О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 20.05.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА
НАВУЩАНОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова в. ч. гр. д. №157 по описа за 2019 г. на КнОС
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по частна жалба на адвокат
К. П.Р., действащ като пълномощник на Р.Т.С., ЕГН **********
срещу определение №140 от 31.01.2019 г., постановено от Кюстендилския районен
съд по гр.д. №2698/2017 г. по описа на същия съд, с което е прекратено
производството по делото и е върната исковата молба, както ищцата е осъдена да
заплати на ответното дружество сторените по делото разноски в размер на 2050
лв. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
определение. Направено е искане за отмяната му и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Насрещната
страна –„***“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител – адв. А. А. от САК,
изразява становище за допустимост на жалбата, но за нейната
неоснователност. Искането е за потвърждаване на определението на районен съд
като законосъобразно.
След
преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Разгледана по същество, същата се явява основателна. Съображенията на съда са
следните:
Районният съд е бил сезиран от Р. Т. С. с иск
срещу „***” ЕООД гр. Кюстендил за сумата 20 340 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без
правно основание на ПИ 41112.503.4410 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК гр. Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул.
„Константин (Костадин) Николов” №2, с площ 339 кв.м., трайно предназначението
на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен
обект, комплекс, стар идентификатор 41112.503.408, номер на предходен план-
парцел І, кв.12 по плана на гр. Кюстендил чрез държанев този поземлен имот без
правно основание на част със застроена площ 330 кв.м. от двуетажна масивна
сграда с обща застроена площ от 360 кв.м. за времето от и вкл. 14.12.2012 г. до
и вкл. 14.12.2017 г., заедно със законната лихва, смятано от деня на подаване
на иска до окончателното изплащане на сумата.
С
обжалваното определение районен съд е прекратил
производството по делото и е върнал исковата молба, приемайки, че
предявеният иск е недопустим.
Окръжен
съд, счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Съображения :
В
исковата молба се твърди, че по силата на покупко- продажба ищцата е собственик
на ПИ 41112.503.4410 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-1896/28.10.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК гр. Кюстендил с адрес: гр. Кюстендил, ул. „Константин
(Костадин) Николов” №2, с площ 339 кв.м., трайно предназначението на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг обществен обект,
комплекс, стар идентификатор 41112.503.408, номер на предходен план- парцел І,
кв.12 по плана на гр. Кюстендил. Твърди се също така, че ответното дружество
притежава двуетажна масивна сграда със
застроена площ от 360 кв.м., част от която (339 кв.м.), попадат в имота на
ищцата, както и че ответното дружество не притежава право на строеж върху ПИ 41112.503.4410. Твърди се, че
доколкото ответното дружество не притежава нито право на собственост, нито
право на строеж върху ПИ 41112.503.4410, то дружеството ползва без валидно
правно основание терена на поземления имот чрез което се обогатява, а ищцата
обеднява.
Вземайки предвид така
посочените твърдения в исковата молба, окръжен съд счита, че предявеният иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е допустим. Със задължителното за съдилищата
тълкуване, обективирано в Постановление на Пленума на Върховния съд №1/
28.05.1979 г. е разяснено, че искът по чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен. Посоченото
означава, че право на иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД притежава лице, което не разполага с друг иск
по отношение на неоснователно обогатилия се. В настоящия случай в исковата
молба са наведени твърдения, че ищцата не може да служи с терена на собствения
си имот и да извлича ползи от него, тъй като част от него е зает от сграда,
която е собственост на ответното дружество.
Районен съд е обосновал извода си за
недопустимостта на предявения иск с приложимостта на разпоредбата на чл. 64 от
ЗС. В същата е посочено, че собственикът на постройка, респ. самостоятелен
обект в нея, може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за
използване на постройката по
предназначение, а собственикът на земята е длъжен да му осигури тази възможност
и да търпи горното ограничение на своето право, като се въздържа от действия, които
препятстват това право. Следователно чл.64 от ЗС касае осигуряване на ползването на имота,
което води до ограничава правото на собственост върху същия.
От горното следва, че
е исковете по чл.59 от ЗЗД и чл.64 от ЗС са с различен предмет, тъй като с тях
се уреждат различни отношения. Посоченото обуславя извод, че в случая не е
налице друг иск, с който може да се защити правото, претендирано от ищцата.
По
изложените съображения, настоящият състав на окръжен съд приема, че искът с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е допустим, поради което обжалваното определение
е незаконосъбразно и следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Мотивиран
от горното, Кюстендилският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ изцяло определение
№140 от 31.01.2019 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр.д. № 2698/2017
г. по описа на същия съд и
ВРЪЩА делото на Кюстендилския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.