№ 611
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000770 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ
С решение № 950/02.08.2022 г. по т.д.№ 1342/2022 г. СГС, VI-8 състав е
оставил без уважение жалба с вх. № 20220718152031, подадена от „Чипита България” ЕАД,
ЕИК *********, срещу Отказ № 20220711113339/13.07.2022 г. на Агенцията по вписванията
– Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по
заявление с вх. № 20220711113339.
Срещу това решение е подадена жалба от „Чипита България” ЕАД, което моли
то да бъде отменено като бъде отменен и отказът на Агенция по вписванията и съдът да
разпореди вписване на заявените промени.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
С Отказ № 20220711113339/13.07.2022 г. на Агенцията по вписванията –
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, постановен по
заявление образец В1 с вх. № 20220711113339, длъжностното лице към Агенция по
вписванията е отказало вписване на прехвърляне на обособена част от търговското
предприятие на „Чипита България” ЕАД на правоприемник: “Монделийз Юръп
Прокюърмънт” ГмбХ – клон България, ЕИК *********. Длъжностното лице по
регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че прехвърлянето на
търговско предприятие не е обикновена търговска сделка, а вид “дружествено-правна
организационна” сделка като разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ТЗ под “правоприемник”
имала предвид лицето, което придобива съвкупността, което в случая било чуждестранното
юридическо лице, а не неговият клон, поради което вписването не можело да бъде
извършено. Позовало се е на специалния ред за защита на кредиторите при прехвърляне на
1
търговското предприятие, свързан със солидарна отговорност, отделно управление на
преминалото имущество и предпочтително удовлетворяване на кредиторите от правата,
преминали към правоприемника, която защита не би могла да бъде гарантирана в случай, че
търговското предприятие е придобито от чуждестранно юридическо лице. Длъжностното
лице е посочило, че особените правила за защита на кредиторите при прехвърляне на
търговско предприятие по реда на чл. 15 и сл. от ТЗ нямало да бъдат приложими спрямо
правоприемника-чуждестранно юридическо лице и така предвидените в закона
гарантиранции за кредиторите ставали неприложими, тъй като тяхното изпълнение би било
значително затруднено предвид факта, че правоприемникът по сделката е със седалище
извън България. Прието е също, че при частичното прехвърляне на търговско предприятие,
предмет на договора следва да е обособена част от съвкупността от права, задължения и
фактически отношения, отделена от останалите елементи на предприятието съгласно
дефиницията на § 1а от ДР на ТЗ, а в случая от предмета на договора не можело да бъдат
индивидуализирани правата и задълженията, за които е постигнато съгласие.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията
/ДЛР/ проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване
при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи
на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в
търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към
заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона,
дали е представена декларация по чл. 13, ал.4 ЗТР и платена ли е дължимата държавна такса.
Преценката за редовност на процесното заявление е свързана с установяване
наличието на изискваните от чл.51 на Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и
достъп до търговския регистър документи. Съгласно чл.51 към заявлението се прилагат: 1.
решението по чл. 262п от Търговския закон (при прехвърляне на търговско предприятие на
дружество);2. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., доп., бр. 88 от 2018 г., в
сила от 23.10.2018 г.) договорът за прехвърляне на търговското предприятие с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно и декларацията по
чл. 16, ал. 2 във връзка с чл. 15, ал. 4 от Търговския закон;3. удостоверението за уведомяване
на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по чл. 77, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Заявител в производството може да бъде както
отчуждителя, така и правоприемника /чл.52/.
Клонът на търговско дружество не е юридическо лице и няма собствена
правосубектност и е част от имуществото на търговеца. Същевременно е относително
самостоятелна част, което произтича от географското му разположение; подлежи на
самостоятелно вписване; води самостоятелни книги, но не изготвя самостоятелен
счетоводен баланс. Има самостоятелна индивидуализация – т.е. към фирменото
наименование на търговеца се добавя клон и евентуално името на местонахождението.
Клонът може да има свой самостоятелен предмет на дейност. Има самостоятелно
управление, т.к. при вписването му се назначава управител, прокурист на клона. Клонът не е
тотално обособен и е подчинен на главното търговско предприятие, защото няма
правосубектност; юридически е част от правосубектността на търговеца. Управителят на
клона е подчинен на централното управление, като когато се продава цялото търговско
предприятие, се предполага, че се продават и всички негови клонове; ако не е посочено
нищо; няма разделяне на отговорността - взаимно отговарят за задълженията си, т.к. има
2
само един търговскоправен субект. Несъстоятелността на търговеца води до
несъстоятелност на клона. Правното значение на регистриране на клона е вътрешно-
структурна организация на дейността.
Липсата на самостоятелна правосубектност означава, че правата и
задълженията по сключени от клона сделки възникват директно в патримониума на
търговеца. Това в процесния случай означава, че правоприемник при прехвърлянето на
обособената част от търговското предприятие на „Чипита България” ЕАД не е клона
“Монделийз Юръп Прокюърмънт” ГмбХ – клон България, а чуждестранното дружество
“Монделийз Юръп Прокюърмънт” ГмбХ, Швейцария. Правоприемникът не е вписан в
Търговския регистър на Република България и не може да бъде изпълнено императивното
изискване на чл. 16, ал. 1 от ТЗ прехвърлянето на търговското предприятие да бъде вписано
едновременно по партидата на отчуждителя и на правоприемника.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и
длъжностното лице по регистрацията, че вписването на преобразуването само по партидата
на клона на чуждестранното дружество няма да оправдае целта на закона, както и
предвидената от законодателя защита на кредиторите. Когато законодателят предвижда
възможност за участие на чуждестранни юридически лица при дружествени
правноорганизационни промени, каквито по правната си същност са продажбата на
търговско предприятие и преобразуването в различните му предвидени форми, това е
изрично регламентирано в закона.
В разпоредбите на чл.15 и чл.16 от ТЗ е предвидена възможност за
прехвърляне на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения. При извършване на същото не се достига до прекратяване или
ликвидация на прехвърлителя /вливане, разделяне/, нито до образуване на ново дружество
правоприемник /сливане и в някои от хипотезите на отделяне/. Това обяснява отделянето на
правна уредба за прехвърляне на предприятие от правната уредба на преобразуването на
търговските дружества в Глава ХVI на ТЗ, както и в самостоятелен Раздел ХVII от Наредба
№1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. За да е налице
прехвърляне по смисъла на закона е необходимо договорът да е сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, както и същият да е вписан в търговския регистър
едновременно по делото на отчуждителя и приобретателя.
Трайната съдебна практика /вкл. по чл.290 от ГПК/ приема, че предмет на
договора за прехвърляне на предприятие може да е предприятието като цяло или част от
него /идеална или реална/, в който случай е необходимо прехвърляната част да бъде
обособена счетоводно или по друг начин, позволяващ индивидуализация на предмета на
сделката /правата, задълженията и фактическите отношения, за които е постигнато съгласие
да преминат от патримониума на отчуждителя в патримониума на приобретателя/ - така е
прието с решение №213/30.12.2010г. по т. д. №29/2010г. на ВКС, II т. о. Прехвърлителното
действие настъпва при подписване на договора, като вписването в Търговския регистър има
единствено оповестително действие и не е елемент от фактическия състав на сделката
/решение №115/01.10.2009г. по т.д.№308/2009 г. на ВКС, I т.о./.
В Търговския закон липсва забрана за прехвърляне на търговско предприятие
между дружества, чийто седалища се намират в различни държави членки на ЕС. Съгласно
чл.49 ДФЕС /свободата на установяване/, член 56 ДФЕС /свободното предоставяне на
услуги/ или член 63 ДФЕС /свободното движение на капитали и плащания/, както и в
съображение 1 от Директива 2005/56/ЕО са проведени принципите, залегнали и в мотивите
за изменение на Търговския закон, за улесняване на свободния обмен между търговците и
презграничните преобразувания между различните типове капиталови дружества, които се
регулират съгласно законодателството на различни държави членки. В съображение 3 от
Директивата е предвидено още, че никоя от разпоредбите и формалностите на националното
законодателство, на която се позовава настоящата директива, не следва да въвежда
ограничения върху свободата на установяване или свободното движение на капитали, освен
3
ако тези ограничения могат да бъдат аргументирани в съответствие със съдебната практика
на Съда на Европейския съюз, и по-специално с изискванията от общ интерес, и са
необходими, както и подходящи за изпълнението на тези императивни изисквания. При
преценка допустимостта на прехвърляне на търговско предприятие между дружества,
регистрирани в различни държави членки, следва да бъде взето предвид и гъвкавото
тълкуване на понятието прехвърляне на предприятие, дадено в решенията на СЕО, до степен
да може да отговори на целта на Директива 2001/23, приложима за всички прехвърляния на
предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански
дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане и имаща
за цел защита на заетите лица в случай на прехвърляне на предприятието им /Дело C-458/05;
C‑232/04; C‑233/04; C‑171/94 и C‑172/94/.
Относно преценката на основателността на искането за вписване на
прехвърлянето следва да бъде определен приложимият закон, легитимацията на заявителя,
както и документите необходими за вписването, с оглед изискването на българското
законодателство за едновременност на извършването му по партидите на двете дружества.
По отношение на приложимия закон, съгласно текста на член 1, параграф 1 от Римската
конвенция разпоредбите на тази конвенция се прилагат към договорните задължения при
всяка ситуация, съдържаща колизия между правото на различни държави. В отклонение от
тази материална стълкновителна норма, обаче, член 1, параграф 2, буква д) от Конвенцията
изключва от приложното й поле въпросите, уреждани от правото на търговските дружества,
сдруженията или юридическите лица, като учредяване чрез регистрация или по друг начин,
правоспособност, вътрешна организация или прекратяване на търговските дружества,
сдруженията или юридическите лица, както и лична законова отговорност на членовете и на
органите за задълженията на търговското дружество, сдружението или юридическото лице.
Следователно, по отношение на прехвърлянето на търговското предприятие, както и по
всички въпроси, свързани със съществуването, преобразуването, прекратяването,
ликвидацията и др. за всяко едно от дружествата, страни по процесния договор, ще е
приложимо националното правото на държавата по регистрацията им, а именно българското
право по отношение на прехвърлителя и швейцарското право по отношение на
приобретателя.
Съобразно българската законодателна уредба при прехвърляне на търговското
предприятие по българското национално законодателство, договорът следва да бъде вписан
по партидата на страните по сделката, като заявител може да е както отчуждителя, така и
прехвърлителя. Предвид изложеното съдът намира, че заявлението е надлежно подадено от
прехвърлителя на предприятието, местно юридическо лице, като към същото са приложени
част от документите необходими за вписването - решения на ОС на дружествата за
прехвърлянето, както и договор в предвидената от закона форма.
В настоящия случай, към подаденото пред Агенция по вписванията заявление
не са представени доказателства, че са предприети действия по вписване на същото по
партидата на “Монделийз Юръп Прокюърмънт” ГмбХ, Швейцария, но настоящият съдебен
състав не счита това за пречка за извършване на вписването. Това не представлява
обстоятелство, за което длъжностното лице по регистрацията следи, съгласно чл.21 от
ЗТРРЮЛНЦ. Доказателства за изполнението на чл.16, ал.1 от ТЗ не се изискват и от
разпоредбата на чл.51 до чл.52б от Наредба №1/2007г. за водене, съхраняване и достъп до
търговския регистър. Липсата на вписване в търговския регистър по партидите на продавача
и на купувача на сделката по прехвърляне на търговско предприятие /или част от него/ не
влияе върху валидността на самата продажба и от там върху транслативния й ефект. Общ
принцип в цялото законодателство е, че вписването има оповестително действие, освен ако
закон изрично предвижда друго. Само тогава вписването става елемент от правопораждащ
фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици.
Изискването по чл. 16, ал. 1 ТЗ в редакцията му към момента на сключване на договора за
вписване на прехвърлянето в търговския регистър няма отношение към валидността на
4
самата сделка.
Независимо от това, съставът на Софийски апелативен съд намира
обжалваното решение законосъобразно. В разглеждания договор за прехвърляне на
обособена част от търговското предприятие на „Чипита България” ЕАД не се съдържа
индивидуализация на обособената част от търговското предприятие по смисъла на §1а от ДР
на ТЗ, като самостоятелна организационна структура, която е направена в приложения №№
1-4 към договора. Следователно за да бъде изпълнено изискването на чл. 15, ал. 1 от ТЗ за
нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието на сделката, извършени
едновременно, следва да бъдат заверени договора и приложенията към него. В случая
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието е извършено само по отношение
на договора за прехвърляне на обособена част от предприятието, в който не се съдържа
индивидуализация на същата, но не и на самите приложения към договора, които се намират
след направената от нотариуса заверка. Следователно не е изпълнено изискването за
квалифицирана писмена форма на сделката по чл. 15, ал. 1 от ТЗ, което представлява
самостоятелно основание за отказ за вписване на заявените обстоятелства.
Неоснователно е искането на Агенция по вписванията за присъждането на
разноски по делото с оглед охранителния характер на производството от една страна и
липсата на качеството страна в произвоството от друга страна.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 950/02.08.2022 г. по т.д.№ 1342/2022 г. СГС, VI-
8 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5