№ 70
гр. Разград, 03.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
и прокурора В. Илк. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Б. БОРИСОВ Частно наказателно
дело № 20233330200067 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Разград, прокурор С..
ОБВИНЯЕМИЯТ редовно призован доведен от ОЗ „Охрана“, лично и с
упълномощен защитник адв. Д. П. от АК – Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА производството е по реда на чл. 64 и сл. от НПК по
постъпило в съда искане от РС – Разград, за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Н. М. К.,
ЕГН ********** по ДП № 1873-Зм-858/2022 г. по описа на РУМВР – Разград.
СЪДЪТ запознава страните с правото на отвод на съдията, съдебния
секретар и прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло искането на РП – Разград за
вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Няма да соча
нови доказателства.
АДВ. П.: Считам искането за неоснователно и прекомерно. Няма да
соча други доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото, писмените такива
съдържащи се в ДП № 1873-Зм-858/22 г. по описан на РУМВР – Разград.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането на РП – Разград за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия
1
са налице предпоставките на чл. 64 от НПК за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по следните съображения:
В настоящото производство Н. М. К. има качеството на обвиняем, тъй
като по отношение на него има повдигнато и предявено обвинение за
престъпление от общ характер. За престъплението, за което е привлечен като
обвиняем, НК предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 15 г., поради
което същото се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК. От
събраните до момента доказателства, на този етап може да се направи
обосновано предположение, че същият е извършил престъплението, за което
е привлечен в качеството на обвиняем. То се подкрепя от до момента
събраните доказателства, а именно от показанията на свидетелите Радомира
Василева, Венелин Венелинов, Илия Николов, приобщените писмени
доказателства и заключението на изготвената видеотехническа експертиза се
уставовява авторството, мястото, времето и начина на извършване на
деянието. Установява се, че обвиняемият се е намирал на
местопроизшествието. Считам, че от събраните доказателства може да се
направи извод, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или
да извърши друго престъпление. Реалната опасност се предполага от нормата
на чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 2 от НПК, тъй като обвиняемият К. е привлечен като
обвиняем за престъпление извършено в условията на опасен рецидив, по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като е извършил деянието, след
като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на Лишаване от свобода,
не по-малко от 1 г. по НОХД № 3171/2021 г. на РС – Варна при
първоначален Строг режим. Реалната опасност се предполага и съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК, тъй като обвиняемият е привлечен
в качеството на обвиняем за извършено тежко умишлено престъпление, след
като е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер,
не по-малко от 1 г., чието изпълнение не е отложено на основание чл. 66 от
НК. Същият е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1043/2020 г. на
РС – Варна, с която му е наложено наказание Лишаване от свобода не по-
малко от една година, а именно 16 м. лишаване от свобода при първоначален
Строг режим. Също така на обвиняемият му е повдигнато обвинение за
престъпление, за което се предвижда наказание Лишаване от свобода повече
от 10 г., което съгласно презумпцията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК е налице
реална опасност да извърши друго престъпление. Предвид тези осъждания,
към настоящия момент не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 30 от
НК, а именно не са изтекли 5 г. от изтърпяването на предишните присъди.
Опасността обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление се
обосновава от предходните му осъждания. Видно от справката за съдимост е
осъждан 28 към настоящия момент, с влезли в сила присъди за извършени
тежки умишлени престъпления, от които 20 от престъпления са извършени в
условията на опасен рецидив. Процесното деяние е извършело само 7 месеца
след като е изтърпял последното наказание 1 г. Лишаване от свобода при
първоначален строг режим, и е изтърпяно на 10.05.2022 г. Предвид горното
считам, че е налице обществената опасност, както на извършеното деяние
така и на дееца, поради, което са налице кумулативните предпоставки за
вземането на мярка за неотклонение Задържане под стража. Предвид
гореизложеното моля да уважите искането на РП – Разград.
АДВ. П.: Защитата счита, че исканата от прокуратурата мярка за
неотклонение Задържане под стража е прекомерно тежка, предвид следните
обстоятелства: Съгласно чл. 63 от НПК мярка за неотклонение Задържане
2
под стража, следва да бъде взета на първо място ако е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
обвинен. Както каза и представителя на държавното обвинение разследването
е съвсем в начална фаза. Действително по делото следва да се извършат още
доста на брой процесуално следствени действия, които по безспорен начин
евентуално да докажат съпричастността на обвиняемия към престъпление за
което е обвинен. Считам, че тази първа и задължителна предпоставка, че е
налице обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил
престъплението в което е обвинен не е налице. Предмета на престъплението
не е установен. Извършена е една експертиза, която е направена за един ден,
без да се ползва специализиран софтуер и вещото лице взема предвид, че
формата на ушите и лицето била идентична с тази на обвиняемия. Той също
няма спомен на въпросния ден да е посещавал бензиностанция ОМВ.
Действително останалите две предпоставки са налице. Аз считам, че след
като не е налице основната предпоставка - обосновано предположение, че
същият е извършител на въпросното престъпление, такава тежка мярка за
неотклонение, не следва да му бъде налагана. Считам, че ако му бъде
наложена мярка Домашен арест, не би извършил друго престъпление и не би
се отклонил. Предвид горното считам, че една такава мярка Домашен арест,
би изпълнила целите на закона и не би била прекомерна, тъй като знаем
всички, че мярката за неотклонение не е наказание. В този смисъл моля за
Вашият съдебен акт.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Искам само
да добавя, че се явявам навсякъде. Идвали са предния ден в къщи и ме е
нямало. Звъннали са на майка ми, и тя ми се обади. На непознати номера не
отговарям. Майка ми каза, че са ме търсили от полицията, и аз отидох. Аз
алкохол не пия, но с това момче бяхме пили. Различни са случаите. Те са два
случая, когато излизах с него. Когато ходихме на ОМВ не отивахме за Варна.
Когато ходихме на Варна заредихме на Лукойл. Вечерта бяхме на ОМВ.
Може и да бъркам случаите. В мой интерес е да се възстановя. Аз имах пари,
като имам защо ще го направя. До последно споря с дознателката, че не съм
аз. Мисля, че ме бърка. Имало ме е със суитчър № 94, такъв нямам. Моля за
по-лека мярка, поне Домашен арест да бъде. Обещавам, че ще се явявам
винаги.
СЪДЪТ за да се произнесе съобрази следното:
СЪГЛАСНО разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, за да бъде взета най-
тежката мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“, следва да са
налице две кумулативно дадени предпоставки, като съдът не споделя в това
отношение твърдението на защитата, че първата от тях, а именно
обоснованото предположени обвиняемият да е извършил престъпление е с
по-голяма важност, отколкото втората, да е налице реална опасност същият
да се укрие.
ВИДНО от приобщените материали от досъдебното производство с
Постановление от 01.02.2023 г. Н. М. К., ЕГН ********** е привлечен към
наказателна отговорност в качеството си на обвиняем по подозрение, че е
извършил престъпление, по смисъла на чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 вр. 194, ал. 1 от НК. За това престъпление НК предвижда
наказание лишаване от свобода повече от 5 години, което по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК го прави тежко умишлено престъпление.
ОТ събраните до момента в хода на предварителното разследване
данни - разпит на двамата свидетели и заключението на вещото лице по
3
видеотехническата експертиза, съдът намира, че подозрението на държавният
обвинител към настоящият момент не е разколебано. Тоест налице е първата
кумулативно дадена предпоставка в чл. 63, ал. 1 от НПК, за вземане на мярка
за неотклонение „Задържане под стража“.
ОТ материалите по досъдебното производство - свидетелски показания
и справка за съдимост на обвиняемия, от една страна се установява, че
същият разполага с парични средства и не е проблем за него да бъде мобилен
и да се придвижва на територията на Р България или извън нея.
ОТ друга страна безспорно се установява, че по отношение на
обвиняеми са налице 28 осъждания, много от които е изтърпял наказание
Лишаване от свобода ефективно. Това са относими към втората
кумулативно предпоставка, обуславя наличие на реална опасност, същият да
се укрие от органите на наказателното преследване, а предвид богатото
съдебно минало и да извърши престъпление, поради което е налице и втората
предпоставка за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Чл. 57 от НПК указва, какви са целите на вземането на мярка за
неотклонение в хода на досъдебното производство, а тя е главно една, да
осигури присъствието и участието на обвиняемото лице в първата и втората
фаза на наказателното производство, както и да обезпечи изпълнение на
евентуално наложено наказание.
В конкретният случай съдът намира, че за да бъдат постигнати тези
цели по чл. 57 от НПК, не е необходимо на обвиняемия да бъде наложена
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Мотив за това, съдът черпи
единствено и само относно ниската стойност на имуществото, което според
държавното обвинение е противозаконно отнето от страна на обвиняемия.
В този смисъл съдът споделя виждането на защитата, че мярката за
неотклонение в първа и втора фаза, няма естество на наказание, и тя трябва да
съответства и да е съотносима към тежестта на извършеното деяние. Съдът не
споделя твърдението на защитника, че по делото предстоят множество
процесуално следствени действия и становището е, че то би приключило в
един доста „разумен“ срок.
Мотивиран така, съдът намира, че съответна мярка за неотклонение,
годна да осъществи целите по чл. 57 от НПК се явява „Домашен арест“.
Мотивиран така и на основание чл. 64, ал. 5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА на Н. М. К., ЕГН ********** мярка за неотклонени
„ДОМАШЕН АРЕСТ“ по ДП № 1873-Зм-858/2022 г. по описа на РУМВР –
Разград.
МЯРКАТА следва да бъде изпълнявана на постоянния адрес на
обвиняемия гр. Р.*******.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба в 3-дневен срок от днес пред ОС – Разград.
В СЛУЧАЙ на постъпила жалба или протест, съдът насрочва делото за
09.02.2023 г. от 14,30 ч., за което незабавно да се уведоми Окръжна
прокуратура – Разград.
4
ПРЕПИС от определението незабавно да се изпрати на началник РС
„ИН“ и началник РУ МВР – Разград.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10,58 ч
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
5