Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2327 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х.М.к.”
ЕООД, против Наказателно постановление № 03-009548/08.08.2018г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „Х.М.к.” ЕООД
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000
лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.3 от КТ, за нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ.
В жалбата се твърди, че в
хода на производството са били допуснати нарушения на процесуалните правила, а
на свой ред дружеството не е извършило посоченото нарушение. Посочва се още, че
дори нарушение да е било допуснато, то по преписката отсъства основание за
налагане на административно наказание в посочения висок размер. Поради това се
иска отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител,
които подържа жалбата на посочените в нея основания, като допълва,ч е видно от
текста на НП нарушението е било посочено като извършено на 09.07., а в
констативния протокол е вписана дата на извършване на проверката 05.07., което
обстоятелство само по себе си в достатъчна степен обосновава наличието на
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание се явява упълномощен
представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
наказателно постановление. Посочва, че сгрешената цифра 9 вместо 5 е плод на
техническа грешка, но волята на наказващия орган е установима.
Посочва, че жалбоподателят е имал и други наказания за идентични деяния, което
обстоятелство обуславя по-високия размер на наложената му имуществена санкция.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 05.07.2018г. служители на ДИТ, сред които и св.И. около 10.50
часа извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „Х.М.к.”
ЕООД в строителен обект подпорни стени, находящ се в
УПИ XV-1510м,1510н за вилна сграда/ПИ 10135,2566,6505/, кв.2 по плана на местност
„Старите лозя“ в гр. Варна. Установило се, че между дружеството и И.Р.Д. на
04.07.2018г. бил сключен трудов договор, като лицето било назначено на длъжност
„работник строителство”.
В хода на проверката било установено, че между
работодателят- „Х.М.к.” ЕООД и работника бил сключен трудов договор № 601/04.07.2018г..
Видно от приложените по делото писмени доказателства въззивника след часа на която е извършена проверката на
същия ден 05.07.2018г. в 11.47 часа е изпратил нужното уведомление за сключения
трудов договор до НАП.
АНО съставил протокол от извършената проверка в които
констатирал, че спрямо това лице има сключен трудов договор, като за това не е
било изпратено уведомление до НАП.
Въз основа на издадения
акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, като в него за дата
на извършване на нарушението била вписана датата 09.07.2018г.
С него административно-наказващият
орган изцяло възприел констатациите,
описани в акта с изключение на датата на извършване на нарушението посочена в
АУАН 05.07.2018г., както и правната квалификация на нарушението- по чл.63 ал.2
от Кодекса на труда. За него и на
основание чл. 416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ
на „Х.М.к.” ЕООД била наложена
„Имуществена санкция” в размер на 5
000лв.
В хода на съдебното
производство беше разпитан св. И., чиито показания съдът кредитира, като дадени
безпристрастно, обективно и пълно. От тях се установи, че нарушението е
констатирано при проверка на представените документи, а работника е установен
на място да извършва трудова дейност.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по
административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни
писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, депозирана в срока и от надлежна страна, поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен
орган- от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна на основание
чл.416 ал.5 от КТ.
В хода на административно наказателното производство не
са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, както и в едномесечния
срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, считано от датата на съставяне и връчване на акта.
И акта, и постановлението са съобразени с нормите на
чл.42 и чл. 57 от ЗАНН., като съдържат пълно описание на нарушението, мястото и
обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават.
Що се отнася до датата на извършване на нарушението
действително в НП като такава е посочена 09.07.2018г., което според съда се
дължи на допусната при изписването техническа грешка, тъй като видно от АУАН и
от документите цитирани в НП и приложени по преписката се установява по
категоричен и недвусмислен начин,ч е се касае за дата 05.07.2018г., като
допусната грешка не прави неустановима волята на АНО.
Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. Правото на защита е било реализирано в пълнота с подаване на
жалбата, поради която пък е образувано и настоящото съдебно производство. С оглед на това съдът намира възраженията в жалбата за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, като е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма.
От показанията на св.И., както и от писмените
доказателства по делото, по безспорен и категоричен начин се установява, че е
осъществено вмененото нарушение.
На въззивника
е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ. Текста на
разпоредбата гласи, че работодателят е длъжен да предостави на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1. Нормата изисква задължително работодателят да предостави
на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по
чл. 62 ал.3 от КТ, като това следва задължително да е извършено преди работника
да постъпи на работа, като нарушението по ал.2 се изразява в недопускане от
страна на работодателят, работника да извършва трудова дейност преди посочените
документи да му се предоставят срещу подпис т.е. работодателят следва да не
извършва действия свързани с полагане на труд от страна на съответния работник.
Видно събраните доказателства по административната преписка, е че работникът е
посочил, че работи по трудов договор на длъжност „работник строителство” с
определено трудово възнаграждение. Видно от представената към административната
преписка справка от ТД на НАП, че е било подадено уведомление на датата на
извършване на проверката, но в час следващ започването на същата, а самото лице
е било наето по трудово правоотношение ден преди това.
Като е допуснал до работа лицето преди да му бъде връчено
връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление, на 05.07.2018г. в гр.Варна
работодателят „Х.М.к.” ЕООД е извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е
наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ.
Съставът на нарушението би бил осъществен, както ако не е
било връчено копие от уведомлението, така и ако не е бил връчен екземпляр от
трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са
били връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е
от двете осъществява състава на административното нарушение, като в случаят не
са връчени и двете.
Съгласно разпоредбите на чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването
или изменението на трудовия договор
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП.”
С оглед изменение на КТ, не са налице предпоставките на чл.415в от КТ за
ангажиране на отговорност за маловажно нарушение.
В случая обжалваното наказателно постановление е
съставено на въззивника в качеството на работодател, който факт е
безспорен по делото.
Нарушението не е маловажно и по см. чл. 28 ЗАНН, като по
степен на обществена опасност не се отличава от обикновените случаи от този род
. Смекчаващо отговорността обстоятелство е това, че след проверката е била извършена регистрация на договора в НАП, но
дружеството е наказано за това, че допуснало работника до работа преди да му се
връчи копие от уведомлението и трудовият договор, и не са ангажирани
доказателства за това, уведомлението и договора да са му е били връчени срещу
подпис.
По така наведеното общо възражение, съдът намира, че
следва да отбележи единствено, че при служебна проверка на административнонаказателната
преписка не констатира да са допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуален закон, водещи до отмяна на
НП. Анализът на доказателствата по делото извежда фактическа обстановка,
идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и правилно и
обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват налагане на
„имуществена санкция“ в размер от 5000 лева - наказание над минималния размер непълно несъответно на
тежестта на нарушението предвид данните, че същото е било вероятно отстранено,
като АНО голословно твърди,ч е на дружеството са налагани административни
наказания за други подобни нарушения, но по преписката не са налице никакви
доказателства в тази насока. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства
обосновават глоба в минимален размер от 1500 лева, предвиден за работодател.
Такова наказание е достатъчно по размер, според съда, за да се въздейства
превъзпитателно предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на
обществото.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на
наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 03-009548/ 08.08.2018г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „Х.М.к.” ЕООД е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000
/пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА
същата на 1500 /хиляда и петстотин лева/ за допуснато нарушение по чл. 63, ал.2 КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: