Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

22.06.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

01.06.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

155

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от И.Т.С. от ***, против Решение № 2153-08-90/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/31.01.2023 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. 

Твърди, че неправилно било приложено материалното право относно наличието на качеството „осигурено лице“ на жалбоподателя към датата на настъпване на осигурителния риск.

Излага съображения, че в случая административният орган е извел незаконосъобразни изводи, явяващи се в противоречие с нормите на чл. 10 и чл. 40 от КСО, както и чл. 7 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО.

Релевира доводи за наличието на съществени противоречия в оспореното решение, където от една страна било прието, че жалбата срещу разпореждането е основателна, а от друга оспорването пред административния орган било отхвърлено.

Счита, че органът не е изяснил всички относими факти и обстоятелства, явяващи се от значение за конкретния случай, както и че е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-90/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/31.01.2023 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв. Т.Б. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Златина Б., която оспорва изцяло подадената жалба. По изложените в оспореното решение мотиви, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представя писмена защита в подкрепа на твърденията си за неоснователно на жалбата, респ. за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия по делото Трудов договор № ***/*** г. /л. 50/ се установява, че на 14.09.2015 г. между  ОУ „***“ *** и И.Т.С., с ЕГН ********** е сключен трудов договор, по силата на който жалбоподателя е бил назначен на длъжността ***.

На 30.01.2023 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение /вх. № ***/*** г. – л. 20/, съдържащо данни за И.Т.С. ***, относно правото му на парично обезщетение за временна неработоспособност във връзка с Болничен лист № ***/17.01.2023 г., с период от 17.01.2023 г. до 30.01.2023 г. В представеното удостоверение изрично е отразено, че към деня на настъпване на временната неработоспособност И.Т.С. не е осигурен за съответния риск, както и че считано от 03.01.2023 г. осигуряването на лицето е прекъснато.

С Разпореждане № О-08-999-00-*********/31.01.2023 г./л. 16/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност И.Т.С., с ЕГН **********. В административния акт са изложени мотиви, че по аргумент от 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО, право на парично обезщетение имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство в деня преди настъпване на риска и в деня на настъпване на риска. В този смисъл са изложени съображения, че от подаденото от осигурителя Приложение № 9 /Удостоверение № ***/*** г./ е установено, че лицето е с прекъснато осигуряване към датата на времената неработоспособност. Предвид това е направен извод, че И.С. не е осигурен за риска общо заболяване и майчинство и няма право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО.

И.Т.С. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО, със съображения, идентични с тези в жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство.

По повод депозираната жалба със Заповед № ЗР-5-08-01315348/01.03.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Кърджали/л. 23/ е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на ОУ „***“ ***. В Констативен протокол № КП-5-08-01316096/02.03.2023 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ – Кърджали/л. 24 – л. 25/ са изложени доводи, че И.Т.С., с ЕГН ********** е бил с прекъснато осигуряване считано от 29.12.2022 г. и от тази дата същия не следва да се счита за осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство. Въз основа на това е направен извод, че лицето няма право на парично обезщетение за периода на Болничен лист № ***/17.01.2023 г., от 17.01.2023 г. до 30.01.2023 г.

С Решение № 2153-08-90/15.03.2022 г./л. 7 – л. 9/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата на И.Т.С. против Разпореждане № О-08-999-00-*********/31.01.2023 г. е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени мотиви, че при извършената проверка на осигурителя ОУ „***“ *** било установено, че И.С. не се явявал на работа в периода от 29.12.2022 г. до 18.01.2023 г. и осигуряването на лицето е било прекъснато, респ. същото не е било осигурено за риска общо заболяване и майчинство, даващо право на получаване на парично обезщетение за временна неработоспособност.

В подкрепа на горното са въведени съображения, че при проверката на контролния орган при ТП на НОИ – Кърджали от страна на осигурителя ОУ „***“ *** били представени констативни протоколи, установяващи неявяването на И.Т.С. на работа в дните 29.12.2022 г. и 30.12.2022 г.

Отразено е, че осигурителят е представил в ТП на НОИ – Кърджали Удостоверение /вх. № ***/*** г. – л. 36/, съдържащо данни за И.Т.С. ***, относно правото му на парично обезщетение за временна неработоспособност във връзка с Болничен лист № ***/03.01.2023 г., издаден за периода от 03.01.2023 г. до 13.01.2023 г. Цитираният болничен лист е бил анулиран на 04.01.2023 г. от лекаря, който го е издал, като на 18.01.2023 г. в ТП на НОИ – Кърджали е било представено Удостоверение /вх. № ***/*** г. – л.35/ за заличаване на горното удостоверение.

Посочено е, че от протокол на комисия по трудово-правни въпроси към ОУ „***“ *** ставало ясно, че И.Т.С. не се явявал на работа в продължение на 12 работни дни, от 29.12.2022 г. до 18.01.2023 г., в резултат на което комисията приела, че с това работника е нарушил трудовия си договор, Кодекса на труда, Правилника за вътрешния трудов ред на институцията и др.

В заключение е прието, че осигуряването на И.Т.С. е било прекъснато за периода от 29.12.2022 г. до 18.01.2023 г., респ. за същия период лицето не е осигурено за риска общо заболяване и майчинство и не отговаря на условията на чл. 40, ал. 1 от КСО за получаване на парично обезщетение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

Легалната дефиниция на понятието „осигурено лице“ е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на чл. 10, ал. 2 от КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.

Предвид горното, релевантно за делото е обстоятелството дали към датата на настъпване на осигурителното събитие жалбоподателят е притежавал качеството на осигурено лице по смисъла на горецитираната норма от ДР на КСО  и дали има изискуемия осигурителен стаж. В този смисъл, безспорно е в производството, че към 17.01.2023 г. между И.Т.С., с ЕГН ********** и ОУ „***“ е било налице валидно съществуващо трудово правоотношение, както и че И.С. е притежавал изискуемия осигурителен стаж.

Спорно по делото е обстоятелство, отговарял ли е жалбоподателтя на изискването за осигурено лице непосредствено преди началото на временната неработоспособност, установена с болничен лист № ***/17.01.2023 г. 

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства намира за недоказано в процеса, че И.Т.С. е имал качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО към релевантния по делото момент, респ. към датата на настъпване на осигурителния риск.

Настоящият съдебен състав, намира за обосновани изводите на административния орган, че осигуряването на жалбоподателя е било прекъснато, като по този начин лицето е загубило качеството си на осигурено лице за съответния риск /общо заболяване и майчинство/, следователно е липсвало основание за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност.

Горното безспорно се установява от събраните в хода на административното производство и приобщени по делото доказателства. В този смисъл, видно от представения и приет по делото Констативен протокол № КВ-5-08-01316096/02.03.2023 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, при извършената проверка на осигурителя ОУ „***“ *** е констатирано, че за периода предхождащ процесния болничен лист, а именно от 29.12.2022 г. до 17.01.2023 г., И.Т.С. е бил с прекъснати осигурителна права, тъй като в посочения период същия не се е явявал на работа, респ. не е упражнявал трудова дейност. На 29.12.2022 г. и 30.12.2022 г. неявяването на работа от страна на лицето е било констатирано от работодателя и обективирано от него в присъствени списъци за явяване на работното място и констативни протоколи за установяване на извършено дисциплинарно нарушение, свързано с неявяване на работа /л. 40 – л. 43/. С Болничен лист № ***, издаден за времето от 03.01.2023 г. до 13.03.2023 г., на И.С. е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване, но същия болничен лист е бил анулиран еднолично от лекаря, който го е издал, видно и от представената в хода на съдебното производство справка за същия болничен лист по данни от Регистъра на болничните листове и решенията по обжалването им /л. 67/. За анулирането на болничния лист на 18.01.2023 г. е бил уведомен работодателят ОУ „***“ ***, който в Протокол от комисия по трудово-правни въпроси е приел, че И.Т.С. отсъства от работа без уважителни причини за периода от 29.12.2022 г. до 18.01.2023 г. Времето от 29.12.2022 г. до 17.01.2023 г., през което И.С. не се е явявал на работа, работодателят е отразил в първичните си счетоводни документи /фишове с начисления и удръжки за И.Т.С., ЕГН **********/ като „самоотлъчка“.

Изложеното обоснова извода, че след като в периода от 29.12.2022 г. до началната дата /17.01.2023 г./ на временната неработоспособност, удостоверена с процесния болничен лист № ***, по който е отказано изплащането на парично обезщетение, И.Т.С. не е упражнявал трудова дейност, тъй като изобщо не се е явявал на работа без уважителна причина, то неговото осигурявано е прекъснато за периода на неявяване на работа, респ. неупражняване на трудова дейност. С прекъсването на осигуряването жалбоподателят е загубил качеството си на осигурено лице по смисъла на  § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, като същото не е било възстановено към датата на настъпване на осигурителното събитие, т.е. началото на временната неработоспособност, от което следва, че по отношение на лицето липсва едно от кумулативните изисквания за получаване на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО, а именно да е осигурено лице за съответния осигурителен риск.

Предвид изложеното, приемайки, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за получаване на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване, административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Следва да се отбележи, че в настоящето производство И.Т.С. не установи, при условията на пълно и главно доказване, че за релевантния период е осъществявал реално трудова дейност по трудовото си правоотношение или че отсъствието му от работа е било по уважителни причини или след разрешение на работодателя. В тази връзка независимо от дадените конкретни указания с Разпореждане № 288/06.04.2023 г. по настоящето дело, жалбоподателят като носител на доказателствената тежест да установи тези факти, не ангажира доказателства в тази насока. Както в хода на административното, така и на фазата на съдебното производство не са представени и приобщени доказателства от страна на оспорващия, които да установят реалното изпълнение на трудовото правоотношение или да опровергаят констатираната от осигурителя и осигурителния орган „самоотлъчка“. В този смисъл реалното упражняване на трудова дейност по валидно съществуващ трудов договор, по аргумент от § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО, се явява основание за възникване на осигурителното правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение на осигурено лице по смисъла на КСО, респ. прекъсването на трудовата дейност за определен период от време, макар и не прекратена, води до прекъсване на осигуряването, което от своя страна изключва осигурителните права по получаване на обезщетения  в рамките на това осигурително правоотношение, доколкото същото не е възстановено с възобновяване на трудовата дейност.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователен въведения в жалбата довод за наличие на съществени противоречия в оспореното решение, където от една страна било прието, че жалбата срещу разпореждането е основателна, а от друга оспорването отхвърлено. Действително, в абзац пети, изречение второ на страница първа от оспореното решение е посочено, че жалбата е основателна, което според съда, с оглед последващо изложените мотиви от административния орган, водещи до извод за законосъобразност на оспореното разпореждане, респ. отхвърляне на жалбата срещу него като неоснователна и кореспондиращи именно с такъв диспозитив на решението, следва да се приеме като допусната от издателя на акта техническа грешка, което по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на оспореното решение.

Неоснователни са и релевираните в жалбата възражения за неспазване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, аргументирани с доводите, че на жалбоподателя се следва парично обезщетение от фондовете на ДОО, в случаите, когато действително не упражнява трудова дейност, за която да получава възнаграждение. В тази връзка още веднъж следва да се посочи, че действително паричното обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО замества трудовото възнаграждение, но получаването на същото не е безусловно, а зависи от това по отношение на правоимащото лице да е изпълнен изискуемия от закона фактически състав – лицето да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство и да притежава минимум 6 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за този риск. Само при наличието на тези предпоставки, както и при липсата на правоизключващи юридически факти, изчерпателно изброени в чл. 46 от КСО, се следва отпускане и изплащане на релевантното парично обезщетение като заместваща трудовото възнаграждение облага.

В заключение, съдът намира, че анализът на релевантните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обоснова извода за материална законосъобразност на оспореното решение.

Предвид горното съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за притежаване на качеството осигурено лице по смисъла на КСО към релевантния момент на настъпване на осигурителното събитие от 17.01.2023 г. - началната дата на временната неработоспособност, удостоверена с Болничен лист № *** от 17.01.2023 г., поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № 2153-08-90/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-999-00-**********/31.01.2023 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.Т.С. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-08-90/15.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № О-08-999-00-**********/31.01.2023 г,. издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали

ОСЪЖДА И.Т.С. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: