Р Е Ш Е Н И Е № 299
гр.Кюстендил, 07.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
при секретаря Ирена Симеонова и с
участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 305 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
„К.в.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител адв. А.П., обжалва решение № 260214 от
28.07.2021г. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 224/2021г.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № ПО-02-39/22.01.2021г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ –
Благоевград. Релевирани са касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с
доводи за липса на нарушение предвид продълженото действие на Разрешително за
водовземане № 400553/31.08.2006г.,
издадено на „В и К“ ООД – Кюстендил. Евентуално се поддържа възражение за погасено по давност деяние
поради регистрацията на дружеството в Търговския регистър на 01.08.2008г., от
който момент извършва водовземане от водоизточник без издадено разрешително по
надлежния ред. Иска се отмяна на решението и
отмяна на НП.
Ответникът Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“ – Благоевград,
чрез пълномощника си юрк Е. Г., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на
въззивно оспорване е Наказателно постановление № ПО-02-39/22.01.2021г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ –
Благоевград, с което на „К.в.“
ЕООД, на основание чл. 200, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за
водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00лв. за
нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че в резултат на извършена проверка на 11.08.2020г. от служители на
БДЗБР на обект: водовземно съоръжение „Т. ч.“, изградено в
имот № 000001 в землището на с. Г. Г., община Кюстендил, по повод контрол за
изпълнение на условията в Разрешително за водовземане № 400553/31.08.2006г.,
издадено от директора на БДЗБР на „В и К“ ООД – гр. Кюстендил, е констатирано,
че „К.в.“ ЕООД извършва водовземане от ВС „Т. ч. за питейно-битово
водоснабдяване на с. Долна Гращица. За установените факти при проверката е
съставен КП № КД-01-843/11.08.2020г.
По
делото пред РС е установено, че Разрешително за водовземане № 400553/31.08.2006г.
е
издадено от директора на БДЗБР на
„В и К“ ООД – гр. Кюстендил със срок на действие до 31.08.2011г.; че със
заявление вх. № РР-01-178/26.05.2011г.
на директора на „К.в.“ ЕООД е поискано от директора на БДЗБР да бъде
продължено действието на разрешителното с титуляр „В и К“ООД, което заявление е
оставено без разглеждане / вж. писмото на л. 86 от делото на КРС/, поради
което АНО е възприел, че ползването на водовземното съоръжение –„Турска
чешма“ на 11.08.2020г. от страна на дружеството е без разрешително за
водовземане.
Извън
горното, не е спорно по делото, че санкционираното дружество е създадено с
разпореждане на МС № 5/27.12.2007г., като е закупило активите на „В и К“ ООД –
гр.Кюстендил. Последното дружество е с прекратена търговска дейност.
За деянието е съставен АУАН № КД-04-157/02.11.2020г.
, а в производството пред РС са приети писмени и гласни
доказателства относно релевантните факти.
При
събраните доказателства и установените обстоятелства, районният съд е
формирал извод за законосъобразност на НП, като е приел, че е издадено при
спазване правилата на ЗАНН, а административното
нарушение е безспорно доказано. Налице са доводи за неприложимост на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН. По
посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2
от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния
закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци,
сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обоснована следните изводи:
Въззивното решение е правилно, поради което и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на
районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни
разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното
решаване на спора доказателствени средства, надлежно е обсъдил и анализирал
фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които
касационната инстанция изцяло възприема. Взети са предвид релевантните за спора
обстоятелства и изразените от страните доводи. Поддържаните
касационни
основания са неоснователни.
Обоснована от събраните
доказателства и съответна на приложимия закон е преценката на въззивната
инстанция по съществото на спора за наличие на съставомерно деяние. Оспореното
решение е постановено при спазване на принципа за разкриване на обективната
истина въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото по см. на чл.13 и чл.14 от НПК. Приетите от съда доказателства са относими,
допустими и достатъчни за установяване на релевантните по спора фактически обстоятелства.
Обоснован от доказателствата по
делото е изводът за осъществено нарушение по чл.200, ал.1, т.2, пр.1 от Закона за водите, а възраженията на
касатора в обратен смисъл са
неоснователни. Налице са съставомерните за отговорността на нарушителя юридически
факти от състава на посочената правна норма. Във
връзка с наведените от касатора оплаквания за погасяване на деянието по
давност и за липса на нарушение, следва
да се посочи следното:
Обвинението
в АУАН и НП е за извършено действие относно ползване на посочения воден обект
/водовземно съоръжение –„Т. ч.“/ на конкретна дата /11.08.2020г./ без
необходимото за това основание – разрешително за водовземане по чл.44, ал.1 от
ЗВ. Този начин на формиране на обвинението не държи сметка за датата, когато е
учредено дружеството и за датата на която същото е следвало да се снабди с ново разрешително,
тъй като изпълнителното деяние не е свързано с противоправно бездействие по
повод липсата на подадени документи за издаване на ново разрешително, за да е
дължимо посочване на период на бездействието, респ. търсене на друга предходна
дата на осъществяване на деянието. В конкретния случай в АУАН и НП е посочена
точна календарна дата на противоправното деяние, свързана с осъщественото от
дружеството водовземане на 11.08.2020г., с оглед на което не е изтекла давността по чл. 80 и чл.81,
ал.3 от НК, както и срока по чл.34 от ЗАНН.
Въз
основа на събраните от районния съд писмени и гласни доказателствени средства е
безспорно установено, че в деня на проверката дружеството е ползвало водния
обект, представляващ водовземно съоръжение – „Т. ч.“ без необходимото за това
основание - разрешително за водовземане. Видно е, че разрешителното за
водовземане, издадено на „В и К“ ООД е с
прекратено действие и същото не е продължено в полза на „К.в.“ ЕООД. Отделно от
това, дружеството не се е снабдило с друго разрешително за водния обект преди
датата на противоправното деяние. Изводите са за осъществено и доказано
административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2, пр.1 вр. с чл.44, ал.1 от Закона за водите, за
извършване на което на нарушителя е наложена имуществена санкция в минималния законов
размер.
Предвид изложеното, касационният
съд счита процесното НП за законосъобразно, а оспореното решение, с което
същото е потвърдено – за обосновано и правилно, поради което го оставя в сила.
С оглед изхода по делото и на осн.
чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът присъжда в полза на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв., определено съобразно чл.27е от Наредбата
за правната помощ и платимо от касатора.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260214 от 28.07.2021г.
на Районен съд – Кюстендил, постановено
по АНД № 224/2021г.
ОСЪЖДА
„К.в.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление *** да заплати
на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр.Благоевград, ул. „Св.
Димитър Солунски“ № 66, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.