полза
бюджета на Софиски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 250 (двеста
и петдесет) лева – държавна такса за производството, която да се събере от
масата на несъстоятлността.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, на основание чл. 77 ГПК,
да заплати по депозитна сметка на Софийски градски съд, сумата 600 (шестстотин)
лева – невнесено възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ и може да се обжалва в 7-дневен
срок от обявяването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - ТРРЮЛНЦ
за обявяването му, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: