Решение по дело №473/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 260031
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20202180200473
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

 

 

                                      26.02.2021г.                 гр.Царево

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                    наказателен състав

На двадесет и седми януари                    две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: Мария Москова

 

секретар Нели Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 473/2020г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „АРАПЯ СЪН РИЗОРТ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Арсеналски” № 77, ет. 4, чрез адв. З.М., против Наказателно постановление № 02¬0003309 от 30.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -Бургас, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. С жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие е материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва се изложената в наказателното постановление фактическа обстановка, като се иска от съда то да бъде отменено.

В с.з., жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. З.М., чрез която поддържа жалбата срещу НП. Ангажира писмени и устни доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Ст.Н. която счита, че жалбата е неоснователна.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, в срока предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 28.09.2020г. в 11:40 ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, сред които и св. А.Д., на длъжност гл.инспектор в Д„ИТ”-Бургас, извършили проверка в обект: хотел и ресторант "Арапя Сън Ризорт", находящ се в общ. Царево, с.о. "Арапя", ул. "5" № 59, стопанисван от дружеството-жалбоподател, като в кухнята на ресторанта заварили лицето А.Ф. Г., ****, да  бели гъби.  Проверяващите органи предоставили на лицето да попълни  справка на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, в която лицето А.Ф. Г.е декларирала на руски език, че е в комплекс "Арапя Сън Ризорт" ЕАД обект от 27.09.2020г. и  "помага в кухнята за сватбата от 10:00 до 12:00 ч./л.15 Проверката продължила по документи, като от дружеството било поканено с призовки по реда на чл.45 ал.1 от АПК да се яви на  01.10.2020 г. и на 14.10.2020г. в ДИТ-Бургас  и да представи посочените в призовките документи, като дружеството чрез упълномощено лице представило изисканите му документи. В хода на проверката били снети обяснения от управителя на хотела св.М.-С., съответно - устни  обяснения на място  на 28.09.2020г., както писмени обяснения на 05.10.2020г., в които св.М.-С./, в които същата декларирала, че в хотела  на 27.09.2020г.  е било проведено закрито организирано мероприятие –сватба, като било договорено организатора на мероприятието да си внесе продуктите и напитки, както и да се погрижи за подготовката на продуктите, а дружеството предоставило на организаторите на мероприятието /младоженците/ ползването на залата, обслужването в залата, терена около басейна  и настаняването гостите  на сватбата за една нощувка,  като посочила, че  лицето А.Ф. Г. е участник в мероприятието и същата е настанена като  гост на хотела. Контролните органи не проверили регистрациите на гостите на хотела, нито личните документи на лицето А. Ф.Г., като отказали да приемат и финансовите документи, издадените от дружеството на организатора на мероприятието за предоставените му от хотела услуги.     Актосъставителят Д. приела, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, като  на 28.09.2020 г. в стопанисвания от него обект  хотел и ресторант "Арапя Сън Ризорт" в качеството му на работодател не е уредило като трудово правоотношение отношението при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. Ф. Г., ****, която предоставяла работна сила като  работник кухня, за което на 19.10.2020г. съставила против дружеството  акт за установяване на административно нарушение № 02-0003309/19.10.2020г., препис от който бил връчен на дружеството.

В законоустановения срок по ЗАНН, дружеството депозирало писмени възражения против съставения му АУАН, считайки констатациите в акта за неотговарящи на обективната действителност.

Въз основа на така съставения АУАН, директорът на ДИТ-Бургас издал НП, с което за нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ.

По делото са представени писмени документи – Резервация за периода от 26.09.20г. до 30.09.2020г.,Справка курортни такси, Справка за регистрираните в хотела гости- чужди граждани, фактура №**********/ 28.09.2020г., от които се установява, че трето неучастващо по делото лице е имало на 27.09.2020г. в процесния обект организирано мероприятие –сватба,  като лицето А. Ф.Г. е участник в мероприятието и същата е настанена като  гост на хотела. Показанията на св.М.-С. и св.С.  по отношение на лицето А. Ф. Г.  кореспондират напълно с посочените писмени доказателства. От разпита на св.Д. се установи, че същата е заварила в момента на проверката младоженци, които са уреждали финансовите си отношения с дружеството при напускането си на хотела.

 При това положение съдът приема, че описаната в АУАН, възприета и в Наказателното постановление фактическа обстановка, не е обективно установена.

С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на работодателя, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. Безспорно проверяващите  в деня на проверката  установили лицето А. Ф.Г. да бели гъби в кухнята на ресторанта, но  сама по себе си извършваната от лицето в момента на проверката дейност не може  да бъде квалифицирана като трудово правоотношение, тъй като липсват  останалите съществени елементи на трудовото правотношение - продължително и многократно изпълнение на определена трудова дейност, определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост  и определено трудово възнаграждение, като доказателство за това е и попълнената от лицето декларация, в която то изрично посочва, че „помага за сватбата“ за времето от 10:00 до 12:00 часа. Дори и да е извършвала някаква работа в кухнята, тя е била свързана с проведената на 27.09.2020 год., т.е. еднократно до приключване на сватбата, като на следващия ден са липсвали каквито и да било резервации и клиенти, което да е налагало извършване на някаква работа в кухнята. Още повече че за престоя й там е платено от трето лице, а не от  дружеството –жалбоподател. На следващо място следва да се посочи, че в декларацията липсва вписано името на работодател– посочено е само името н хотела, в който се намира лицето, но не  е посочен кой точно е възложил на лицето да извършва тази дейност. АНО не успя да докаже, че именно дружеството-жалбоподател е възложило на лицето А.Ф.Г.да извършва каквато и да било работа срещу каквото и да било ли е уговорено възнаграждение.  От приложените писмени документи, приети в съдебно заседание, се установява, че лицето А.Ф.Г., **** е била гост на хотела на 27.09.2020 год., като  за нейния престой в хотела е платено от лицата, наели ресторанта за провеждане на сватбено тържество на 27.09.2020 год. АНО не успя да докаже, че дружеството жалбоподател е било в трудово правоотношение с лицето А. Ф.Г., ****,  за да възникне за дружеството задължение да сключи  трудово договор с лицето.  На следващо място следва да се посочи, че наказващия орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4, предл.I /първо/ от ЗАНН, съгласно която норма, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, каквито в случая безспорно са били въведени от жалбоподателя както с депозираните в хода на проверката устни и писмени обяснения от управителя на хотела, така и от дружеството с депозираните от него писмени възражения срещу съставения АУАН.  АНО не е разследвал заявените от дружеството обстоятелства ,и не е снел обяснения от лицето, посочено като организатор на проведеното мероприятие, и което е заплатило нощувката на лицето А. Ф.Г. като гост на сватбата му, дали то  възложило дейността на лицето и при какви условия, като вместо това се е задоволил да кредитира изцяло като достоверни обяснения на бивш служител на дружеството, който е заинтересован от изхода на делото, тъй като е бил във влошени отношения с дружеството, поради освобождаването му от работа. Като не е сторил това, наказващият орган на свой ред е допуснал съществено нарушение на административнонаказателната процедура и я е опорочил. По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева с ДДС, съгласно представените по делото адвокатско пълномощно и фактура за заплатено възнаграждение /л.38-40/

 Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 02¬0003309 от 30.11.2020 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -Бургас, с което на „АРАПЯ СЪН РИЗОРТ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Арсеналски” № 77, ет. 4, за нарушение на чл.62, ал.1 във вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда КТ/ на основание чл.416, ал.5 от КТ и чл.414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” –Бургас ДА ЗАПЛАТИ на „АРАПЯ СЪН РИЗОРТ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Арсеналски” № 77, ет. 4, сумата в размер на 300.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                  

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 



Този сайт използва "бис