№ 352
гр. Варна, 07.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901352 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 2204/28.01.2022 г., адв. Ю.Г. и лично на
ищеца, с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като в полза на адв. Г. бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА съразмерно с уважената
част на иска.
Ищецът е подал и въззивна жалба вх.№ 2330/31.01.2022 г. срещу
постановеното по делото решение № 520/23.12.2021 г., в която е възразил
срещу присъдените в полза на ответното дружество разноски за експертизи,
като е поискал същите да бъдат намалени, което искане по естеството си
представлява искане за изменение на решението в частта за разноските по
реда на чл. 248 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД
е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на молбата. Счита, че присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е допустимо само в случаите, когато страните изрично
са уговорили предоставянето на безплатна правна помощ в сключен помежду
им договор за правна защита. Моли молбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
За да се произнесе по молбата на адв. Г., настоящият състав съобрази
следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от
надлежна страна. За да бъде уважена претенцията за разноски, същата следва
да бъде заявена най-късно до края на последното съдебно заседание, в което е
приключило разглеждането на делото /т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по
тълк. д. № 6/2012 год. на ОСГТК, ВКС/. В случая процесуалният
представител на ищеца, в проведеното на 29.11.2021 г. открито съдебно
заседание е поискал присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за оказана безплатна адвокатска помощ поради
затруднено материално положение на упълномощителя, като наред с това е
1
представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК. В същото заседание съдът е
предоставил тридневен срок на ищеца да представи договор за правна защита
по чл. 38 от ЗА. С молба вх.№ 24977/02.12.2021 г. процесуалният
представител на ищеца е представил договор за правна защита и съдействие,
подписан единствено от адвокат Ю.Г., като в договора е записано, че
правната помощ ще бъде предоставена по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА,
включително е посочен и размер на възнаграждението 3 500 лева.
Съгласно константната съдебна практика присъждането на разноски в
посочената хипотеза, е обусловено от наличието на следните предпоставки, в
условие на кумулативност, а именно: 1) по делото да е осъществена правна
помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; 2) заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да
опровергават това заявление; 3) отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
По принцип, липсата на подпис от страна на доверителя в представения
по делото договор за правна помощ означава, че между страните не е била
постигната уговорка за безплатно предоставяне на такава, освен ако не следва
от други доказателства по делото, защото вярно е, че законът не установява
писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Затова и
липсата на договор между страните, ако има други данни, не препятства
възможността да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, доколкото
принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗА предвижда, че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд.
В настоящия случай правна помощ е предоставена на лице в затруднено
материално положение по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, в която хипотеза,
компетентен да определи дължимото възнаграждение е съдът, съгласно
предвиденото в чл. 38, ал. 2 от ЗА. В този смисъл са разрешенията, дадени в
определение № 528/20.06.2012 г., по ч.т.д. № 195/2012 г. по описа на ВКС, II
т.о., определение № 163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. по описа на
ВКС, I г.о., определение № 731/09.10.2014 г., по ч.гр.д. № 5256/2014 г. по
описа на ВКС, I г.о.
Факт е, че в представения по делото договор за правна помощ е
посочена сума на дължимото възнаграждение, но това не означава че такова е
договорено по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА, респективно, че същото е
изплатено на адвоката от доверителя му. По делото липсват данни, от които
да е видно, че възнаграждение е било изплатено.
Освен това, в конкретния случай настоящата процедура е инициирана
не само от адвоката, но и молбата е подписана от доверителя му – ищец по
спора И.М., поради което и съдържа необходимото изявление на страната, че
правната помощ е била договорена като безплатна такава по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. А в отговора си застрахователят не е изложил аргументи на
плоскостта на отсъствие на съвпадащо волеизявление по страните по
договора за правна защита и трябва да се посочи, че в съдебното заседание по
същество на спора, в което е отправено изявлението на процесуалния
представител на ищеца за прилагане на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА възражение за
нещо различно няма.
2
При горното, настоящият състав намира това искане по чл. 248 от ГПК
за основателно доколкото по делото се установи наличието на изброените по-
горе предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът е компетентен да
определи дължимото адвокатско възнаграждение, което не може да бъде по-
малко от установения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимум. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4
от цитираната наредба, дължимото в настоящия случай възнаграждение
възлиза на 3 530 лева. Доколкото исковете на ищеца са частично уважени и
съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 882.50 лева за адвокатско възнаграждение.
Отправеното искане във въззивната жалба от И.М., по съществото си
представляващо такова по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта
на присъдените разноски в полза на ответната страна е неоснователно,
доколкото ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска и според същата постановка на чл. 78 ал.3 от ГПК са изчислени и
разноските. Законът не постановява те да се поемат от страната, която ги е
направила, или по чийто почин са събирани доказателства, свързани с
паричен разход, освен в хипотезата на чл. 92а от ГПК, каквато съдът не е
констатирал /т.е. неоснователна причина за отлагане на делото, стояща у
ответника/.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 520/23.12.2021 г.,
постановено по т.д. № 1352/2020 г. по описа на ВОС в частта за разноските,
като:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК *********, гр. София да заплати на адв. Ю.Г. Г.,
Варненска адвокатска колегия сумата от 882.50 /осемстотин осемдесет и два
и 0.58/ лева разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективирано искане по чл. 248 от ГПК от
ищеца ИВ. В. М., във въззивна жалба вх. № 2330/31.01.2022 г. за изменение
на решението в частта за разноските и редуциране на присъдените в полза на
ответната страна такива за експертизи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3