Р Е Ш Е Н ***,26.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, ХІ гр. състав, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 4563/2017г., за да се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Н.С.“ ЕАД, с ЕИК ***,
представлявано от *** С.Д. против Г.С.В. с ЕГН **********, Б.Б.Л. с ЕГН ********** и Л.Б.Л. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че с нот. акт за
собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност *** от
18.09.2014г. на нотариус И.И. с рег.*** на НК и район
на действие Районен съд гр.***, е признато за установено, че ответниците са
собственици на сгради в : имот с № *** с начин на трайно ползване „***“, находящ се в землището на ***, в имот № *** с начин на
трайно ползване „***“, находящ в землището на *** и в
имот № *** с начин на трайно ползване „***“, находящ
се в землището на ***. В исковата молба се твърди, че язовир „***“ е
собственост и се стопанисва от „Н.с.“ ЕАД клон ***и е разположен в землището на
***. Ищецът твърди, че язовирът е хидротехническо съоръжение и е заведен в
счетоводните регистри под № 214023 в сметка 204. Твърди, че се намира върху
поземлени имоти : №***, ***. Ищецът твърди, че за тези сградите върху тези имоти
има издаден нотариален акт за собственост ***от 20.05.2016г. на нотариус П.Х.,
нотариус с *** на НК с район на действие РС ***. В исковата молба се твърди, че
язовир „***“ е построен през 1961г. и е част от Напоителна система „***“.
Твърди се, че на 01.06.2001г. между „Н.с.“ ЕАД клон ***и „***“ ЕООД с управител
Б.В. е сключен Договор за наем на водоеми с обект Язовир „***“ с площ 100 дка
със срок пет години, изтекъл на 01.06.2006г. Твърди се, че на 14.03.2007г. бил
сключен нов договор за временно и възмездно ползване на водностопанското
съоръжение със същото дружество. Твърди се, че на 14.01.2009г. Б.В. в
качеството си на едноличен собственик прехвърлил дружеството на съпругата си Г.В..
Твърди се, че бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по наследство и давност ***, от 18.09.2014г. на нотариус ***, по
силата на който ответниците са признати за собственици на следните сгради :
Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м., двете разположени в имот №***,
с начин на трайно ползване „***“, в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.***.
Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 76 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м., двете разположени в ПИ №
***, с начин на трайно ползване „***“, находящ се
в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.***.
„Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №*** с начин на трайно
ползване „***“, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ
*** общ.***.
В исковата молба се твърди, че ПИ с № *** и №*** не са прилежащи към язовир
„***“ и не са били предмет на договорите сключени с „***“ ЕООД от 01.06.2001г.
и от 14.03.2007г. Твърди се, че имот №*** представляващ язовирна стена е
прилежащ към язовир „***“, но не е бил предмет на договорите за наем.
В исковата молба се твърди, че констативния нотариален акт за посочените
имоти на името на ответниците е издаден на основание удостоверения за търпимост
и удостоверения от Областен управител ***. Твърди се, че язовирът е собственост
на ищцовото дружество и за обслужването му били изградени Кантон „***“,
построен в ПИ № *** и Помпена станция „***“ построена върху ПИ № ***. Твърди
се, че двете сгради са изградени едновременно с изграждането на язовира и са
заведени в баланса на дружеството. Твърди се, че сградата с площ 38 кв.м.
(Кантон) в ПИ №*** е заведена като „сграда с друго предназначение, а Помп.Ст. е нанесена върху ПИ №***. Твърди се, че за тези
два актива ищецът притежава АДС №***.
По отношение на сградите в ПИ №*** – съответно с площ от 76 кв.м. и 14
кв.м., ищецът твърди, че представляват „рибна база“, описана в писмо с Изх.№
199/17.08.1998г. от „***“ до ПК ***. По отношение на двете сгради в ПИ № ***,
ищецът твърди, че са изградени на калкан върху имот с начин на трайно ползване ***.
Ищецът твърди, че тези имоти представляват частна държавна собственост и не
могат да бъдат придобивани по давност съгласно §1 от ЗР към ЗДЗС. Твърди, че
констативният нотариален акт е издаден на основание удостоверения за търпимост,
в които деклараторите са заявили, че строителството на сградите е започнало
преди 31.01.2001г. и техен собственик е ответницата Г.С.. Твърди се, че
всъщност в констативният нотариален акт като собственици са вписани и дъщерите
и, а към 2001г. страна по договора за наем е било дружество, чиито управител е
бил съпругът й. Отделно от това твърди, договорът за наем е сключен в по- късен
момент – 01.06.2001г.
Твърди, че съгласно договора, наемателят няма право да изгражда сгради и
съоръжения в сервитутната ивица и извън нея без писмено съгласие на
наемодателя, а в договора от 14.03.2001г. с договора за наем не се отстъпват и
учредяват вещни права върху имота.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае ищцовото
дружество за собственик на сградите в трите ПИ №***, №*** и №*** и на основание
чл.537, ал.2 ГПК да отмени процесния нотариален акт,
с който ответниците са признати за собственици на имотите по наследство и
давностно владение.
Ответниците представят писмен отговор, в който оспорват исковата молба.
Твърдят, че процесните сгради са изградени с лични средства и труд на
наследодателя им и ищцовото дружество няма участие в изграждането и поддръжката
им. Твърдят, че са собственици на процесните постройки по давностно владение и
наследство.
В представените писмени бележки, ищецът
навежда доводи, че по отношение на сградите в ПИ № *** – „кантон“ и „ПС“, от
свидетелските показания и от представине писмени
доказателства се установява, че са строени през 1963г. По отношение на сградите
в ПИ №*** също от свидетелските показания се установява, че са строени през
1963г., а през лятото на 2001г. наследодателят на ответниците е правил ремонт
за сметка на наема. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява,
че тези две сгради са заведени в баланса на дружеството през 2002г. По
отношение на двете сгради в ПИ №*** ищецът твърди в писмените бележки, че
самият ПИ представлява *** и попада в сервитутната зона на язовира и върху този
имот не може да се строи без разрешение. Твърди, че по делото, ответниците са
представили доказателства – удостоверения за търпимост и декларации, от които
се установява, че двете сгради са строени през 2001г. Отделно от това в
писмените бележки твърди, че ответниците не може да се приемат за владелци с
непрекъснато десетгодишно владение на имотите, тъй като владението им е
прекъснато през 2006г. и от този момент, давността е спряла да тече.
В представените от ответниците
писмени бележки се твърди, че ищцовото дружество не е доказало, че е собественик на земята и на постройките върху нея. Твърди,
че двете сгради в ПИ №***, макар да са съществували, са били в окаяно
състояние, били са собственост на ТКЗС и никога не са били собствени на ищеца.
В скиците се сочи, че този имот и сградите върху него са на Министерство на
земеделието и горите, а постройките не са заведени в активите на дружеството.
По отношение на двете сгради в ПИ №*** ответниците
твърдят, че са построени от техния наследодател, а за тези сгради са
констатирани различия в счетоводната документация на ищеца. Твърди, че тези
сгради са владени от дружеството „***“ ЕООД и това владение не е прекъсвано
дори и след прекратяване на договора за наем. По отношение на сградата в ПИ №***,
представляваща „кантон“, ответниците твърдят, че в
инвентарните книги на дружеството тази сграда не е описана, като на едно място
е вписана като „Кантон ***“, а на друго – „Сграда-барака“.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
От представения на лист 24 от делото Договор за наем се установява, че на
01.06.2001г. между „Н.с.“ ЕАД в качеството на наемодател и „***“ ЕООД, в
качеството на наемател, бил сключен договор за наем за временно и възмездно
ползване за срок от пет години, за риборазвъдна
дейност на язовир „***“ със залята площ 100 дка и воден обем 250000 куб.м. На 14.03.2007г. между същите страни е сключен
нов договор за наем за същия обект отново със срок от пет години. Не се спори
между страните, че за процесните имоти има издадени констативни нотариални
актове и на двете страни.
Спорно по делото е чия
собственост са описаните в исковата молба сгради, построени в имоти с № ***, № ***
и № ***.
Относно собствеността на земята на трите поземлени имота, съдът счита, че
по делото се установи, че е собственост на Държавата, като в скиците е
отразено, че техен собственик е Министерство на земеделието и горите, което не
променя собествеността и. „Държавна напоителна
система“ е създадена през 1965г. с Указ на Президиума на НС. Впоследствие с
Постановление №27 от 20.11.1970г. на МС се създава Държавно стопанско
обединение „***“, което по-късно се преименува в Държавно стопанско обединение
„Водно стопанство“. През 1986г. същото е преобразувано в Стопанско обединение
„Селскостопанско строителство и хидромелиорации“. През 1990г., след настъпилите
политически и икономически промени това обединение е прекратено, като
Министърът на земеделието и хранителната промишленост е оправомощен
да издаде решения за образуване на фирми на основата на прекратеното
обединение. Образувано е „Хидромелиоративни системи“ –София, което впоследствие
е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно участие „Н.с.“ ЕАД ***.
С оглед на тези обстоятелства, съдът приема, че ищцовото дружество е
правоприемник на „Държавна напоителна система“ и представлява еднолично
акционерно дружество изцяло с държавно участие, поради което и в представените
по делото писмени доказателства е отразено, че поземлените имоти, в които са
изградени процесните сгради са държавна собственост в лицето на Министерство на
Земеделието и горите. В този смисъл, следва да се приеме, че собственик на
земята на трите поземлени имота е ищцовото дружество, тъй като като самото то е изцяло с държавно участие, т.е.
собственост на Държавата.
Относно собствеността на сградите, съдът приема следното: В хода на
производството са изслушани четирима свидетели. В показанията си свидетелят Й.П.
заяви, че е работил на язовира с Б., наследодател на ответниците, който бил
наемател на язовира, развъждали риба.
Заяви, че на язовира е имало една сграда (в ПИ №***), която е била в много лошо
състояние. Твърди, че след като направили нов покрив на същата, с кран вдигнали
резервоар за вода, а около сградата той лично направил бетонна пътека с ширина
1,20 м. Твърди, че сградите, които са ремонтирали са били строени от ТКЗС.
Заяви, че отделно от тези сгради, през 2004г. – 2005г. наследодателят на
ответниците изградил нова сграда, с площ около 50 кв.м. В този смисъл са и
показанията на свидетеля И.Ц., който твърди, че на дигата е имало къща на
рибовъда (в ПИ №***), с гредоред, в лошо състояние, като през 2001г, когато
взел язовира под наем, Б.я ремонтирал. Твърди, че на празно място, в имот № ***
наследодателят на ответниците
изградил склад за фуражи с площ около 150 кв.м. Относно „помпената станция“ (не
е предмет на делото) и „кантона“ свидетелят Ц.заяви, че Б.не е правил нищо по
тях. Като свидетел е изслушан Г.П., който твърди в показанията си, че в имот №***
има две нови сгради, построени от панели и покрити с ламарина. Свидетелят
заяви, че през 1997г., започвайки работа е заварил две сгради в ПИ №*** и „Кантон“
в имот №***. От показанията на свидетеля М.М. се
установява, че когато започнал работа през 1975г. е заварил в ПИ №*** една
сграда – склад с долепена стаичка, а в ПИ № *** „Помпена станция“ и „Кантон“.
По отношение на сградите в имот ПИ № *** заяви, че са строени след 2000г.
По делото е прието копие на нотариално дело ***. на нотариус ***, с
приложени удостоверения за търпимост за всички процесни сгради, в които е
отразено, че не подлежат събаряне. По
делото с исковата молба са приложени декларации, в които декларатори са
заявили, че сграда „Склад с друго предназначение“ с площ 108 кв.м. и „Друга
жилищна сграда“ с площ 24 кв.м. в ПИ № *** са построени преди 31.03.2001г.;
„Жилищна сграда с друго предназначение“ с площ от 38 км. в ПИ с № 512 е
построена преди 31.01.2001г.; „Склад с друго предназначение“ с площ 76 кв.м. и „Друга
жилищна сграда“ с площ 14 кв.м. в ПИ № *** са построени преди 31.03.2001г.
От заключението на вещото лице се установява, че сградата в ПИ № ***,
отбелязана с № 03 в скицата със застроена площ от 43 кв.м., представлява „Помпена
станция“ и за същата има издаден Акт за държавна собственост №***., приложен на
лист 32 от делото. Относно тази сграда, между страните не съществува спор за
собственост и същата не е отразена в представените нотариални актове. Също в
заключението на съдебно-техническата експертиза е отразено, че в ПИ №*** има построени още две сгради,
съответно с № 01 и № 02. В плана за земеразделяне тези две сгради фигурират
като „Склад с друго предназначение“ с площ 108 кв.м. и „Друга жилищна сграда“ с
площ 24 кв.м. и са обект на НА *** издадена на името на „Н.с.“ ЕАД (лист 10-12)
и на НА *** на името на ответниците Г.С., Б.Л. и Л.Л..
Заключението на съдебно-икономическата експертиза установява несъответствие
между инвентарните книги на ищовото дружество за
2001г., 2015г. и 2016г., като в една от книгите се води „Сграда – барака“ от 24
кв.м, а в друга книга „Кантон ***“. Инвентарните книги не съответстват и на Акт
за ДС, в който е отразено, сграда с № 02 е масивна сграда, а не барака и е с
площ от 41,80 кв.м., а не 24 кв.м.
Несъответстват и записванията в инвентарните книги на другата сграда №01,
като в инвентарната книга от 2001г. е записано „Склад за фураж със стая ***“, в
книгите от 2015г. - 2017г. е записано „Склад със стая ***“ и е добавена площ
108 кв.м. Поради тези различия в счетоводните записвания, вещото лице е
установило, че сгради 01 и 02 в ПИ № *** не са заприходени
в счетоводството на ищцовото дружество.
За тези две сгради, вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза
заяви, че няма данни през кой период са построени и за строежа им няма налични
строителни книжа. От свидетелските показания за двете сгради в ПИ №*** се
установява, че са новопостроени. В показанията си свидетелите на ищеца заявиха, че са видели две
нови сгради построени от панели в този имот и покрити с ламарина. В този смисъл
са и показанията на свидетелите на ответниците, които заявиха, че склада в ПИ №
*** са го построили като чисто нов склад. С оглед на събраните доказателства,
следва да се приеме за установено, че двете сгради в ПИ № *** са построени от
наследодателя на ответниците през 2001г.
Относно двете сгради в ПИ с № ***, се установява от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, че процесният
поземлен имот представлява частна
държавна собственост и е с площ от 9,001 дка. Вещото лице е установило, че в
имота съществуват две сгради 01 - „Склад с друго предназначение“ с площ от 76
кв.м. и 02 – „Друга жилищна сграда“ с площ от 14 кв.м. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Г.Ш.и М.М. и приема, че двете
сгради са строени на калкан и са представлявали рибовъден склад, изграден от
ТКЗС. Този склад с пристроена към него стая е ползван от работниците на язовира
през периода от 1975г. до 1999г., след което с отдаване на язовира под наем,
сградите са ползвани от други лица. В този смисъл са и показанията на
свидетелите на ответниците
Й.П. и И.Ц., които заявиха, че сградите в ПИ №*** са били в много лошо
състояние, покривът е имал теч и се наложило наемателя да го ремонтира. Свидетелят
П.заяви, че са правили подобрения на сгради, правени от ТКЗС, като са разширили
сградата, за да направят баня. Свидетелят Ц.заяви, че в ПИ №*** са правили
ремонт на стари сгради, за разлика от имот ***, в който са строили сгради.
Относно сградата в ПИ№ № ***, вещото лице е установило, че имотът с площ от
2,619 дка по плана за земеразделяне представлява частна държавна собственост и в този имот фигурира една сграда обозначена
като „Сграда с друго предназначение“ с площ от 38 кв.м. – „кантон“. Тази сграда
вещото лице е отбелязало, че фигурира в АДС ***. на името на „***“ и
едновременно с това за него има издаден нотариален акт на името на ответниците.
Относно тази сграда свидетелят на ответниците И.Ц. заяви:
“Помпената станция е в дясно от пътя, точно на ъгъла, а кантона е на 50 метра.
Тези две сгради са заварени и по тях Б.не е правил нищо – кантона и помпената
станция.“ Свидетелят П.заяви, че има кантон, срещу язовира, за която сграда
може да се каже, че е масивна. Свидетелят М.заяви, че когато е започнал работа
на язовира през 1975г. е заварил кантон и помпена станция. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Г.П., който заяви, че през 1997г., когато е започнал
работа е заварил „помпена станция“ и „кантон“, построени в гориста местност до
язовира. При така събраните доказателства, съдът приема, че за тази сграда
обозначена като „Сграда с друго предназначение“ с площ от 38 кв.м. – „кантон“
има издаден акт за държавна собственост, сградата е построена през 1971г.,
когато е издаден и акта и по нея наследодателят на ответниците не е правил
строително монтажни работи.
При тези доказателства, съдът приема, че по делото се установи безспорно и
категорично, че Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м., двете разположени в имот №***,
с начин на трайно ползване ***, в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.*** са
новопостроени от наследодателя на ответниците без строителни книжа, но не
подлежат на събаряне.
Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 76 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м., двете разположени в ПИ №
***, с начин на трайно ползване ***, находящ се в
землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.*** са били собственост на ТКЗС, а
впоследствие на „***“ като са достроявани разширени по площ от наследодателя на
ответниците също без строителни книжа.
„Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №*** с начин на трайно
ползване „***“, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ
***, общ.*** представлява „кантон“, за
който има издаден Акт за ДС от 1971г. и по него наследодателят на ответниците
не и извършвал СМР.
Ответниците се позовават на
десетгодишно давностно владение без да сочат период. С доклада по делото,
проекта по който са получили преди съдебно заседание, съдът е указал на
ответниците, че в тяхна тежест е да докажат датата на установяване на владение
от наследодателя на ответниците, както и че са владели явно и необезпокоявано
процесните имоти в продължение на десет години. Ответниците не са уточнили
периода. Съгласно чл.55 от Закона за собствеността ограничените вещни права
също могат да се придобиват по давност. При вещното право на строеж,
придобиването му по давност се свързва с изграждането и държането на построена
сграда, самостоятелен обект на собственост в чужд имот, представляващи
правомощия, включени в предмета на това вещно право като начало на давностния
срок се счита предприемането на действия по изграждане на обекта (в случая това
е 2001г, когато е сключен договора за наем на язовира). Съгласно разпоредбата
на чл.85 ЗС, разпоредбите за придобиване
право на собственост върху недвижим имот по давност важат за придобиване по
давност и на други вещни права върху такъв имот. Може да бъде придобита собствеността
върху недвижим имот, построен върху чужда земя по давност (заедно с правото на
строеж), с изтичане на давностния срок. В
случая, следва да се вземе предвид разпоредбата на §1 ЗС с нейните изменения,
съгласно която разпоредба, считано от 31.05.2006г. давността за придобиване на частни държавни и
общински имоти спира да тече. С последователните изменения на тази разпоредба,
давност не тече до 31.12.2022г. Съдът
приема, че независимо дали процесните пет сгради са заведени или не в баланса
на ищцовото дружество, кой е техен собственик зависи от обстоятелството дали
ответниците (не са собственици на земята) са ги придобили по давност. С какви
средства и труд са построени изцяло (каквито са Сграда „Склад с друго
предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и
Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24
кв.м., двете разположени в имот №***), ремонтирани (каквито са Сграда
„Склад с друго предназначение“ със ЗП 76
кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м., двете разположени в ПИ № ***) или поддържани
сградите (както „Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №***) също
няма отношение към придобиване на собствеността при направеното от страна на
ответниците възражение за придобивна давност. Това би имало значение евентуално
в производство по иск за подобрения.
При така изложеното, съдът приема, че в хода на производството ответниците
не доказаха, че са станали собственици на процесните сгради по давностно
владение.
От
друга страна, според чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Принципът
на приращението се изключва само в изрично предвидените в закона случаи,
какъвто не е установен по делото. Не се спори между страните, че трите
недвижими ПИ № ***, № *** и № *** са частна държавна собственост. С оглед
изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и ищцовото дружество
(собственост на Държавата) е собственик на процесните сгради по силата на
приращението. Следва да бъде признато за установено по отношение на ответниците Г.С.В. с ЕГН **********,
Б.Б.Л. с ЕГН ********** и Л.Б.Л. с ЕГН **********, с
адрес: ***, че „Н.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, представлявано от *** С.Д. е собственик
на Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м., двете разположени в имот №***,
с начин на трайно ползване „***“, в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.*** ; Сграда
„Склад с друго предназначение“ със ЗП 76
кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м., двете разположени в ПИ № ***, с начин на трайно
ползване „***“, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ
***, общ.***; „Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №*** с начин на трайно
ползване „***“, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ
***, общ.***.
Липсата на доказано давностно владение на
ответниците по отношение на процесните сгради към датата на приключване на
съдебното производство, води до извод за основателност и на втория предявен иск
по чл.537, ал.2 от
ГПК, като издаденият констативен нотариален акт следва да бъде отменен изцяло.
Съдът констатира, че при
образуване на делото не е събрана държавна такса по предявения по чл.537, ал.2 от ГПК, поради което следва на основание чл.77 от ГПК да
се постанови събирането й с настоящето решение. Предвид размера на данъчната
оценка на имотите, предмет на спора по тези искове – 4742,50 лв., държавната
такса е в размер на 50.00 лева. С оглед изхода на спора, държавната такса по
иска по чл.537, ал.2 ГПК следва да бъде присъдена в тежест на ответниците Г.С.В. с ЕГН **********,
Б.Б.Л. с ЕГН ********** и Л.Б.Л. с ЕГН **********, с
адрес: ***.
С оглед изхода на спора, ответниците следва да
заплатят на ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 720
лева, от които 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, 200 лева депозит за съдебно-техническа експертиза и 220 лева за
съдебно-икономическа експертиза.
Воден от горното, съдът
реши :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на Г.С.В. с ЕГН **********,
Б.Б.Л. с ЕГН ********** и Л.Б.Л. с ЕГН **********, с
адрес: ***, ЧЕ „Н.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, представлявано от *** С.Д., Е СОБСТВЕНИК на :
Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м., двете разположени в имот №***,
с площ 19,335 дка, с начин на трайно ползване „***“, в землището на ***, ЕКАТТЕ
***, общ.***.
Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 76 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м., двете разположени в ПИ №
***, с площ от 9,001 дка, с начин на трайно ползване „***“, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.***.
„Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №***, с площ 2,619 дка, с начин на трайно ползване „***“, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.***.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК, Нотариален
акт за признаване право на собственост по наследство и давностно владение върху
недвижими имоти *** на нотариус ***, с район на действие ПлРС,
с който Г.С.В. с ЕГН **********, Б.Б.Л.
с ЕГН ********** и Л.Б.Л. с ЕГН **********, с адрес: ***, са признати за собственици по наследство и давностно
владение на:
Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 108 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 24 кв.м., двете разположени в имот №***,
с площ 19,335 дка, с начин на трайно ползване „***“, в землището на ***, ЕКАТТЕ
***, общ.***.
Сграда „Склад с друго предназначение“ със ЗП 76 кв.м. и Сграда „Друга жилищна сграда“ със ЗП 14 кв.м., двете разположени в ПИ №
***, с площ от 9,001 дка, с начин на трайно ползване „***“, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.***.
„Жилищна сграда с друго предназначение“ със ЗП 38 кв.м., разположена в ПИ №***, с площ 2,619 дка, с начин на трайно ползване „***“, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, общ.***.
ОСЪЖДА
на основание чл.77 от ГПК, Г.С.В. с ЕГН **********, Б.Б.Л. с ЕГН ********** и Л.Б.Л. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на ПлРС държавна такса върху иска по чл.537, ал.2 ГПК в размер
на 50.00 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Г.С.В. с ЕГН **********,
Б.Б.Л. с ЕГН ********** и Л.Б.Л. с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Н.С.“ ЕАД, с ЕИК ***, представлявано от *** С.Д.,
направените по делото разноски по иска по чл.124, ал.1 от ГПК в размер на 720.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: