Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Ловеч, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Й.
при секретаря……......Петя
Маринова.......................................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1753 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 372 ал. 1 във вр. с чл. 367 от ТЗ във вр. с чл. 288 от ТЗ във вр.
с чл. 86 от ЗЗД и насрещен иск за връщане на сума и за заплащане на неустойка.
Постъпила
е искова молба от „МАГДАК“ ЕООД – гр. Велико Търново, чрез пълномощник адвокат М.М., против „ГЛОБАЛ ТРЕЙД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД – гр. Ловеч, в
която се твърди, че между
ищеца и ответното дружество са съществували трайни търговски взаимоотношения по
договори за международен превоз на товари.
Посочва се, че
съгласно приложените към исковата молба договор - заявки № 3-359/20.07.2020
г. и № 7-041/24.07.2020 г., „Магдак“ ЕООД е извършило
превоз на товар /машина за полиране на подове 20 тона/ от товарен адрес в
Гърция през товарен адрес в България до краен разтоварен адрес в Германия, като
превозът е извършен при спазване на всички изисквания за качество и с грижата
на добър търговец, съгласно дадените инструкции от възложителя. Получателят е
приел стоката на разтоварния адрес и не е вписал забележки при приемане на
товара, не са предявени претенции за неизпълнен/некачествено изпълнен договор.
Ищецът посочва, че са
издадени две фактури за извършения превоз - за превоза от Гърция до България на
стойност 700
/седемстотин/ лв. без ДДС - № 01000013203/24.07.2020 г., и
за превоза от България до Германия - № 01000013373/31.07.2020 г., на стойност 1 450 евро /хиляда четиристотин и
петдесет евро/ без ДДС, като според договора,
платец и
на двете възнаграждения е „ГЛОБАЛ ТРЕЙД ЛОДЖИСТИК"
ЕООД. Ищецът изтъква, че съгласно договора, а и според търговския обичай,
превозвачът изпраща по пощата на възложителя на превоза издадената за услугата
фактура, ведно с копие на ЧМР товарителниците, като след получаване на
пощенската пратка възложителят е длъжен да заплати възнаграждението по банкова
сметка ***. Твърди, че пратката е получена от възложителя на 12.08.2020 г.,
като по
първата фактура е извършено плащане навреме и изцяло, а по втората фактура
плащане не е извършено. Ищецът посочва, че плащането
е следвало да се извърши най-късно на 28.09.2020 г. и от следващия ден
възложителят изпада в забава, като въпреки многобройните телефонни разговори и
разменената по имейл кореспонденция, ответното дружество не е изпълнило
задължението си за заплащане на дължимото навло в размер 1 450 евро без ДДС, нито
направило искане за разсрочване на изплащането на задължението.
Ищецът посочва, че с цел обезпечение на бъдещия му
иск е образувано ЧГД №
2439/2020 г. на ВТРС, като с определение от 14.10.2020 г. съдът е допуснал
обезпечението, посредством налагане на запор на банкови сметки на длъжника,
като запорите са изпълнени в обезпечително дело № 729/2020 г. от ЧСИ Ивелина
Цанкова № 896, с район ВТРС. Ищецът счита, че има право да му се присъдят
направените по обезпечителното производство разноски пред ВТРС и ЧСИ Ивелина
Цанкова в общ размер на 589.50
лева, с оглед виновното поведение на длъжника.
Въз основа на
изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника „ГЛОБАЛ ТРЕЙД
ЛОДЖИСТИК" ЕООД да му заплати следните суми: дължимо
превозно възнаграждение по договор за международен превоз на стойност 3403.14 лева, представляваща левовата
равностойност на 1 450 евро плюс начисляване на 20% ДДС, за което е издадена
фактура № 01000013373/31.07.2020 г., натрупаните лихви върху главницата от деня
на забавата – 12.08.2020 г. до предявяване на иска пред ЛРС – 29.30 лева,
лихвите за забава върху главницата от датата на предявяване на иска пред ЛРС до
окончателното изплащане на задължението, 589.50 лева - разноски по
обезпечителното производство, от които: 43.50 лева – държавна такса към ВТРС
96.00 лева - такси на ЧСИ по обезпечително производство и 450.00 лева -
адвокатско възнаграждение, ведно с лихвите за забава от момента на депозиране
на молбата до окончателното им изплащане.
Ищецът претендира
присъждане и на разноските, сторени в настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок,
е постъпил писмен отговор, подаден от ответника, чрез пълномощник адв. Д.Н., с
който е направил възражение за недопустимост на предявения иск с твърдения за
липса на активна легитимация за ищеца да предяви настоящия иск, като счита, че
процесуално легитимираното лице да предяви иска е ЕТ „Магдак-Радостин
Митев“, тъй като двете заявки-договор били сключени с него. В отговора са
изложени съображения и за неоснователност на иска. Твърди се, че превозът не е
осъществен от ищеца, тъй като товарните автомобили, с които е бил извършен
превоза и прикаченото ремарке към тях, не са собственост на ищеца и не са
включени в лиценза му за извършване на международен превоз на товари, а освен
това ищецът нямал лиценз за извършване на такъв превоз.
Посочва се още, че по силата на
договор със спедитора „Транспорт К.Фермьолн“ ООД –
Белгия, спедиторът „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД е
приел поръчка за извършване на превоз на товар от Гърция, Марония
– Шапчи, „Алфаплан“ до „Агко“ ООД – Германия, Мерктобердорф,
„Алфаплан“, с време на товарене от 12.00 до 13.00
часа на 20.07.2020 г. и време на предаване на товара – в 14.00 часа на
27.07.2020 г., впоследствие предоговорено по устна уговорка предаването на
товара да стане най-късно до 28.07.2020 г.
Посочва се, че осъществяването на
превоза е било договорено да се извърши от превозвача ЕТ „Магдак-Радостин
Митев“ за сумата от 700.00 лева без ДДС от Гърция до България и за 1450 евро
без ДДС от България до Германия, като сключените за целта заявки-договор са
между ЕТ „Магдак-Радостин Митев“ и спедитора „Глобал
Трейд Лоджистик“ ЕООД.
Ответникът не спори, че съгласно
Конвенция CMR-1956, превозът е извършен с две товарителници според броя на превозните
средства, като от Гърция до България е извършен с автомобил с **********и
прикачено към него ремарке с **********, а от България до Германия, с получател
фирма „Агко“ ООД, транспортът е извършен с товарен
автомобил с **********и същото прикачено ремарке. Ответникът не оспорва също,
че превозът от Гърция до България, на стойност 700.00 лева без ДДС по първата
ЧМР-товарителница е заплатен на ищеца, на основание издадената от него фактура
№ 01000013203/24.07.2020 г., но твърди, че плащането е извършено поради грешка
и без основание. Оспорва твърденията в исковата молба, че превозът е извършен
при спазване на всички изисквания за качество и грижата на добър търговец,
съгласно дадените инструкции от възложителя. В тази връзка ответникът твърди,
че в ЧМР-товарителницата, при приемане на товара, в присъствието на водача на
камиона – служител на превозвача, представителят на фирма „Агко“
ООД – Германия е вписал забележки, че доставката е закъсняла /същата е била
предвидена за 17.00 часа на 27.07.2020 г., а е извършена на 30.07.2020 г. в
13.00 часа/, стоките не са били натоварени на предвиденото място за товарене и
са установени различни щети по стоките. Във връзка с тези забележки, се твърди,
че възложителят „Транспорт К.Фермьолн“ ООД отказал
цялостно плащане на извършения превоз и предявил претенция спрямо ответника за
сумата от 2700.00 евро /стойността на договореното помежду им навло/, на
основание чл. 23 ал. 5 от ЧМР-Конвенцията, поради забавяне на доставката.
Ответникът е предявил в срок
против ищеца и НАСРЕЩЕН ИСК за присъждане на сумата от 840.00 лева,
представляваща заплатена поради грешка сума по фактура № **********/24.07.2020
г., ведно със законната лихва върху нея, начиная от 07.12.2020 г. до пълното й
изплащане, а в условията на евентуалност, ако се приеме, че дружеството – ищец
„Магдак“ ЕООД е извършило транспорта по
Заявка-договор № 3-359/20.07.2020 г. и Заявка-договор № 7-041/24.07.2020 г., се
моли, същото да бъде осъдено да заплати на „Глобал Трейд Лоджистик“
ЕООД сумата от 700.00 лева, представляваща част от размера на дължима
неустойка, на основание чл. 23 ал. 5 от Конвенция CMR-1956, за извършен некачествен и
ненавременен транспорт от
Гърция до Германия, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 07.12.2020
г. до пълното й изплащане.
В насрещния иск са изложени твърдения, че
товарът не бил доставен на получателя „Агко“ ООД -
Германия в уговорения ден – 28.07.2020 г. и поради това в ответното дружество
постъпило запитване от първия спедитор „Транспорт
К.Фермьолн“ ООД за местонахождението на
товара. На 30.07.2020 г. товарът бил доставен, но междувременно няколко пъти
били транспортирани екипи с работници от Белгия до Германия, за да разтоварят
стоката, при което разходите на
възложителя на товара „Алфаплан“ във връзка със
забавянето на транспорта, извършен от българския превозвач, възлезли на повече
от 17 000 евро. Посочва се, че „Алфаплан“
предявили претенция към първия спедитор „Транспорт
К.Фермьолн“ ООД, а те от своя страна към ответното
дружество в размер на 2700 евро /цената на навлото с първия спедитор/. Поради
така предявената претенция към ответника, се твърди, че към „Магдак“ ЕООД е издадена сметка за дължима неустойка, на
основание чл. 23 ал. 5 от ЧМР-Конвенцията, равняваща се на стойността на
договореното за превоза навло в размер на 1450 евро от България до Германия, а
впоследствие и за сумата от 700 лева /договореното навло за превоза от Гърция
до България/.
В уточняваща молба от
15.02.2021 г. към насрещния си иск, ответникът е уточнил, че сумата от 840.00
лева е част от цената по същата поръчка за извършване на международен транспорт
от Гърция до Германия, предмет на първоначалния иск по двете заявки-договор.
Уточнил е още, че сумата от 840.00 лева по фактурата от 24.07.2020 г. е
заплатена на ищеца, поради „грешка в лицето“ /че транспортната услуга е
извършена от ищеца, тъй като същият няма лиценз за извършване на международен
превоз на товари, т.е. същият няма как да е извършил услугата, а от там и да
получи възнаграждение за това/ и „грешка в основанието/в предмета“ /че сделката
– транспортната услуга е извършена качествено и в срок/.
В срок е постъпил отговор от „Магдак“ ЕООД във връзка с предявения срещу него насрещен
иск, с който е изразено становище, че предявените при условията на евентуалност
насрещни искови претенции, са неоснователни. Счита, че твърдяната „грешка в
лицето“ е техническа грешка, допусната от ищеца по насрещния иск, чрез вписване
на забележка при изготвяне на заявките за превоз – „На вниманието на ЕТ Магдак Р. Митев“. Наведени са твърдения, че и двата процесни
превоза са извършени от „Магдак“ ЕООД с наетите от
него превозни средства от назначените в дружеството двама шофьори. Изложени са
доводи за неоснователност и на претенцията за заплащане на неустойка за
некачествен /ненавременен транспорт.
В открито съдебно
заседание процесуалният представител на ответника – ищец по насрещния иск,
направи уточнение по насрещната претенция, че
сумата от 700.00 лева представлява част от общия размер на
неустойката, възлизаща в размер на 2700.00 евро, колкото е цената за превоза по
двете процесни заявки-договор.
В
съдебно заседание дружеството – ищец се представлява от пълномощника си адвокат
М.М., която поддържа предявените искове и моли да
бъдат уважени изцяло, а насрещният иск – отхвърлен. Моли за присъждане на
направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. В
писмени бележки е изложила съображения за основателност на претенциите на
доверителя си, респ. неоснователност на претенциите по насрещния иск на
ответника.
Дружеството – ответник се представлява от
пълномощника си адвокат Д.Н., който моли за отхвърляне на първоначалния иск,
съответно да бъде уважен насрещния им иск. Моли за присъждане на разноските по
делото, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. В писмена защита е изложил аргументи
в подкрепа на заявената позиция по спора.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на
страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Не се спори, че съгласно приложената
транспортна поръчка от 17.07.2020 г. /в превод от английски език/, с номер на
превоз: 203634, е сключен договор между двама спедитори - „Транспорт К. Вермюлен“ ООД – Белгия и ответникът „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД, по силата на който ответното дружество е
приело поръчка от първото дружество за извършване на превоз на товар от Гърция,
Марония – Шапчи, „Алфаплан“ до „Агко“ ООД –
Германия, Мерктобердорф, „Алфаплан“,
с време на товарене от 12.00 до 13.00 часа на 20.07.2020 г. и време на
предаване на товара – в 14.00 часа на 27.07.2020 г., впоследствие предоговорено
по устна уговорка предаването на товара да стане най-късно до 28.07.2020 г.
За осъществяване
на превоза, ответното дружество е отправило две заявки-договор, представени с
исковата молба, а именно заявка-договор № 3-359/20.07.2020
г. и заявка-договор № 7-041/24.07.2020 г., адресирани по следния начин: „На
вниманието на ЕТ „Магдак-Радостин Митев“. Видно от
двете заявки, ответникът „Глобал Трейд Лоджистик“
ЕООД е възложил извършването на автомобилен превоз на товар от товарен адрес в Гърция на дата
21.07.2020 г., през товарен адрес в България, с дата на разтоварване в София – на
22.07.2020 г. и дата на товарене – 24.07.2020 г., до краен разтоварен адрес в
Германия – „Агко“, Мерктобердорф,
на дата – 28.07.2020 г. В заявките били определени вида на товара в товарни
метри: 13,60 и тегло: 15000 кг., товарният и разтоварен пункт, рег.№
на превозното средство – **********, размерът на навлото
/превозната цена/ - 700.00 лева без ДДС по първата заявка и 1450.00 евро без
ДДС по втората заявка, както и условия и срок на плащане – по банков път 45 дни
след получаване на оригинални 2 броя ЧМР и фактура.
От
ищеца са представени 2 броя международни товарителници CMR /в превод от английски на български
език/, с изпращач „Фарматен, Индустриален парк 69300
Родопи Гърция“ и превозвач „Магдак“ ЕООД. В първата
товарителница /л. 122 от делото/ е посочен товарен пункт в Гърция на 21.07.2020
г., с получател в София, като превозваният товар е описан като „Floorshaver + оборудване“ /машина за
заглаждане, изравняване, нивелиране на индустриални бетонни подове – бел.
прев./, с тегло около 20 тона, а превозното средство, с което се извършва
превоза е с рег.№ СТ7372/РК/***
Съгласно втората товарителница /л. 119-120/, товарният пункт
е също в Гърция на 21.07.2020 г., с разтоварен пункт в Германия и получател AGCO GMBH – Германия, Марктобердорф, като превозваният товар е същият по вид, но
с посочено тегло 720 тона. В графа 5 е отразено, че предварителната доставка е
за 27.07. от 17 часа, а доставката на място – 20.07. от 13 ч. Отбелязано е
също, че са установени различни повреди по стоката, но липсва описанието им. В
графа 24 е посочено, че стоката е получена на 30.07.2020 г. в място: Марктобердорф на 30.07.2020 г. Отразено е, че превозното
средство, с което се извършва превоза е с рег.№ ***/***
Втората международна товарителница е представена и от
ответника /в превод от нидерландски език/ - л. 60-61, като в т. 1 на стр. 2-ра също
е посочено, че доставката е била предвидена за 27.07. в 17 часа, но е закъсняла
и е извършена на 30.07. в 13.00 часа. В т. 4 е посочено, че са установени
различни щети по стоките.
С отговора на ответника е представена в превод от английски
език и делова кореспонденция, осъществена по електронен път /л. 52-56 от
делото/. От нея се установява, че на 29.07.2020 г. сутринта, първият спедитор -
Вермюлен е уведомен от управителя на ответното
дружество Цветослав Пачевски, че е помолил своя
контрагент - превозвач „Магдак“ да действа по-бързо,
защото закъснял с натоварването, като е приложил отговор от превозвача,
изпратен от служителя му Н.Н., който е посочил, че са
имали проблем с шофьора и затова забавили доставката на стоката, като тя е в
Унгария и доставката ще бъде извършена на следващия ден, преди обяд.
По делото бяха разпитани като свидетели трима служители на
дружеството-ищец и един служител на дружеството-ответник.
Свидетелят Н.Н. изпълнява длъжността
„Организатор експедиция товаро-разтоварна и спедиторска дейност“ при
дружеството-ищец „Магдак“ ЕООД /видно от представения
трудов договор № 128/22.11.2018 г./. В показанията си той заяви, че заявките за
транспорт са били изпращани към служебния му имейл от „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД. Знае, че заявката от 20.07.2020 г. за
транспортиране на товар от Гърция до България е била изпълнена с камион,
управляван от шофьор, който е служител на „Магдак“
ЕООД. На разтоварния адрес се установило, че част от стоката е била голяма
машина с тегло – между 5 и 10 тона, при което ремаркето не могло да бъде
разтоварено. Поради това получили втората заявка да доставят тази стока до
Германия. За да изпълнят втората заявка, се наложило да изпратят друг камион,
който да извози ремаркето, но се получило закъснение от два дни, тъй като
нямали възможност незабавно да изпратят другия камион.
Свидетелката В.С. работи в счетоводството на „Магдак“ ЕООД и по случая също знае, че техен камион е
изпълнил заявка на „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД да
извърши превоз на стока от Гърция до България, като на разтоварния адрес в
България се установило, че стоката не може да бъде разтоварена. Поради това се
получило забавяне и отправена втората заявка за извършване на превоза на
стоката до Германия, при което организирали друг техен камион да извърши
превоза.
Като свидетел беше разпитан и С.С. ,
изпълняващ длъжност „международен шофьор на тежкотоварен камион“ към „Магдак“ ЕООД. Той потвърди, че с камиона, който е
управлявал с рег.№ СТ 7372 РК, е трябвало да извърши превоз на товар от Гърция
до България и след като отишъл на разтоварния адрес в София, останала
неразтоварена една машина, тъй като за нея бил необходим кран, за да я
разтоварят, но такъв не бил осигурен, при което знае, че по-късно било
уточнено, че стоката трябва да се превози до Германия.
Свидетелят П.П. е
служител в ответното дружество и изпраща заявки за транспорт. За процесния
превоз си спомня, че по заявка на техен клиент - „Транспорт К. Вермюлен“ ООД, трябвало да се превози стока от „Магдак“ от Гърция до София, а след като стоката била
доставена в София, предложили на „Магдак“ да
осъществи превоза на стоката и до Германия. От страна на „Магдак“
се съгласили, но се получило забавяне на превоза, поради проблем с транспорта,
като стоката била разтоварена в Германия на 30.07.2020 г., вместо на
27-28.07.2020 г. Знае, че за техния клиент „Транспорт К. Вермюлен“
ООД това било голям проблем, тъй като направил много разходи във връзка с
изпращането на хора от Белгия за разтоварване на стоката в Германия на 27-28 юли,
когато стоката още не била пристигнала, а след това на 30 юли отново изпратили
хора за разтоварването, при което предявили претенция към работодателя му
относно тези разходи.
Установява се, че с препоръчана поща от 05.08.2020 г.,
спедиторът „Транспорт К. Вермюлен“ ООД е изпратил
декларация за отговорност по повод тяхна поръчка: 203634-20204078, до „Глобал
Трейд Лоджистик“ ЕООД, в която е посочил, че изпълнението
на транспортната поръчка с дата на натоварване – 21.07.2020 г. – 11.30 ч., е с
1 ден закъснение, и дата разтоварване - 30.07.2020 г. – 14.00 ч., е с 3 дни
закъснение, поради което ще бъде отправен иск от страна на неговия клиент на
стойност от няколко десетки хиляди.
Издадена е и фактура № 203959/18.09.2020 г. от „Транспорт К. Вермюлен“ ООД на „Глобал Трейд Лоджистик“
ЕООД, на стойност 2700.00 евро, представляваща дължима сума за разходите, поради
късната доставка в съответствие с чл. 23 ал. 5 от CMR-Конвенцията.
С препоръчана поща от 24.09.2020 г., „Транспорт К. Вермюлен“ ООД
е изпратил на „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД
горепосочената фактура за сумата 2700.00 евро, както и временна разбивка на
разходите, получена от клиента им – „Алфаплан“, като
е приложена фактура № 2020/069 от 26.08.2020 г. /в превод от нидерландски
език/, издадена от „Алфаплан“ на „Транспорт К. Вермюлен“ ООД за направени разходи в общ размер на сумата
21 876.02 евро.
Отправено е рекламационно писмо от „Глобал Трейд Лоджистик“
ЕООД, адресирано до ЕТ „Магдак-Радостин Митев“, във
връзка със забавяне на доставката по договора за автомобилен транспорт Гърция –
Германия от 20.07.2020 г., с което уведомяват, че поради забавянето на
доставката, е предявена претенция от техния клиент /л. 82 от делото/. Налице е
и второ рекламационно писмо от 17.08.2020 г. до „Магдак“ ЕООД /л. 84/, че клиентът на „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД е предявил претенции във връзка със същия
превоз.
Установява се, че на
07.10.2020 г., от страна на „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД е издадена сметка № ********** за дължима
неустойка към „Магдак“ ЕООД в размер на сумата
3403.14 лева по заявка-договор № 3-359/20.07.2020 г. за автомобилен транспорт
Гърция-Германия.
На 24.11.2020 г., от „Глобал
Трейд Лоджистик“ ЕООД е издадена още една сметка с №
**********, за начислена неустойка към „Магдак“ ЕООД в
размер на сумата 700.00 лева по извършен транспорт от Гърция до Германия от
21.07.2020 г., съгласно чл. 23 параграф 5 от ЧМР-Конвенцията.
От страна на ищеца „Магдак“ ЕООД са
издадени две фактури на ответника за дължимите суми за извършените транспортни
услуги по двете заявки-договор, а именно фактура № **********/24.07.2020 г., на
стойност 700.00 лева без ДДС или 840.00 лева с ДДС, дължима по първата
заявка-договор № 3-359/20.07.2020 г., и фактура № **********/31.07.2020 г., на
стойност 3403.14 лева с ДДС, дължима по втората заявка-договор №
7-041/24.07.2020 г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че вещото лице е констатирало, че процесната фактура №
**********/31.07.2020 г., за сумата от 3403.14 лева, е осчетоводена като разход
при „Глобал Трейд Лоджистик“
ЕООД в счетоводна сметка 602 „Разходи за услуги“. След предоставена му
информация от ТД на НАП-Велико Търново, офис Ловеч, включително
справка-декларация по ДДС за „Глобал Трейд Лоджистик“
ЕООД за месеца, през който е включена фактурата и заверен дневник – покупки, вещото
лице е констатирало също, че посочената фактура е включена в справка-декларация
по ДДС за месец август 2020 г., отчетен регистър „Дневник покупки“ на ответното
дружество и то е ползвало данъчен кредит по тази фактура.
По делото са представени 3 броя договори за наем на МПС от
30.06.2019 г., 30.05.2019 г. и 29.05.2019 г., сключени между наемодател ЕТ „Магдак-Радостин Митев“ и наемател „Магдак“
ЕООД, всички за срок от 48 месеца, с предвидена възможност за продължаването им
за неопределен срок. Съгласно договорите, наемодателят е предоставил на
наемателя за временно и възмездно ползване следните превозни средства: с
договора от 30.06.2019 г. – влекач с
рег.№ *** с договора от 30.05.2019 г. – влекач с рег.№ *** а с договора от
29.05.2019 г. – полуремарке рег.№ ***
От коментираните по-горе 2 броя международни товарителници
стана ясно, че процесният превоз е извършен именно с посочените влекачи и
полуремарке, описани в договорите за наем.
По делото е представен и Лиценз № 15923/15.08.2016 г.,
издаден от Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, по силата на който „Магдак“ ЕООД - гр.
Велико Търново има право да извършва международен автомобилен превоз на товари
за чужда сметка или срещу възнаграждение по всеки маршрут на територията на
Европейската общност, с посочен срок на валидност – до 14.08.2026 г.
Представен е и Лиценз № 5639/08.04.2016 г., издаден на ЕТ „Магдак-Радостин Митев“, че има право да извършва
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, със срок на валидност – до 07.04.2026 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява
също, че след отправено от вещото лице запитване до Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – София, е даден отговор, че товарните автомобили с
рег.№ *** и рег.№ *** извършили превоза по двете процесни заявки-договор, за
периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. са били включени в списъка с МПС към
лиценза за международен автомобилен превоз на товари на „Магдак“
ЕООД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
е сезиран с първоначални искове с правно основание чл. 372 ал. 1 във вр. с
чл. 367 от ТЗ във вр. с чл. 288 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на
превозно възнаграждение по договор за международен превоз, ведно с лихва за
забава, както и с насрещен иск за връщане на сума, с твърдения, че е заплатена
при грешка в лицето относно издателя на първата фактура във връзка със същия
превоз, а в условията на евентуалност насрещен иск за присъждане на неустойка за
извършен некачествен и ненавременен транспорт.
По първоначалните искове:
Ответникът е направил възражение за недопустимост на предявения
иск с твърдения за липса на активна легитимация за ищеца да предяви настоящия
иск, като счита, че процесуално легитимираното лице да предяви иска е ЕТ „Магдак-Радостин Митев“, тъй като двете заявки-договор били
сключени с него.
Възражението е неоснователно.
Съдът намира, че исковете са допустими, тъй като са предявени
при наличието на всички необходими положителни процесуални предпоставки за
съществуване правото на иск, включително процесуална легитимация. За разлика от
материалноправната легитимация, която предпоставя
съществуващо правоотношение /кой е носител на правото и кой на задължението/,
процесуалната легитимация се обуславя от правното твърдение на ищеца, с което
той формулира пред съда правния спор и определя надлежните страни по делото. След
като вече е формулиран правен спор, заявен от настоящия ищец, следва да се
разгледа по същество въпроса дали той е носител на претендираното право, т.е.
възражението на ответника касае наличието на материалноправната
легитимация на ищеца и следва да се разгледа по същество въз основа на
събраните доказателства.
От съвкупната преценка на събрания по
делото доказателствен материал съдът намира, че между ищеца „Магдак“ ЕООД и ответника „Глобал Трейд Лоджистик“
ЕООД е възникнало търговско правоотношение въз основа на сключен между тях
договор за превоз, по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършване
на превоз на товар, срещу заплащането на определено възнаграждение. Този
договор се предхожда от спедиционен договор, сключен
между ответника, в качеството му на спедитор, и третото лице „Транспорт К. Вермюлен“ ООД – Белгия, което с транспортна поръчка от
17.07.2020 г. е възложило на спедитора извършване на превоза от Гърция до
Германия, с време на товарене от 12.00 до 13.00 часа на 20.07.2020 г. и време
на предаване на товара – в 14.00 часа на 27.07.2020 г., впоследствие
предоговорено по устна уговорка предаването на товара да стане най-късно до
28.07.2020 г.
Наличието на договор за превоз, съдът приема за доказано от
приложените по делото две заявки-договор от 20.07.2020 г. и 24.07.2020 г. и две
международни товарителници. Възложеният превоз на товар /машина за
полиране на подове, с тегло около 20 тона/ е следвало да се извърши от
превозвача от товарен адрес в Гърция през товарен адрес в България до краен
разтоварен адрес в Германия.
По делото се установи, че двете заявки – договор писмено са
адресирани от спедитора по следния начин: „На вниманието на ЕТ „Магдак-Радостин Митев“, но съдът счита, че се касае до
техническа грешка при оформяне на заявките, допусната от спедитора, тъй като
безспорно, лицето Радостин Митев, освен че е управител на „Магдак“
ЕООД, е регистриран и като ЕТ, който също притежава лиценз за международен
автомобилен превоз на товари. Доказателствата по делото обаче недвусмислено
сочат, че процесният превоз е извършен от ищеца „Магдак“
ЕООД с наети превозни средства по договори за наем, сключени с ЕТ „Магдак-Радостин Митев“. Тук следва да се отбележи, че
оспорването по съдържание на договорите за наем, остана недоказано, като в тази
насока съдът съобразява заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че след отправено запитване до Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – София, е даден отговор, че товарните автомобили с рег.№ *** и
рег.№ *** извършили превоза по двете процесни заявки-договор, за периода от
01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. са били включени в списъка с МПС към лиценза за
международен автомобилен превоз на товари на „Магдак“
ЕООД.
Установи се също, че „Магдак“ ЕООД, след извършване на превоза, е издало
двете фактури с № **********/24.07.2020 г. и № **********/31.07.2020 г., с
получател – ответника, за дължимите суми за извършените транспортни услуги по
двете заявки-договор. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът преценява като обективно изготвено и неоспорено от страните, се установи,
че процесната фактура с № **********/31.07.2020 г., по която се претендира от
ищеца – превозвач дължимото превозно възнаграждение, е осчетоводена като разход
от дружеството – ответник, като то е ползвало и данъчен кредит по нея. Не се
спори, че ответното дружество е получило двете фактури, в които изрично е
посочен като доставчик на услугите - „Магдак“ ЕООД,
както и не се спори, че по първата фактура ответникът е платил дължимото превозно
възнаграждение в размер на 840.00 лева с ДДС именно на дружеството „Магдак“ ЕООД.
С оглед на изложеното, съдът приема, че дружеството „Магдак“ ЕООД, в качеството му на превозвач, е страна по
сключения превозен договор с ответника, с произтичащите от това права и
задължения, а доводите на ответното дружество в обратната насока, обосноваващи
липса на материалноправна легитимация на дружеството
– ищец, т.е. че същото не е страна в това правоотношение, са неоснователни и не
се подкрепят от събраните доказателства.
В случая спорът произтича от възникналото между страните
правоотношение по договор за превоз и твърдяното неизпълнение на възникналото
по него задължение за плащане на превозното възнаграждение. Съгласно чл. 367 от
Търговския закон, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу
възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар, т.е.
договорът е възмезден. Безспорно в конкретния случай е налице договор за
международен автомобилен превоз на стоки по смисъла на член 1, т. 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ от
1956 г., ратифицирана от България през 1977 г., тъй като се установи, че
мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират
в две различни държави. Следва да се отбележи, че с подаването на заявката за
международен превоз от страна на ответника и нейното приемане от страна на
ищеца, е сключен договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките
последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати
договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача
на неговите задължения по осъществяването на самия превоз. Както вече се
посочи, налице са две международни товарителници, които съгласно чл. 9, т. 1 от
Конвенцията, удостоверяват условията на договора и получаването на стоката от
превозвача „Магдак“ ЕООД, както и че възложеният
превоз на стоката по двете заявки-договор, е извършен от превозвача по
уговорения маршрут от товарен адрес в Гърция през товарен адрес в България до
краен разтоварен адрес в Германия, където стоката е доставена на получателя на 30.07.2020
г. Макар и да е налице закъснение от два дни /стоката е следвало да бъде
доставена на 28.07.2020 г./, в полза на превозвача е възникнало право да получи
дължимото превозно възнаграждение, а дали е налице основание за присъждане на
неустойка с оглед забавеното изпълнение, съдът ще се произнесе при разглеждане
на насрещния иск, чиито предмет е претенция за неустойка на това основание.
Както вече се посочи, безспорно е, че превозното възнаграждение в
размер на сумата 840.00 лева с ДДС по издадената фактура №
**********/24.07.2020 г. за извършената транспортна услуга по първата
заявка-договор от товарен адрес в Гърция до товарен адрес в България, е изцяло
изплатено от ответника на превозвача – ищец. Неизплатено е останало обаче
превозното възнаграждение за извършения превоз по втората заявка-договор – от
товарния адрес в България до разтоварния адрес в Германия, което се установи,
че е в размер на сумата 1450.00 евро без ДДС, уговорено в заявката-договор №
7-041/24.07.2020 г., или левова равностойност 3403.14 лева с ДДС. Установи се
също, че за тази сума превозвачът е издал фактура № **********/31.07.2020 г.,
която е надлежно осчетоводена при ответника и същият е ползвал данъчен кредит
по нея. Действието по осчетоводяване на фактурата представлява извънсъдебно
признание на ответника за наличието на негово задължение за плащане към
издателя на фактурата, което също следва да се съобрази при решаване на спора.
От всичко изложеното до тук, съдът намира, че предявеният главен
иск за заплащане на сумата 3403.14 лева, представляваща дължимо превозно
възнаграждение по договор за международен превоз по заявка-договор №
7-041/24.07.2020 г., за извършване на превоз от товарен адрес в България до разтоварен
адрес в Германия, за което е издадена фактура № **********/31.07.2020 г., се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /29.10.2020 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
Акцесорният иск за заплащане на сумата 29.30 лева, представляваща
лихва за забава върху главното вземане за периода от 12.08.2020 г. до
предявяване на иска, съдът счита, че е останал недоказан. Видно от
заявката-договор № 7-041/24.07.2020 г., уговореният срок за плащане на
процесното превозно възнаграждение е по банков път 45 дни след получаване на
оригинални 2 бр. ЧМР и фактура. По делото няма данни относно датата на
получаване на тези документи от страна на ответника. С исковата молба е
представен единствено касов бон от 10.08.2020 г. за изпратена препоръчана
пратка на ответника, но не е ясно какви документи е съдържала тази пратка, нито
има данни относно датата на получаването й от ответника, за да се изчисли кога
е изтекъл 45-дневния срок за плащане. Ето защо, акцесорният иск за заплащане на
лихва за забава следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и
недоказан.
По насрещния иск:
С него са заявени две претенции от ответника – за връщане на сума, с
твърдения, че е заплатена при грешка в лицето относно издателя на първата
фактура във връзка с извършения превоз, а в условията на евентуалност – за
присъждане на неустойка за извършен некачествен и ненавременен транспорт.
Както вече се посочи в изложените по-горе мотиви във връзка с
главния иск за претендираното превозно възнаграждение, съдът прие, че между
страните е сключен договор за превоз въз основа на две заявки-договор от
20.07.2020 г. и 24.07.2020 г. и съставените две международни товарителници.
Фактът, че двете заявки-договор са адресирани до ЕТ „Магдак-Радостин
Митев“, съдът прие, че се дължи на техническа грешка при оформяне на заявките
за превоз и не променя извода, че договорните отношения са възникнали между
спедитора „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД и
превозвача „Магдак“ ЕООД, като всички събрани
доказателства дават основание да се направи този извод. Възложеният превоз на
товар както по дестинацията Гърция-България, така и по дестинацията
България-Германия, е извършен от дружеството „Магдак“
ЕООД, което притежава валиден лиценз за извършване на международен автомобилен
превоз. За извършения превоз възнаграждението се дължи на превозвача „Магдак“ ЕООД, който, като доставчик на възложената му
транспортна услуга, е издал двете фактури за дължимата цена на услугата /превозното
възнаграждение/. Ето защо, няма основание да се приеме, че е налице твърдяната
„грешка в лицето“, както и „грешка в предмета/основанието“, при заплащане от
ответника на дължимото възнаграждение в размер на сумата 840.00 лева с ДДС на „Магдак“ ЕООД, за извършения превоз по издадената фактура с
№ **********/24.07.2020 г., при което в тази част насрещният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Що се касае до претенцията за неустойка за забава, която
предявена при условията на евентуалност, следва да бъде разгледана, с оглед
възприетия извод, че превозите са извършени, съдът намира, че тази претенция е
основателна. В случая „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД,
сключвайки договора за превоз от свое име, е действал като същински спедитор и
е встъпил в превозното правоотношение като товародател /изпращач/, поради което
може от свое име да прави и рекламации за забавено изпълнение. Установи се, че
същият е упражнил правото си на рекламация срещу забавата, като на 05.08.2020
г., е отправил рекламационно писмо по забавяне на
доставката по договора за автомобилен транспорт Гърция – Германия от 20.07.2020
г., макар и адресирано до ЕТ „Магдак-Радостин Митев“,
че поради забавянето на доставката, е предявена претенция от техния клиент /л.
82 от делото/. Налице е и второ рекламационно писмо от
17.08.2020 г. до „Магдак“ ЕООД, че клиентът на
„Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД е предявил претенции
във връзка със същия превоз, като се установи, че действително първият спедитор
„Транспорт К. Вермюлен“ ООД, договарял с „Глобал
Трейд Лоджистик“ ЕООД за възлагане на превоза, е
издал фактура на „Глобал Трейд Лоджистик“ ЕООД за
сумата 2700.00 евро, поради късна доставка, на основание чл. 23 ал. 5 от CMR-Конвенцията, след като
получателят на доставката в Германия също е предявил претенция пред първия
спедитор за направени разходи, произтекли от закъснялата доставка до мястото на
разтоварване на „AGCO GMBH“.
Установи се също, че на 24.11.2020 г., от „Глобал Трейд Лоджистик“
ЕООД е издадена сметка с № **********, за начислена неустойка към „Магдак“ ЕООД в размер на сумата 700.00 лева по извършен
транспорт от Гърция до Германия от 21.07.2020 г., съгласно чл. 23 параграф 5 от
ЧМР-Конвенцията. От приложената по делото международна товарителница CMR /л. 119-120, л. 60-61/,
удостоверяваща извършения превоз от Гърция до Германия, с получател „АГКО“
ООД – Германия, Марктобердорф, стана ясно, че доставката
е закъсняла и е извършена на 30.07.2020 г. в 13.00 часа, а е била предвидена за
27.07.2020 г., впоследствие устно предоговорена на 28.07.2020 г. В
товарителницата е отбелязано и че са установени
различни повреди по стоката, но липсва описанието им.
Разпоредбата
на чл. 23 ал. 5 от приложимата за процесните отношения CMR-Конвенция предвижда, че в случай на забава при
доставянето, ако правоимащият докаже, че от това е възникнала щета, превозвачът
е длъжен да заплати обезщетение в размер на тази щета, но не повече от цената
на превоза.
От писмените доказателства, обсъдени по-горе, а също и от
показанията на свидетелите, съдът намира за доказан факта на допуснатата от
превозвача забава в доставката на стоката с два дни. Безспорно причината се е
дължала на невъзможност в разтоварване на превозваната тежка машина, което е
наложило смяна на влекача, който да транспортира ремаркето с въпросната машина
до Германия, но това са въпроси от организационната дейност на превозвача,
които не са предмет на настоящия спор.
Както се посочи, насрещният
ищец, действащ при условията на същински спедиторски договор, е встъпил в
превозното правоотношение като товародател и в това си качество може да
претендира от свое име дължима неустойка поради допуснатата забава. Ето защо,
съдът намира, че насрещният иск за сумата в размер на 700.00 лева,
представляваща част от
общия размер на неустойка, възлизаща в размер на 2700.00 евро, на основание чл. 23 ал. 5 от Конвенция CMR-1956, за извършен
ненавременен транспорт от
Гърция до Германия, е основателен и следва да бъде уважен в претендирания
размер на сумата 700.00 лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на насрещния иск /07.12.2020 г./ до пълното й изплащане, а в частта
на претенцията, формулирана като неустойка и за „некачествен транспорт“, следва
да се отхвърли, тъй като остана недоказана, предвид липсата на доказателства за
направена рекламация от насрещния ищец за конкретни повреди по транспортираната
стока.
По
разноските:
При този
изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, включително разноските по
предварителното обезпечение на иска, съразмерно с уважената част от иска, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право да му
бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като се съобрази и уважения размер на насрещния иск.
Съгласно представения списък и приложените платежни документи, ищецът е
направил следните разноски по делото: 500.00 лева – адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № 6622/28.10.2020 г., 139.64 лева –
държавна такса с такса за превод, 28.00 лева – превод на документи от чужд
език, 200.00 лева – депозит за вещо лице, 100.00 лева адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие № 13490/25.05.2021 г., или общо
разноски: 967.64 лева. Ищецът е направил разноски и във връзка с
предварителното обезпечение на иска, които са в общ размер на сумата 589.50
лева, или общо разноски: 1557.14 лева. При
съобразяване уважената част от иска, респ. уважения размер на насрещния иск
/3403.14 – 700.00/ и отхвърления акцесорен иск, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски общо в размер на сумата 1226.29 лева.
От своя
страна, ответникът е направил следните разноски по делото, съгласно
представения списък и платежни документи: 500.00 лева – адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 19.11.2020 г., 50.00 лева – държавна такса за насрещен иск,
400.00 лева – превод на документи от чужд език и 50.00 лева – депозит за вещо
лице, или общо разноски: 1000.00 лева. При съобразяване отхвърлената част от иска, респ. уважения размер на
насрещния иск и отхвърления акцесорен иск, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски общо в размер на сумата 212.47 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ ТРЕЙД ЛОДЖИСТИК“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. „България“
№ 71, ет. 7, ап. 25, представлявано от управителя Цветослав Павлинов
Пачевски, на основание чл. 372 ал. 1 във връзка с чл.
367 от ТЗ, да заплати на „МАГДАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев“ № 34, представлявано от
управителя Радостин Митев Митев, сумата в размер на 3403.14 лв. /три хиляди четиристотин и
три лева и четиринадесет стотинки/ с ДДС, представляваща дължимо превозно
възнаграждение по сключен договор за международен автомобилен превоз съгласно заявка-договор № 7-041/24.07.2020 г., за което е издадена
фактура № **********/31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска /29.10.2020 г./ до окончателното изплащане
на сумата, а искът за присъждане на лихва за забава в размер на сумата 29.30
лв. /двадесет и девет лева и тридесет стотинки/ върху главницата, за периода от
12.08.2020 г. до 29.10.2020 г., ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„МАГДАК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велико Търново, ул. „Сергей Румянцев“ № 34, представлявано от
управителя Радостин Митев Митев, да заплати на „ГЛОБАЛ ТРЕЙД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, бул. „България“ № 71, ет. 7, ап. 25,
представлявано от управителя Цветослав Павлинов Пачевски, сумата 700.00
лв. /седемстотин лева/, представляваща част от общ размер на неустойка от 2700.00
евро, на основание чл. 23 ал. 5 от Конвенция CMR-1956, за извършен
ненавременен транспорт от
Гърция до Германия по заявки-договор № 3-359/20.07.2020 г. и № 7-041/24.07.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата 700.00 лева, считано от 07.12.2020
г. до пълното й изплащане, а в частта на претенцията, формулирана като
неустойка и за „некачествен транспорт“, както и за присъждане на сума в размер
на 840.00 лв. /осемстотин и четиридесет лева/ с ДДС, като заплатена поради „грешка в лицето“, както и „грешка в
предмета/основанието“ по фактура с №
**********/24.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
07.12.2020 г. до пълното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ
насрещният иск на „ГЛОБАЛ ТРЕЙД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД
против „МАГДАК“ ЕООД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ГЛОБАЛ ТРЕЙД ЛОДЖИСТИК“
ЕООД, с горните данни,
да заплати на „МАГДАК“ ЕООД, с горните данни, сумата 1226.29 лв.
/хиляда двеста двадесет и шест лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА „МАГДАК“
ЕООД, с горните данни, да заплати на „ГЛОБАЛ ТРЕЙД ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, с горните
данни, сумата 212.47 лв. /двеста и дванадесет лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: