Р Е Ш
Е Н И Е № ........
гр. К., ….….2020 год.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА
при
секретаря......................Христина Комитова…..……….............................като
разгледа докладваното от
съдията..........................................гр.дело №3279 по описа за 2019
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.127, ал.2, чл.149 и чл.127а, ал.2 от СК.
Ищцата твърди, че
живеели с ответника на съпружески начала, като по време на съжителството им е
родено детето К. П. Н., с ЕГН-**********. В края на 2016 г. ответникът напуснал
Р.Б. и заминал да живее и работи в Г., като се установил в гр.А., където
започнал да работи. След заминаването му се чували по телефона, но от началото
на 2017г. не поддържали никакви контакти. След заминаването на ответника продължила да се грижи за
детето, което тогава било на около три години и половина, като той поел
ангажимент да изпраща ежемесечно суми за покриване на нуждите на детето. В
началото на 2017г. от него получила на два пъти по 30 евро и от тогава, той не
е заплащал никакви суми за издръжка . През 2017г., макар и рядко, се обаждал по
телефона на детето, като всеки път му обещавал, че ще го заведе на почивка, ще
му изпрати подарък за Коледа. Разочарованието на сина им било голямо, когато
нищо от обещаното не се случило. След като го излъгал, че ще изпрати подарък за
Коледа 2017 г., детето повече не пожелало да се обади на баща си. От тогава до
сега нито тя нито сина им са осъществявали контакт с ответника. През целия този
период, той не проявил никаква загриженост към отглеждането и възпитанието на К.. Твърди, че работи като кондуктор в
градския транспорт и получава минимална работна заплата, с която й било
изключително трудно да покрива разходите за консумативи и издръжка на себе си и
детето. Въпреки това и с цената на много лични лишения, се стремяла да задоволи
нуждите на детето. Тези нужди се увеличавали с възрастта му. Към момента детето
посещавало предучилищна група в детска градина и периодично се налагало да
събира средства за различни необходими за него неща. К. посещавал школа за спортни
танци и учил английски език. Справял се добре и желаел да се явява на участия и
публични изяви с танцовия колектив, включително и в чужбина. Задоволяването на
нормалните ежедневни нужди на детето - дрехи, обувки, книжки, игри,
консумативи, услуги, вкл. медицински, хранителни продукта и др., изисквали
постоянни парични средства. Освен средствата за детска градина, изучаването на
английски език и участието в школата по танци също изисквали парични средства.
За издръжката на детето от заминаването на ответника в Г. до сега се грижила тя
като единствената помощ, която получавала била от родителите й, в жилището на
които в гр.К., ***живеела с детето. Детето имало необходимите условия за живот
- самостоятелна стая и нужните за него вещи и обзавеждане. Детето било
изключително привързано към нея и към
родителите й, които отдали изцяло времето си на него. Водили го на почивки,
когато имат такава възможност, помагали й и финансово. През предстоящата година
планирали да ги заведат на почивки в Г. през пролетта и в Р.Х.. Отделно от
това, детето се надявало да участва в международните участия на танцовия
колектив, който имал изяви в съседни държави - Р., М., Г.. Освен посоченото,
през 2020г. бабата и дядото на детето имали намерение да почиват в Република Г.
и Р.Х. заедно с ищцата и детето. С поведението си ответникът възпрепятствал
упражняването на правото на свободно придвижване на детето, като счита, че няма
съмнение, че в интерес на детето е то да пътува в чужбина. Посочените по-горе
държави, както и държавите-членки на ЕС, не били конфликтни и размирни зони и
не застрашавали по никакъв начин интереса на детето. Посочените обстоятелства
обосновавали правният й интерес от предявяване на искове. Моли съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права
върху детето К. П. Н., с ЕГН-********** на нея като майка и да постанови
местоживеенето на детето К. П. Н., с ЕГН-********** да бъде при нея на адрес
гр.К., ***, да определи осъществяване на лични отношения между детето и
ответника: два дни /24-ти и 25-ти декември/ по време на Коледните празници,
през четните години и два дни по време на Великденските празници, през
нечетните години без преспиване; да осъди ответника да заплаща чрез нея като
майката ежемесечна издръжка на детето К. П. Н., с ЕГН-********** в размер на
300 /триста/ лева, считано от завеждане на исковата молба, заедно със законната
лихва за забава до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, както и на основание чл. 149 СК за минало време - една година,
преди завеждане на исковата молба в размер на 300 /триста/лева, месечно, заедно
със законната лихва за забава; на основание чл.127а, ал. 2 СК, да даде
съгласие, заместващо съгласието на бащата П.Н.Й., като разреши на малолетното дете К. П. Н., с ЕГН-**********
да напуска пределите на Р.Б. и да пътува в държавите членки на Е. съюз, във
връзка организирани извънучебни мероприятия, на почивки и екскурзии, със
съгласието на неговата майка и законен представител Б.К.Р., придружавано от нея
или упълномощено от същата лице – ръководител или роднини. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл. 131 от ГПК, назначеният особеният представител на ответника не оспорва
основателността на предявените искове. Сочи, че ако действително за детето от
раждането му до настоящия момент се е грижила единствено ищцата с помощта на
своите близки, без намесата и изричното желание на бащата да участва в
отглеждането и възпитанието на детето, то родителските права относно детето К.
П. Н. следвало да бъдат предоставени на майката. С оглед искането по чл.149 от СК за издръжка за минало време, не възразява да бъде уважено, ако при условията
на пълно и главно доказване ищцата установи, че година преди предявяване на
иска само тя е полагала грижи за детето и само тя е осигурявала издръжката му.
В случай, че се установи дезинтересирането на бащата от детето и липсата на
връзка с него, то искът за извеждане на детето извън Б.само и единствено със
съгласието на неговата майка би бил основателен.
От събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Видно от представеното заверено
копие на удостоверение за раждане, ищцата Б.К.Р. и ответникът П.Н.Й. са
родители на детето К. П. Н., ЕГН **********.
От показанията
на свидетелите Н.К.П. и К.М.К. се
установява, че страните се разделили през 2017 г. Ответникът заминал за
чужбина. Детето останало да живее с ищцата, която оттогава полага грижите за
неговото отглеждане и възпитание. Родителите й помагали както при отглеждането
на детето, така и финансово в издръжката му. След раздялата ответникът не е виждал детето, не
го е търсил
и не е изпращал вещи и средства за издръжката му. След раздялата страните
преустановили контактите помежду си. / “…. Б. и П. не живеят заедно от 4-5 години. Б.
***, а той доколкото знам е в чужбина, в Р.Г.…Б. ***, в жилището на родителите
си... Работя в детска 15-та детска
градина „З.“. Детето беше на градина при нас. Взимала съм го от градина, водила
съм го, когато Б. е на работа. Контактите ни са ежедневни. Б. се грижи за
детето, майка й и баща й, помагат също. Бащата не е търсил детето…Знам, че
бащата е обещавал да праща пари,….К. посещава спортни танци в клуб „К.Н.“. Те
имаха курсове и в детската градина. Ходи на английски, пак в градината, тъй
като организираме допълнителни свободни дейности. Детето учи в училище „Г.К.“…Клуб
„К.Н.“ организират състезания в чужбина. На мои познати детето ходи на конкурс
в И., И., което е на 12 години. Знам, че организират конкурси в чужбина...
Ходила съм в жилището, където живее К.. Детето има самостоятелна стая, има
компютър, най-необходимото. Детето е много артистично. Знам, че родителите на Б.
имаха желание да водят детето на почивка в Р.Г., но предвид пандемията, нещата
се усложниха и те отложиха. ..От 2017г. до тази година, бащата нито веднъж не е
идвал да вземе детето от градината…“св. Н.П.; „…Повече от 3 години, дъщеря ми
не живее с П., защото отношенията им са обтегнати. Разбрах, че са се разделили
като дъщеря ми си дойде вкъщи с К.. Освободихме апартамента в гр.К., за да
живеят тя с детето, а ние отидохме в с.Г.Д.. К. беше на 3 години, когато се
разделиха.…От тогава до сега не са се събирали да живеят заедно.Откакто са
разделени, за К. се грижи дъщеря ни, ние й помагаме и с грижи, и със
средства…Бащата П. нито съм го виждала, нито съм го чувала…Не се чува с дъщеря
ми. Доколкото знам, обаждал се на дъщеря ми преди К. да тръгне на училище и му
обещал, че ще му изпрати телефон, но не е изпращал…Не е изпращал дрехи и
обувки. От раздялата не е виждал детето, не е търсил детето. Не мога да кажа
какво прави там. Детето страда, защото беше излъгано, защото очакваше. От
детето знам, че баща му се обаждал и обещал, че ще му прати телефон…В градината
ходи на английски, на спортни танци, на народни танци, жизнено, подвижно дете.
Той е в първи клас. С моя съпруг бяхме записали да ходим на екскурзия, на
почивка в Х. и Г., но поради пандемията не можахме да го осъществим. В
апартамента, в който живее дъщеря ми е двустаен и живеят само К. и тя. В стаята
на К. има всичко необходимо. Тя е на минимална заплата и ние й помагаме и
финансово. Този месец дадох 120 лв., а миналия 150 лв..“св. К. К./.
По делото е представен социален
доклад на ДСП - К., съгласно който детето К. от раждането до тригодишна възраст
е отглеждано от двамата си родители. След раздялата им преките и непосредствени
грижи за малолетния К. Н. са поети от ищцата. Бабата и дядото на детето по
майчина линия участват пряко в отглеждането му. През учебната 2020/21 г. К. е
записан като ученик в 1-ви клас на ОУ „Г.К.“ в гр.К.. Малолетният К. е силно
привързан към майка си и се чувства добре отглеждан от нея. Много често детето
е тъжно поради липсата образа на бащата и задавал въпроси свързани с него.
Комуникацията между родителите е изцяло прекъсната. Бащата се е дезинтересирал
от сина си и не участва при отглеждането му. Майката отговорно изпълнява
родителските си ангажименти и успявала да осигури на детето достатъчно добра
среда за неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Бащата не
осъществява лични контакти с детето, а от три години изцяло спрял да го търси и
не заплаща месечна издръжка за детето.
Представени са заверени копия на
служебна бележка №13.11.2019 г. и №10/13.11.2019 г., от които е видно, че
малолетният К. е посещавал ПГ към ДГ „З.“ №15 и за него са заплащани такси за
обучение по английски езикза учебната 2018/2019 г. и суми по допълнителна
дейност Спортни танци.
Видно от удостоверение
№162/05.10.2020 г. средно месечният доход на ищцата от трудово правоотношение в
периода м.07.2019 г.-м.09.2020 г. е в размер на 498.72 лв., а в периода
м.06.2018 г.-м.06.2019 г. в размер на 536.83 лв. /удостоверение №161/05.10.2020
г./.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК е основателен. Ищцата и ответникът са родители на детето К.
П. Н., с ЕГН-**********, не са в брак и не живеят заедно от 2017 г. Съдът е
сезиран с разрешаване на спора относно местоживеенето, родителските права и
режим на лични контакти на детето, поради което са налице кумулативните
предпоставки, визирани в чл.127 от СК. Основно задължение на родителите,
произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за правилното
отглеждане и възпитание на детето. Безспорно от раздялата на родителите, детето
К. живее при майката, която оттогава единствена полага преките и непосредствени
родителски грижи за неговото отглеждане и възпитание. Ищцата е осигурила
необходимите социално-битови условия за отглеждане на детето, задоволява
базовите му потребностите с помощта и съдействието на своите родители. Между
майката и детето е изградена силна емоционална връзка предвид обстоятелството,
че през последните три години единствено
тя полага грижите по отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, както и
поведението на незаинтересованост и липсата на инициирани от бащата за контакти
с детето. Съдът като взе предвид претенцията на ищцата, становището на ДСП-К.,
както и обстоятелството, че майката се грижи за
малолетният К. счита, че в интерес на детето е да продължи да живее при
нея, тъй като е доказала, че е отговорен и всеотдаен родител. Живеенето с
родител е съществен елемент от родителските права и задължения, и текущото им
упражняване се извършва от родителя, при когото детето живее. Предвид това родителските
права спрямо детето К. П. Н., с ЕГН-********** следва да бъдат предоставени за упражняване на
майката Б.К.Р.
Иманентна черта
на упражняването на родителските права спрямо детето от единия родител е режима
на лични контакти с другия родител. Съгласно чл.124,
ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно
задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да
се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК
регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който
да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено, психическо и
социално. Поддържането на лични отношения с родителя е важен момент в
развитието на детето, защото позволява то да се осъществи при условия, близки
до нормалните. Предвид това поддържането на лични отношения между ответника и
непълнолетното дете е необходимо и за двамата с оглед създаване на възможност
чрез общуването, детето да развива чувство на обич, привързаност, доверие и
пълноценност с родителя, с когото не живее, а и ще
засили ролята на ответника във възпитанието му, което е от изключителна важност
и ще съдейства за правилното му изграждане като личност. Предвид това
съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти между ответника и
малолетния К., който да се осъществява: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, с приспиване, всяка четна година на
Коледните празници от 10:00 часа на 24-ти декември до 16:00 часа на 25-ти
декември, както и два дни всяка нечетна година по време на Великденските празници
от 10:00 часа на първия ден до 16:00 часа на втория ден, като детето се взема и
връща от бащата
П.Н.Й. в дома на майката Б.К.Р.. Така определения режим на лични контакти
подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение
на обстоятелствата.
Относно издръжката:
Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е
абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода
им / арг.чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да
бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната, която
за 2018 г. е 510 лв., за 2019 г. е 560 лв., а от 01.01.2020 г. е 610 лв. приета
с ПМС №350/19.12.2019 г. Установи се, че
от 2017 г. и към 04.12.2019 г. /датата на подаване на исковата молба/
единствено майката се грижи и издържа за малолетния К.. От раздялата на
родителите ответникът не е полагал грижи и не е давал ежемесечно издръжка на
детето в натура или пари. Издръжката се претендира за една година назад от
датата на подаване на исковата молба, т.е. от 04.12.2018 г. Тогава малолетният К. е бил на 5 години и 8 месеца,
а към 04.12.2019 г. е на 6 години и 8 месеца. Следователно за изминалата една
година с оглед възрастовото израстване на детето са се увеличили и преките му
нужди-храна, облекло и образователните му потребности- учебни пособия и др.
разходи, свързани с обучението. Въпреки указаната тежест на доказване ищцата не
ангажира доказателства за имуществените възможности на ответника в т.ч. за
месечните му доходи, но предвид това, че бащата е в трудоспособна възраст за
негов месечен доход следва да се приеме минималната работна заплата /МРЗ/ за Р.Б..
По делото няма данни за задължение за ответника към други ненавършили
пълнолетие деца. Предвид характера на задължението, предвидената с чл.142, ал.2
от СК минимална по размер издръжка се присъжда в случаите, когато задълженият
родител реализира доходи в размер на минималната работна заплата или е без
доходи. Предявеният иск е основателен. От необходимите средства за
издръжката на детето, като се вземе предвид възрастта и нуждите му, доходите на
родителите, нормата на чл.142, ал.2 от СК и при съобразяване с МРЗ за страната
за 2020 г. с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК съдът счита, че
ответникът следва да заплати на малолетният К. П. Н. издръжка за минало време за периода от 04.12.2018 г. до 31.12.2019 г., в размер на 140 лв. месечно, както и
месечна издръжка в размер на 153 лв., считано от 01.01.2020 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, а останалите средства, ведно с
грижите за следва да бъдат поети от майката. Издръжката се заплаща ежемесечно,
като при забавено плащане се дължи законна лихва- чл.146, ал.1 от СК. Искът в
частта над уважения месечен размер до претендиранияте 300 лв. месечно следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
решението в частта относно присъдената издръжка подлежи на предварително изпълнение.
По иска с правно основание чл.127а от СК:
Разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК регламентира, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. В настоящия случай се установи, че ищцата и ответникът като родители на детето К. са разделени от 2017 г. и неподдържат контакти помежду си. Ответникът не поддържа контакти и с детето. Ищцата поддържа искането си, продиктувано от намерението й, детето да бъде с нея при организирани както от нея почивки и екскурзии, така и от училището и школата, която детето посещава, в държавите членки на ЕС.
Нормата на чл.35, ал.1 от Конституцията на Р.Б. регламентира, право на всеки свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Е. съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. В решение №982/15.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№900/2009 г. на ВКС, IV г.о., изрично е постановено, че въведените в чл.76, ал.1, т.9 от ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл.2, т. 2 от Протокол №4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В хипотезата на чл.127а от СК съдът действа при условията на спорна съдебна администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в контекста на интересите на детето. По смисъла на §1, т.5, б.“а“- „ж“ от ДР на Закона за закрила на детето, оценката за „най-добър интерес на детето“ са неговите желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните потребности; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата, и др. От събраните и необорени по делото доказателства съдът приема, че ищцата е организирала живота си и този на детето в Б.и е осигурила както добри социално-битови условия и семейна среда за правилното му отглеждане, така задоволява потребностите му в т.ч. и образователните. К. е ученик в първи клас, посещава уроци по английски език и спортни танци в клуб „К.Н.“ в гр.К., който участва в конкурси в чужбина.
Необходимостта да се разреши пътуване на детето извън пределите на Р.Б. може да бъде свързана с различни причини, включително нуждата от обогатяване общата му култура, придобиването на нови знания, които да обогатят представите му за света. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГК, както и трайната съдебна практика по приложението на чл.127а, ал.2 от СК, при решаване спора между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл.127а от СК не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина / Решение №403/29.02.2016 г. по гр.д.№6903/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Срокът на разрешението също се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето. Съдебна практика / решение №244/03.07.2014 г. по гр.д.№953/2014 г. на ВКС, IV г.о., ГК и др./, приема принципно, че когато съдът дава разрешение за пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения, макар и само до една страна, дори и да е член на ЕС, а родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има местоживеене в България, от съществено значение за определяне срока на разрешението е възрастта на детето. Даването на такова разрешение - без други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от детето, ще е в интерес на непълнолетни деца /навършили 14-годишна възраст/, тъй като периодът до навършване на пълнолетието е 4-годишен и е налице сравнително малка вероятност за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето в чужбина обстоятелства. Разрешение за пътуване в чужбина, дори и само до една страна /дори и когато тя е член на ЕС/, със срок до навършване на пълнолетие от малолетно дете / ненавършило 10 години/, т.е. - за срок, винаги по-дълъг от 8 години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по чл.127а от СК, които имат изключителен, извънреден характер. В тези случаи ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за пътуване без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл.127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за разрешаването на пътуванията обстоятелства.
Изхождайки всички факти и обстоятелства, установени по делото, от константната съдебна практика и водещият интерес на детето, а не на родителите съдът приема, че към момента малолетният К.- на седем години и осем месеца е на възраст, която позволява да пътува извън територията на Р.Б. до държавите членки на ЕС с цел екскурзии, почивки, туризъм, образователни цели и разглеждане на различни забележителности за да придобива впечатления за културата и езика на тези страни като по този начин ще се разширява неговия мироглед, възпитание и развитие като цяло. Замествайки съгласието на бащата детето да пътува до държави от ЕС, последното ще има възможност да участва в организирани от школата по танци която то посещава, с участието на ръководителя на школата, както и да почива със своята майка в страните от ЕС. С даването на разрешението, ще се избегнат и бъдещите конфликти между родителите по повод въпросите свързани с краткосрочни пътувания на детето, които конфликти няма как да не рефлектират върху психическото и емоционално развитие детето предвид и възрастта му. Освен това държавите членки на Е. съюз не са места, където има военни действия, значителни размирици и природни катаклизми, които да поставят живота и здравето на детето в опасност. Предвид изложеното съдът счита, че следва да бъде дадено разрешение малолетния К. да напуска пределите на Р.Б. за да пътува до страните членки на ЕС и обратно, придружено от своята майката или упълномощен от нея лице- баба и дядо на детето по майчина линия с цел почивка и туризъм; учител, възпитател, ръководител, във връзка организирани извънучебни мероприятия и с образователни цели, без съгласието на бащата, за срок от пет години, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер
на 180 лв.
Ответникът следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, 85.92 лв. държавна такса за постановената издръжка съгласно
чл.83, ал.1, т.2
от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА детето К. П. Н., с ЕГН-********** да живее при майката Б.К.Р., с ЕГН-********** ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето К. П. Н., с ЕГН-********** на майката Б.К.Р., с ЕГН -********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между бащата П.Н.Й., с ЕГН-********** ***, който да се осъществява:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 16:00
часа в неделя, с приспиване, всяка четна година на Коледните празници от 10:00 часа
на 24-ти декември до 16:00 часа на 25-ти декември, както и два дни всяка
нечетна година по време на Великденските празници от 10:00 часа на първия ден
до 16:00 часа на втория ден, като детето се взема и връща от бащата П.Н.Й. в дома
на майката Б.К.Р. ***.
ОСЪЖДА П.Н.Й., с ЕГН-********** *** да заплати на детето К. П. Н., с ЕГН-********** чрез Б.К.Р., с ЕГН -********** като майка и законен представител от гр.К., ***, издръжка за минало време на основание чл.149 от СК за периода от 04.12.2018 г. до 31.12.2019 г., в размер на 140 лв. месечно, считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения месечен размер 140 лв. до претендирания месечен размер 300 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.Н.Й., с ЕГН-********** *** да заплаща на детето К. П. Н., с ЕГН-********** чрез Б.К.Р., с ЕГН -********** като майка и законен представител от гр.К., ***, на основание чл.143 от СК месечна издръжка в размер на 153 лв., считано от 01.01.2020 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над 153 лв. до претендираните 300 лв. като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл.127а от СК, заместващо съгласието на бащата П.Н.Й., с ЕГН-********** ***, детето К. П. Н., с ЕГН-**********, да пътува извън пределите на Р.Б. до държавите членки на Е. съюз, с цел почивка, екскурзия и туризъм с образователни цели, придружавано от своята майка Б.К.Р., с ЕГН-********** или от упълномощено от нея лице- баба и дядо на детето К. по майчина линия с цел почивка и туризъм; учител, възпитател, ръководител, във връзка организирани извънучебни мероприятия, за срок от пет години, считано от датата на влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА П.Н.Й., с ЕГН-**********
*** да заплати на Б.К.Р., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
съдебни разноски в размер на 180 лв.
ОСЪЖДА
П.Н.Й., с ЕГН-********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна
такса в размер на 85.92 лв.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд- Стара Загора, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: