РЕШЕНИЕ
№ 3254
гр. Пловдив, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двА.десети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330101441 по описа за 2021 година
Производство по делото е образувано по искова молба вх. № **** от **** г.,
уточнена с молба от **** г., като с оглед направените изменения на иска в крайна
сметка е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД от В. В. В. против
„Фератум България“ ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата
от 462,50 (четиристотин шестдесет и два лева и 50 ст. ) лева, от които 75,45 лв.
неоснователно заплатена възнаградителна лихва, 40 лв. - неоснователно заплатена
такса, 329,55 лв. - неоснователно заплатено възнаграждение за поръчителство
(гаранция), както и сумата от 17,50 лв. - надплащане по сключения между страните
договор за потребителски кредит № ***** от ****, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба ***** г. до окончателното им погасяване.
Ищцата, представлявана от адв. К., твърди, че на ***** г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит, който е недействителен на основание чл. 22
ЗПК, поради което и платените по него суми извън чистата стойност подлежат на
връщане. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът възразява за отхвърляне на иска с
подробно развити съображения.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема предявения иск за допустим и основателен, по следните съображения:
Установява се от приетите по делото доказателства, а и не се спори между
страните, че са сключили договор за потребителски заем/кредит № ***** от *****, за
сумата от 1500 лева, при посочен ГПР от 49%, договорена възлагателна лихва и
неустойка. Съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1,
1
т. 10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е
скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В разглежданата хипотеза ищцата е поела задължения за заплащане на
допълнителни разходи, които съществено са оскъпили ползвания от нея паричен
ресурс. Потребителят е поставен в неравностойно положение от гледна точка на
възможността да влияе на клаузите на договора. Включените допълнителни разходи и
такси заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. ПреследвА.та от законодателя цел е договорите за
потребителски кредити да не са свръх обременителни за потребителите, като
разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното
законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-
слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето
защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че
разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи
ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита. Установява се
от приетата по делото ССчЕ, че действителният размер на ГПР възлиза на 594,68 % на
годишна база. При това положение следва извод, че в случая в ГПР не фигурират
разходи, който е следвало да бъдат включени, т.е. нарушена е разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения
по сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните
сделки. В тази връзка, установява се от експертното заключение, че ищецът е погасил
изцяло задълженията си по кредита, като платната извън размера на главницата сума е
равна на исковата претенция. Предвид възприетата недействителност на договора за
кредит, се налага извод за основателност на предявения иск. Даденото по
недействителен договор за потребителски кредит, извън главницата, подлежи на
връщане на основание, чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, като получено без основание, което
да оправдава имущественото разместване. По делото не се ангажирани доказателства
за това, че клаузите от договора са индивидуално договорени, което подлежи на
установяване от ответника.
При този изход на делото, отговорност за разноски носи ответникът, който
следва да заплати на ищеца държавна такса в размер на 50 лева, съответна на
изменения размер на иска, както и 150 лева за експертиза, съобразно списък по чл. 80
ГПК. Процесуалният представител на ищеца има право на разноски по чл. 38 ЗА в
минимален размер от 300 лева за осъществената в производството правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, РС-Пловдив
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „Фератум България“ ЕООД,
ЕИК ********* да заплати на В. В. В., ЕГН ********** сумата от 462,50
(четиристотин шестдесет и два лева и 50 ст. ) лева, от които 75,45 лв. неоснователно
заплатена възнаградителна лихва, 40 лв. - неоснователно заплатена такса, 329,55 лв. -
неоснователно заплатено възнаграждение за поръчителство (гаранция), както и сумата
от 17,50 лв. - надплащане по сключения между страните договор за потребителски
кредит № ***** от **** г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
****г. до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фератум България“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на В. В. В., ЕГН ********** сумата от 200 (двеста) лева –
разноски по делото, както и да заплати на основание чл. 38 ЗА сумата от 300 (триста)
лева на адв. А. Д. К., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за осъществената в
полза на ищцата правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-П.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
3