Разпореждане по дело №374/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по иск с посочено правно основание чл. 203 от АПК, предявен от Н. А. Н. срещу Териториална дирекция на Националния осигурителен институт – Варна.

С допълнителна молба са направени уточнения, дадени във връзка с Разпореждане № 1959/27.02.2024 г.

Според тези уточнения жалбоподателят подал на 06.07.2021 г. заявление за отпускане на пенсия. Произнасянето по това разпореждане следвало да стане до 06.11.2021 г. и съгласно него Н. трябвало да получи за периода 29.10.2020 г. – 05.07.2021 г. пенсия в общ размер 1180,29 лева. Разпореждането за отпускане на пенсия било издадено на 21.01.2022 г., но било отменено с решение на директора на ТП на НОИ от 04.03.2022 г. Това решение от своя страна било отменено с Решение № 2775/16.03.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7517/2022 г., но до момента липсвало ново произнасяне на ръководителя ПО при ТП на НОИ – Варна за отпускане на пенсия. Н. счита, че е претърпял имуществени вреди вследствие от забавяне и закъсняло произнасяне на ръководителя ПО при ТП на НОИ с незаконосъобразно разпореждане за отпускане на пенсия, както и от продължаващото към датата на подаване на иска бездействие на ръководителя ПО при ТП на НОИ да се произнесе отново по заявлението за пенсия въз основа на Решение № 2775/16.03.2023 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 7517/2022 г. Определя вредите си като лихвата върху пенсията, която щял да получи "няколко дни след 06.11.2021 г.", но която все още не е получил до момента на предявяване на иска поради липса на разпореждане за отпускането й.

По делото ищецът е направил искания за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавни такси и разноски за производството, по които съдът се е произнесъл с откази с общо Определение № 2407/08.03.2024 г..

Срещу Определение № 2407/08.03.2024 г. в неговата цялост е постъпила частна жалба с.д. № 3487/11.03.2024 г., подадена от ищеца в основното производство в срока по чл. 230 от АПК.

Въз основа на задължението си по чл. 213а, ал. 1, вр. чл. 231 от АПК съдът констатира следното:

Частната жалба отговаря на критериите по чл. 212, ал. 1 от АПК по отношение на формата и съдържанието си. Насочена е срещу актове на съда, които не преграждат развитието на производството, но техният инстанционен контрол е изрично предвиден съответно в чл. 25, ал. 1, изр. второ от Закона за правната помощ и чл. 213а, ал. 7 от АПК.

За частната жалба срещу отказа за освобождаване от държавни такси и разноски такса не се дължи.

Частната жалба срещу отказа за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство не е освободена от държавна такса. Във връзка с това от ищеца е подадена молба с.д. № 3503/11.03.2024 г. за освобождаване от държавна такса с представени доказателства.

Настоящият състав намира, че доколкото към момента се е произнесъл по въпроса за освобождаването на ищеца от държавна такса и разноски за производството, не следва да разглежда новото искане, направено по частната жалба, доколкото то се основава на същите доказателства като първоначалното искане, по което съдът вече е формирал и мотивирал вътрешно убеждение и резултатът не е преминал инстанционен контрол.

Предвид това редовността на частната жалба срещу отказа за предоставяне на правна помощ ще е в зависимост от резултата от произнасянето на Върховния административен съд по частната жалба срещу отказа за освобождаване от държавни такси и разноски за производството.

Обжалваните актове са постановени преди отстраняване на нередовностите на исковата молба и връчване на препис от нея на евентуалния ответник, поради което преписи от частната жалба не следва да се представят и разменят по арг. от чл. 213а, ал. 7 от АПК.

По гореизложените съображения, съдът счита, че са изпълнени възможните на този етап действия по чл. 213а, ал. 1—5 от АПК, поради което

Частна жалба с.д. № 3487/11.03.2024 г. да се изпрати на Върховния административен съд.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване.