Решение по дело №74721/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13818
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Елена Николова Динева Илиева
Дело: 20211110174721
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13818
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110174721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/.
Образувано е по молба на ДСП –Слатина с правна квалификация чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал.
1, т. 2 и т.3 ЗЗДт, за настаняването на детето А. Х. Х. в семейството на Н. Н. С. за срок до
навършване на пълнолетие или, ако учи до завършване на средното образование, но не
повече от 20-годишна възраст или до настъпване на законна причина за изменение на
постановената мярка за закрила.
В молбата до съда ДСП – Слатина поддържа, че детето е било настанено в семейството на
Н. Н. С.. Посочва, че майката и бащата на детето са наркозависими и не могат да полагат
грижи за детето. Детето се отглежда от своята баба по майчина линия, които имат
необходимите условия за отглеждане и възпитание на детето.
Заинтересованата страна – Е. С. Р. не оспорва молбата.
Х. А. Х. оспорва молбата. Възразява срещу изложените твърдения, че е наркозависим.
Посочва, че има къща и работи в собствен сервиз.
Н. Н. С. заявява, че се грижи за детето. Родителите не могат да полагат грижи за него, тъй
като употребяват наркотици.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, че А. Х. Х. е роден на 21.03.2017г., като негови родители са вписани
майка Е. С. Р. и баща Х. А. Х.. С административна заповед на директора на ДСП Слатина
детето е настанено в семейството на Н. Н. С.. По делото с оглед изискванията на чл. 15, ал.
1
6 ЗЗДт е изготвен и представен актуален социален доклад от ДСП – Слатина от който се
установява, че майката е наркозависима и няма необходимия родителски капацитет да
отглежда детето. А. живее в дома на своята баба, която се грижи за него. Пред социалния
работник бабата е споделила, че родителите са живели във Федерална Република Германия,
като след завръщането им установила, че дъщеря ѝ е неадекватна и приема наркотици.
Съдът не кредитира доклада в частта, в която е посочено, че бащата не притежава
необходимия родителски капацитет, тъй като същият е изготвен без да се изследва
възможностите на бащата.
От изготвения социален доклад от ДСП-Елин Пелин се установява, че бащата живее в
жилище под наем, което има всички необходими условия за отглеждане и възпитание на
детето. Бащата има подкрепата на своята майка, която е бивш начален учител. В нейния
дом, къща в с. Столник, също има всички необходими условия за детето. Х. Х. работи и
реализира месечен доход от 3000 лв.
Пред социалния работник бащата е споделил, че е във влошени отношения със своя баща,
защото при раздялата на родителите му е подкрепил своята майка. Неговият баща и бабата
по майчина линия искат да вземат детето. Посочва, че Н. С. живее заедно с лице, което е
излежавало наказание “лишаване от свобода“ в затвор. Бабата по майчина лични играла
хазартни игри. Това е и една от причините да не е съгласен детето да се настани при нея.
Представени са декларации от родителите по чл. 24, ал.3 ЗЗдет.
Майката декларира, че не може да полага грижи за А., а бащата декларира желание да
отглежда детето.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетеля Х., дядо на детето по бащина линия се установява, че
родителите на А. са живели в Германия. Първоначално майката и детето са се завърнали от
чужбина, а бащата е останал. Бащата е работил в Германия докато майката не е работила и
не се е грижила за детето. Родителите са живели разделено в Германия, бащата е живял
заедно с детето при свидетеля. При завръщането си от България детето е живяло с баща си
за няколко дни и е било непрекъснато с него. Свидетелят и бабата Н. С. са сезирали
социалната служба. В останалата част, съдът не кредитира показанията, тъй като не
кореспондират с останалите свидетелски показания. Свидетелят твърди, че майката на Х. не
го е допускала до дома му, но самата тя не потвърждава тези думи дори напротив отрича.
От показанията на свидетеля Е. Д., прабаба на детето се установява, че майката на детето и
бабата по майчина линия са във влошени отношения. Дядото по бащина линия е в лоши
отношения със сина си. Бабата на детето живее заедно с партньора си. Посочва, че бащата
рядко вижда детето.
От показанията на свидетеля Тинка А.а, баба на детето по бащина линия се установява, че
бащата на детето има желание да се грижи за А.. Х. живее под наем със своята приятелка в
гр. Елин Пелин. Х. не е отглеждал детето в гараж. Къщата на свидетелката има гараж, в
който Х. работи, като ремонтира коли. Свидетелката и баба на детето е собственик на
2
къщата в с. Столник, където се намира и гаражът. Дядото на детето по бащина линия е в
много лоши отношения със сина си. Установява се, че бащата е виждал детето когато бабата
Н. С. даде позволение. Видно от тези показания родителите на Х. са били в процес на
развод, когато отношенията между Х. и баща му се влошават и той го изгонва. Според
свидетелката Х. не употребява наркотици и не е употребявал.
По делото е приета, изготвената съдебно-психологична експертиза, която съдът кредитира,
като компетентно изготвена и непротивореща на доказателствата по делото.
Според вещото лице няма основания да се допусне, че детето би се поставило в опасна среда
при бащата. Бащата има нужния базисен родителски капацитет. Може да осигури подслон,
храна и дрехи. Има подкрепяща среда. Х. има топло отношение към детето и демонстрира
добро ниво на познаване на потребностите му. Към настоящия момент бащата има
стабилност. В заключение е посочено, че бащата има добър родителски капацитет и
проявява загриженост към детето.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗДт, съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗДт
може да вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДт) извън
семейството му при наличие на някоя от изчерпателно изброените (numerus clausus) в чл. 25,
ал. 1 ЗЗДт хипотези, а именно: 1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители,
настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3)
чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие; 5) в случаите по чл. 11 от Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата.
В конкретния случай се установи единствено, че майката не е полагала грижи за детето и е
наркозависима. За бащата няма доказателства да се смята, че приема наркотици. Установи се
от социална служба в Елин Пелин и от съдебно-психологичната експертиза, че бащата не
поставя в риск детето. Не са налице основания за настаняване на детето извън семейството
му.
Майката не може да полага грижи за А., но баща му е годен да го отглежда, има желание и
получава подкрепата на своята майка.
Майката има нужда да работи в посока подобряване на родителските си качества, но не така
са установили експертите за бащата.
Бащата е здрав, работи и получава доходи, живее заедно с приятелката си и има подкрепата
на своята майка, която е бивш учител.
Настоящият състав смята, че детето следва да се отглежда от родителя, който има
необходимия капацитет за полагане на грижи. Бабата по майчина линия живее с лице, за
което социалните не провеждат проучване.
3
В случай, че родителите са негодни да се грижат за детето, социалната служба е следвало да
извърши проучване и на другите близки, не само на лицето, депозирало сигнал срещу
родителите.
По изложените съображения съдът счита, че искането на ДСП – Слатина е неоснователно и
молбата следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
Отхвърля молба на ДСП Слатина за настаняване на детето А. Х. Х., ЕГН:********** в
семейството на близки-неговата баба по майчина линия Н. Н. С., ЕГН:**********, със срок
на настаняването до навършване на пълнолетие на детето или, ако учи-до завършване на
средно образование но не повече от 20-годишна възраст или до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на постановената мярка за закрила.

Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в седмодневен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4